Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 3565 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
осъдителен иск с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
10а, предл. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р.И.,
както и уточнителни молби вх. № 12761/828.08.2018 г., вх. № 13714/18.09.2018
г., вх. № 15025/16.10.2018 г. и вх. № 17051/21.11.2018 г., против Р.С.М., ЕГН **********,
с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 914,60 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.03.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 542/08.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 813/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, както и кумулативно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумите 383,62 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 20.04.2017 г.
до 20.12.2018 г. и 863,38 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 29.11.2016 г.
с ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
29.11.2016 г. при следните параметри: заемна сума в размер на 1 000 лева, срок
на кредита 24 месеца, размер на погасителната вноска 61,82 лева, падеж на
вноската – 10 ден от месеца, ГПР 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен
процент на ден 0,11% и общо дължима сума 1 483,68 лева. Към договора ответникът
избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение е размер на
999,84 лева, чието плащане също било разсрочено на месечни вноски по 41,66
лева. По силата на този пакет кредиторът предоставял на ответника следните
услуги: приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит, отлагане на
плащането на определен брой вноски в случай на невъзможност да плаща, намаляване
размера на определен брой вноски в случай на намаляване на дохода му, промяна
на падежната дата. В резултат на платения пакет общото задължение на ответника
станало 2 483,52 лева, а общият размер на вноската 103,48 лева, с падеж 20-ти
ден от месеца. Договорът бил сключен при Общи условия, предадени на ответника
при подписване на договора. На ответника е предоставена информация под формата
на Стандартен европейски формуляр. Заявява, че на 30.11.2016 г. ищецът –
заемодател превел паричната сума от 1
000 лева по посочената от ответника банкова сметка. ***л. 12.3 от ОУ, на
05.07.2017 г. кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което
ответникът бил уведомен с писмо, изпратено на 06.07.2017 г. Ищецът сочи, че по
ч. гр. д. № 813/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Враца в негова полза била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника М.. Тъй като
длъжникът възразил срещу вземането, това обусловило интереса му от предявяване
на иск за установяване на същото. Заявява, че ответникът дължи по договора
следните суми: 914,60 лева – главница, 383,62 лева – договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от
20.04.2017 г. до 20.12.2018 г. и 863,38 лева – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 914,60 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
29.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 02.03.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед № 542/08.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
както и за осъждането му да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 383,62 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 20.04.2017 г. до 20.12.2018
г. и сумата от 863,38 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
назначения на ответника особен представител адв. П.Т., с който оспорва
предявените искове. Прави възражение за нищожност на договора поради липса на
съгласие и поради накърняване на добрите нрави поради неспазване на ЗПК и
наличие на неравноправни клаузи в сключения договор, касаещи определянето на
договорното възнаграждение, лихвения процент, закупен пакет на допълнителни
услуги, неустойка при прекратяване на договора.
Сочи, че формулираните клаузи не отговарят на изискванията на чл. 10,
ал. 1, т. 1 – т. 7, т. 9, т. 11 и ал. 2 ЗПК, ГПР в размер на 49,89% и годишен
лихвен процент в размер на 41,17% са прекомерни и не отговарят на общоприетите
морални норми. Счита, че не се установява изявлението на ищеца за обявяване на
предсрочната изискуемост да е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението, тъй като не са представени доказателства писмото от 06.07.2017 г.
да е получено от длъжника.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД заявление против Р.С.М.,
ЕГН **********, е издадена Заповед № 542/08.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: сумата от 2 161,60 лева /две хиляди сто шестдесет и
един лева и шестдесет стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 02.03.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата от 8,43 лева /осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2017 г. до 05.07.2017 г.,
сумата от 43,40 лева /четиридесет и три лева и четиридесет стотинки/,
представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от
50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване
на уведомление и с Разпореждане № 4384/19.06.2018 г. по ч. гр. д. № 813/2018 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
С влязло в сила определение № 1786/08.08.2018
г. по ч. гр. д. № 813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
заповедта за изпълнение е обезсилена в частта, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на заявителя сумата от 8,43 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата, начислена за
периода от 21.02.2017 г. до 05.07.2017 г., както и в частта за разноските за
държавна такса за сумата над 24,90 лева до пълния присъден размер от 25 лева, а
именно за сумата от 0,10 лева и за сумата над 49,81 лева до пълния присъден
размер от 50 лева, а именно за сумата от 0,19 лева - юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с обезсилената част на заповедта.
С влязло в сила определение № 1088/07.05.2019
г. по ч. гр. д. № 813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за разликата над сумата от 914,60
лева до пълния размер на главницата от 2 161,60 лева – дължима сума по
Договор за потребителски кредит № ********** от 30.11.2016 г.
Въз основа на попълнено от ответника М.
Искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
**********/29.11.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № *********/29.11.2016 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника
М.. От договора се установява, че ответникът като кредитополучател е получил от
„Профи Кредит България“ ЕООД като кредитодател потребителски кредит в размер на
1 000 лева, който кредитополучателят се задължава да върне на равни месечни вноски
от по 61,82 лева за период от 24 месеца.
В договора е уговорен годишен процент на разходите 49,89%, годишен
лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение 1 483,68 лева. От потребителя е закупен
пакет от допълнителни услуги на стойност 999,84 лева, която се заплаща
разсрочено по 41,66 лева на месец. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 2 483,52 лева, а общият размер на месечната
погасителна вноска – 103,48 лева. Между страните е подписано и допълнително
Споразумение за пакета от допълнителни услуги от 29.11.2016 г.
В Договора за
кредит е отбелязано /б. А от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи
условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. Г
от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени:
безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма,
информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства
на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч.
последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от
допълнителни услуги и т. н. Ответникът е декларирал, че при подписване на
договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.
Представени
са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски
кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника.
Представени са
погасителен план към договора и Стандартен европейски формуляр, подписани от
ответника М..
По делото е
представено извлечение от банкова сметка ***.07.2018 г., видно от което на
30.11.2016 г. кредиторът е превел заемната сума от 1 000 лева по банкова
сметка *** М. в „Банка ДСК” ЕАД. Номерът
на банковата сметка е посочен от ответника в договора за кредит и същият
съвпада с номера от паричния превод.
Представено е
уведомително писмо до Р.М. от ищеца, с което го уведомява за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху
същото за неговото получаване. Не са представени и разписка за неговото доставяне
или друг удостоверяващ връчването му документ.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено.
Видно от същото, размерът на отпуснатия на ответницата кредит е 1 000
лева, а общото задължение по договора е в размер на 2 483,52 лева,
представляващо сбор от общото задължение по кредита в размер на 1 483,68
лева и стойността на пакета от допълнителни услуги в размер на 999,84 лева.
Заемната сума е получена по банков път от ответника на 30.11.2016 г. по
посочена от него банкова сметка. ***вора от ответника и като е отчетена
предсрочната изискуемост от 05.07.2017 г., размерът на непогасените задължения по
договора е: 914,60 лева – главница, 383,62 лева – договорна възнаградителна
лихва и 863,38 лева – възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против Р.С.М., ЕГН **********, са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
-
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 914,60 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 02.03.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
542/08.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 813/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав;
- осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
383,62 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 20.04.2017 г. до 20.12.2018
г.;
- осъдителен
иск с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 863,38 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е
допустим, подаден е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на заповедта
за изпълнение по чл. 47 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от
неговото предявяване. Допустими са и предявените осъдителни искове.
На първо място следва да се разгледат възраженията,
заявени в отговора на исковата молба, за нищожност на целия договор за
потребителски кредит – поради липса на съгласие и поради накърняване на добрите
нрави поради неспазване на ЗПК и наличие на неравноправни клаузи в сключения
договор, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент,
закупен пакет на допълнителни услуги, неустойка при прекратяване на
договора. Не е налице липса на съгласие
от договарящите страни, които са подписали договора. Ответникът е подписал и е
декларирал, че е получил и е запознат със съдържанието на договора, ОУ,
погасителния план и споразумението за пакета от допълнителни услуги.
Възражението за нищожност на договора поради наличие
на неравноправни клаузи също е неоснователно.
По делото няма спор, а и след служебна справка в
публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че ищцовото дружество е
регистрирано като финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на
съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата
на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон , е нищожна, а
според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
възражение.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия
случай са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за действителност на хартиен носител, клаузите
са уговорени по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Съдържанието на договора
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа
дата и място на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на
страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му;
размер на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл.
погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно
правото на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл. 11,
ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора. При
тези констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия Договор
за потребителски кредит № ********** от 29.11.2016 г..
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1.
Наличие на облигационно правоотношение между „Профи Кредит България“ ЕООД и
ответника М. по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 29.11.2016 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в
твърдяния размер; 3. Наличие на уговорените в договора предпоставки за
настъпване/обявяване на предсрочна изискуемост на кредита; 4. Уведомяване на
ответника преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 5. Размерът на вземането си.
Наличието на първите две предпоставки –
валидно сключен договор за потребителски кредит и реално предоставяне на
заемната сума на ответника – се установява по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства, като сумата е преведена по банкова сметка, ***т.
Налице са и предпоставките по чл. 12.3
от ОУ, съгласно която в случай че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Видно от заключението по ССчЕ,
последното плащане от ответника е извършено на 27.03.2017 г., т. е. към
05.07.2017 г. са били налице повече от 30 календарни дни забава.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Тези
изисквания са приложими и към договорите за кредит, сключени с небанкови
финансови институции, какъвто е и дружеството – ищец. „Профи Кредит България“
ЕООД е финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
В случая не
са ангажирани доказателства относно уведомяване на ответника преди датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В изпълнение на
разпределената му доказателствена тежест, ищецът е ангажирал доказателства, които
според него са достатъчни, за да установят уведомяването на ответника за
волеизявлението на ищеца за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, а
именно уведомително писмо от 06.07.2017 г., адресирано до ответника Р.М.. Не са
представени обаче никакви доказателства същото да е изпратено и получено от ответника
или волеизявлението на кредитора да е достигнало да знанието на ответника.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, II т.о., Решение № 77/10.05.2016
г. по т. д. № 3247/2014 г., ВКС, II т.о./.
С
оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответника М. за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След като ищецът не доказа, че преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответника за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, то искът не може да бъде уважен на това основание.
Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора
за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка
вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е
необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на
точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан
от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието
на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо – датата на приключване на съдебното дирене.
Следователно
в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане на падежиралите
към датата на приключване на устните състезания /към която дата се формира СПН/
вноски.
Видно
от погасителния план, последната погасителна вноска е с падеж 20.12.2018 г., т.
е. към датата на провеждане на устните състезания – 14.06.2019 г. всички вноски
вече са падежирали. Следователно на ищеца следва да се присъди целия остатък от
дължимата главница по договора. Видно от заключението по изготвената ССчЕ,
остатъкът от главницата е в размер на 914,60 лева.
Искът
е предявен за сумата от 914,60 лева, т. е. същият е изцяло основателен и следва
да бъде уважен така, както е предявен. Сумата
се дължи, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 02.03.2018 г. г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни
правоотношения с ответника М. по силата на валидно сключен Договор за потребителски
кредит № ********** от 29.11.2016 г., по силата на който за кредитополучателя е
възникнало задължението за заплащане на възнаградителна лихва; 2. Размерът на
претендираната лихва за процесния период.
Искът
е предявен за сумата от 383,62 лева за периода от 20.04.2017 г. до 20.12.2018
г. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, просрочената
възнаградителна лихва за този период е в размер на 383,62 лева.
Основателно
е възражението, заявено в отговора на исковата молба, че клаузата от договора
относно размера на годишния лихвен процент е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като годишен лихвен процент в размер на 41,17% е прекомерен.
Съдът
намира, че клаузата от Раздел VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент в размер
на 41,17%, е нищожна. Съдебната практика приема ориентировъчна стойност, над
която уговореното по кредитния договор възнаграждение е прекомерно и поради
това противоречащо на добрите нрави – в случай че надвишава трикратно размера
на законната лихва, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Основният лихвен процент на БНБ за исковия период е 0,01%, а увеличен с
10 пункта се равнява на 10,01%. За да бъде законосъобразно уговорен, лихвеният
процент следва да е до 30,03% /или незначително да надвишава тази стойност/. В
случая е видно, че уговореният в договора фиксиран лихвен процент от 41,17%
надвишава с повече от четири пъти размера на законната лихва, поради което
съдът намира, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Принципно
висок размер на възнаградителната лихва би бил обоснован при дълъг срок на
договора – когато кредиторът е лишен от ползване на средствата за по – дълъг
период и съответно е икономически обосновано да изисква и получи по – високо
възнаграждение за това. В случая е уговорено заемната сума да бъде върната за 24
месеца, което не може да се счете за дълъг срок и в никакъв случай не
обосновава такъв висок процент на възнаградителната лихва. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации. Данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП по процесния договор в
такъв висок размер, водещ до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема от 1 000 лева и липсата на значителни разходи
или риск, поет от заемодателя за краткия срок на договора, които да оправдават
договарянето на лихвен процент от 41,17%.
ГПР отговаря на изискването на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Годишният размер на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за този момент
е 0,01%, а увеличен с 10 пункта се равнява на 10,01%. Видно е, че уговореният в
процесния договор ГПР от 49,89 % не надвишава пет пъти размера на законната
лихва, с оглед на което клаузата не е нищожна нито поради неравноправност, нито
поради противоречие с добрите нрави.
С
оглед горните изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По иска с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни
правоотношения с ответника М. по силата на валидно сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.11.2016 г., по силата на който за
кредитополучателя е възникнало задължението за заплащане на заемни такси и
разноски; 2. Размерът на претендираните такси и разноски.
Искът е предявен за сумата
от 863,38 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Съгласно Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.11.2016 г., кредиторът
предоставя срещу възнаграждение пакет от следните пет услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства.
Уговореното в договора възнаграждение
за пакета от допълнителни услуги е 999,84 лева. Условията и предпоставките за
ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия.
Съгласно дефиницията,
дадена в чл. 15.1 от ОУ, услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на
разрешения потребителски кредит“ представлява приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредита и изплащане на същия преди договора. Никъде не е формулирано ясно, конкретно и точно
определение на „приоритетно“ и по този начин не става ясно какво предимство се
предоставя на кредитополучателя с тази услуга. В ОУ не е регламентиран срокът,
в който заемодателят следва да се произнесе по постъпило искане за отпускане на
кредит. И след като не е дефиниран и срокът за „приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредита“, няма как да се направи
съпоставка, за да се прецени какво предимство ползва заемателят за тази услуга,
за да дължи възнаграждение за същата.
Втората
и третата от услугите в пакета предоставят на кредитополучателя възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски или намаляване на техния размер.
Условията за това са посочени в чл. 15.2 и чл. 15.3 от ОУ. Освен че ползването
на тези услуги се предпоставя от изправността на заемателя по погасяването на
определен брой вноски, то ползването на тези услуги изисква на първо място
представянето на множество документи в точно определен кратък срок /до 25
календарни дни от падежа на погасителната вноска/, а освен това и одобрението
на искането от кредитора. Т. е. закупуването на пакета от допълнителни услуги и
заплащането на неговата стойност не е достатъчно условие за ползването на
услугите от пакета, а следва да са налице както многобройните допълнителни
условия, така и изричното одобрение от страна на кредитора. В случай че такова
одобрение не е налице, то потребителят не може да ползва услугите, въпреки че е
платил за тях.
Ползването
на тези услуги не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените,
така и намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния
план /чл. 15.2.4 и чл.15.3.5/. Не е уговорено тяхното разсрочване във времето
чрез удължаване срока на договора и съответно продължаване на погасителния план
за времето, за което вноските са отложени. По този начин излиза, че всички
отложени погасителни вноски или разликата между намалените вноски и тези по погасителен
план се дължат накуп в края на погасителния план, което би довело до
допълнително натоварване на заемополучателя. На практика при използване на тази
опция, полученото от кредитополучателя облекчение се изчерпва с временно
ползване на неолихвени части от главницата.
Четвъртата услуга е уговорена като опция
за промяна на падежна дата по целия план без допълнителни условия /чл. 15.4/,
което практически може да се изрази в отлагане на всички вноски, но отново при
съгласие на кредитора, тъй като се изисква подписване на допълнително
споразумение между страните.
Улесненото
допълнително кредитиране, предложено като петата услуга от пакета, не е
дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за
кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като
улеснения не са посочени, а са обусловени от вътрешни правила на кредитора /чл.
15.5/. По никакъв начин не е конкретизирано в какво се изразява тази „улеснена
процедура“ и какво представляват тези „допълнителни парични средства“ – нов
кредит или допълнителна сума, отпусната по настоящия кредитен договор. Относно
процедурата се препраща към вътрешните правила на кредитора, които нито се
съдържат по делото, нито заемополучателят е отбелязал да е запознат със същите.
Ползването на тази услуга отново е предпоставено от одобрението на кредитора
/посочено е „може да одобри“/, т. е. и тук закупуването на пакета от
допълнителни услуги и заплащането на неговата стойност не е достатъчно условие
за ползването на услугите от пакета, а следва да е налице изричното одобрение
от страна на кредитора. В случай че такова одобрение не е налице, то
потребителят не може да ползва услугите, въпреки че е платил за тях.
Настоящият съдебен състав намира, че
споразумението относно предоставяне на пакет от допълнителни
услуги противоречи на добрите нрави и клаузите от същото са нищожни
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Всички описани елементи от пакета допълнителни
услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като
задължение на кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава. Освен това е
налице нееквивалентност между престациите – срещу високия размер на възнаграждението,
равняващо се почти на главницата по договора /главницата е 1 000 лева, а
възнаграждението за пакета – 999,84 лева/, заемополучателят не получава никакво
конкретно благо, преимущество или услуга, а единствено при наличието на
множество допълнителни условия и предпоставки евентуално да ползва някаква
дребна преференция, която освен това зависи от одобрението на кредитора и нито
една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. Тези преференции дори не са регламентирани в
договора, споразумението и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на петте услуги в пакета.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава
възможност на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
съобразно ал. 4 на същата разпоредба видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая уговореното между страните не
съответства на посочените законови разпоредби, тъй като както бе посочено по –
горе, услугите, за които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно
определени. Напротив, всички включени в допълнителния пакет „услуги“ представляват
средство за съществено увеличаване на цената на кредита, като по същество
предлагането им като предимство от доставчика води до икономически резултат, идентичен
със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като
лихвен процент и разходи по кредита съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета, уговорени в договора за потребителски
кредит, споразумението и ОУ, представляват клаузи, имащи за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК и споразумението за закупуване на допълнителен
пакет е нищожно по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като заобикалящо изискванията на
императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при
кредитиране.
С
оглед изложеното, искът с правно чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 863,38 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги следва да бъде изцло
отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответника
не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив.
В
заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: 24,90
лева – платена държавна такса и 49,81 лева – юрисконсултско възнаграждение
/след частично обезсилване на заповедта за изпълнение, включително в частта за
разноските/.
Съразмерно
с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски за заповедното производство, както следва: 10,54
лева – държавна такса и 21,07 лева – юрисконсултско възнаграждение – общо 31,61
лева.
В
настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски съгласно
платежните документи: държавна такса в размер на 106,60 лева, депозит за особен
представител в размер на 200 лева и депозит за вещо лице в размер на 200 лева.
Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно
с уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящото производство в размер на 214,35 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н.,
О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г. следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 914,60 лева /деветстотин и
четиринадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.03.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 542/08.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 813/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л.,
Я.Я.Ч.и И.Х.Г. против Р.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 383,62 лева /триста
осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до 20.12.2018 г.; и с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 863,38 лева /осемстотин
шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л.,
Я.Я.Ч.и И.Х.Г. сумата
от 214,35 лева /двеста и
четиринадесет лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 31,61 лева /тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски
за заповедното производство по ч. гр. д. № 813/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав,
съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….