РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Русе, 12.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на двадесет и
седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7098 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от Б.С.П. против ОУ И* В*,
гр. Р*. Ищецът твърди, че работил като ******************* по силата на трудов договор, който
бил прекратен със заповед № 254/31.10.2019 год. на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ. Ищецът заявява, че работодателят е изложил следните мотиви: че в
учебното заведение, макар резултатите от външното оценяване по български език и
литература да са на добро ниво, това ниво е незадоволително в сравнение с други
учебни заведения на територията на гр. Р*; **************** за прогимназиален етап няма нужната компетентност
да контролира процеса на преподаване по български език и
литература; освен последното е целесъобразно заместник- директорът по учебната
част за прогимназиален етап да е с ОКС „************“,
за да има възможност, равна на тази на директора, който е магистър специалност
"*****************" и може
сам да осъществя контрол върху преподавания материал по тези предмети; както и
че изискванията за притежаване на квалификационната степен магистър,
специалност "*******************“ с
присъединена професионална квалификация "****************"
са въведени с длъжностната характеристика за длъжността **************** в ОУ И* В*,
гр. Р*, утвърдена на 14.09.2019 г.
Ищецът
оспорва издадената заповед по следните съображения:
1.Същата
не е предхождана от заповед, с която се предприема изменение на длъжностната
характеристика и щатното разписание в
частта, касаеща изискванията за заемането на длъжността, от която е уволнен;
2.Новата
длъжностна характеристика от 14.09.2019 г. е антидатирана, защото:
2.1.Този
ден е неприсъствен;
2.2.На 17.09.2019 год. било подписано
допълнително споразумение № 068 към трудовия договор, от което било видно, че
въпреки промяната в длъжностната характеристика, ищецът все още заема
длъжността заместник- директор, учебна дейност;
2.3.За
месеците септември и октомври 2019 год. му е заплатено трудово възнаграждение,
въпреки наличието на ново изискване за длъжността;
2.4.Промяната
в щатното разписание не е съгласувана с началника на РУО- Русе, не е
публикувана в Националната електронна информационна система на МОН за
предучилищно и училищно възпитание, модул Институции;
2.5.От
електронната извадка на РУО- Русе е видно, че към 12.11.2019 год. ищецът все
още заема длъжността и не са налице промени в изискванията за заемането й;
2.6.В
сайта на училището към 13.11.2019 год. ищецът все още фигурира като заместник-
директор по учебната дейност;
3.Оспорва
мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение, изложени в процесната
заповед, тъй като те следвало да бъдат изложени в заповедта, с която се
предприема изменение на щатната длъжност;
4.Оспорва
съображенията на работодателя за промяна на длъжностната характеристика по
същество, като твърди, че нивото на външно оценяване по български език и
литература на учениците в училището е едно от най- високите в града, а не
незадоволително в сравнение с други учебни заведения, както е прието в мотивите
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищецът
моли да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение в брутен размер 1733.63 лева за периода, в който е останал
без работа, считано от 01.11.2019 год. до 15.11.2019 год. Претендира и
сторените по делото разноски.
В
указания срок ответникът е подал писмен отговор, оспорва предявените искове.
Заявява, че процедурата по промяната на длъжностната
характеристика и прекратяване на трудовото правоотношение е извършена
законосъобразно. Излага подробни съображения
относно неоснователността на доводите на ищеца, цитира относима към спора
практика на ВКС. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори между страните и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че ищецът е заемал длъжността „******************"
в ответното училище. Със Заповед № 254/31.10.2019 г. ищецът
е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Мотивите за това са посочени
в заповедта- П. притежава ОКС „*************“
с присъдена професионална квалификация „***************“ и първо ПКС - биология
и химия. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „****************“,
изискуемият вид и равнище на образование и квалификация са висше образование
на образователно- квалификационна степен „*******”, специалност „**********“ с
присъдена професионална квалификация „учител по ****************“ и придобита
професионално - квалификационна степен Трета, съгласно Наредба № 15 от
22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти. Ищецът не притежава първото кумулативно изискване-
висше образование на образователно-квалификационна степен „******”, специалност
„*****************“ с присъдена професионална квалификация „ ****************“
съгласнодържавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация,
които изисквания са въведени с длъжностна характеристика за длъжността „заместник-
директор по учебна дейност” в ОУ И*В*, гр. Р* , утвърдена на 14.09.2019 год.
Ирелевантна е в случая датата, на
която е утвърдена длъжностната характеристика за длъжността „************",
защото учебната 2019/2020 год. започва от следващия ден- 15 септември. Меродавно
е връчването, а не датата, на която е сторено, нито утвърждаването да е по
силата на заповед или друг акт на работодателя. Прави впечатление, че
длъжностната характеристика на другия заместник- директор по учебната дейност в
начален етап Е* П* Д*- П* също е утвърдена на 14.09.2019 год. и също липсва
заповед за това. Законът не поставя изискване с какъв акт ще бъде утвърдена
длъжностната характеристика, а само дали такава е утвърдена преди да бъде
осъществено уволнението. Поради изложеното съдът не приема този довод на ищеца.
Ирелевантно за спора е и обстоятелството,
че името на ищеца е фигурирало на сайта на училището в предхождащите уволнението
месеци от учебната 2019/2020 год. Фактът, че на сайта е фигурирало името на
ищеца и след уволнението не може да доведе до извод, че не е била налице
утвърдена нова длъжностна характеристика. Няма законова пречка промяната да
стане в хода на учебната година, дори и след като на 17.09.2019 год. страните
са сключили допълнително споразумение № 068 (л. 25). Очевидно работодателят е
подготвял процедурата, приемайки новата длъжностна характеристика, но е
пристъпил към реализирането й в един по- късен момент.
Неоснователно е и твърдението на
ищеца, че всяка промяна в щатното разписание се съгласува с началника на РУО Р*
и задължително се публикува в националната електронна информационна система на
МОН за предучилищно и училищно възпитание. По този въпрос се е произнесъл ВКС в
ТР № 4/2011 год., според който новото/променено щатно разписание влиза в сила след
утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за
настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на
Регионалния инспекторат по образование. Въведеното с подзаконови нормативни
актове /Наредба М 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета
и Наредба № 3/18.02.2008 г. на МОН/ изискване
за съгласуване на списък- образеи № 1, част от който е щатното разписание на
училището с началника на Регионалния инспекторат по образование няма значение
на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение.
Относно становището, че след
утвърждаването на длъжностната характеристика ищецът е продължил да работи в
ответното училище, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва след връчване на заповедта за уволнение, а не с утвърждаването на длъжностната
характеристика, поради което намира, че не е налице нарушение на процедурата по
прекратяването. Съдебната практика е категорична, че ако заповедта за
уволнение препраща към друг документ, както в случая към длъжностната
характеристика , този документ следва да бъде връчен на уволнения най- късно
със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от приложения
на лист 70от делото протокол, заповедта и длъжностната характеристика са
връчени на ищеца в условията на отказ. Отказът е удостоверен с подписите на Г*
И* Г*и А* С* Х* и е неразделна част от процедурата по уволнението на Б.С.П..
В мотивите на заповедта за
уволнението е изложено, че макар резултатите
от външното оценяване по български език и литература да са на добро ниво, това
ниво е незадоволително в сравнение с други учебни заведения на територията на
гр. Р*. Преценката какви изисквания да
въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е за
целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол, а и съдът не би
могъл да замести работодателя в нея. Право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за
изпълнение на производствените цели и да определи необходимото образование и
професионална квалификация за заемане на съответните длъжности. Границите на
това право са правилата на добросъвестността, но ищецът не навежда такъв довод.
Напротив- и в съдебно заседание, и в молба вх. № 8143/19.02.2020 год. изрично
заявява, че такава злоупотреба не е заявена нито с исковата молба, нито по-
късно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от ПРАВНА СТРАНА следното:
В тежест
на работодателя е да докаже в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с
работника или служителя. Съдът счита, че е не е налице
процесуално нарушение, което да води до извод за незаконосъобразност на
процесната заповед.
Страните
спорят по въпроса дали надлежната правна квалификация на уволнението е
вписаната в заповедта- чл. 328, ал. 1, т. 6 или чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ.
Правната доктрина и практика са единодушни по въпроса, че основанията
по чл. 328, т. 6 и т. 11 от КТ имат известна близост. ВКС приема, че и при
двете основания за уволнение работодателят трябва да е въвел нови изисквания за
заемане на длъжността. Основанието по чл. 328, т. 11 е налице, когато има
промяна на всички други изисквания за изпълнение на работата, освен промяната в
изискването за образование и професионална квалификация. Такива изисквания могат
да бъдат владеене на чужди езици, стенография, компютърна грамотност (Решение №
746/20.01.2011 г. по гр.д. № 119/2010 г. ІІІ г.о.). Останалите предпоставки са
като при уволнението по чл. 328, т. 6 от КТ.
В този
смисъл е също Решение № 1640/2008 г. по гр.д. № 508/2005 г. ІІІ г.о., в което
ВКС приема, че промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла
на чл. 328, т. 6 КТ е налице само при запазване на съответната длъжност.
Според
проф. Васил Мръчков, „Трудово право“, второ преработено и допълнено издание,
изд. Сиби 1998 год., стр. 532, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ показва
известна близост, но е различно от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Основанието по т. 6 се отнася само до образованието и професионалната квалификация
за изпълняваната работа, а по т. 11- до промяната на каквито и е изисквания за
изпълнение на длъжността- трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, без
да се променя изискването за образование и д под. В този смисъл то е по- широко.
Разпоредбата
на чл. 328, т. 6 от КТ съдържа две отделни (алтернативни) основания:
- липса на
необходимото образование за изпълняваната работа (изискване за друг по вид,
степен или специалност завършено образование) или
- липса на
необходимата професионална квалификация.
Поради
това в заповедта за уволнение следва да се посочи кой от двата фактически
състава е причина за прекратяване на трудовия договор. Възможно е да се посочат
и двете основания. Промяната в изискванията за изпълняваната работа може да
произтича от разпоредба на нормативен акт, от щатното разписание или
длъжностната характеристика. Повишаването на изискванията следва да е настъпило
след сключването на трудовия договор. Според Решение № 351 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 229/2011 г., III г. о., ГК само в рамките на изложените в заповедта за уволнение
факти и обстоятелства, дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя,
се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и дали то
е изтъкнато надлежно при уволнението.
Преценката какви изисквания да въведе работодателят, е за целесъобразност, поради което не подлежи на
съдебен контрол. Ето защо съдът не може да изследва въпроса дали е имало
обективна необходимост или не от такава промяна. Следва
да се направи една уговорка - освен ако не е налице злоупотреба с право или
дискриминационен подход. ВКС приема, че когато промените са произволни, не са
свързани с характера на работата и нуждите на производството, те са
недопустими. Такива промени сочат на злоупотреба с право, в нарушение на изискването
за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение,
уволнението е незаконно. Недопустими са произволни промени в длъжностната
характеристика, когато те сочат на изисквания, които не са свързани с характера
на работата и с нуждите на производството. В тези случаи ще бъде налице злоупотреба
с право от работодателя, което е в нарушение на изискването за добросъвестно
упражняване на правата и задълженията по трудовото правоотношение – чл. 8, ал.
1 КТ. Според Решение № 79 от 1.06.2018
г. на ВКС по гр. д. № 3365/2017 г., III г. о., ГК съдът е длъжен
да се произнесе само по въведените с исковата молба правопораждащи факти на
правото на отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тези правопораждащи факти са
едновременно правоизключващите и правопогасяващи факти за правото на уволнение
на работодателя.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. Основателността на иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ има за правопораждащ факт този на незаконното
уволнение. Тъй като такова не е налице, неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение в
брутен размер 1733.63 лева за периода, в
който е останал без работа, считано от 01.11.2019 год. до 15.11.2019 год.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 720.00 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.П., ЕГН *********,
съдебен адрес: ***, чрез адвокат М.К. против ОУ И*
В*, адрес: ***- р П*Б* № *, представлявано от директора Т*К*
Й* искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед
№ 254/ 31.10.2019 год. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ уволнение и отмяната му, за възстановяване на заеманата от него длъжност
преди уволнението „заместник- директор по
учебната дейност в
прогимназиален етап" и заплащане на обезщетение
в
брутен размер 1733.63 лева за периода, в
който е останал без работа, считано от 01.11.2019 год. до 15.11.2019 год.
ОСЪЖДА Б.С.П., ЕГН ********* да заплати на ОУ И*
В*, адрес: гр. Р*, ул. Д- р П* Б* № *, представлявано от директора
Т* К* Й* сумата 720.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на 12.03.2020
год. пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: