Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…..........2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 45 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България” АД за осъждане на С.Р.Д. и М.В.Д.
солидарно да заплатят на ищеца на основание Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г. и Допълнително
споразумение от 10.06.2013г. следните суми: 56 552,17 швейцарски франка – част
от общо дължима главница в размер на 61 733,89 CHF за периода от 18.03.2016г.
до 09.01.2019 г.; - 232,66 швейцарски франка – цялата дължима сума за
застраховки за периода от 20.10.2016 г. до 09.01.2019 г.; - 1 102,97 лева –
разноски по кредита за периода от 27.06.2018 г. до 09.01.2019 г., в т.ч. 588,00
лева за връчване на 4 броя нотариални покани за уведомяване за извършена цесия
и за обявяване на предсрочна изискуемост и 514,97 лева за подновяване на
договорната ипотека, ведно със законната лихва върху претендираните суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират
се и съдебно-деловодните разноски.
Твърди се в исковата молба, че с
Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
42938/10.09.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк
България" АД) е предоставила на кредитополучателите С.Р.Д. и М.В.Д.
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 46 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите солидарно
се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Уговорено било погасяване на кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове, при краен срок за погасяване на кредита 288 месеца,
считано от датата на усвояване или 18.09.2032 г., видно от погасителния план.
Кредитополучателите се задължили да заплащат годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
/БЛП/ плюс договорна надбавка от 0.9 пункта, наказателна лихва при просрочие на
погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита в размер на сбора от
договорната лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, такса за управление в
размер на 1.5% върху размера на кредита, платима еднократно при първото
усвояване; комисионна за управление в размер на 0,03% върху непогасената
главница, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, административна такса 50 лева – еднократно, да застраховат
за своя сметка в полза на банката предоставения като обезпечение недвижим имот
и да подновяват застраховката всяка година до окончателното издължаване на
кредита. Уговорено било право на банката при непогасяване на която и да е
вноска по кредита да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
С Допълнително споразумение от 10.06.2013 г. страните договорили фиксирана
годишна лихва в размер на 5,7% за следващите 60 месеца от срока на издължаване
на кредита, след което, считано от 18.04.2018 г., дължимата годишна лихва била
определена на действащия БЛП, намален с 1,05 пункта. Дължимата към 18.04.2013г.
лихва по кредита в размер на 378,12 швейцарски франка била „сторнирана“.
С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 14.11.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България" АД
прехвърлило на цесионера "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД вземания по
договори за кредит, в т.ч. вземанията срещу кредитополучателите С.Р.Д. и М.В.Д.,
произтичащи от горепосочения договор за кредит. Съгласно Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 25.10.2017 г., сключени между „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД – цедент и „Юробанк България" АД – цесионер,
цедентът прехвърлил обратно на банката вземанията срещу ответниците,
произтичащи посочения по-горе договор за кредит. За извършените цесии
ответниците били уведомени с нот. покани, връчени лично на длъжниците на
19.04.2018 г. Също с нотариални покани, връчени лично на длъжниците на 19.04.2018г.,
„Юробанк България" АД ги уведомила, че поради непогасяване на формираните
просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит обявява същия за
изцяло и предсрочно изискуем и поканила длъжниците в седемдневен срок да
погасят изцяло задълженията си към банката. До настоящия момент не били
постъпили плащания като кредитополучателите не били погасили 34 вноски за
главница, считано от 18.03.2016г., и 34 вноски за лихва, считано от 18.03.2016
г. Посочва
се, че общото задължение на длъжниците по отделни пера възлиза на
73 437,88 швейцарски франка и 1 102,97 лева, съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 09.01.2019 г.
В срока по чл. 367 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба,
в който излагат становище за неоснователност на предявения иск. Правят
възражение за нищожност на сключения между страните договор за кредит, тъй като
клаузите, които уреждат неговия основен предмет – чл. 6, ал. 2 във вр. с чл. 1,
ал. 1 и чл. 23 относно валутата на кредита и чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3
и чл. 12, ал. 1 относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по
кредита, са нищожни поради неравноправност на основание чл. 143 ЗЗП във вр. с
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Считат, че договорът не може да
запази действието си при условията на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, тъй като не може да
се прилага, без да е валидно уговорена съществената престация на
кредитополучателите. В подкрепа на възражението за нищожност на клаузите
относно валутата на кредита – чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от
договора, които уреждат задължението на банката да предостави на
кредитополучателите сума в размер до 46 000 евро, чл. 6, ал. 2, който предвижда
кредитополучателите да погасяват кредита в швейцарски франкове и чл. 23, който
възлага върху кредитополучателите целия валутен риск, се позовава на практика
на СЕС и ВКС. Сочат, че между страните не е уговорен размер на кредита и на
месечните вноски в швейцарски франкове. Твърдят, че ищецът в нито един момент
не е предоставил на разположение на ответниците швейцарски франкове, тъй като
съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от договора, сума в тази валута е отразена по
блокирана сметка, до която има достъп само банката и след "служебно
превалутиране" швейцарските франкове са останали в патримониума на банката,
без да са предоставени на разположение на потребителите. Възразяват, че
договорните клаузи не са съставени на ясен и разбираем език, поради което,
макар оспорените клаузи да определят основния предмет на договора, те подлежат
на преценка за неравноправност. Твърдят, че банката грубо е нарушила
изискването за добросъвестност, тъй като преди сключване на договора не е
предоставила информация на потребителите за възможните валутни промени и за
потенциално значимите икономическите последици от сключването на договора.
Вместо това в информационна брошура за процесния кредитен продукт банката е
представила заблуждаваща информация като е знаела и е имала задължението да
знае за възможността размерът на месечните вноски в евро/лева да се промени
драстично, и че оспорените клаузи излагат потребителите на сериозен валутен
риск. Изтъкват, че не са имали нужда от швейцарски франкове и не са получили
такава валута, поради което не би могло основателно да се очаква, че биха се
съгласили с условието да погасяват кредит в швейцарски франкове и да плащат
значително по-високи вноски в евро и лева, ако банката добросъвестно ги е била
запознала с последиците от поемането на валутния риск. По възражението за
нищожност на клаузите относно начина на формиране на лихвите и другите разходи
по кредита изтъкват, че същите предвиждат възможност за банката едностранно да
променя размера на лихвите, таксите и другите разходи по кредита на
непредвидено в договора основание, поради което са неравноправни на основание
чл. 143 ЗЗП и нищожни. Сочат, че веднага след сключване на договора кредиторът
едностранно е увеличил лихвения процент по кредита като през периода от
сключване на договора до 18.03.2016 г. е събирал суми, които е отнасял за
погасяване на недължими лихви, вместо за главница, която претендира в
настоящото производство. Поддържат, че целият договор за кредит е нищожен, тъй
като няма валидно уговорен предмет поради нищожността на клаузите, които го
уреждат. Уговорката кредитополучателите да изплащат кредита в швейцарски франкове
е част от основния предмет на договора, тъй като съставлява основна престация,
която го характеризира. Същевременно сочат, че в договора за кредит няма
уговорка, че валутата на кредита е евро или лева, че потребителите дължат
такава валута, или че вноските се определят в евро или лева. Считат,че
неравноправните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 относно валутата на кредита не
могат да бъдат изменени или заместени с уговорка, каквато страните не са
правили, поради което интересът на потребителите – ответници би могъл да бъде
защитен само с прогласяването на целия договор за кредит за нищожен, а
заместването на неравноправните клаузи с уговорки, каквато страните не са
правили, би обслужило единствено интереса на недобросъвестния кредитор в
противоречие с целите на Директива 93/13. Като допълнителен аргумент сочат
неравноправността и на клаузите даващи право на банката едностранно да формира
и променя цената на финансовата услуга - лихвата, таксите и другите разходи по
кредита. Считат, че при недействителност едновременно на клаузите относно
размера и валутата на задълженията и на дължимото възнаграждение, и при липса
на уговорени месечни вноски в каквато и да било валута, задължението на
ответниците по договора не може да се определи на база писмени договорености
между страните.
В подадена в срока по чл. 372 от ГПК
допълнителна искова молба ищецът репликира направените от ответниците
възражения като излага подробна аргументация.
В подадения допълнителен отговор на исковата молба се поддържат
направените оспорвания.
В съдебно заседание страните поддържат
изложените доводи и възражения. Представят писмени защити.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г., по силата на който
банката-ищец предоставя на ответниците кредит за покупка на недвижим имот и
други разплащания в размер на равностойността в швейцарски франкове на
46 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита за срок от 288 месеца, считано от датата на
усвояване на първия транш от кредита. Договорената годишна лихва равна на сбора
от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен
от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0,9 пункта като към момента
на сключване на договора БЛП е в размер на 5%. За обезпечаване вземания на
банката, произтичащи от договора за кредит е учредена договорна ипотека върху
имота, за който е отпуснат кредита. Съгласно чл. 14 от договора за кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии по
имуществените застраховки на предоставеното обезпечение.
Съгласно чл. 1 от договора за кредит,
банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 000 евро по курс
„купува" за швейцарски франкове към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана
сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя С.Д. (чл. 2, ал. 1 от
договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2,
ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
"купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването.
Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 21 от договора е предвидено, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро по обявения курс
"купува" на банката за швейцарски франкове на датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и
комисионна.
Според чл. 22 от договора,
превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл. 23, ал. 1 от договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за
последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 23 от
договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
Видно от приетото като доказателство допълнително
споразумение от 10.06.2013г., сключено между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, „Юробанк
България" АД и кредитополучателите С.Р.Д. и М.В.Д. са договорили фиксирана
годишна лихва от 5,7% за срок от 60 месеца, считано от 18.04.2013 г., намалили
са размера на задължението с 2380 швейцарски франкове и са сторнирали дължимата
към 18.04.2013 г., лихва в размер на 378,12 CHF. В чл. 1, ал. 4 от
споразумението е описан начинът, по който банката определя базовия лихвен
процент.
Видно от представения с исковата молба
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 14.11.2008 г.,
„Юробанк И Еф Джи България" АД е прехвърлило на цесионера "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД вземания по договори за кредит, в т.ч. вземанията срещу
кредитополучателите С.Р.Д. и М.В.Д., произтичащи от горепосочения договор за
кредит. Съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.10.2017 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД – цедент и
„Юробанк България" АД – цесионер, цедентът прехвърлил обратно на банката
вземанията срещу ответниците, произтичащи посочения по-горе договор за кредит. Активната
материалноправна легитимация на ищеца не се оспорва от ответника.
Видно от представените по делото
нотариални покани, рег. № 702 и 705 от
18.04.2018 г. на нотариус рег. № 193 на НК до ответницата С.Д. и 706 и 707 от 18.04.2018
г. на нотариус рег. № 193 на НК до ответника М.Д., връчени лично на всеки от
тях на 19.04.2018 г. Също с нотариални покани, връчени лично на длъжниците на
19.04.2018г., „Юробанк България" АД ги е уведомила за извършените цесии,
както и че поради непогасяване на формираните просрочия, които към 26.02.2018
г. са в размер на 12 657,33 CHF и неизпълнение на условията по договор за
кредит HL 42938/10.09.2008 обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем и е поканила
длъжниците в седемдневен срок да погасят изцяло задълженията си към банката.
Връчването на поканите не се оспорва
от ответниците. Не се оспорва и спирането на плащанията по договора за кредит.
Не се оспорва обявената и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията.
Видно от заключението на вещото лице
по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно, след подадено от С.Д.
искане за усвояване на суми по кредит (л. 199) на 18.09.2008г. разплащателната
сметка в CHF на С.Д. е заверена с кредитен ресурс на банката в размер на 73 080,00
швейцарски франка. Размерът на усвоената сума към 18.09.2008 г. в еврова равностойност
е 45 000 € по курс 1,623985 CHF/EUR. На 03.10.2008 г. са усвоени допълнително
1 603,00 CHF, с което общият размер на усвоената сума е 74 683,00 швейцарски
франка. Последното погасяване на задължението за главница е извършено на
18.02.2016 г. След тази дата са извършени частични погасявания за лихва (117,87
CHF) с падеж 18.03.2016 г. и такси управление до 18.05.2016 г. в общ размер 43,16 CHF. Според счетоводните
записвания на банката погасената част от кредита е главница в размер 12 949,11
CHF, а неиздължената част е 61 733,89 CHF.
Според заключението, базовият лихвен
процент на Юробанк България АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е
променян три пъти: повишение от 4.5% на 5%, с решение на Комитета по управление
на активите и пасивите (КУАП) 90/18.07.2008 г.; повишение от 5% на 7.2% с
решение на КУАП 94/17.10.2008 г.; намаление от 7.2% на 6.95%, с решение на КУАП
144/03.10.2012 г. От тези промени, с оглед на датата на сключване на договора,
релевантни са втората и третата.
Според извършените от вещото лице
собствени изчисления, в случай че базовият лихвен процент бе останал непроменен
от датата на сключване на договора за кредит до 18.04.2013 г. (датата, посочена
в Допълнително споразумение от 10.06.2013 г.), а след 18.04.2013 г. се прилага
уговореният в допълнителното споразумение лихвен процент, непогасеният остатък
от главницата по кредита би бил в размер на 59 895,97 CHF.
Вещото лице е установило още, че
банката кредитор е заплатила застрахователни премии по сключените договори за
имуществено застраховане на предоставеното обезпечение в общ размер 679,63 CHF,
а е събрала от кредитополучателите 446,97 CHF. Ответниците не са възстановили
на банката разходи за застраховка в общ размер на 232,66 CHF за периода 2016 –
2018 г.
Разноските за нотариални такси и такси
по вписвания са в размер на 1 102,97 лв. и са изцяло заплатени от банката.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че последната внесена сума е от 08.12.2014 г. и няма данни за
извършени погашения след датата 09.01.2020 г.
Във връзка с възраженията на ответниците
за неравноправност на отделни клаузи от договора за кредит по делото са събрани
гласни доказателствени средства – свидетелски показания.
От показанията на свидетеля Р. Г. –
служител на „Юробанк България“ АД от 1996 г., в момента заместник-управител на
клон, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, не се установяват
конкретни факти свързани с подписването на процесния договор за кредит.
Свидетелката излага, че практиката на банката е клиентите да бъдат консултирани
предварително от експерти, в случая – експерти по жилищно кредитиране, които
разясняват актуалните към момента оферти. След това клиентите имат време да
помислят, да изберат имот, да си подготвят документите. Искането за кредит се
разглежда и се одобрява от централното управление. Заявява, че клиентът прави
информиран избор за това, в каква валута би желал да изтегли кредита. Кредитите
в швейцарски франкове били с ниска лихва и били предпочитани към онзи момент.
Превалутирането се извършвало по преференциални курсове, така че клиентите били
абсолютно наясно, че има превалутиране. Клиентите знаели, че се превалутира и
знаели, че има курс, който се променя всеки ден и има различен курс на БНБ. При
всички положения били информирани за това, че ако се повиши курсът, а те правят
вноските си в швейцарски франкове, то може да се повиши размерът на сумата в
евро или лева, която те ще заплащат. Не можело да им се обясни след 20-30
години какъв ще бъде курсът на швейцарския франк, за да могат те да бъдат
напълно информирани колко ще плащат по кредита. Договорът се предоставял, преди
да бъде подписан, за да се запознаят клиентите. Това били стандартни договори,
а ако клиентът иска някаква промяна, той трябвало да внесе писмено искане и то
се разглеждало в централното управление. Ако бъде одобрено искането на клиента,
то се вписвало в договора, а ако не – се обяснявало, че банката няма такава
политика да въведе това искане в договора. Заявява, че не са казвали, че
швейцарският франк е стабилен и какви могат да станат вноските. Пояснявало се,
че вноската може да се промени в годините, тъй като става въпрос за 30 години.
В задълженията на експерта и на служителите на банката не влизало да изразява
своето собствено мнение към този продукт към този момент и въобще.
От показанията на свидетеля Н. Д. К. се
установява, че ответниците търсели кредит за да си закупят жилище при определени
условия, в т.ч. с оглед на получавания от тях доход, респ. колко лихва могат да
плащат. Свидетелят присъствал на две срещи в банката. Първата, когато
уточнявали условията дали могат да получат кредит и при какви условия и след
това на самото подписване на договора. Процесният кредит им бил предложен и
представен като добра опция за тях. Одобрили ги за този кредит като целта била
да плащат вноска около 600 лв за съответния брой години, колкото банката
направи плана и се получило, че могат да сключат този кредит за 23-24 години.
Свидетелят няма спомен да се е говорило при тези срещи в банката за валутен
риск.
По делото са представени заверени
преписи от Решение № 380905/10.04.2018г. по гр.д. № 33794/2016г, СРС, 26 с-в, и
от Решение № 5837/31.07.2019г. по гр.д.№ 9993/2018г. на СГС. Видно от решението
на СГС, недопуснато до касационно обжалване съгласно Определение №617 от
16.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№237/2020 г. и влязло в законна сила, по предявените
от С.Р.Д. срещу „Юробанк България" АД въззивният съд е прогласил, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, нищожността на
клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за кредит № HL 42938 от 10.09.2008 г., след
уговорката: „Погасяването на кредита следва да се осъществява във валутата, в
която е усвоен" до края на ал. 2, както и на клаузите на чл. 23, ал. 1 и 2
от Договор за потребителски кредит от 10.09.2008 г. и е осъдил „Юробанк
България" АД да заплати на С.Р.Д. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от
7 163, 73 евро, платена през периода 18.07.2011 г. - 19.04.2016 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 22.06.2016 г. до окончателното
плащане, представляваща недължимо платена сума вследствие на изчисляване на
вноските по кредита в швейцарски франкове и промяната на курса на тази валута
спрямо еврото, въз основа на нищожни клаузи от договора. Със същото решение е
потвърдено решението по гр.д. № 33794/2016г. на СРС в частта, с която е
отхвърлен иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от
Договор за кредит № HL 42938 от 10.09.2008 г. в частта на уговорката
„Погасяването на кредита следва да се осъществява във валутата, в която е
усвоен".
При
така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
430 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно правоотношение между него и ответниците на основание
договор за кредит, предоставянето на кредита на кредитополучателите и размера
на усвоената сума, настъпването на падежа и размера на вземането за главница по
предоставения кредит; основанието за начисляване и фактическото извършване на
претендираните разходи за застраховка и други разноски и техния размер.
Подписването между страните на Договор за кредит
№ HL 42938/10.09.2008 г. и Допълнително споразумение от 10.06.2013 г. не се
оспорва.
От събраните по делото доказателства
се установява, че сметката на ответницата С.Д. е заверена със сумата 74 683,00
швейцарски франка, които се равняват на 46 000 €. Следователно кредитът е
изцяло усвоен. Първото усвояване на кредита на 18.09.2008 г. в размер на
равностойността на 45 000 € е по курс 1,623985 CHF/EUR.
С оглед възраженията на ответниците, спорни
по делото са основанието и размерът на задължението за връщане на
предоставената сума.
Ответниците са направили възражение за нищожност на сключения между
страните договор за кредит, тъй като клаузите, които уреждат неговия основен
предмет – чл. 6, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 23 относно валутата на
кредита и чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 относно начина на
формиране на лихвите и другите разходи по кредита, са нищожни поради
неравноправност на основание чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Според ответниците клаузите определящи валутата на кредита и
неговата цена – т.е. дължимите лихви съставляват основен предмет на сделката и
не могат да бъдат заместени по право от повелителни разпоредби на закона,
поради което договорът за кредит е изцяло нищожен.
С влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№ 33794/2016г, СРС, 26 с-в, потвърдено в тази му част с решение гр.д.№
9993/2018г. по описа на СГС, въпросът за действителността на уговорката на чл.
6, ал. 2 от Договор за кредит № HL 42938 от 10.09.2008 г. в частта: „Погасяването
на кредита следва да се осъществява във валутата, в която е усвоен" е разрешен
със сила на пресъдено нещо в отношенията между ответницата С.Д. и ищеца
„Юробанк България" АД, като е прието, че клаузата за валутата на кредита е
действителна.
С влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№
9993/2018г. по описа на СГС, със сила на пресъдено нещо в отношенията между
ответницата С.Д. и ищеца „Юробанк България" АД е прогласена нищожността на
клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит след уговорката: „Погасяването
на кредита следва да се осъществява във валутата, в която е усвоен" до
края на ал. 2, както и на клаузите на чл. 23, ал. 1 и 2 от Договор за
потребителски кредит от 10.09.2008 г., иначе казано, уговорките за прехвърляне
на валутния риск върху ответницата С.Д. са обявени за нищожни.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на СРС и СГС, обективирани в посочените влезли в законна сила решения
и приема, че същите важат и в отношенията между ищеца „Юробанк България"
АД и другия ответник по делото и солидарен длъжник М.Д.. Съображенията за това
са следните:
Относно валутата на кредита и валутния
риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17 са постановени по реда
на чл. 290 ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т.
д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. №
1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I
т. о. В посочените съдебни актове е прието, че неравноправна е договорена
клауза от кредитен договор в чуждестрА. валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За да дадат този
отговор, съдебните състави са се позовали на задължителната практика на Съда на
Европейския съюз (СЕС), постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
правото на ЕС (решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16,
EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018:
103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14,
EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08,
EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17,
EU: C: 2018: 750, решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164
и др.).
Съвкупният анализ на договорните
клаузи сочи, че настоящият кредит се предоставя в швейцарски франкове в размер
на равностойността им на 46 000 евро. Независимо, че в чл. 2, ал. 1 е
предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, сумата се превежда
безкасово по сметка, до която кредитополучателят няма достъп, тъй като същата е
блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират
от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от
потребителя става именно в евро. Видно от горните уговорки, реален паричен
поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице.
Същевременно, уговорките за вида
валута, в която да се предостави кредита, съответстват на искането за
отпускането му и същите са ясни и разбираеми. Поради което и въпреки че реален
паричен поток от банката към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
налице, уговорката между страните е за получаване на кредит в швейцарски франкове.
Това у видно и от искането за усвояване на суми по кредита (л. 199). В тази
част уговорките са действителни и пораждат действие (в този смисъл т.20 от
определение по С -119/17 на СЕС).
Видно от събраните поделото
доказателства, банката макар и да притежава експертна компетентност и познания
относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, не е предоставила тази информация на потребителя като по този начин
е нарушила принципа на добросъвестност. Ако кредиторът беше постъпил
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за
поемане на риска от промяна на посочената чуждестрА. валута и понасяне на
вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
По делото не е установено от ищеца
съобразно вменената му доказателствена тежест по чл. 146, ал. 4 ЗЗП, в т.ч. и
от показанията на разпитаните свидетели, да е проведено индивидуално договаряне
по повод оспорените клаузи от процесния договор. Индивидуално уговорена клауза
е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при
достатъчно информиран избор, я е приел (решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС).
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Индивидуалното договаряне следва да се извлече от събрани доказателства за
водените преговори и за обстоятелствата по сключването на договора за кредит,
каквито по делото липсват. Сключването на последващи споразумения за
преструктуриране на дълга не прави уговорките, поети в първоначалния договор
индивидуално уговорени.
В заключение, клаузите за прехвърляне
на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Същите са
неравноправни и не са индивидуално договорени, поради което са нищожни. Клаузите
не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. Последиците са свързани с цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя.
По възражението за неравноправност на
клаузите даващи право на кредитора да променя едностранно размера на
възнаградителната лихва съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 0,9 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на
банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора
действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените за него стават незабавно задължителни за страните. В чл. 12, ал. 1 от
договора е предвидено, че банката си запазва правото да променя приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране. Посочено е, че измененията в приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва опреД.ето на основния му предмет,
както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Клаузата
за възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора за кредит и
изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената
е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може
точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
разбере икономическите последици от сключването на договора.
В случая не е посочено на какво
основание банката ще променя БЛП. Не е посочено, че е необходимо да е налице
основателна причина за промяната. Не са посочени и обективни критерии като пазарни
индекси, котировки, курсове и пр., които ще водят до определена или определяема
промяна, в т.ч. увеличение на размера на БЛП. Не се установи използваната от
банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на ответника при
сключване на договора за кредит.
Процесните клаузи не съдържат
достатъчно ясна и разбираема за потребителя информация за условията и начина на
изменение на размера на лихвения процент по договора за кредит. Същите съдържат
неравноправни уговорки по смисъла на чл. 143, т.т. 10 и 12 от ЗЗП, тъй като
дават възможност на банката да увеличи едностранно лихвата, което е във вреда
на потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните като
поставят задължението на потребителя в зависимост от опреД.ето на съдържанието
на едно понятие само от банката и противоречат на принципа на добросъвестност. Атакуваните
клаузи от договора за кредит не предвиждат автоматична промяна на лихвата,
която да се дължи на външни причини и да не зависи от волята на кредитора.
Предвидено е изменението на лихвения процент да се извършва посредством промяна
на един от двата компонента, от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен
процент“ (БЛП). Тази промяна се извършва
по усмотрение на банката, след нейна субективна преценка на фактори, които
самата банка е избрала за релевантни и е определила тяхното относително тегло.
Кои са тези фактори и по каква методология банката взема предвид тяхното
влияние, не е уговорено в договора за кредит.
Горното обуславя основателност на
възражението за нищожност на клаузите от договора за жилищен кредит, в които е
предвидено право на банката едностранно да определя размера на базовия лихвен
процент.
Нищожността на посочените клаузи от
Договор за кредит HL 42938/10.09.2008 г. означава, че извършените увеличения на
БЛП: повишение от 5% на 7.2% с решение на КУАП 94/17.10.2008 г.; намаление от
7.2% на 6.95%, с решение на КУАП 144/03.10.2012 г. са недоговоросъобразни и
като такива – неправомерни. По силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД при липса на
валидна уговорка между страните едностранното увеличение на лихвата, основано
на нищожна договорна клауза, няма действие спрямо кредитополучателя.
Изискуемостта на кредита е настъпила
на 19.04.2018 г. – датата, на която са връчени лично на длъжниците нотариалните
покани, с които „Юробанк България" АД ги е уведомила че поради
непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора
за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем и е поканила длъжниците
в седемдневен срок да погасят изцяло задълженията си към банката.
С оглед извода за неравноправност и
нищожност на клаузите в договора за кредит даващи право на банката – ищец
едностранно да повишава лихвения процент и тези, прехвърлящи валутния риск
изцяло върху потребителя, съдът намира, че размерът на целия предсрочно
изискуем дълг следва да бъде изчислен при първоначалните уговорки в договора за
кредит от 10.09.2008 г. за валутен курс на швейцарския франк спрямо евро и
визирания в чл. 3 ал.1 от договора размер на възнаградителната лихва от 5,9 %.
Отношенията между страните във връзка
с прехвърлянето на валутния риск върху кредитополучателите и надвнесените в
следствие на това суми в резултат повишението на курса на швейцарския франк до 19.04.2016
г. са уредени с влязлото в сила решение № 5837/31.07.2019г. по гр.д.№
9993/2018г. на СГС в осъдителната му част и не са предмет на настоящото
производство.
Съгласно приетото по делото заключение
на вещото лице по т. 3 от поставената задача при първоначално уговорения лихвен
процент без да се вземат предвид извършените едностранно от банката увеличения
на базовия лихвен процент непогасеният остатък от главницата по кредита би бил
в размер на 59 895,97 CHF.
За да се елиминира повишението на
курса на швейцарския франк, така установеният остатък от задължението за
главница следва да се изчисли в евро по курса на първото усвояване на кредита,
който видно от заключението на вещото лице е 1,623985 CHF/EUR. Пресметнато по този
валутен курс задължението е в размер на 36 882,09 евро и това е реалната
парична стойност, която ответниците биха дължали в случай, че банката не им
беше прехвърлила валутния риск по кредитната сделка.
Доколкото не са налице основания за обявяване
на нищожност на уговорката за предоставяне на кредита в уговорената валута, не
е налице и основание съдът да присъди сума във валута различна от швейцарския
франк. Това следва и от Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК.
Размерът на вземането трябва да бъде
определен към датата на настъпване на падежа. Това следва от принципа за
точното изпълнение на задълженията. Изпълнението е точно по време, когато се
извърши в момента на падежа на вземането (съгласно ТР № 2 от 1.12.1997 г. на
ВКС по т.д. 2/1997 г., ОСГК). Ето защо, дължимата сума следва да се определи
като дължимата реална стойност на главницата в евро се изчисли във валутата на
кредита през курсовете на българския лев публикувани от БНБ за 19.04.2018 г. –
датата на настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане. Видно от
обявените на интернет страницата на БНБ https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=19&firstMonths=04&firstYear=2018&search=true&showChart=false&showChartButton=false&type=MS-Excel
валутни курсове за 19.04.2018 г., едно евро се равнява на 1,95583 лева, а един
швейцарски франк се равнява на 1,63312 лева. Така, дължимата от ответниците след
елиминиране на валутния риск парична стойност на главницата в размер на
36 882,09 евро, изчислена през курсовете на БНБ към датата на падежа –
19.04.2018 г., се равнява на 44 169,40 CHF (36 882,09 х 1,95583 / 1.63312
= 44 169,40) и до този размер предявеният иск за главница се явява
основателен. За разликата до предявения размер от 56 552,17 CHF искът
следва да се отхвърли.
По
иска за заплащане на застраховки:
Съгласно чл. 14, ал. 3-5 от договора
разноските по застраховане на обезпечението са за сметка на кредитополучателя. Размерът
на сторените разходи за застрахователни премии е установен с приетото по делото
заключение на ССЕ, като вещото лице е извършило проверка и на първичната
счетоводна документация. Претендираните застрахователни премии в общ размер на
232,66 CHF за периода 2016 – 2018 г. са реално заплатени от ищеца, поради което
искът е основателен и следва да бъде уважен.
По
иска за заплащане на нотариални такси и разноски:
Претенцията е формирана от разходи за
подновяване на договорна ипотека в размер на 89,97 лева държавна и 425,00 лева
нотариална такса, както и 588,00 лева нотариални такси за връчване на
нотариални покани. Размерът на сторените разходи е установен с писмени
доказателства за заплащане на разходите (л. 66-72) и със заключението на ССЕ,
изготвено при съобразяване на счетоводните записвания на банката, вкл. справки
и първична счетоводна документация. Претенцията е основателна и следва да бъде
уважена.
Отговорност
за разноски:
Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК, видно от който претендира 4 023,61 лева заплатена държавна такса, 4 236,00
лева заплатен адвокатски хонорар и 880,00 лева – депозит за вещо лице, като са
представени доказателства извършването на разноските. От сторените разноски в
общ размер 9 139,61 лева съразмерно на приетите за основателни претенции на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 7 139,75 лева. На всеки от ответниците
следва да се присъди сумата от 772,40 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете. След извършена служебно от съда компенсация, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сумата 5 594,95 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
и М.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, на
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните
суми: 44 169,40 (четиридесет и
четири хиляди сто шестдесет и девет 0,40) швейцарски франка – дължима
главница; 232,66 швейцарски франка –
дължима сума за застраховки за периода от 20.10.2016 г. до 09.01.2019 г.; 1 102,97 лева – разноски по
кредита за периода от 27.06.2018 г. до 09.01.2019 г., всички дължими на
основание Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
42938/10.09.2008 г. и Допълнително споразумение от 10.06.2013г., ведно със законната лихва върху присъдените суми
от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2019 г., до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на разликата над сумата
от 44 169,40 (четиридесет и четири хиляди сто шестдесет и девет 0,40) швейцарски
франка до 56 552,17 швейцарски франка – претендирани като част от дължима
главница в заявен общ размер 61 733,89 швейцарски франка на основание Договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938/10.09.2008 г. и
Допълнително споразумение от 10.06.2013г.
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
и М.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, сумата от 5 594,95 лева съдебно-деловодни разноски
за производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат заплатени от
ответниците доброволно по банкова сметка ***
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: