Решение по дело №4020/2019 на Районен съд - Ямбол

                                           Р Е Ш Е Н И Е

№ 260192/19.11.2020г.                                                  19.11.2020 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 17.11                                                                                                    2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 4020 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба и уточнение на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците  Й.Н.Д. и Н.Г.И., че дължат солидарно  на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а именно – 4649, 52   лв. – главница, 410, 66 лв. – възнаградителна лихва, 543, 87 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск  за осъждане солидарно  на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 4649, 52  лв., представляваща непогасена падежирала главница , 410, 66 лв. – договорна лихва и 662, 31  лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на ИМ .

В исковата молба се посочва, че  на 06.02.2015  год. между праводателя на ищеца и ответницата Д. е бил сключен договор за потребителски кредит , при спазване разпоредбите на ЗЗП, като с подписването му кредитополучателя удостоверил, че му е връчен целия обем преддоговорна информация, както и ОУ. Сумата по кредита в размер на 7300 лв.  била преведена в същия ден по банкова сметка ***, която се задължила да я върне на 60 анюитетни вноски в размер на 188 лв., или общо 11 280 лв., с краен падеж 21.01.2020 год. На осн. чл. 13,ал.2б, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 19.02.2018 год. Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника и получено на 20.03.2019 год. С ответника И. бил подписан договор за поръчителство, като последният поел задължението да отговаря солидарно с Д.  за изпълнение на задълженията й по кредита.

На 19.02.2018 год. бил сключен индивидуален договор за прехвърляне на вземанията между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АЕД и ищеца, в едно с Приложени *** към същия, към Рамков договор за прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год. по силата на който ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответниците. Длъжниците били уведомени по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД.

В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор назначения на ответницата Д.  особен представел оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на кредитор у ищеца. Счита, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия, за което излага подробни съображения.Освен това сумите по договора не били предсрочно изискуеми, т.к. до длъжника не достигнало волеизявлението на кредитора в тази насока. Иска се отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

Ответницата Д. се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.

Ответникът Г., редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответниците да заплатят солидарно  на ищеца посочените в заповедта суми. В  едномесечния срок от уведомяването си по чл. 415 ГПК,  заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК, евентуално съединен с осъдителни искове.

По делото е представено копие от договор за потребителски кредит от 06.02.2015 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“ и ответницата Д., по силата на който на последната е предоставен паричен заем в размер на  7300 лв., при уговорен лихвен процент и ГПР, който е следвало да бъде погасен на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 188 лв., с краен срок за погасяване 21.02.2020 год. Приети са ОУ към договора, включително погасителен план, като ответницата не е оспорила подписа си под посочените документи.

Договорът, включително всички негови приложения са подписани в качеството на поръчител от втория ответник Н.Г.И..

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 19.02.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016 год.портфолио от необсужвани вземания  в период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение *** към договора. По силата на чл. 3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за  което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно.  Цесията е потвърдена на същата дата.Под № *** в цитираното по-горе Приложени *** фигурира вземането срещу ответницата по процесния договор за кредит № ***, както и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 19.02.2018 год.

Представено е и уведомително писмо от 01.03.2019  год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от отбелязването върху същото, последното е връчено от ЧСИ И. Х. лично на първата отвеница на 20.03.2019 год.Същото уведомление /за цесия и предсрочна изискуемост/ е изпратено и до втория ответник.

По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че на 06.02.2015 год. е усвоена главница в размер на 7665 лв.На 21.07.2017 год. не е погасена падежирала месечна погасителна вноска. Общия размер на заплатените суми е 5616, 02 лв. Посочен  е и размера на непогасенита част от главницата, включително е направено изчисление на лихви.

Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание   чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск  с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.

По иска  с правно основание чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и първата ответница  са били във валидни облигационни отношение по повод сключен  договор за потребителски кредит. Получаването на сумата по уговорения в договора начин се установява от приетата ССЕ, включително от факта, че ответницата е заплатила част от уговорените вноски.

Безспорно се установи още, че с подписването на договора в качеството на поръчител втория ответник се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателката спрямо кредитора.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор за цесия от 20.12.2016 год. и последващ такъв от 19.02.2018 год., който е надлежно съобщен на длъжника и поръчителя с връчване на приложените уведомителни писма. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид  като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.  Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба  е приложено  уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответницата/аналогично и до поръчителя/, с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител на ответницата  в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, но получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. /в т. см. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК./ При това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени. Без значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.101.2017 год. по в.гр.д.  №***г. и др. 

По горните съображения, съдът намира и, че двамата ответници са надлежно уведомени  за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 20.03.2019 год. В този смисъл и предвид  депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 01.08.2019 год., съдът приема, че е спазен преклузивния срок по чл. 147,ал.1 от ЗЗД.

Извън горното според най- новата практика на ВКС, обективирана в ТР № 8/2017 год. и Решение от 17.04.2019 год. по гр.д. № *** год. – допустимо е предявеният иск по чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта по договор за банков кредит /включително небанкова финансова институция/ да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била съобщена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този случай претенцията следва да бъде уважена за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. В процесния случай към тази дата обаче е настъпил уговореният в договора краен падеж- 21.02.2020  г., т.е. настъпил е падежа по отношение на всички вноски по погасителния план, който факт следва да бъде отчетен от съда.

Размерът на претенциите, съдът намира, че е безспорно установен от приетата и неоспорена ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за основателен и доказан до размера на сумите посочени в ССЕ , а именно – 4649,52  лв. – главница, 410,66 лв. – договорна лихва  и 400, 74  лв. – обезщетение за забава/като претенцията в тази  й част до пълния предявен размер от 543, 87 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена/.

            Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по заявените като евентуални претенции.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в намален размер 157,95  лв.

На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от претенцията  в размер на 987, 25 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й.Н. ИЛИЕВА, ЕГН ********** и Н.Г.И. , ЕГН ********** дължат  СОЛИДАРНО на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, адрес: гр. С., бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, сумата 4649,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 06.02.2015 г., сумата 410,66 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 19.02.2018 г., сумата 400, 74  лева –обезщетение за забава, считано от 21.07.2017 г. до дата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за обезщетение за забава за горницата над 400, 74 лв. до пълния предявен размер от 543, 87 лв. като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Й.Н. ИЛИЕВА, ЕГН ********** и Н.Г.И. , ЕГН ********** да заплатят  на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД  с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 157, 95 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 987, 25 лв. – разноски за настоящата иснтанция.

           

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: