Определение по дело №173/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 206
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Лидия Крумова Кътова
Дело: 20201400200173
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно  заседание на двадесет и първи май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

   Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА

 

                 

с участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 173 по описа за  2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св. Ц.Т.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, поради което прави искане молбата му да бъде уважена.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС и допълнителен такъв, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св.Ц.И..

В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка по Skype, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор РД С. М., който изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно  доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Ц.Т.И. *** по нох дело № 163/06год. за престъпление по чл. 116, ал.1, т.5 и т.6 НК и Решение № 687/06год. на САС, постановено по ВНОХД № 1292/06год. на 18 години лишаване от свобода, при първоначален „Строг“ режим.

Л.св. Ц.И. е започнал да търпи определеното му наказание от 18 години лишаване от свобода на 15.11.2006год., като до момента е изтърпял фактически 13 години, 5 месеца и 6 дни, от работа 7 месеца и 19 дни, или общо изтърпяно 14 години, 1 месец и 25 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 3 години, 10 месеца и 5 дни.

При това положение, осъденият И. към момента е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК. 

От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначална оценка на риска от рецидив е определена като висока с 98 точки. Рискът от вреди за обществото след освобождаване от затвора е висок и се обуславя от характера на извършеното правонарушение - убийство. Рискът от вреди за останалите лишени от свобода и за служителите на затвора също е висок. Заложените цели в първоначалния план на присъдата са свързани с дефицитните зони: настоящо правонарушение; нагласи; взаимоотношения; обучение и образование; управление на финансите; начин на живот и обкръжение; умния за мислене.

При направените междинни оценки се констатира снижаване на риска от рецидив от висок на среден – от 98 на 77 точки. Отчетени са положителни промени в зоните: отношение към правонарушението; образование и обучение; управление на финансите и доходите и умения за мислене. При препланиране на присъдата са заложени задачи, които целят работа за постигане на промяна в дефицитните зони, а именно: поставяне на основни цели за бъдещето; разпознаване на проблеми и подходи за избягването им; осмисляне отношението към приятелския кръг; приучване към ред и спазване на правила; поемане на отговорност за собственото поведение и признаване на вредното влияние на алкохола.

В условията на затвора, за изтеклия период от присъдата, рискът от рецидив се снижава в стойностно отношение на 73точки, като се запазва в границите на средния – във високия диапазон.  Отчетени са положителни промени в зоните: нагласи, образование и обучение, начин на живот и обкръжение, умения за мислене и трудова заетост.

В условията на контролирана среда рискът от вреди за останалите лишени от свобода и служителите на затвора е снижен до среден, както и рискът от вреди за обществото, който също е снижен до среден, като същият се увеличава при злоупотреба с алкохол. Последният се обуславя от факта, че престъплението за което л. св. И. търпи наказание е с насилствен характер.

В резултат на преживените ограничения в затвора и проведената корекционна дейност при л.св. се наблюдава положителна тенденция за промяна в начина на мислене, овладяване на импулсивното поведение и нагласа за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаването му. В по-пълна степен л.св. И.  осъзнава вината си, разпознава проблемите си и осъзнава факторите, допринесли за тях. поставя си ясни и реалистични цели за бъдещето.

Л. св. Ц.И. изтърпява наказание лишаване от свобода за първи път. Продължителния престой /над 12 години/  в затворническа среда  е оказал както положително, така и негативно влияние върху него. Първоначалният му период от изтърпяване на наказанието е бил по-проблемен – същият е проявявал апатия към допълнителните дейности за осмисляне на свободното време, не е проявявал желание към образование, въпреки неграмотността му, избягвал е участие в организирани мероприятия.  Едва през 2014год. е започнал да проявява интерес към колективните мероприятия, а през 2015год. е проявил желание за образователен процес и се е записал ученик в първи клас. До 2018/2019год. е бил редовен в посещението на учебните занятия, показвал е дисциплинираност и старание, активен в извънкласните форми, за което е награждаван с „писмена похвала“. Поради трудно усвояване на материала и ниския му интелектуален капацитет, интересът му към образование е понижен и същият е насочен към трудова дейност.

Не показва враждебни нагласи и избягва конфликтни ситуации. В периода 2015-2017год. е награждаван четири пъти. Спазва реда и дисциплината и не е наказван. Не създава проблеми на НОС и администрацията на затвора. В резултат на показани положителни промени режимът му е сменен от „строг“ на „общ“. От средата на януари 2020год. му е дадена възможност да работи по чл. 80 ЗИНЗС в мебелен цех.

По време на престоя си в затвора има морална и материална подкрепа от близките си.

Към настоящият момент л.св. И. е показал позитивни промени, съществената част от които се случват в последните години. По-сериозно отношение към трудовата ангажираност се доказва едва в последните месеци. Все още обаче не е доказал, че мотивацията му не е лабилна и  постигнатите промени са трайни. С цел по-успешна ресоциализация е подходящо с л.св. да се работи в посока поддържане на трудовата ангажираност, създаване и доразвиване на трудови навици, усвояване на нови професионални умения. Препоръчва се включването му в специализирана програма, насочена към промяна в начина на мислене. Липсата на наказания и демонстрираното добро поведение в охраняема среда, не елиминира факта, че към настоящия момент л.св. И. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за устойчива промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент  по отношение на л.св. Ц.И. е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически повече от половината от определеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, което в съчетание с дългия остатък на неизтърпяното наказание, е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му общо наказание, в размер на 3 години, 10 месеца и 5 дни.

Съгласно чл. 441 НПК, нова молба за УПО от л.св. Ц.И. е допустима не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на настоящето определение.

При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Ц.Т.И., роден на ***год. в гр. ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 163/06год. на ОС Враца наказание лишаване от свобода в размер на 18 години, с остатък 3 години, 10 месеца и 5 дни.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: