МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 184/14.12.2016 г. ПО НОХД № 724/2016
г. по описа на ИРС, І състав
Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала
обвинение срещу С.Д.Б. ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, безработен за това, че
около 23,30 часа на ...2016 г., в село В..., общ. И..., в района на ЖП гара В...,
направил опит да отнеме чужди - собственост на Н.С.Н., движими вещи – 1 /един/
брой мобилен телефон и портмоне с пари и лични документи, от владението и без
съгласието на собственика им с намерение протИ..законно да ги присвои, като
употребил за това заплашване с джобен нож и заявявайки му: „Не те знам кой си!
Ще ти еба путката майна, веднага давай GSM, парите и часовника, защото ще ти
извадя гръцмуля!”, след което употребил и сила - нанасял удари в областта на
тялото му, с което причинил на пострадалия следните увреждания: охлузване в
основата на шията вляво, линейно охлузване над лявата лопатка, две охлузвания
по средата на гръдния кош, леко косо на гръбначния стълб, линейно охлузване в
областта на кръста, охлузване над лявото седалище, две охлузвания в областта на
десния лакът, порезно нараняване с отнемане на епидермиса на възглавничката на
палеца на лявата ръка, тъмносиньо кръвонасядане по гръдната повърхност на втори
и трети пръсти и гърба на дясното стъпало, счупване на нокътната фаланга на
пети пръст на десния крак, причиняващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия Н.Н., т.е. лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 НК, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца
причини – намесата на лицата Б.Н.Г. и Ц.Г.М. - престъпление по чл.198, ал.1,
вр. чл. 18, ал.1 НК
Подсъдимият С.Б.
в присъствието на адв. И.. Т... – САК, заявява, че желае
производството да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава
изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират нови доказателства за тези факти. В съдебни прения изразява
съжаление за извършеното и предоставя на съда относно вида и размера на
наказанието.
Представителят
на ИРП поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Предлага на подсъдимия, във връзка със стореното от него
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде
наложено наказание при условията на чл. 58а НК при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства предвид обремененото му съдебно минало, като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да
бъде намалено с 1/3 .
Пострадалият
от престъплението Н.Н. се конституира като частен
обвинител и предявява граждански иск за заплащане на причинените му с
престъплението неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, който е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство. В съдебни прения
поддържа предявения иск, като изразява становище за тежестта на извършеното
престъпление и най-вече за последиците за здравето му. Пледира за налагане на справедливо
наказание за извършеното спрямо него посегателство.
Адвокат Т... пледира за налагане на наказание, като се съобрази
конкретната степен на обществена опасност на извършеното. Навежда доводи за
това, че подзащитният му напълно е осъзнал тежестта на извършеното.
Съдът счете, че са налице основанията на чл. 370 и сл. НПК, признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след преценка на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и писмените доказателства по
досъдебно производство № 202/2016 г. на РУ на МВР- И... по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Пострадалият Н.Н. в летния
сезон посещавал вилата си в махала „Д...“ на с. В... заедно с осиновения си син
М.Д..
На ...2016г. около 22,00
часа подс. С.Б. се намирал в близост до гара В..., където консумирал алкохол.
По същото време св. М. Д. пътувал с влак
към с. В... от гр. С.... Д. слязъл на гара В... и позвънил по телефона на Н.Н.,
за да дойде да го прибере.
Н. съобщил на Д., че има
проблем с личния си автомобил и трябва да го смени, поради което и синът му
трябвало да го почака да дойде. Д. седнал на пейка на перона на гарата. Около
22.30 часа към св. Д. се приближил подс. С.Б. и седнал на пейката до него. Б.
със заплашителен тон поискал телефона на
Д. и посегнал да го вземе, хванал го за ръката, но Д. се отдръпнал,
станал от пейката и се отдалечил от гарата. Подс. Б. го последвал, но го
изгубил от поглед и се върнал на перона на гара В....
Междувременно свидетелят Н.Н.
успял да намери друг лек автомобил и около 23.30 часа пристигнал на гара В....
