Решение по дело №819/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20237050700819
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

846

Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА кнахд № 819 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, срещу Решение № 362/08.03.2023г., постановено по НАХД № 20223110204810/2022г. на ВРС, 22 състав, с което е отменено Наказателно постановление №658013-F668715/23.08.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството са наложени пет имуществени санкции в размер на по 500 лв., на осн. чл.355 ал.1 от КСО.

Според касатора, за данъчнозадълженото лице „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД, в качеството му на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 КСО, в хода на проверката безспорно е установено, че за пет наети по трудово правоотношение лица, то не е изпълнило задължението си да подаде декларации „Данни за осигурено лице“ обр.1 по Наредба № Н-13817.12.2019г. на МФ за осигурителен период м.04/2022г. в законоустановения срок – до 25 число на месеца следващ месеца на осигуряване, тоест до 25.05.2022г. Събраните пред въззивния съд доказателства безспорно сочели на този факт, след като декларациите били подадени едва на 16.06.2022г. със закъснение от 22 дни. Приема, че не се констатират и основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, и предвид обективното отрицателно въздействие, което деянията са оказали или може да окажат. Касаторът приема, че от материалите по преписката се установява, че посочените от ответника по касация извънредни събития не са относими към проверявания период 01.05.2022г.-25.05.2022г. На гореизложените доводи твърди, че оспореното тук решение е постановено в нарушение на закона. Моли да се отмени решението на ВРС, респективно да бъде потвърдено отмененото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Чрез представител по пълномощие е подадено писмено становище по същество на спора, в което жалбата се поддържа изцяло. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД, редовно уведомен, не се представлява, не изразява писмено становище.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.

Варненски районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приел за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2022г., от служители при касатора е извършена служебна проверка на ресторант „***", находящ се в гр. Варна, бул."*********" ***, стопанисван от „ТИЕМ БИЙЧ". Въз основа на тази проверка, както и на документална такава, проведена на 14.07.2022г. е констатирано, че дружеството, в качеството си на осигурител не е изпълнило вмененото му по закон задължение да подаде в ТД на НАП гр. Варна Декларация Обр.1 „Данни за осигуреното лице" от Наредба № Н-13/17.12.2019г. във връзка с чл.5, ал.4 от КСО, в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, в конкретния случай до 25.05.2022г. включително, като не е подало Декларация обр.1 за м.04/2022г. за м.04/2022 г. за лицата Б.К.Б., В.В.Н., В.И.Д., В.Н.А.и Г.Р.П.. Прието е, че с това деяние, ответникът по касация е нарушил чл.4,ал.1, т.1, б. "а" от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 и чл.355, ал.1 от КСО. Съставен е АУАН № F668715821.07.2022г., за петте отделни нарушения, всяко от които квалифицирано по чл.4 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г на министъра на финансите вр.чл.5 ал.4 от КСО. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които ответникът по касация твърди, че от нарушението не са настъпили вредни последици, като също заявява, че са настъпили извънредни обстоятелства - кражба на технически устройства от офиса, възникнал пожар и технически и софтуерни проблеми, за които били приложени писмени доказателства. Формулирано е искане за приложение на чл.28 ЗАНН, съответно деянието да бъде възприето за маловажно, а на дружеството да бъде отправено предупреждение, в евентуалност – да бъде наложено минимално наказание. В резултат на административната проверка е издадено НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушенията, и след като преценил възражението против акта като неоснователно, на осн.чл.355 ал.1 от КСО наложил на дружеството пет имуществени санкции от по 500лв.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са съобразени със съдържателните изисквания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но в НП неправилно и немотивирано са определени санкции, като от една страна не е отчетено обстоятелството, че просрочването на подаването на декларации е по-малко от един месец, задължението за подаване е изпълнено преди извършване на проверката, както и, че са събрани доказателства, които безспорно сочат на настъпване на извънредните обстоятелства, споменати във Възражението, подадено от ответника. Приел е, че не са настъпили вредни последици за фиска. На гореизложените доводи е отменил оспореното пред него НП, възприемайки маловажност на деянието.

Настоящата инстанция не възприема правните изводи на въззивния съд, счита същите за неправилни, на следните доводи:

На първо място, неправилно ВРС е квалифицирал случая като маловажен, доколкото нарушението е формално, на просто извършване, което се явява довършено с факта на неизпълнение на задължението, без необходимост за настъпване на определен противоправен резултат. Извършеното деяние се е трансформирало в административно нарушение с настъпването на крайния срок за подаване на декларациите. Поради това, за правния резултат по делото е ирелевантно с какъв период дружеството ответник е закъсняло да изпълни задължението си по чл.5 ал.1 КСО. Срокът на закъснение е неотносим към съставомерността на това деяние. Със същата неотносимост се ползва и обстоятелството, че задължението е изпълнено преди провеждане на проверката.

В допълнение ще бъде отбелязано, че вменените нарушения са индивидуализирани изчерпателно в НП, в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното дружество като самостоятелни основания за отмяна на НП. Нарушението е обективно съставомерно предвид доказаните факти – качеството „осигурител“ на дружеството по отношение на петимата работници, т.е. адресат на задължението по чл.5 ал.1 от КСО да подаде декларации обр.1 за м. април 2022г за всяко от петте лица в срок до 25.05.2022г, както и закъснялото им подаване на 16.06.2022г. Респективно, обективно съставомерното нарушение правилно е квалифицирано по чл.5 ал.4 т.1 от КСО вр.чл.2 ал.1 вр.чл.4 ал.1 т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г, а наложените санкции са в специалния минимум, посочен в чл.355 ал.1 от КСО. В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. Следва да се посочи, че в съдържанието на АУАН и НП изрично е посочено мястото на нарушението – НАП, посочена е и последната възможна дата на изпълнение на задължението, след която започва осъществяването на продълженото административно нарушение. Липсата на изрично визиране на деня, следващ 25.05.2022 г. като дата на нарушението не представлява съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество, доколкото тази дата е ясно изводима като 26.05.2022 г. В случая се касае за формални административни нарушения, осъществени чрез бездействие – закъсняло подаване на общо пет декларации обр.1.

Като основателни, тази инстанция възприема доводите на касатора, че посочените, като извънредни обстоятелства касаят период, настъпил преди периода на проверката и не само. Съответно, на 02.09.2021г. е извършена кражба в кафе-бар „******“ на телефони и преносими компютри, което се установява от Удостоверение, издадено от Началник Второ РУ-Варна. Тук следва да се отбележи, че в Удостоверението изрично е отбелязано, че това установяване е извършено само по заявление на представляващия дружеството. От Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Варна е представено писмо, от което се установява, че на 11.03.2022г. е получено съобщение за пожар в заведение на плаж „Кабакум“ гр.Варна, като в писмото е вписано, че това удостоверяване следва да послужи на „Белвекс“ ООД. Поради това не става ясно какво касателство има този пожар към предмета на спора в това производство.

Декларациите са подадени със закъснение двадесет и два дни и касаят информация за пет лица. Наложените имуществени санкции са в специалния минимум от по 500 лв. по санкционния чл.355 ал.1 от КСО, и настоящата инстанция счита, че същите са изцяло съответни на тежестта на нарушението, което има за предмет закъсняло подаване на декларации обр.1 за 5 осигурявани от дружеството лица.

Като е стигнал до различни правни изводи, Районен съд – Варна е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наказателно постановление да се потвърди.

При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за процесуално представителство се явява основателна. Същото следва да се определи по реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.

На основание чл. 221, ал. 2, пред. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН първи тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 362/08.03.2023г., постановено по НАХД № 20223110204810/2022г. на ВРС, 22 състав, с което е отменено Наказателно постановление №658013-F668715/23.08.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на ТИЕМ БИЙЧ“ ООД ЕИК ********* са наложени пет имуществени санкции, всяка в размер по 500 лв., на осн. чл.355 ал.1 от КСО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №658013-F668715/23.08.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на ТИЕМ БИЙЧ“ ООД ЕИК ********* са наложени пет имуществени санкции всяка от които в размер по 500 лв., на осн. чл.355 ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА „Тием Бийч” ЕООД – Варна, ЕИК **********, представлявано от управителя Ангел Симеонов Йордакиев, да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: