№ 1111
гр. Благоевград, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500864 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от К.Т.Ц., действащ като ЕТ „Д.К.Ц. –
индивидуална практика за първична дентална помощ“, с посочен адрес в гр.П. ул. Р. № ....,
ет. ....., к. № ..., против Определение №203 от 15.09.2021 г., постановено по гр.д.№1181/2021
г. по описа на РСП.
С атакуваното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстранени в срок нередовности на исковата
молба.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното
определение. Иска се от съда неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
БлОС, след съобразяване материалите по делото, възраженията в частната жалба и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по арг. от чл.129, ал.3, изр.второ ГПК и при спазване на
законоустановения срок за нейното подаване по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното гр.д.№1181/2021 г. по
1
описа на РСП.е образувано по искова молба, подадена от К.Т.Ц., действащ като ЕТ „Д.К.Ц.
– индивидуална практика за първична дентална помощ“, с адрес: гр.П. ул. Р. № ...., ет. ....., к.
№ ..., против „Ч.......“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц ...... № ......
С Разпореждане №188 от 13.08.2021 г. РСП.е приел, че исковата молба е нередовна, тъй
като: 1) изложението на фактите, на които се базира ищцовата претенция е противоречиво,
защото не се сочи, че ответникът е прекъснал подаването на ел. енергия към обекта,
стопанисван от ищеца, заради дължимостта на последното, а поради „прехвърляне“ на
партидата, по която се извършва доставката на електроенергията, и в този смисъл не се
обосновавало наличието на спор за съществуването или не на самото вземане, а такъв,
касаещ други аспекти на облигационното отношение между страните; 2) отсъства
обосноваване на правния интерес от установителния иск за фактите, свързани с това, че
ищецът не е прехвърлял партидата за доставка на електрическа енергия в обекта и не е
подавал заявление до ответното дружество в тази връзка, като в тази насока районният съд е
посочил на ищеца, че иск за съществуване или несъществуването на факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закона; 3) паричното вземане, чиято
дължимост се иска да бъде отречена, не е индивидуализирано от гледна точна на времевия
период, до който се отнася. Районният съд е указал на ищеца, че в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, следва да отстрани визираните по-горе нередовности в
обстоятелствената част на исковата молба, след което и да формулира ясен петитум (искане
до съда), който логически да кореспондира с коригираната обстоятелствена част на исковата
молба. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата
молба ще бъде върната. Указана е на ищеца също така и възможността да поиска
предоставянето на правна помощ, ако има право и необходимост от това.
Разпореждането, съдържащо горните указания, е връчено на ищеца на 20.08.2021 г. (вж.
съобщението на л.18 от първоинстанционното дело), като с молба от същата дата той е
поискал срокът за изпълнение на указанията да бъде удължен с още 7 (седем) дни, което
искане е уважено от РСП.с Определение №173 от 23.08.2021 г.
Срокът за изпълнение на дадените на ищеца указания, след продължаването му по реда на
чл.63 ГПК, е бил до 03.09.2021 г. (петък, работен ден), като в неговите рамки ищецът е
представил молба с вх.№1596/27.08.2021 г. (наименувана „жалба“).
РСП.е приел с атакуваното Определение №203/15.09.2021 г., че ищецът не е отстранил
нередовностите на исковата молба, посочени в Разпореждане №188/13.08.2021 г., поради
което исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК подлежи на връщане, а делото – на
прекратяване.
Определението е правилно.
Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така също и правната доктрина, че за
да настъпи прекратителният ефект на чл.129, ал.3 ГПК, дадените указания за отстраняване
2
нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този
смисъл са напр. определение №354 от 11.06.2003 по гр.д.№838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и
определение №157 от 27.03.2013 г. по гр.д.№540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по
реда на чл.274, ал.3 ГПК. Това означава, че за да се приложи санкцията на чл.129, ал.3 ГПК,
изразяваща се във връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното във връзка с
нея производство, следва да са налице следните предпоставки: 1) депозираната искова молба
да не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1 и/или чл.128 ГПК; 2) страната да
бъде уведомена за: 2.1.) това какво трябва да изпълни; 2. 2.) в какъв срок; 2. 3.) от кога
започва да тече същият; 2.4.)какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са
отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок.
Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у
страната относно това, което следва да направи.
В случая правилно първоинстанционния съд е приел, че депозираната искова молба е била
нередовна. На първо място, налице е противоречие в изложението на фактите, на които се
основава предявеният иск, доколкото с петитума се иска, на първо място, признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по посочените фактури, а пък
същевременно се посочва, че ответникът е прекъснал подаването на ел. енергия не заради
дължимостта на сумите по фактурите, а заради „прехвърляне“ на партидата, по която се
извършвало доставката на електроенергията. В този смисъл правилно първата инстанция е
приела, че исковата молба е била нередовна, тъй като не се обосновава наличието на спор за
съществуването или не на самото вземане, а такъв, касаещ други аспекти на облигационното
отношение между страните. На второ място, правилно е констатирано, че в исковата молба
не е обоснован и правния интерес от заявения установителен иск за установяване на
фактите, свързани с това, че ищецът не е прехвърлял партидата за доставка на електрическа
енергия в обекта и не е подавал заявление до ответното дружество в тази връзка.
Последното е наложително, доколкото искът за съществуването или несъществуването на
факти с правно значение е допустим само в случаите, предвидени в закона (чл.124, ал.4,
изр.второ ГПК). Не на последно място, правилно е констатирано, че паричното вземане,
чиято дължимост се иска да бъде отречена, не е индивидуализирано от гледна точка на
времевия период, до който се отнася.
В изпълнение на служебното си задължение да следи за редовността на исковата молба, след
като правилно е констатирал, че са налице горните нередовности на депозираната искова
молба, правилно първата инстанция е дала на ищеца указания за отстраняването им, като
срокът за изпълнение на дадените указания, след продължаването му по реда на чл.63 ГПК,
е бил до 03.09.2021 г. (петък, работен ден). Въпреки указанията на съда за отстраняване на
нередовностите, ищецът не ги е отстранил в първоначално дадения и в продължения срок. В
рамките на срока за отстраняване на нередовностите, ищецът е депозирал единствено
документ, наименуван „жалба“, с който обаче нередовностите на исковата молба, визирани
по-горе не са отстранени. Неизпълнението на дадените от съда указания в дадения срок, има
за последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото
3
(чл.129, ал.3 ГПК).
За възникването и законосъобразното развитие на исковия процес не е достатъчно да
съществува правото на иск. Необходимо е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно
предявяване на иска, а съдът е длъжен служебно да следи за това. За да бъде редовна,
исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ГПК относно съдържанието и
да бъде подкрепена с необходимите съгласно чл.128 ГПК приложения. По предявените
установителни искове е необходимо изрично да се обоснове и правен интерес от
предявяването им (арг. от чл.124, ал.1 и ал.4, изр.второ ГПК). В случая ищецът не е
обосновал наличието на такъв, не е посочил период, до който се отнася паричното вземане,
чиято дължимост се отрича и не е формулиран прецизен петитум. При толкова много
нередовности, още повече и такива свързани с допустимостта на исковете, неизпълнението
на указанията на съда за отстраняването им има за своя единствена законна последица
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото съгласно изричния
текст на чл.129, ал.3 ГПК. Като е процедирал по този начин, районният съд е постановил
законосъобразно определение, което следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №203 от 15.09.2021 г., постановено по гр.д.№1181/2021 г.
по описа на РСП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4