РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. гр. Лом, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620102470 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: представялавно от М. С. и Джейсън
Кристос Кинг, чрез пълномощника адв. С. В. М.-САК, със съд- адрес: срещу В. К. Б. с
ЕГН ********** и адрес: , положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело №
1545/2022 г. по описа на РС- Лом, както следва: сумата от 351,50 лева (триста петдесет
и един лв. и петдесет ст.), дължима по Фактура № **********/ 10.10.2020 година,
Фактура № **********/ 10.11.2020г. и Фактура № *********/25.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че В. К. Б. е сключил с „Йеттел България“ ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД) по договор за мобилни услуги от
20.09.2019 година с предпочетен номер +359*********, като е закупил устройството
HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена и договор за мобилни услуги от
9.9.2019 година с предпочетен номер +359*********. Направено е твърдение, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което е
прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 20.07.2020 година и са
приложени клаузите на чл.11, ал.1 от общите условия на договор, за договорите за
лизинг, както и т. 19б от Общите условия, за договорите за мобилни услуги.
Релевирано е, че към 25.07.2020 година длъжникът е имал задължения за преходни
периоди в размер на 141.58 лева, като тези задължения за предходен период са в общ
размер на 141.58 лева и са обединени във Фактура № **********/ 10.10.2020 година и
Фактура № **********/ 10.11.2020 година, като във всяка фактура подробно е
1
посочено как е формирана дължимата сума. Сочи се, че общо дължимата сума по
цитираните фактури в размер на 141.58 лева и е формирана по следния начин: 55,74
лева, дължими за период 25.03.2020 до 24.04.2020 година, от които: 17 лева
задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 20.9.2019 година за предпочетен
номер +359*********; 38,74 лева частично задължение за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги от 09.09.2019 година за предпочетен номер +359*********. В така посочената
обща сума се сочи, че се включват и 85,84 лева, дължими за период 25.04.2020 до
24.05.2020 година, от които: 17,90 лева задължение за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги от 20.09.2019 година за предпочетен номер +359*********; 67,94 лева
задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 09.09.2019 година за предпочетен
номер +359*********.
В изложението на исковата молба се твърди още, че като последица от това
неизпълнение са начислени и договорени неустойки в общ размер на 209.92 лева,
формирана както следва:за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни
услуги от 20.9.2019 година за предпочетен номер +359********* сума в размер на 42,48
лв., представляваща три стандартни месечни такси и 68,56 лв. за устройството
HUAWEI Telenor 4G MiFi, което се явава разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.Така се твърди от
ищеца, че поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
09.09.2019 година за предпочетен номер +359********* е начислена и сума в размер на
98,88 лв., представляваща три стандартни месечни такси.
На следващо място се твърди, че клаузите за неустойките при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, се дължат за всяка СИМ карта,
което е неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, съгласно общите условия, които са неразделна част от договор. Отново
там е и уредно, че потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок
на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на
договора, което е и подробно изложено в исковата молба.
Въз основа на тези твърдения ищецът е направил извода, че въпросната
неустойка, предмет на настоящото производство се формира чрез кумулиране на две
самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора, а
именно по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената
на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Твърди се, че неустойката представляваща разликата между стандартната цена
без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, не
2
е клауза, която да противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована
вероятност за това, съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП.
Ищецът излага в исковата молба, че неустойката е така формулирана, че при
предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги се възстановява
в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за
устройството. Релевирано е, че процесния случай за всички устройства
претендираната неустойка е на значително по-ниска стойност от разликата между
цента на устройството по ценова листа и цената на която същите са предоставени на
длъжника.
Споделя се в исковата молба, че във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД
фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер, като обединява всички сключени и
действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за
задълженията по тях за клиентския номер на абоната. Твърди се, че ако към момента
на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период,
тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от
предходен период“. Съгласно твърденията на ищеца практиката на мобилния оператор
при констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора,
сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под
този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента
задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като
във фактурата се начисляват и съответните неустойки. Предвид така изложените
твърдения на ищеца се сочи, че в системата на Йеттел България ЕАД длъжникът В. К.
Б. е с клиентски номер ********* и задълженията са му така, както са формирани в
крайната фактура и претендирани в настоящото производство, а именно: сума в размер
на 351,5 лв. (триста петдесет и един лева и петдесет стотинки) , за задължения на В. К.
Б., обединени във Фактура № **********/ 25.07.2020 г. за клиентски номер *********
със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, като към момента на депозиране
на исковата молба, така посочената сума не е заплатена от длъжника.Претендирана е и
законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявленито по реда на чл.410
ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като с писмено становище се
поддържа изцяло исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично, като заявява, че признава иска в
цялост, но няма възможност да заплати претендираните суми наведнъж.
Доказателствата са писмени.
Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от
търсената с него защита.
Съдът, като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на
иска, намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с
разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК. По силата на разпоредбата на чл. 237 от ГПК,
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е
достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая са налице
всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1
от ГПК, тъй като в съдебно заседание лично ответникът е признал иска по основание и
размер, а ищецът е заявил искане да се постанови решение при признание на иска.
3
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което
страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за основанието, на което
претендира вземането си, се подкрепя от ангажираните доказателства. При тези факти,
съдът приема, че са спазени изискванията, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3
от ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието
на иска.
Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва
да бъде уважен предявения от ищеца установителен иск, като се приеме, че ответникът
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1545/2022 год. по
описа на ЛРС.
Ищецът претендира разноски. Ответникът е станал причина за завеждане на
делото. Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не се възлагат върху ответника, ако той не е
дал повод за завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание,
настоящият случай не е такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2
ГПК. Напротив, единствената възможност на ищеца да се защити е именно
предявяването на настоящия иск. Направеното искане за присъждане на тези разноски
се преценява като своевременно. Разноски са поискани от ищеца както с исковата
молба, така и изрично преди приключване на устните състезания. С оглед изхода на
спора право на разноски се поражда за ищеца. В заповедното производство са
направени разноски от заявителя – ищец в размер на 25,00 лева за платена държавна
такса и 360,00 лева за платено адвокатско възнаграждение, а в настоящото
производство - 25,00 лева за платена държавна такса по предявяване на иска и 400 лева
за адвокатско възнаграждение. Изброените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Предвид изложените мотиви, Ломският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. Б. с ЕГН ********** и адрес: , дължи
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: , представлявано от М. С. и Джейсън Кристос Кинг, сумата от 351,50 лева
(триста петдесет и един лева и петдесет стотинки) главница, дължима по Фактура №
**********/25.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК - 25.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1545/2022 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. К. Б. с ЕГН ********** и адрес: ,
да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: представялавно от М. С. и Джейсън Кристос Кинг, направените в
исковото производство разноски в размер на 425,00 лева /четиристотин двадесет и пет
лева/, от които 25,00 лева за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение, както и направените по частно гр. дело № 1545/2022 г. по описа на
ЛРС разноски в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, от които 25,00 лева
за държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от съобщението.
4
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5