№ 48159
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20231110110958 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 56087/28.02.2023 г. на „..... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Я. И., ЕГН ********** за сумите, както следва: 668,09
лв. – главница по договор за паричен заем № 4190866 от 30.06.2021 г.; 31,10 лв. – договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за паричен заем за периода от
30.06.2021 г. до 24.09.2021 г.; 47,33 лв. – обезщетение за забава върху главницата по
договора за паричен заем за периода от 30.06.2021 г. до 05.04.2022 г.; 194,81 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2021 г. и 36,00 лв. -
административни такси във връзка с извънсъдебно събиране на вземането, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2023 г. до
окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумите, както следва: 194,81 лв. – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2021 г. и 36,00 лв. – административни
разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането.
В настоящия случай се претендират вземания по договор за паричен заем № 4190866
от 30.06.2021 г., сключен между „.... и Р. Я. И., по силата на който кредиторът се задължава
да предостави на кредитополучателя сумата от 700,00 лв., а кредитополучателят се
задължава да я възстанови чрез 12 броя вноски от по 79 лв. всяка, ведно с уговорената по
договора възнаградителна лихва.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
30.06.2021 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от
това следва да се посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът
за поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е
1
безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая,
след служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на капитала
на поръчителя .... е „.... – кредитор по договора за паричен заем № 4190866 от 30.06.2021 г.,
въз основа на което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към
кредитора „.... също цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи
за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
По отношение на претендираните административни такси във връзка с извънсъдебно
събиране на вземането:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Сумата за „административни разноски“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, която в случая вече е присъдена с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
ѝ с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 56087/28.02.2023 г. на „..... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Я. И., ЕГН ********** за сумите, както следва: 194,81
лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
30.06.2021 г., както и 36,00 лв., представляваща административни такси във връзка с
извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2