Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… февруари 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и шести януари заседание при закрити
врати, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1945 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от ТД „А.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, в която молителят твърди, че е свръзадължен, поради което не може
да изпълни свои изискуеми парични задължения, произтичащи от описаните в
молбата сделки. Моли съда, след като установи свръхзадължеността на търговеца,
да определи началната и дата и да открие производство по несъстоятелност, на
основание чл.630 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата по чл.625 ТЗ молителят е представил баланс
към 31.12.2019г.; баланс към 12.10.2020 година; опис и оценка на активите и
пасивите; списък на кредиторите, от който се установява, че такова качество
спрямо молителя има ТД на НАП- гр.София за сумата от 12 972,42лева за
данъци и осигурителни вноски; „М. М“ ООД – с вземане в размер на
21 000лева, представляващо наем и „Д.С.“ ЕООД – с вземане в размер на
800лева, по договор за счетоводно обслужване.
По делото е представен договор за наем на
недвижими имот, по силата на който „М. - М“ ООД, в качество на наемодател, е
предоставя на „А.Б.“ ЕООД, в качество на наемател, за временно и възмездно
ползване, описания в чл.1 от договора недвижими имот, представляващ кафе-аперитив,
срещу уговорена с чл.2 наем цена от 3 000лева с ДДС, платима ежемесечно до
25-то число от текущия месец. Договорът е с нотариална заверка на подписите, осъществена
от нотариус А.Г., рег.№437, на 19.11.2018г.
По делото е представен договор №13/01.02.2019
година, сключен от настоящия молител с „Д.С.“ ЕООД, по силата на който е
възложил на това дружество да извърши цялостно счетоводно обслужване на
фирмата-възложител. Уговореното между страните възнаграждение с чл.3 от
договора е в размер на сумата от 150лева месечно от първо до пето число на
следващия месец.
Съдът служебно е изискал информация относно
вписвания на името на молителя в АВ касателно вещни права върху недвижими
имоти. От събраната по служебен път информация не се установява в активите на
дружеството да са включени вещни права върху недвижимости.
Не притежава МПС и ППС, което се установява от
писмо, изпратено на съда от СДВР.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ,
изготвена от вещото лице А.Т., заключението по която е прието като годно
доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
В заключението на вещото лице са посочени по вид и
размер паричните задължения на молителя, а именно: неплатена наемна цена по
договор за наем с „М. - М“ ООД в размер на 21 000лева, по договор за
счетоводно обслужване с „Д.С.“ ЕООД, възнаграждение на това дружество в размер
на 800лева и към НАП за неплатени данъци и осигуровки в размер на
13 331,02лева главница и лихви към 15.01.2021 година в размер на 749,05лева.
От заключението на вещото лице се установява, че
за изследвания период 2018-2020 година съотношението между притежаваните от
молителя активи и неговите парични задължения е следното: за 2018г. стойността
на активите е 849,62, а стойността на задълженията – 0; за 2019година
стойността на активите е 36 827,04, а стойността на задълженията от
парично естество – 21 335,62; за 2020 година стойността на активите е
820,90, а стойността на паричните задължения – 34 772,42. Следователно
през 2020 година това съотношение е отрицателна величина -33 951,50, което
означава, че паричните задължения надвишават притежаваните от молителя активи.
Вещото лице е констатирало, че през 2018 година дружеството не отчита
задължения, през 2019 година стойността на притежаваните активи надвишава със
72,61% стойността на неговите задължения, а през 2020 година стойността на
активите съставлява 2,36% от стойността на пасивите на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки касателно молбата по чл.625 ТЗ –
сезираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е
подадена от страна с активна процесуална
легитимация.
По основателността на молбата по чл.625 ТЗ.
По делото безспорно е установено, че молителят има
неплатени парични задължения, свързани с осъществяваната от него търговска
дейност, чийто произход са две сделки, които са търговски по смисъла на чл.286,
ал.1 ТЗ (договор за наем и договор за счетоводно обслужване), както и за
неплатени данъци и осигуровки.
За разлика от
неплатежоспособността, свръхзадължеността е основание за откриване на
производство по несъстоятелност само за определена категория търговци, изрично
визирани в чл. 607а, ал. 2 от ТЗ - търговски дружества, които осъществяват
търговска дейност под формата на дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции.
Според легалната дефиниция на чл. 742 от ТЗ, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика няма спор, че под “имущество” по смисъла на чл.742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл.625 и следващите от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия момент.
В случая
затрудненията на молителя не са временни, тъй като състоянието на
декапитализиран собствен капитал и невъзможност да се покрият всички задължения
с имуществото му се установява като трайно през цялата 2020 година. Длъжникът
не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички
задължения, без опасност за интересите на кредиторите.
При така
установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „А.Б.“
ЕООД, ЕИК ******* поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на свръхзадълженост следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното си имущество да покрие всичките задължения към кредиторите си. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че това състояние като обективно дадено е установено през 2020 година, в която година е образувано и и изп.дело№*********/2020г. по описа на ТД на НАП. Следователно, като обективна невъзможност за покриване на всички задължения от парично естество с притежаваните от молителя активи и съответно начална дата на свръхзадължеността следва да е датата 31.12.2020 година.
По делото липсват
доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за
посрещане на първоначалните разноски в производството. С определение от 26.01.2021
г. съдът е приканил кредиторите на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да предплатят
сумата от 3 000 лева, необходима за покриване на разноски в производството
по несъстоятелност в едноседмичен срок, считано от вписване на определението в
книгата по чл. 634в от ТЗ. Определението е вписано на 29.10.2021г. в книгата по
чл.364вТЗ и срокът за предплащане на определените от съда разноски за издръжка
на производството на несъстоятелност е изтекъл на 05.02.2021 г. В този срок и
до постановяване на настоящото решение кредиторите на търговеца не са изразили
готовност за предплащане на разноски и не са представили пред съда
доказателства за плащането на такива.
Поради това съдът намира, че
производството по несъстоятелност по отношение ответното дружество „А.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******* следва
да бъде открито при условията на чл.632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици – обявяване на свръхзадължеността на молителя и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на
дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му,
допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на ответника и спиране на производството.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
– 31.12.2020 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „А.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА
„А.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 250лева.
СПИРА производството по гр.дело № 1945/20
година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване му в търговския
регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: