Определение по дело №410/2021 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

01.04.2021 г., гр. Варна

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 410/2021 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „К-ЕИ-Г“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г.К.И., със седалище и адрес на управление: с. ***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции и редукции на субсидията и е отказано финансово подпомагане в размер на 56 598,91 лева.

Жалбата не е постъпила по указания в чл. 152, ал. 1 АПК ред, поради което с Разпореждане № 2785/02.03.2021 г. съдът е изискал от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ представянето на заверено копие от преписката по издаване на оспорвания акт.

На 05.03.2021 г. ст. юриск. в ОД Варна на ДФЗ – Д. М., представя в съда част от административната преписка и прави искане за удължаване на срока за представяне на цялата административна преписка. Направено е искане и за изискване от министъра на земеделието, храните и горите на информация за датата на съобщаване на оспорващия на заповедта на горестоящия орган, както и е направено възражение за недопустимост на жалбата поради просрочието й (позовавайки се на чл. 149, ал. 3, чл. 97, ал. 1 АПК и на Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. на ВАС), поради което се иска прекратяване на производството по делото.

С Разпореждане № 2952/08.03.2021 г. съдът е указал на ответника, че направените искания с придружителното писмо, с което е изпратена част от преписката на съда, изхождат от лице без представителна власт и е дадена възможност за отстраняване нередовността на процесуалното действие. Със същото разпореждане съдът предоставя възможност на оспорващия да изрази становище по възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие.

След представяне от ответника на 11.03.2021 г. на пълномощно от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ на ст. юриск. Д. М., съдът с Разпореждане е продължил срока за представяне на административната преписка и е изискал от министъра на земеделието, храните и горите представянето на информация за датата, на която е постъпила при него преписката по жалбата с вх. № 02-030-2600/2200 от 25.11.2019 г. и за датата на съобщаване на Заповед № РД20-10/08.02.2021 г.

На 15.03.2021 г. е постъпило становище от оспорващия, с което се настоява, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, т.к. дружеството не е било уведомено, в съответствие с чл. 97, ал. 1 АПК, за датата, на която преписката във връзка с оспорването по административен ред е постъпила при министъра на земеделието, храните и горите от ДФЗ, респ. срокът по чл. 149, ал. 3 АПК започва да тече от датата на съобщаване на Заповед № РД20-10 от 08.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Алтернативно се прави искане на основание чл. 161 АПК за възстановяване на пропуснат срок за обжалване, като се твърди, че е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, а именно: Нито ДФЗ е уведомило жалбоподателя за датата на получаване на жалбата му в МЗХГ, нито МЗХГ е уведомило жалбоподателя за датата на получаване преписката, както изисква чл. 97, ал. 1 АПК. Сочи се, че последното представлява противоправно бездействие на органа, довело до невъзможност за упражняване на правото на оспорване на акта по съдебен ред, а произнасянето извън сроковете, предвидени в АПК, представлява отклонение от принципа за правна сигурност.

На 16.03.2021 г. ответникът представя административната преписка, като се прави и искане за изискване от МЗХГ на възражението на оспорващия относно специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2017 г., както и писмото на МЗХ с изх. № АУ-43-15. Ответникът излага становище за неоснователност на жалбата, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На 24.03.2021 г. от МЗХГ е постъпило писмо, към което са приложени доказателства за датата на съобщаване на оспорващия на Заповед № РД 20-10/08.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите – 12.02.2021 г., както и доказателства за датата на получаване на преписката в МЗХГ във връзка с оспорването на уведомителното писмо по административен ред – 16.01.2020 г.

Съдът намира, че процесната по делото жалба е недопустима като просрочена, а искането за възстановяване на срока за обжалване за допустимо, но неоснователно.

            От фактическа страна се установява следното:

            С Уведомително писмо за извършено оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, е оторизирана субсидия за мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. по заявление на „К-ЕИ-Г“ АД за подпомагане с УИН: 03/080617/75371 в размер на 330 961,04 лв. и е отказано финансово подпомагане в размер на 56 598,91 лева.

            На 11.11.2019 г. уведомителното писмо е било съобщено на „К-ЕИ-Г“ АД – л. 6 от адм. преписка.

На 25.11.2019 г. „К-ЕИ-Г“ АД оспорва по административен ред - чрез ДФЗ пред министъра на земеделието, храните и горите уведомителното писмо в частта, с която са наложени санкции и редукции на субсидията и е отказано финансово подпомагане (жалба с вх. № 02-030-2600/2200 – л. 82 – 83 от делото).

На 16.01.2020 г. с рег. индекс 10-49 в МЗХГ е постъпила жалбата на „К-ЕИ-Г“ АД, заедно с административната преписка във връзка с издаване на частично оспорваното уведомително писмо (л. 80-81 от делото). Придружителното писмо, с което е изпратена жалбата е с изх. № 02-030-2600/2200*3/15.01.2020 г. на ДФЗ и е с адресат единствено министъра на земеделието, храните и горите. Няма данни оспорващото дружество да е уведомено от компетентния орган – министъра на земеделието, храните и горите, за датата на получаване на преписката.

На 08.02.2021 г. е постановена Заповед № РД 20-10 на министъра на земеделието, храните и горите, с която е оставена без уважение жалбата на „К-ЕИ-Г“ АД срещу уведомителното писмо в обжалваната му по административен ред част (л. 12-14 от адм. пр.).

На 12.02.2021 г. „К-ЕИ-Г“ АД е получило съобщение за издадената Заповед № РД 20-10 от 08.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите – известие за доставяне на л. 79 от делото.

На 26.02.2021 г. „К-ЕИ-Г“ АД подава в АдмС – Варна жалба срещу Уведомително писмо за извършено оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции и редукции на субсидията и е отказано финансово подпомагане в размер на 56 598,91 лева.

 

От правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им, като по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК на оспорване в случая подлежи именно уведомителното писмо. Министърът на земеделието, храните и горите, явяващ се по-горестоящ решаващ орган, не е изменил, отменил и решил по същество въпроса със Заповед № РД 20-10 от 08.02.2021 г.

Произнасянето обаче на по-горестоящия орган - министърът на земеделието, храните и горите, по оспорването по административен ред е след срока по чл. 97, ал. 1 АПК. Съгласно посочената разпоредба компетентният по-горестоящ административен орган следва да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката. Срокът за произнасяне на министърът на земеделието, храните и горите по жалбата на „К-ЕИ-Г“ АД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане, доколкото преписката е получена в МЗХГ на 16.01.2020 г., изтича на 30.01.2020 г.

Заповед № РД 20-10 от 08.02.2021 г. на министъра е постановена повече от една година след изтичане на срока му за произнасяне, т.е. по-горестоящият орган не се е произнесъл в срока, в който е следвало да се произнесе. Последното обосновава извод, че по аргумент от чл. 149, ал. 3 АПК 14-дневният срок за оспорване на процесното уведомително писмо е започнал да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе по-горестоящият орган по оспорването по административен ред.

Крайната дата, на която е следвало да се произнесе в случая министърът, както се посочи, е 30.01.2020 г., поради което подадената на 26.02.2021 г. жалба до съда от „К-ЕИ-Г“ АД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане се явява подадена след изтичане на 14-дневен срок за оспорване, регламентиран в чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 АПК.

С основание ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладчик съдиите С. А. и М. Р., според което съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. По силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателният акт е задължителен за органите на съдебната власт и за всички органи, които издават административни актове, поради което твърдението на оспорващия, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК е неоснователно.

Неоснователно оспорващият настоява, че предвид неуведомяването му за датата на постъпване на административната преписка при горестоящия административен орган, за оспорващия не е започнал да тече и съответно не е изтекъл срокът за обжалване по чл. 149, ал. 3 ГПК. Законодателят определя постъпването на преписката при горестоящия орган като релевантен факт за изчисляване на срока за произнасяне, респ. за определяне на крайната дата, на която следва да се произнесе горестоящия орган при оспорване по административен ред – чл. 97, ал. 1 и чл. 149, ал. 3 АПК.

Едни от основните принципи в административното право са правна сигурност, бързина и процесуална икономия, както и предвидимост, поради което ирелевантни за преценката за срочността на оспорването на процесното уведомително писмо са както подаването на жалбата до съда срещу уведомителното писмо в 14-дневен срок от произнасянето на горестоящия орган една година след изтичане на срока му за произнасяне, така и обстоятелството, че няма данни оспорващото дружество да е било уведомено от министъра на земеделието, храните и горите за датата на постъпване на преписката при него във връзка с обжалването по административен ред.

Действително законодателят предвижда задължение за компетентния орган да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката – чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК, но неизпълнението на това задължение не означава, че следва в такива случаи да се приема, че започва да тече срок за съдебно обжалване, различен от регламентирания в чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 97, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК в случая следва да бъде разглеждана, като се съобрази и нормата на чл. 92, ал. 2 АПК, а според последната разпоредба, ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. Следователно за оспорващия е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, т.е. да се установи началният момент, от който се изчислява срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган, въпреки неуведомяването на жалбоподателя от по-горестоящия орган за датата на постъпване на преписката при последния. От друга страна, нормата на чл. 97, ал. 5 АПК дава възможност за съдебно обжалване в случай, че компетентният по-горестоящ орган не се произнесе в срока по ал. 1.

Изложеното обуславя извода, че оспорването е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 АПК, което представлява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора.

 

По искането за възстановяване на срока за обжалване:

Подаването на искането след даване на възможност от съда на оспорващия да изрази становище по възражението на ответника за просрочие на жалбата е фактически равносилно на подаването му с жалбата, респ. по аргумент от чл. 161, ал. 1 АПК същото се явява допустимо.

Оспорващият твърди наличие на втората хипотеза, визирана в нормата на чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване на уведомителното писмо, а именно поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Настоява се, че неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК – да се уведоми оспорващия за датата на получаване на преписката в МЗХГ, е противоправно бездействие на органа, довело до невъзможност за упражняване на правото на оспорване по съдебен ред, а произнасянето извън предвидените в АПК срокове се отклонява от принципа за правна сигурност.

Дори да се приеме, че в случая за оспорващия е била налице трудност за проследяване на началния, респ. крайния момент на срока за произнасяне от по-горестоящия орган, то тази трудност е била преодолима. Неуведомяването за постъпването на преписката в МЗХГ не е от естество да въведе жалбоподателя в заблуждение относно срока за произнасяне по преписката, респ. за срока за обжалване на уведомителното писмо. Не е налице пряка причинна връзка между твърдяното поведение на администрацията, за което се твърди, че е въвело в заблуждение жалбоподателя, и пропускането на срока за обжалване по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК. Дружеството е имало възможност след изтичане на 3-дневния срок по чл. 91, ал. 1 и липсата на уведомяване за получаване на преписката от по-горестоящия орган, да изпрати препис от жалбата до по-горестоящия орган – чл. 92, ал. 2 АПК, или да потърси контакт и информация от МЗХГ за датата на постъпване на преписката по жалбата му.

Според чл. 28, ал. 1, т. 3 АПК при упражняване на своите правомощия административните органи предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, а според чл. 28, ал. 2 АПК тази информация се предоставя и чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по друг подходящ начин. За да се очаква предоставянето на такава информация от страна на администрацията обаче е необходимо поне минимална активност от страна на заинтересования гражданин или организация. Данни за положени от оспорващото дружество усилия в тази насока не се твърди и не се установява по делото да са налице.

От друга страна, липсата на произнасяне на горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 АПК не препятства възможността за оспорване на акта по съдебен ред – съгласно чл. 97, ал. 5 АПК е дадена възможност за съдебно обжалване в случай, че компетентният по-горестоящ орган не се произнесе в срока по ал. 1.

Оспорващият, подавайки жалбата срещу уведомителното писмо до горестоящия орган, би следвало да не се е дезинтересирал, а поне приблизително да изчисли сроковете, в които този орган дължи произнасяне.

Непроизнасянето в срок от страна на горестоящия административен орган съдебната практика приема, че не представлява заблуждаващо поведение, а неуведомяването за датата на получаване на преписката в МЗХГ макар и да е противоправно бездействие, не следва да се приема, че е довело до невъзможност за упражняване на правото на оспорване на уведомителното писмо по съдебен ред. Непроизнасянето в срок не следва да се разглежда и като подвеждащо поведение, защото пропускането на срока е в резултат на бездействие на дружеството и поради непознаване на закона и неговото задължително тълкуване, а не в резултат на конкретни фактически или правни действия на администрацията.

Не е налице сочената от оспорващия като уважителна причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала жалбоподателя да извърши определени фактически и/или правни действия в предвидения в закона срок.

Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявено в отговора по жалбата, следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, съдът следва да осъди оспорващия да заплати на юридическото лице, към която структура е ответникът, сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът съобрази, че по делото е представен писмен отговор от юрисконсулт със становище по редовността и основателността на оспорването.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административният съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

            ОТХВЪРЛЯ искането на „К-ЕИ-Г“ АД, ЕИК *** за възстановяване на срока за обжалване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции и редукции на субсидията и е отказано финансово подпомагане в размер на 56 598,91 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „К-ЕИ-Г“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г.К.И., със седалище и адрес на управление: с. ***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-030-2600/2200 от 24.10.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции и редукции на субсидията и е отказано финансово подпомагане в размер на 56 598,91 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 410/2021 г. на АдмС - Варна.

            ОСЪЖДА „К-ЕИ-Г“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г.К.И., със седалище и адрес на управление: с. ****, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени разноски по адм. дело № 410/2021 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

            Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред ВАС.

СЪДИЯ: