Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260207, 28.09.2020г., гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на петнадесети септември, две хиляди и двадесета
година,
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Петя Георгиева
секретар: Златка
Калоянова
прокурор:…………………………..
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 2551
по описа за 2020., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда чл.59 - 63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П.И.К. с ЕГН **********
с адрес ***, против наказателно постановление № 20-0769-001950/23.06.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас,
Сектор “Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.185 от на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от на основание
чл.175, ал.1, т.5 от му
е наложена глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство
за срок от един месец. Иска се отмяна
на издаденото наказателно
постановление, като се сочат
доводи за незаконосъобразност.
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок.
Ответната страна не изпраща
представител в съдебно
заседание. С писмено становище се иска същата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона,
в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 28.05.2020г. на жалбоподателя е съставен
акт за административно нарушение за това, че на 28.05.2020г., около 08:02 часа
в гр.Бургас, кв.“Банево“, по ул.“Иван Вазов“ при управление на състав на ППС -
влекач „*“ с рег.№ * *********** с прикачено към него полуремарке
„*“ с рег.№ **********, с действията си е
нанесъл имуществени вреди на паркирания от лявата му страна лек автомобил “******“
с рег.№ ************* в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наред с това
нарушение жалбоподателят не е спрял да установи какви са последиците от пътнотранспортното
произшествие в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно
нарушение от формална страна е в съответствие с чл.42 от ЗАНН. Нарушението е описано обстоятелствено с посочване на
дата, място и час. Актът е подписан от жалбоподателя без
възражения, като в законоустановения срок не са
депозирани писмени такива.
Въз основа на горепосочения акт е издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което за извършено нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 от на основание чл.185 от на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един месец.
При реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя съдът намери, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда
начин, че жалбоподателя е нарушил чл.5,
ал.1, т. 1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Не се спори, че управлявания от него ППС - влекач „***“
с рег.№ ****** с прикачено към него полуремарке „*“ с
рег.№ ********* е блъснал и нанесъл имуществени вреди на друго моторно превозно средство -
“******“
с рег.№ ***********. Имуществените вреди освен от показанията на свидетелите Х. и С. се
установяват и от изготвения протокол за пътнотранспортно произшествие. В случая
безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил нарушение по чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди. Правилно е приложена санкционната норма на чл.185 от ЗДвП,
като е наложеното наказание глоба е определено в предвидения от законодателя
абсолютен размер от 20 лева. Обжалваното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено в тази му част.
Разпоредбата на чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП
предвижда задължение за водача на пътно превозно средство, участник в
пътнотранспортно произшествие, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, без да създава опасност за движението по пътя. Според съда деянието
не е доказано по безспорен начин. Въпреки, че актосъставителят
е положил достатъчно усилия да изясни обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, като се е доверил на обясненията на жалбоподателя, след което е
извършил оценка и проверка на доказателствата. От показанията на свидетелите Х.
и С. се установява, че от страна на жалбоподателя не е било налице съзнателно
поведение, тъй като не е разбрал, че е участник в пътнотранспортно
произшествие, и че е станал причина за допускането му.
Съгласно чл.6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние - действие или бездействие, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо – чл.7 от ЗАНН. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушение на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието,
че е участник в пътнотранспортното произшествие. В противен случай, не може да
му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. По
делото не се установи вината на жалбоподателя, тъй като липсват доказателства
за наличие на съзнание у него за възникнало пътнотранспортно произшествие. Вината
е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение и
нейната липса, води до несъставомерност на деянието,
поради което постановлението следва да бъде отменено в тази му част.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е
допуснато нарушение и на чл.52, ал.4
от ЗАНН от страна на административнонаказващия
орган. Преди да се произнесе по преписката същият е следвало да прецени
събраните доказателства и при необходимост да възложи допълнителна проверка и
да издаде наказателно постановление единствено, когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно.
Гореизложените съображения водят до извод за незоконосъобразност
на обжалваното постановление, поради
което Бургаски районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-001950/23.06.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “Пътна полиция“, в частта, в която за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, на П.И.К. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001950/23.06.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас,
Сектор “Пътна полиция“, в
частта, в която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
на основание чл.175, ал.1, т.5 от
на П.И.К. с ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лева
и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство
за срок от 1 /един/ месец.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала:З.К.