№ 38
гр. Айтос, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100750 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ на „ЮБЦ”, ЕООД ЕИК: ***, чрез адв.
В.Г., съдебен адрес: ***, против ответника Е.И.Е., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез
адв.Г.И.. Предявени са искове по чл.422 ГПК за признаване за установено дължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 535/21 г. на
РС Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от договор за електронни съобщителни
услуги от 14.06.2017 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД ЕИК ***, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК *** с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го прехвърлило на ищеца с договор за
цесия на 01.10.2019 г. По договора били издадени фактури за ползваните услуги и
същевременно била начислена неустойка за предср. прекратяване на договора, като същата
се претендира в размер на 109,47 лв. Счита, че вземането се дължи и същото е претендирано
по чл.410 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. пред РС Айтос, по което след дадени указания
се предявява настоящия установителен иск. Претендира разноски.
По делото е постъпил ОИМ от ответника, чрез назначения особ.представител. Намира
иска за допустим, но за неоснователен. Оспорва извършената цесия от 16.10.18г., както и
тази от 1.10.19г., както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне по чл. 99
ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните доказателства съдът намира от фактическа страна:
В полза на ищеца е била издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 535/21г. на РС Айтос
за претендираната сума, която заповед е била връчена на длъжника, като последният е
възразил срещу нея в срок, обуславящо допустимостта на настоящия иск, предявен в
1
законоустановения срок.
Установява се наличието на процесния договор от 14.06.2017 г., сключен между
„БТК“ ЕАД и ответника, по който ответникът е абонат на дружеството (доставчик на
далекосъобщителни услуги) за срок от 24 м. Ето защо следва да се приеме, че между БТК
ЕАД и ответника е налице възникнало облигационно отношение съобразно договора. По
процесното съглашение са издадени 3 бр. фактури за незаплатени услуги за м.юни,юли и
август 2018г.
Установява се, че вземането на „БТК“ ЕАД към ответника по договора е прехвърлено
на „С.Г.Груп“ ООД, а последното го прехвърлило на ищеца. Претенцията за неустойка е в
размер на 109,47 лв. – частично от общо начислена от 299,48 лв. по ф. от 22.09.2018 г.,
дължима за предсрочно прекратяване на договора, обоснована от ищеца с деактивация на
процесния абонамент на 11.09.2018г. поради незаплатени суми от потребителя.
При тези факти съдът достигна до следните правни изводи:
Не се доказаха предпоставките, водещи до възникване на процесното вземане за
неустойка. Ищецът претендира неустойка, позовавайки се на т. 2 от договора, уреждащ при
определени условия неустойка в размер на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите за срочен абонамент, за които
договорът се прекратява. Ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да
установи основанието за начислената неустойка и нейния размер, доколкото не доказа
предприети от страна на оператора действия по разваляне /прекратяване на договора/,
обуславящо възникване на вземането за неустойка. Надлежното прекратяване на процесния
договор представлява предпоставка от правопораждащ ФС за неустойката, недоказването на
който е достатъчно за отхвърляне на иска. Според състава в случая прекратяването се
подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД. Неизпълнението на договорно задължение
по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на задължения по договора), съставлява
основание за развалянето му. Доколкото процесният договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяване също следва да е в такава форма, а с него следва да се даде и
подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и установява отправено до абоната
писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължимите по договора суми. Изрично се твърди, че
отправяне на писмено предизвестие до абоната не е имало, считайки, че основание за
начисляване на неустойките е деактивацията на процесния договор от оператора,
генерирана автоматично по вградената електронна система. Датата на деактивация и
спиране на услугите или издаването на фактура, обективираща неустойката, не следва да се
приравнят на прекратяване на договора, доколкото са приложими правилата на ЗЗД за
разваляне. В случая неустойка се дължи не при „деактивация“, а при извършено надлежно
прекратяване на същия, изискващо писмено предизвестие с достатъчен срок за изпълнение
на задълженията на длъжника. Прекратяването на договора от оператора без предизвестие в
отношенията между търговец и потребител е недопустимо, доколкото създава значително
неравновесие в правата и задълженията на страните, давайки предимство за търговеца за
сметка на потребителя, който следва да бъде защитен като по-слабата страна в отношенията,
вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин как, защо и от кога търговеца счита
договора за прекратен, която трансформация в крайна сметка поражда и заплащане на
уговорена по договора неустойка. Поради това и доколкото ИМ (респ. заявлението по чл.
410 ГПК) е подадена след изтичане срока на договора, същата не може да се цени като
надлежно изявление за разваляне, а процесната неустойка е била начислена на длъжника без
основание, обуславящо извод за отхвърляне на иска, правещо безпредметно обсъждането на
наведените в ОИМ възражения (за изтекла погасителна давност и за несъобщаване на
цесията на длъжника). В подобен смисъл е практиката на БОС (Решение № I-2 от
28.01.2021 г. по гр.д. № 2638/2020 г., Решение № 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021
2
г., Решение № 547 от 22.11.2021 г. по в. гр. д. № 1299/2021 г.).
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски. Възнаграждението на
особения представител на ответника се дължи независимо от изхода на делото, като същото
в размер на 150 лв. следва да бъде изплатено на адв. Г.И.-БАК съобразно внесения депозит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ”, ЕООД ЕИК: ***, чрез адв. В.Г., съдебен адрес: ***,
против ответника Е.И.Е., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Г.И., за признаване
на установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 109,47 лв., представляваща
начислена по фактура от 22.09.2018 г. неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
14.06.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
535/21 г. на РС Айтос и и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 535/21 г. на РС Айтос.
ПОСТАНОВЯВА на адв. Г.И.-БАК, особен представител на ответника, да се изплати
възнаграждение от 150 лв съобразно внесения депозит.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3