№ 110 / 9.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
09.03.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора Е. О., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2550 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.132 ал.1 т.1 от СК или по чл.132 ал.1 т.2 от СК. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл.127а ал.1 и сл. от СК.
Ищецът И.А.Л. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата имали сключен граждански брак, който бил прекратен с Решение от 23.12.2009 година по гр.д.№ 298/2008 година на Районен съд -. Монтана. Поддържа, че по време на брака, ответницата осиновила детето ми А. -. М. И. А., сега на 13г.и 1м.. Твърди, че през месец декември 2005 година се разделили окончателно, като детето останало да живее при него и от тогова единствено той полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Заявява, че от постановяване на горепосоченото решение през 2009г. до момента ответницата не е заплащала издръжка за детето, не е давала никакви суми, не е полагала никакви грижи, въобще не се е интересувала от детето, от неговото развитие и възпитание. Няма представа за нуждите и потребностите му, не е поддържала никакви контакти с детето, не е идвала да го вижда през този период, нито е проявявала желание да го опознае. Твърди, че ответницата е прекъснала всякаква връзка с детето вече почти 12 години без каквато и да е причина за това и няма никакъв принос в отглеждането и възпитанието му. Понастоящем той, детето и жената, с която има фактическо съжителство от 2006г. -. около 13 години, а именно П. Г. П., живеят заедно на постоянен адрес xxx. От около 13 години с помощта на П. П. полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Същото е много привързано, както към него, така и към нея. Твърди, че няма други деца, освен детето А.. Поддържа и това, че през учебната 2019/2020 г. А. е редовен ученик в 8 клас в средно училище в гр.Монтана. Ищецът твърди, че има строителна фирма и така финансово осигурявам семейството си. Заявява, че ответницата от 2007 г. живее в гр.Кнежа на съпружески начала с Х. Й. Г.. От съвместното си съжителство имат дете -. И. И. А., роден на xxxг.. Тъй като детето И. се родило по време на брака му с ответницата и била в сила презумцията за бащинство, детето И. било записано с неговите имена и в акта за раждане като баща на детето е отразен той. Ищецът твърди и това, че с искова молба, депозирана до Окръжен съд -. Плевен, ответницата оспорила, че баща на детето е той, че същото не е заченато от него и не желае той да бъда записан като баща на детето й И.. Същата заявила, че с него не живее заедно от 2006г., че биологичен баща на детето е Х. Й. Г. от гр.Кнежа, с когото живее заедно, че именно той е биологичния баща, той се грижи за детето, детето И. да няма контакти с него и т.н.. Ищецът поддържа също, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 298/2008г. на РС-.Монтана, ответницата била осъдена да заплаща в полза на детето А. чрез него като баща месечна издръжка в размер на 50,00 лв. Въпреки постановеното решение ответницата продължила да не заплаща никаква издръжка за детето, нито да полага каквито и да било грижи за него. От определянето на издръжката за детето са изминали около 10 години, през които потребностите на детето значително са се повишили. Увеличила се е нуждата от средства за храна, облекло, учебни пособия, за цялостното физическо и духовно развитие. Твърди, че на 22.08.2019г. във връзка с даване съгласие от майката за пътуване на детето извън Република България, както и във връзка с други документи за детето -. предстоящото снабдяване с документ за самоличност-.лична карта-.при навършване на 14 годишна възраст и задграничен паспорт, той, заедно с П. П., отишли в гр.Кнежа. Първо попаднали на нейния брат, а след това на съпруга й. Споделил с него защо ги безпокои, същия казал, че няма никакви проблеми и ответницата ще дойде към 14.00 часа, за да се разберат. Твърди, че ответницата се държала по-.възможно най-.долния, непристоен начин и поведение, като заявила категорично, че ,,Няма да подпише нищо, че -. ,,Иска да бръкне на детето в мозъка”, че -. „Ако заведа дело ще намери биологичната майка на детето и ще направи всичко да дойде да си вземе детето”. Ищецът твърди, че поведението на ответницата представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на детето. Това се дължало не само на влошени отношения и битови конфликти между него и нея. Това нейно действие и поведение, счита, че представлява опасност за личността, психичното здраве или възпитание на детето. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отнеме родителските права на С.И.Б. /Лазарова/ по отношение на детето А. -. М. И. А. на основание чл.132 ал.1 т.1 от СК, алтернативно искът да се счита предявен по чл.132 ал.1 т.2 от СК. При условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127а СК да замести липсващото съгласие на майката С.И.Б. /Лазарова/, за преминаване границите на Република България на детето А. -. М. И. А. само с негово съгласие, придружавана от него или с негово съгласие, придружавана от П. Г. П., или от упълномощено лице, за срок до навършване на 18 години на детето, както и за издаване на необходимите за това лични документи – паспорт на детето. Моли съда да му присъди и сторените в производството разноски. Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С.И.Б. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – МОНТАНА, представлявана в процеса от прокурор Е. О. изразява становище по заявените искови претенции.
ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” – град Монтана е представила писмено становище по делото, в което счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и в интерес на детето А. -. М. И. А..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че страните по делото са бивши съпрузи, като гражданският им брак бил прекратен с решение от 23.12.2009 година, постановено по гр.д.№ 298/2008 година по описа на Районен съд – Монтана, влязло в законна сила на 23.12.2009 година, с което родителските права по отношение на детето А. -. М. И. А. са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с детето, както и размер на дължимата месечна издръжка по 50,00 лева. Установено е от данните по делото, че още преди прекратяването на брака през 2009 година, ответницата се е дезинтересирала от детето, а бракът е съществувал само формално, поради което и съпрузите са били във фактическа раздяла, в последствие и прекратен брак. От данните по делото е видно, че след развода ответницата е продължила да не полага никакви грижи за детето, като не е заплащала и определената по бракоразводното дело издръжка. Установено е по делото, че ответницата не е проявявала какъвто и да било майчински интерес и желание за контакти с детето. Единствено бащата на детето се е грижил за детето, подпомаган от жената, с която живее на съпружески начала – П. Г. П.. Видно е от данните по делото, че ответницата напълно се е дезинтересирала от детето и липсва какъвто и да било контакт между нея и детето. Ответницата не е предприела каквито и да било действия относно това да се поинтересува за съществуването на детето, психическата му зрялост, както и да осъществи социален контакт с него. От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен начин, че ответницата трайно не полага без основателна причина грижа за детето си и не му дава средства за определената от съда издръжка, което поведение е в продължение на един дълъг период от време около тринадесет години. Не се установи ответницата да има изградена емоционална връзка с детето. Нещо повече, детето не познава ответницата по делото, а знае за своя майка жената, с която бащата живее на съпружески начала – П. Г. П..
От показанията на разпитаните по делото свидетелки Д. А. И. и П. Г. П. се установява, че ищецът е този, който винаги се е грижил за детето и с помощта на жената, с която живее на съпружески начала и своята майка – бабата на детето по бащина линия.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Лишаването от родителски права е уредено в чл.132 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права: 1. в особено тежки случаи на предходния член; 2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
За успешното провеждане на иска с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК -. за лишаване на ответницата С.И.Б. xxx от родителски права е необходимо да се установи, че същата без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. По делото се събраха достатъчно доказателства, които установяват по един категоричен начин твърденията на ищеца в исковата молба. От показанията на разпитаните по делото свидетелки Д. А. И. и П. Г. П. се установява, че ищецът е този, който винаги се е грижил за детето и с помощта на своята майка и жената, с която живее на съпружески начала, продължава да отглежда и възпитава същото. Видно е от показанията на свидетелките Д. А. И. и П. Г. П., че ответницата от около тринадесет години трайно не изпълнява родителските си задължения, визирани в разпоредбата на чл.125 от СК. Установено е, че ответницата не е полагала преки и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, не се интересува как то се отглежда и какви нужди има, не го е търсила и не го е виждала един продължителен период от време. Ответницата не се интересува от развитието и духовните потребности на детето, не е плащала и не заплаща определения размер издръжка, в резултат на което детето няма изградена емоционална връзка с нея. Ответницата не представи доказателства, с които да установи наличието на обективни причини, които да я възпрепятстват от изпълнението на нейните родителски задължения по полагане на грижи и предоставяне на финансова издръжка. Съгласно чл.133, ал.2 от СК съдът служебно е задължен при заведено дело за лишаване на родител от права да задължи ответницата да се яви лично в ОСЗ, за да я изслуша. В настоящия случай, съдът не можа да изпълни това си задължение, тъй като видно от всички събрани доказателства по делото ответницата е напълно дезинтересирана от настоящото производство и не се яви в съдебно заседание.
От данните по делото се установи, че детето не познава ответницата, а знае за своя майка свидетелката П. Г. П.. С показанията си разпитаните свидетелки потвърждават твърденията в исковата молба, че с поведението си ответницата трайно се е дезинтересирала от детето и няма грижа за това какъв е животът му и как се издържа същото. Съдът кредитира показанията на тези свидетелки като обективни, безпротиворечиви и логически последователни. В подкрепа на събраните по делото гласни доказателства е и представеното по делото писмено становище от Дирекция “Социално подпомагане” -. Монтана.
С оглед на всичко изложено по-.горе, съдът намира, че ответницата С.И.Б. е неспособна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. В интерес на детето е същото да продължи да бъде отглеждано и възпитавано от своя баща. Предвид изложените по-.горе съображения, изхождайки преди всичко от интереса на детето, съдът намира, че са налице условията на чл.132 ал.1 т.2 от СК, поради което тази искова претенция следва да бъде уважена като основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.134 от СК “при ограничаване ..., както и при лишаване от родителски права, съдът определя: 1.издръжката на детето, ако не е присъдена; 2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл.59 ал.8”. В настоящия случай издръжка на детето е определена с решение от 23.12.2009 година по гр.д.№ 298 от 2008г. на Районен съд-.Монтана, чиито размер е изменен с решение от 13.12.2019 година по гр.д.№ 2556 от 2019 година на Районен съд -. Монтана.
По отношение на режима на лични контакти между ответницата и детето, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства, в частност гласни такива, се установи, че детето не е поддържало никакъв контакт с ответницата от едногодишната си възраст, както и че не я припознава като майка. Категорично бе установено по делото, че за изключително дълъг период от около 13 години, ответницата не се е интересувала от детето. Затова съдът намира, че личните отношения между детето и ответницата следва да бъдат два пъти в месеца – всяка първа и трета събота от 10,00 часа до 16,00 часа по местоживеене на детето в присъствието на бащата И.А.Л.. Ето защо следва да бъде изменено решение по гр.д.№ 298/2008г. на РС-.Монтана в частта, с която е определен режи на лични отношения между детето и ответницата в по-.горния смисъл.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 630,00 лева -. разноски по делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА С.И.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на детето А. -. М. И. А. с ЕГН xxxxxxxxxx.
ИЗМЕНЯВА определения с решение по гр.д.№ 298/2008г. на Районен съд – Монтана режим на лични отношения между детето А. -. М. И. А. и ответницата С.И.Б., като:
Определя режим на лични отношения между детето А. -. М. И. А. и ответницата С.И.Б. два пъти в месеца-.всяка първа и трета събота от 10,00 часа до 16,00 часа по местоживеене xxx А, в присъствието на бащата И.А.Л..
На основание чл.136 от СК да се съобщи на Община Бойчиновци за съответното вписване на лишаването от родителски права.
ОСЪЖДА С.И.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на И.А.Л. xxx А, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 630,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :