РЕШЕНИЕ№129
гр. Варна, 23.05..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав,
на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Секретар
Ели Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 156/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от
„Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД, чрез юрк. М.Б., против решение № 1035
от 27.12.2018 г., постановено по т. д. № 344/2018 г. на Варненския окръжен съд,
с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя иск за признаване за
установено по отношение на „Гедидар - С“ ЕООД дължимостта на сумата от 48 895
лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден
на 26.04.2016 г. в гр. Шумен, ведно със законна лихва за забава от 04.11.2016
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 6726 от 09.11.2016 г. по ч. гр. д. № 13607/2016 г. по
описа на Варненския районен съд, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се релевират оплаквания
за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Намира за правилен извода на заповедния съд, че процесният запис на заповед е редовен
от външна страна и предствавлява годен акт за издаване на заповед за
изпълнение. Сочи, че в хода на производството не се оспорва редовността на
издадения запис на заповед. Твърди, че записът на заповед е абстрактна сделка,
независимо, че е издаден във връзка с каузално правоотношение между страните по
договор за кредит. В продължение на горното излага доводи, че същият е предявен
срока с връчване на нотариалната покана, поради което е ирелевантна датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно не е прекратил производството въпреки искането на ищцовото
дружество, предвид признанието на дължимостта на сумите от насрещната страна.
Твърди, че не е получено плащане по предявения запис на заповед. Моли за отмяна
на обжалваното решение. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от „Гедидар - С“ ЕООД, чрез адв. В.С. със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че между страните са сключени два
договора за кредит с една и съща дата и сума, всеки един обезпечен с ипотека,
запис на заповед и поръчителство. Сочи, че по единия запис на заповед е
постановено влязло в сила решение. Моли съдът да извърши служебна справка по т.
д. № 73/2018 г. и т. д. № 315/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд. Моли
за потвърждаване на решението.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
В проведеното съдебно заседание на 24.04.2019 г., страните,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд
приема за установено следното:
Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Микрофинансираща
институция Джобс“ ЕАД за установяване дължимостта на вземане от „Гедидар-С“
ЕООД от 48 895 лева, представляващо неплатено парично задължение по запис на
заповед, издаден на 26.04.2016 г. в гр. Шумен, ведно със законна лихва за забава
от 04.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 6726 от 09.11.2016 г. по ч. гр. д. №
13607/2016 г. по описа на Варненския районен съд.
В писмен отговор на исковата молба ответното дружество –
„Гедидар – С“ ЕООД, чрез управителя Г Д признава дължимостта на сумата, но
твърди, че същата произтича от договор за кредит от № 459 от 30.07.2015 г.. За
дължимостта на същото вземане посочва, че е образувано т. д. № 73/2018 г. по описа
на Варненския окръжен съд, като моли за съединяване на делата.
В законоустановения срок за допълнителна искова молба е
подадено становище от ищцовото дружество за прекратяване на производството и
постановяване на решение съобразно признанието на иска. Евентуално в случай, че
не са налице предпоставките за това, посочва, че страните и предметът по т. д.
№ 73/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд не са идентични.
Не е постъпил отговор от страна на ответника по становището,
депозирано в срока за допълнителната искова молба.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по
делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:
Между страните не се спори, че в полза на „Микрофинасираща
институция Джобс“ ЕАД е издаден запис на заповед, подписан от Георги Маринов
Димитров , в качеството му на управител на „Гедидар – С“ ЕООД. Ценнната книга е издадена в гр.
Шумен, за вземане от 48 895 лева и с падеж „на предявяване“ до 24 месеца
от датата й на издаване, при уговорка без предявяване
и без протест.
Видно от ч. гр. д. № 13607/2016 г. по описа на Варненския районен
съд заявителят „Микрофинасираща институция Джобс“ ЕАД е подал заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу
длъжника „Гедидар – С“ ЕООД, по записа на заповед от 26.04.2016 г. за
сумата от 48 895 лв., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението до окончателното плащане, както и сторените разноски в общ размер
на 1 976.33 лв.. За вземането е издадена заповед за незабавно изпълнение №
6726 от 09.11.2016 г.. След депозирано възражение, заявителят „Микрофинасираща
институция Джобс“ ЕАД е подал в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба по чл.
422 от ГПК.
В хода на исковото производство се релевират доводи, че процесният
запис на заповед обезпечава вземането по договор за кредит № 459 от 30.07.2015
г..
Правни изводи:
I. Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. Нормата установява специфичен фактически
състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение;
2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414,
ал. 2 от ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415,
ал. 1 от ГПК. При
съобразяване на горепосочените предпоставки, настоящият състав намира иска за надлежно
предявен.
За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща
задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на
заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това,
независимо дали е сезиран с доводи във въззивната жалба, при разглеждане на иск
по чл. 422 от ГПК
за съществуване на вземане, породено от запис на заповед, въззивният съд следва
да съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря
на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на
запис на заповед /Решение № 71 от 03.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г., II
т. о. на ВКС/. При това
съобразяване настоящият състав на съда намира, че представените по делото
документи, като притежаващи формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверяват валидна абстрактна
менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочените от издателя парични суми.
II. По
въпроса налице ли е редовно връчване на нотариалната покана от служителя на
нотариуса по реда на чл. 47 от ГПК, настоящият състав на съда приема следното:
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК
вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е
изискуемо съобразно падежа на ценната книга. В настоящия случай, записът на
заповед е с падеж „на предявяване“ в срок от 24 месеца от издаването, като е предявен
за плащане с нотариална покана.
В съобщението за връчване на
същата от страна на нотариус Стелиана Костадинова, рег. № 446 на НК, с район на
действие Районен съд – гр. Варна е посочено, че адресатът не е намерен при
посещение на адреса на 23.08.2016 г. в 18:00 ч., на 27.08.2016 г. в 11:00 ч., на
15.09.2016 г. в 19:00 ч., като на 19.09.2016 г, в 18:00 ч. са залепени
обявления на пощенската кутия и на входната дворна врата по реда на чл. 47 от ГПК /л. 13 от заповедното производство/. От съдържанието на същата е видно, че
в законоустановения двуседмичен срок адресатът не се е явил в нотариалната
кантора за получаване на документите.
В отговора на исковата молба се съдържа
оспорване за връчването на нотариалната покана, поради което съдът следва да
изследва въпроса относно надлежността на същото, доколкото обуславя
настъпването на изискуемостта на процесния запис на заповед с падеж „на
предявяване“. Доколкото в нотариалната покана не е посочено, че е връчена по
реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, следва да се проверят хипотезите по чл. 50, ал.
4, вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно в съдебната практика, че
нотариусът може да възложи на служител от нотариалната кантора да връчи
определени книжа (в случая нотариална покана за предявяване на запис на
заповед), като използва при необходимост регламентираната в чл. 47 от ГПК форма
на връчване, а именно чрез залепване/поставяне на уведомление. Това следва от
разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, според която нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37–58 от ГПК
Постоянна е практиката на касационната инстанция, в която се приема, че при връчване по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, в самото съобщение за
връчването върху нотариалната покана, следва да са посочени конкретните причини
и обстоятелства, които са обусловили прилагането на такова връчване, за да се
извърши преценка по отношение на адресата предпоставките за приложението на чл. 47 от ГПК /в този смисъл Определение № 47 от 17.01.2011 г. по т. д. № 719/2010 г., II
т. о. на ВКС, Определение № 593 от 6.12.2016 г. по т. д. № 61276/2016 г., I г.
о. на ВКС, Определение № 47 от 17.01.2011 г. по т. д. № 719/2010 г., II т. о. на
ВКС, Определение № 857 от 09.12.2011 г. по ч. т. д. №
623/2011 г., І т. о. на ВКС, Определение № 108 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 70/2012 г., II т. о. на ВКС и др./.
На следващо място, настоящият съдебен състав съобрази, че преценката за предпоставките по чл. 47, ал. 1 от ГПК се извършва въз основа
на отбелязванията върху нотариалната покана, която следва да съдържа указание
как и къде е извършено връчването, каквито в разглеждания случай липсват.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК
обуславя поставяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК само в
хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на
търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката,
но при безспорно обитаване на адреса от дружеството /така Решение № 232 от 03.12.2018
г. на ВКС по к. т. д. № 1284/2018 г./.
Макар и да не е необходимо
представяне на самото
уведомление, което е било залепено /така Определение
№ 446 от 23.10.2018 г. по к. т. д. № 860/2018 г. на ВКС/, в настоящия обаче случай не може да се прецени както точно кое лице е осъществило връчването, така и в коя от
хипотезите на чл.
50, ал. 4 от ГПК същото е пристъпило
към залепване на уведомлението - дали липсата на достъп до канцеларията или
липсата на лице, съгласно да приеме уведомлението.
В продължение на горното, адресатът
е потърсен 23.08.2016 г. /четвъртък/ в 18:00 ч., на 27.08.2016 г. /събота/ в
11:00 ч., на 15.09.2016 г. /четвъртък/ в 19:00 ч.. Посещенията, които са
осъществени в делничните дни са в часове извън нормалното работно време на
адресата, както и в един почивен ден. Залепването на съобщението е на входната
дворна врата, без да са посочени данни защо същото не е реализирано на входната
врата на седалището и адреса на управление на дружеството. В допълнение на
извода за нередовно връчване на нотариалната покана, следва да се посочи и
обстоятелството, че връчителят не е пуснал екземпляр в пощенската кутия на
дружеството, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК,
действаща към момента на връчването на нотариалната покана. С оглед на горното
и съобразно постановената практика на касационната инстанция, настоящият
съдебен състав приема, че връчването на нотариалната покана не е надлежно /Решение
№ 55 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 4898/2017 г., III г. о., ГК на ВКС, Решение № 188 от 07.11.2013 г. по
т. д. № 1890/2013 г., I т. о. на ВКС и др./.
Предявяването на
запис на заповед с падеж „на предявяване“ има за цел да
установи падежа на задължението
и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане, а не да осигури съдействието на кредитора за
изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава. Задължението по записа на заповед с падеж
на предявяване възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо
от този момент /така Решение № 162 от 02.11.2012 г. по т. д. № 1126/ 2011 г., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 112 от 23.06.2016 г. по т. д. №
1556/2015 г., ТК на ВКС/.
С оглед на гореизложеното, следва да се обобщи, че задължението по записа
на заповед не е било изискуемо, преди депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, поради което разглежданият иск
и акцесорното искане към същия, се явяват неоснователни.
Настоящият съдебен състав,
съобрази също, че в съществуващата непротиворечива практика, съответно е
даден и съпътстващ отговор на начините и предпоставките за редовно предявяване
на запис на заповед с падеж „на предявяване“, а именно: неформално, по всякакъв начин – чрез пощенска или куриерска служба, лично
връчване, чрез нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя
/лично, не чрез другиго /Определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т. о. на ВКС/. Дори да се приеме, че нотариалната покана
е връчена на издателя с преписа на исковата молба по чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
422, ал. 1 от ГПК, същото връчване не може да обуслови основателност на
положителния установителен иск, доколкото касае съществуване на вземането към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
III. Вън от горното, следва да се посочи, че ако записът на заповед има
обезпечителна функция за задължения по каузално правоотношение, какъвто е и
настоящият случай, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към
датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да
се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа
на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на
ценната книга /изрично в този смисъл Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. №
2418/2013 г., I т. о., ТК на ВКС и Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г., I т. о., ТК на ВКС/. В разглежданата правна хипотеза падежът на задължението по
записа е определен на предявяване в срок до 24 месеца от датата на издаване
26.04.2016 г., а твърдяната предсрочна изискуемост на задължението по кредита е
настъпила на 06.12.2017 г. /изтичане на 7-дневен срок от получаване на
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 25.11.2017
г./, съответно след депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение с вх. № 57792 от 07.11.2016 г..
IV. За пълнота на изложението, следва се уточни, че наведеното
признание за дължимостта на сумата в отговора на исковата молба от страна на
ответника и последващото искане на ищеца за постановяване на решение съобразно
него, не могат да обусловят различен извод по спора. В производството
ответникът не оспорва дължимостта на претендираната сума, но посочва, че същата
касае задължение по кредит № 459 от 30.07.2015 г., по което е висящо т. д. №
73/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, като моли настоящото
производство да бъде прекратено и съединено с висящото производство по
каузалното правоотношение. Същото изявление не може да се приеме, че съставлява
признание на настоящия иск по смисъла на чл. 237 от ГПК, доколкото не води до
съвпадение на правните твърдения на двете страни и не е съчетано с отказ от
защита на ответника по настоящия иск /така Сталев. Ж., Мингова. А., Стамболиев.
О., Попова. В., Иванова. Р., Българско гражданско процесуално право, С., 2012,
с. 452/. Същото следва да се цени от съда като признание на факт съобразно
останалия събран доказателствен материал по делото.
Предвид горното, първоинстанционното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено
По разноските: Съобразно
изхода на спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество „Гедидар –
С“ ЕООД. Същото не претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски, не
представа списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за направата им,
поради което ако такива са сторени остават е тежест на страна.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1035 от 27.12.2018 г., постановено по т. д. № 344/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.