Когато паркирал, св. Н. възприел как
подс. Б. се насочва към колата му. Когато я достигнал Б. проврял главата си
през отворения преден прозорец и му заявил: „Не те знам кой си! Ще ти еба
путката майна, веднага давай GSM, парите и
часовника, защото ще ти извадя гръцмуля!”. В ръката си държал джобен нож и го
насочил към Н.. Пострадалият излязъл от колата и казал на Б. да се маха от пътя
му. Заплашил го, че ще извика полиция, но Б. насочил ножа си към гърлото на Н.,
който отклонил ръката на подсъдимия. Тогава Б. го ударил в областта на брадата
и Н. паднал на земята. Когато Н. се опитал да се изправи на крака, бил ритнат
от Б.. Подсъдимият хванал подстрадалия за ризата и започнал да
го влачи по перона на гарата като продължил да му нанася удари по тялото с ръце
и крака. При влаченето се скъсала ризата на Н. и по перона на гарата се
разпилели лични документи и пари. Н. се защитавал и викал за помощ, като бил
чут от св. П.П. - ръководител движение при гара В... и Н.В. - стрелочник
прелезопазач при гара В.... Те двете повикали на помощ свидетелите Б.И. и Ц.М..
И. и М. хванали подс. Б. и го избутали настрани от пострадалия Н., който бил в
безпомощно състояние. Свидетелят Б.И. се обадил на тел.112 и незабавно от РУ И...
на място били изпратени служители на ППД, които задържали подс. Б.. Там дошъл и
кметът на с. В... – св. Р.З..
Съдът приема, че така изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават един възможен извод за
виновността на извършителя, няма противоречия между тях и не са наведени
съмнения в така повдигнатото обвинение. Фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изведени от показанията на пострадалия Н.Н. и на свидетелите М.Д., П.П., Н. И..., Б.И. и Ц.М., които непосредствено са
възприели поведението на подсъдимия. Така от показанията на пострадалия се
установява намерението на Б. за отнемане на портмонето и мобилния телефон, а от
показанията на останалите свидетели – употребата на физическа сила за
преодоляване на съпротивата на пострадалия. Тези доказателства са подкрепени
както от признанието на подсъдимия, така и от останалите събрани доказателства,
включително и изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза.
Съобразно заключението на тази експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, на пострадалия Н.Н. е било причинено
охлузване в основата на шията вляво, линейно охлузване над лявата лопатка, две
охлузвания по средата на гръдния кош, леко косо на гръбначния стълб, линейно
охлузване в областта на кръста, охлузване над лявото седалище, две охлузвания в
областта на десния лакът, порезно нараняване с отнемане на епидермиса на
възглавничката на палеца на лявата ръка, тъмносиньо кръвонасядане по гръдната
повърхност на втори и трети пръсти и гърба на дясното стъпало, счупване на
нокетната фаланга на пети пръст на десния крак, които увреждания в своята
съвкупност представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според вещите лица нараняванията на пострадалия са задравели без поледици за
здравето за около 15-20 дни от датата на травмата. По отношение на механизма на
причиняване на уврежданията в заключението е отразено, че по-голямата част от нараняванията
на пострадалия са в резултат от действието на тъпи и тъпоръбести предмети, като
могат да се получат при удари с юмруци и ритници. Сочи се, че охлузванията по
десния лакът и някои по издадените части на гръбната повърхност на гръдния кош
и таза могат да се получат и при падане
по гръб върху земята. На последно място е отразено, че нараняванията на палеца
на лявата ръка с отнемане на епидермис се дължи на тангенциалното действие на
предмет с режещ ръб, какъвто е ножът.
Предвид заключението на експертизата съдът намира, че
то е напълно в подкрепа на твърденията на пострадалия – за това че е бил удрян с
юмруци в лицето и е бил съборен на земята, където е ритан с крака, както и че
се е защитил с ръка срещу насочения срещу него нож.
От заключението на допусната съдебнопсихиатрична
експертиза, се установява, че подсъдимият С.Д.Б. страда от синдрома на алкохолната зависимост,
но към датата на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си и няма данни да е
изпадал в състояние на физиологичен или патологичен афект.
При анализа на доказателствата
настоящият състав счете, че признанията на подсъдимия, подкрепени от информацията, възпроизведена
чрез посочените по-горе доказателствени средства, следва да бъдат поставени в
основата на доказателствената съвкупност като надежден доказателствен източник
за съществените релевантни факти.
От така посочените доказателства несъмнено бе
установено, че подсъдимият Б. е направил опит да отнеме чужди движими вещи
/портмоне и телефон/, собственост на пострадалия Н.Н., като за целта е употребил
сила и заплашване, включително е нанесъл и лека телесна повреда на пострадалия,
като опитът му е останал недовършен поради независещи от дееца причини, а
именно намесата на трети лица – Б.Г. и Ц.М..
Ето защо съдът приема за доказано, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на РП-И...
и за което е предаден на съд.
Подсъдимият
С.Д.Б. ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, осъждан, безработен.
От
справката за съдимост на Б. се установява, че същият е осъждан за извършени
престъпления против собствеността, като последната му присъда е по НОХД №
431/2012 г. на ИРС, в сила от 04.10.2012 г. по която му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че извършването на обсебване по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК от страна на подс. С.Б. е доказано от
обективна и субективна страна.
Грабежът,
макар и да е свързано с някаква форма на принуда над личността на пострадалия,
е престъпление против собствеността – преди всичко с него се засягат
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
правото на собственост, т.е. пряката и непосредствена цел на противоправното поведение
на извършителя е да отнеме чуждите вещи. Наред с това се засяга и личността на
лицето, у което се намира предметът на престъплението, като това посегателство
е начинът или методът да се осъществи противозаконното отнемане на вещите.
От казаното дотук
може да се направи изводът, че престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е съставно (сложно), тъй като изпълнителното
му деяние се състои от два акта, всеки
един от които сам по себе си е изпълнително деяние на друг самостоятелен
престъпен състав – употребата на
физическа или психическа принуда (чл. 143 НК) и отнемане на вещ (чл. 194 НК),
но които като цяло са взаимосвързани и подчинени на една цел - преодоляване съпротивата на лицето, от
което се отнемат вещите, прекратяване на упражняваната от него фактическа власт
върху вещите и установяване от дееца на собствена трайна фактическа власт върху
тях.
От обективна страна, за да бъде деянието съставомерно,
е необходимо вещите да са движими и чужди на дееца.
От субективна страна, за да бъде осъществен състава на
престъплението грабеж, деецът следва да извършил деянието при пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои противозаконно чуждите движими вещи, което
означава деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е
предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното
настъпване, а самото отнемане да е
осъществено с цел присвояване – т.е. деецът да е целял след отнемането на
вещта да се разпорежда с нея като със
своя.
От доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство и признанието на подсъдимия се установи, че подс. Б.
е искал да отнеме чужди движими вещи – мобилен телефон и портмоне, които са
били собственост и са се владени от пострадалия Н.Н.. За преодоляване на
неговата съпротива първоначално подсъдимият е употребил заплашване чрез думи и
действия – употребявайки изразите: „Не те знам кой си! Ще ти еба путката майна,
веднага давай GSM, парите и часовника, защото ще
ти извадя гръцмуля!”, и използвайки нож, а впоследствие – и сила, като
посредством удари с ръце и крака е причинил на пострадалия лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В случая физическата принуда / употребата на сила/ е намерила своя обективен
израз в нанесените удари по главата и тялото на пострадалия, тя е предшествала
отнемането на предмета на престъплението и е била средство и начин за
осъществяване на това отнемане.
Установено е, че резултат от
употребата на физическа сила е и причиненото на пострадалия телесно увреждане –
охлузване в основата на шията вляво, линейно охлузване над лявата лопатка, две
охлузвания по средата на гръдния кош, леко косо на гръбначния стълб, линейно
охлузване в областта на кръста, охлузване над лявото седалище, две охлузвания в
областта на десния лакът, порезно нараняване с отнемане на епидермиса на
възглавничката на палеца на лявата ръка, тъмносиньо кръвонасядане по гръдната
повърхност на втори и трети пръсти и гърба на дясното стъпало, счупване на нокътната
фаланга на пети пръст на десния крак. Това увреждане от своя страна е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и по своята медико –
биологична характеристика представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК.
Авторството на извършеното
престъпление от страна на подсъдимия е установено от преки доказателства –
показанията на св. Н.Н., П.П., Н. И..., Б.И.
и Ц.М., които непосредствено са възприели поведението на Б. и безпомощното състояние
на пострадалия Н..
Установено
е, от обективна страна, че престъплението е останало недовършено – подс. Б. не
е успял да отнеме вещите, собственост на пострадалия, като е преустановил
упражняваната принуда единствено и само поради намесата на свидетелите Б.И. и Ц.М.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено с пряк
умисъл – подс. Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
неговите общественоопасни последици и са искал тяхното настъпване. Доказателство
за това е, че нападението е извършено в тъмната част на денонощието
непосредствено след като пострадалият е пристигнал на гара В..., за да прибере
сина си и е бил сам в автомобила и след като отправените заплахи не са дали
искания резултат за отнемане на притежаваните от пострадалия вещи, подсъдимият
е осъществил и друг вид принуда, като чрез нанесените удари е сломил
съпротивата на Н., за да отнеме вещите.
Безспорно е доказано и намерението на подсъдимия да присвои вещите – очевидно
подс. Б. е търсил начин да набави средства, за да си закупи алкохол – до този
извод съдът достигна от предхождащото поведение на подс. спрямо св. Д., на
когото по-рано вечерта също е поискал да вземе мобилния му телефон. Въпреки
наличието на данни за заболяване,
изразяващо се в синдром на алкохолна зависимост, то този синдром не би могъл да
се отрази на субективната страна на престъплението – Б... е бил напълно вменяем
и е могъл правилно да възприема фактите от действителността, включително и да
разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.
Ето защо, съдът намери, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно убедителни доказателства за извода, че подсъдимият е изпълнил състава
на престъплението опит за грабеж от обективна и субективна страна и са налице
предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази обществената
опасност на деянието и извършителя. От една страна, смекчаващо отговорността
обстоятелство е съдействието на Б... за
разкриване на обективната истина по случая. От друга страна, обаче, предвид
предходните осъждания за извършени престъпления против собствеността, съдът
намери, че Б. е изградил трайни престъпни навици, което обстоятелство отегчава неговата
наказателна отговорност. При определяне размера на наказанието съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК, съгласно която при опит
деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като
се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради
които престъплението е останало недовършено. В случая Б. не е могъл да
осъществи намерението си е не е получил фактическата власт върху вещите,
собственост на пострадалия /портмоне и мобилен телефон/, като причините за това
са намесата на свидетелите на случващото се. Въпреки това съдът счете, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено под средния размер,
доколкото Б. не е успял да постигне целеният резултат.
За извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1 НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, и при приложението на чл. 58а НК,
съдът намери, че справедлИ.. наказание за извършеното от страна на подс. С.Б. е
лишаване от свобода в размер на 4 години, което следва да бъде редуцирано с
1/3. Полученото наказание от две години
и осем месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно ефективно, би
постигнало целите по чл. 36 НК и най-вече би спомогнало за поправянето и
превъзпитанието на осъдения.
Съдът съобрази, че към настоящия момент Б. не е търпял
наказание лишаване от свобода, въпреки предходните си осъждания, поради което и
намери, че на основание чл.61, т. 3, вр.чл.60, ал.1
ЗИНЗС
наказанието следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед приетото по-горе относно съставомерността и
правната квалификация на деянието, извършено от страна на подс. С.Б. по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК спрямо частния обвинител и граждански ищец Н.Н.,
съдът счете, че са налице всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД да бъде уважен
гражданският иск за заплащане на обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди. Цитираната разпоредба намира приложение, когато са налице
виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и
деянието. Както всяко престъпно деяние, така и извършеното от подсъдимия е противоправно.
За гражданския ищец са настъпили неимуществени вреди, свързани с болки, страх и
унижение, които са пряко следствие от стореното от Б.. Присъждането на
обезщетение по гражданска претенция в хода на наказателното производство няма
санкционна функция, а представлява по своята същност справедлива обезвреда на
претърпените в резултат на престъпното посегателство вреди. По тези
съображения, при определяне размера на дължимото обезщетение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази вида и характера на телесните
уврежндания на пострадалия, броя на нанесените удари, възрастта на пострадалия,
времето, мастото и начинът на извършване на деянието. В този смисъл съдът прие,
че справедливо възмездие за претърпените от Н.Н. болки, страдания и негативни
емоции е сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– ...2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
От друга страна обаче, съдът намери, че за разликата
до 10 000 лева предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер, с оглед вида и характера на причинените телесните
увреждания, които са леки по своя характер и не са дали трайно отражение на
здравето на пострадалия. Интервенцията върху телесната неприкосновеност на Н.Н.
не е в такава степен, че да обоснове подобен висок размер на претендираното
обезщетение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия С.Б. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, съдът в
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи разноските по делото,
от които в полза на ОДМВР – С... сумата от 473,34 /четиристотин седемдесет и
три лева и тридесет и четири стотинки/, разноски в досъдебното производство, и
в полза та РС-И... сумата от 46,00 лв. /четиридесет и шест/ лева, разноски в
съдебното производство, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/Р.
Йорданова/