Р Е Ш Е Н И Е
№137/10.1.2020г.
гр. Варна, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при участието на
секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5231/2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото др****жество „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че по силата на
договор за цесия е закупило на 1.07.2018г. от „И*** а**** м***“ АД
вземания на последното дружество срещу ответника Г.К. произтичащи от договор за
кредит от 22.03.2018г. и възлизащи на 840.52лв. главница, 521.40лв. неустойка
за неизпълнение за времето от 22.04.2018г. до 23.09.2018г., 18лв. такса разходи
за събиране на задължението и 49.15лв. обезщетение за забава за времето от
23.04.2018г. до 31.01.2018г. Сочи се, че сумите се дължат по обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане договор за кредит, като за събирането им
ищецът е иницирал заповедно производство в рамките на
което те са му били присъдени, но ответника е подал възражение поради което се
предявява иск за установяване дължимостта им и се
иска да се присъдят разноските в двете производства.
Ответника в срока
по чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че не е бил уведомен за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, не е уведомен и за извършената
цесия. Оспорва и размера на вземанията.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
в чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
Съдът след
преценка на направените от страните изявления и събраните по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на
ч.гр.д.№*** /19г. на ВРС, VІІ състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 840.52лв. главница по договор за
кредит от 23.03.2017г., 521.40лв. неустойка за неизпълнение за времето от
22.04.2018г. до 23.09.2018г., 18лв. такса разходи за събиране на задължението и
49.15лв. обезщетение за забава за времето от 23.04.2018г. до 31.01.2018г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 1.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 78.58лв. разноски.
Настоящият съдебен
състав приема, че процесният договор за заем от 22.03.2018г.
по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит.
Ищеца
за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., приложение №**** към него, договор за паричен заем от 22.03.2018г.,
предложение за сключване на договор за паричен заем, уведомително писмо от
4.07.2018г. с обратна разписка и потвърждение за сключване на цесия и ССчЕ изготвена в рамките на настоящото производство.
От
фактическа страна от горните доказателства се установява следното:
Предвид
неоспорения от външна страна договор за кредит решаващия състав приема, че ответникът и „И****“ АД на 22.03.2018г. са сключило договор за
кредит за сумата от 1 250лв., като отпуснатата сума е следвало да се изплати на
13 равни двуседмични вноски в срок считано от 22.04.2018г. до 23.09.2018г.
Кредиторът съгласно представения договор за цесия и заместване в дълг от 1.07.2017г.
и приложението към него се е договорил с „И****“ АД да му прехвърли процесното
вземане, като страните не спорят относно валидността на този договор.
Видно е на
следващо място от представеното уведомително писмо и обратна разписка, че ищеца
в изпълнение на получените правомощия е отправил известие до ответника, че е
придобил правата върху дълга му, и го е поканил да го погаси в пет дневен срок
от поканата, като последната видно от представената обратна разписка, е
останала непотърсена от Г.К., макар да е била изпратена до адреса посочен от него
в договора за кредит и на който е регистрирана като постоянно и по настоящем живееща-гр.В****. При това положение решаващия състав приема,
че уведомяването за извършената цесия е надлежно проведено при условията на
чл.47 от ГПК.
От правна страна
решаващия състав намира, че ответника е встъпила в редовно заемно договорно
отношение с „И****“
АД в качеството му на заемодател, като по силата на същото му е бил отпуснат
кредит в размер на 1 250лв. Посочения кредит е надлежно продаден като вземане и
К. е уведомена за това в смисъла на чл.99 от ЗЗД макар и по реда на чл.47 от ГПК.
Що се отнася до това
какви са дължимите се размери на суми по отделните пера, то вещото лице по
приетата ССчЕ е посочило в заключението си, че оттветника е останал задължен със 840.52лв. главница, като
тази сума съвпада с претендираната, 18лв. такса
разходи също съвпадаща с претендираната, 521.40лв.
неустойка също съвпадаща по размер с претендираната, и 49.15лв. обезщетение за забава за времето
от 23.04.2018г. до датата на сезиране на съда със заповедното производство.
При това положение
претенцията за приемане за установено дължимостта на
посочената сума се явява доказана.
Твърдението за
липса на погасителен план по смисъла на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е основателно.
Макар в самият договор да е записан броя на погасителните вноски и размерът им
следва да се вземе предвид, че липсва посочена последователност на разпределяне
на вноските между различните неизплатени суми, а това е задължително съдържание
съгласно посочения законов текст.
Следва да се има
предвид също така, че и наличието на нарушение на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, тъй
като договора не съдържа изложение на методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент.
Липсват още и изложени
уговорки който да покриват съдържанието на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.
Воден от горното
решаващия състав приема, че договора за кредит е недействителен по смисъла на
чл.22 от ЗПК и при това положение следва да се признае като дължима само
чистата стойност на кредита посочена вече като възлизаща на сумата от 840.52лв.,
а всички други претендирани суми се явяват недължими.
Предвид частичното
уважаване на претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите от 371.90лв. сторени по делото разноски и 46лв. сторени по заповедното
производство разноски.
При горните
съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес
на управление *** и ответника П**** С**** К**** ЕГН********** ***, че ответника дължи на ищеца сумата от 840.52лв.
останала неизплатени главница по договор за потребителски кредит от 23.03.2018г.
присъдена в рамките на заповедното гр.д.№**** на ВРС, VІІ състав, заедно със законната
лихва от датата на сезиране на съда-1.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
другите суми 521.40лв. неустойка за неизпълнение за времето от 22.04.2018г. до
23.09.2018г., 18лв. такса разходи за събиране на задължението и 49.15лв.
обезщетение за забава за времето от 23.04.2018г. до 31.01.2018г. на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА П**** С**** К**** ЕГН********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***
сумите от 371.90лв. сторени по делото
разноски и 46лв. сторени по заповедното производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: