Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 10.07.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 15321 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./.

Ищците А.В.Я. и С.В.Я. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майка им – С.И.М., която настъпила при ПТП от 14.09.2012г. Пострадалата загинала пътувайки на З.ната седалка в лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, който бил управляван от Е.Ф.Ф.. Настъпването на самото ПТП и произтичащия от него вредоносен резултат бил последица от виновното противоправно поведение на всеки от двамата участници в произшествието - водача на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № *******, както и на водача на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Изводът за противоправния характер на поведението на двамата водачи – участници в ПТП и за настъпването на вредите били установени с влязла в сила Присъда № 97 от 25.10.2013г. постановена по НОХД № 44/2013г. съгласно описа на ОС Силистра. В хода на съдебното дирене и по повод становището на конституираното като трето лице- помагач З. „Б.В.и.г.“, двамата ищци признават, че сключили с това дружество Споразумение от 19.06.2015г.  и същото дружество - в качеството на застраховател по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № ******* – изплатило на всеки ищец застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, поради настъпилата смърт на С.И.М. – в размер на сумата от по 80 000 лева (становище с вх. № 157664/ 06.12.2016г.). Поддържат, че споменатото споразумение не повлиявало нито допустимостта, нито основателността на претенциите им срещу ответника в настоящия процес - З. „Л.и.“ АД, той като този ответник отговарял на самостоятелно основание – в качеството на застраховател на водача на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********.  Срещу този ответник двамата ищци също имали претенция, обхващаща разликата между получената част и пълния справедлив размер на обезщетението, което било дължимо за действително претърпените от тях значителни неимуществени вреди. При изложените фактически твърдения, всеки от ищците претендира за осъждане на ответника - да му изплати застрахователно обезщетение от по 100 000 лева, заедно със законната лихва, считано от настъпване на вредоносния резултат до окончателното изплащане на сумата. Всеки ищец претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски. Процесуалният представител на ищците претендира да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство.

Предявените по исков ред претенции на двамата ищци са оспорени от ответника                 З. „Л.и.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът  признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на З.ължението му да заплати застрахователно обезщетение. Поддържа становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че при настъпване на ПТП тя не е използвала обезопасителни колан, с каквито автомобилът е бил оборудван. Оспорва обема на вредоносния резултат за имуществените вреди, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите.  Навежда довод, че ищците вече са били обезщетени за релевираните неимуществени вреди от застрахователя на другия участник в процесното ПТП - З. „Б.В.и.г.“ – който по силата на извънсъдебна спогодба от 19.06.2015г. им изплатил застрахователни обезщетение в размер от по 80 000 лева, поради смъртта на майка им. Моли за отхвърляне на предявените искове и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса - претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице- подпомагащо ответника З. „Б.В.и.г.“  оспорва основателността на предявените искове. Поддържа становище, че с оглед правните последици на влязлата в сила Присъда № 97 от 25.10.2013г. постановена по НОХД № 44/2013г. съгласно описа на ОС Силистра – между него и двамата ищци била сключена извънсъдебна спогодба от 19.06.2015г. В писмените си становища по делото, третото лице- помагач поддържа тезата за неоснователност на предявените искове, доколкото ищците получили пълен размер на обезщетението, което им било дължимо. Релевираният от ищците довод за съпричиняване на вредоносния резултат между двамата водачи – на лекия и на товарния автомобили бил въпрос на вътрешните отношения между ответника и третото лице- подпомагаща страна, а ищците не могли да черпят доводи от тези вътрешни отношения, защото плащането на достатъчен размер на застрахователно обезщетение от З. „Б.В.и.г.“ освобождавало и ответника З. „Л.и.“ АД от З.ължението за изплащане на застрахователно обезщетение на ищците, за претърпените от тях вреди в резултат от същото застрахователно събитие.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство по делото Присъда №97 от 25.10.2013г. постановена по НОХД № 44/2013г. съгласно описа на ОС Силистра, както и постановените в хода на инстанционния контрол Решение № 81/11.05.2015г. по описа на АС Варна и Решение № 258/11.09.2015г. по н.д. № 948/2015г. съгласно описа на ВКС на РБ  установяват, че подсъдимия Д.В.В.е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за това, че на 14.09.2012г. на път ІІ-21 Русе- Силистра, при управление на товарен автомобил  „Шкода“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.И.М. и други посочени в присъдата лица, пътуващи в лек автомобил  „Рено Клио“ с рег. № ********, който е бил управляван от Е.Ф.Ф.. В мотивите на присъдата, както и в мотивите на съдебните актове на въззивната и касационната инстанции по същото дело е разгледан и въпросът за механизма на настъпване на вредоносния резултат и приносът на всеки от двамата водачи за настъпването на този резултат. В споменатата насока, наказателният съд е възприел следните изводи: ..“настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от неправомерното поведение и на двамата водачи на моторни превозни средства и съществува реална връзка между деянията им и смъртта на пострадалите“ (стр.6 от мотивите). Отново в мотивите на присъдата, наказателният съд приема „беспорен е значителният принос на пострадалаия водач, който самонадеяно е управлявал технически неизправен автомобил, със скорост, значително превишаваща максимално разрешената скорост за движение извън населеното място, въпреки незначителния си шофьорски стаж. “

От заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза /изготвена от вещо лице инж. Й.Й./ се установява механизма на настъпване на процесното пътно– транспортно произшествие, мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно и посоките на движение на двамата участници в движението. Становището на вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, причината за настъпването на ПТП е комплексна и включва действията на всеки от двамата водачи – от една страна водачът на товарен автомобил  „Шкода“ с рег. № ******* е предприел маневра за завой на ляво, без да положи необходимите адекватни мерки, за възприеме лекия автомобил като източник на опасност, а от друга страна – водачът на лекия автомобил е управлявал този автомобил със скорост, която значително превишава допустимата горна граница, при технически неизправна спирачна система.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза /съдебна медицина/, което е изготвено от вещо лице доц. д-р С. обосновава извода, че причината за смъртта на пострадалата е получената в момента на ПТП и в резултат на силната деформация на купето политравма, която е несъвместима с живота и се изразява в счупвания на кости вкл. по гръдния кош и множеството тежки увреждания на вътрешните органи с основни функции, довели до остраи масивна кръвозагуба. Според становището на вещото лице, решаващо значение за естеството и степента на травмите, които са били понесени от пострадалата не е използването на предпазен колан, а са значителните деформации по купето и по покрива на автомобила (сочи се, че автомобилът бил прегазен и силно притиснат от гумите на товарния автомобил). Ето защо вещото лице счита, че предпазният колан не би могъл да осъществи защитната си функция при такива значителна деформация на купето – каквито са налице в конкретния случай.

В дадените пред съда /по делегация/ показания, свидетелката Р.Я.Ж.заявява, че била съсед на семейството на пострадалата от десетки години и поради това познавала нея, трите й деца и съпруга й. Според свидетелката, всички живеели в едно домакинство (което според изрично уточнение, отбелязано в протокола за извършения разпит на свидетелката означава „в една къща“). Свидетелката твърди, че дъщерите се грижели за майка си, тъй като възрастта на пострадалата била над 50 годишна. С. била омъжена от 2009г. и поради тази причина, за период от около две години не живеела в едно домакинство с майка си. Отношенията между пострадалата  и семейството й били „добри“, а свидетелката не била чувала за неразбирателства между отделните му членове.                            След трагичния инцидент, свидетелката видяла ищцата С. 2-3 пъти Поведението на С. след смъртта на майка й не се променило и останало „нормално“. Свидетелката счита, че С. преживяла загубата на майка си „трудно“

От показанията на разпитания /по делегация/ свидетел Г.Д.С.се установява, че е познавал пострадалата (приживе) и синът й - ищеца А.Я.. Свидетелят счита от една страна, че А.Я. живеел в едно домакинство с пострадалата (приживе), а от друга страна посочва, че А. работел в Германия и се връщал в страната около два-  три пъти годишно. Свидетелят „предполага“, че А. подпомагал майка си, като изпращал средства за издръжка от чужбина. Според впечатленията на свидетеляС., ищецът А.Я. не изразявал много емоции, но свидетелят „така усещал“, че сигурно има някаква „вътрешна болка“. Според разсъжденията на свидетеля – на ищеца „не му било много весело“, защото в същия трагичен пътен инцидент загинали и други негови близки роднини.

Показанията на разпитания /по делегация/ свидетел Емрах Вежди Осман, който е очевидец на настъпването на процесното ПТП сочат, следните данни за механизма на настъпването на процесното ПТП. Управляваното от свидетеля МПС било изпреварено от лекия автомобил, преди да настъпи удара с товарен автомобил  „Шкода“ с рег. № *******. Свидетелят заявява, че не си спомня вече толкова подробно пътния инцидент, че е разказвал многократно за него пред наказателния съд и вече желаел да забрави спомена. При това обаче, категорично подчертава, че първо видял как товарният автомобил пред него е подал  светлинен сигнал за започване на маневрата за ляв завой и после видял движещите се до него фарове на изпреварващ го лек автомобил, който се движел с висока скорост.

Съдържанието на приетите като доказателства Споразумение от 19.06.2015г. сключено между А.В.Я. и З. „Б.В.и.г.“  и Споразумение от 19.06.2015г. сключено между С.В.Я. и З. „Б.В.и.г.“ обосновават извода, че са сключени между конституираното като трето лице в настоящия процес дружество и двамата ищци, за да уредят помежду им спора за размера на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което се дължи на А.В.Я. и С.В.Я. поради причинената смърт на майка им С.И.М. при ПТП на 14.09.2012г. В резултат на постигнатата спогодба, всеки от ищците е бил обезщетен на посоченото основание със сумата от 80 000 лева, а ищците не спорят, но изрично признават, че са получили обезщетението.

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № 5257/08.09.2014г. на О.С.мотивира извода, че ищците А.В.Я. и С.В.Я. са низходящи – син и дъщеря на починалата при процесния пътен инцидент С.И.М..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./;

При условията на §22 от ПЗР на КЗ, за разрешаването на повдигнатия конкретен правен спор намират приложение разпоредбите на част Четвърта от вече отменения Кодекс на застраховането. 

Съдът е сезиран със субективно съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” - ответника дължи изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахования при него водач на МПС.  

Влязлата в сила Присъда №97 от 25.10.2013г. постановена по НОХД № 44/2013г. съгласно описа на ОС Силистра е задължителна за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Изводите на наказателния съд за механизма на настъпването на ПТП, както и за причинно- следствената връзка между възникването на произшествието и поведението на участвалите в него водачи /при условията на съпричиняване / са подробно обсъдени в мотивите на присъдата.  Наказателният съд е приел съвсем ясно и категорично, че не само осъдения водач на товарния автомобил „Шкода“, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗАД „Б.В.и.г.“, но и починалия при същото ПТП водач на лекия автомобил „Рено Клио“ чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, са допринесли взначителна степен за настъпване на произшествието.

До напълно идентични изводи обаче достигна и настоящия съд, посредством допуснатата по искане на страните специализирана съдебна авто- техническа експертиза. Тъй като предметът на наказателния процес е бил различен, наказателният съд не е изследвал подробно конкретното съотношение в обема на съпричиняването, но в настоящия процес съдът е длъжен да стори това, доколкото като страни (главна и подпомагаща) са конституирани застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на всеки от двамата водачи. Кредитирайки експертното заключение на вещото лице Й. и отчитайки последиците от извършените от водача на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******** две самостоятелни тежки нарушения на правилата за движение (управление със значително превишена скорост, съчетано с управление на автомобила при с неизправна спирачна система), настоящият състав на съда счита, че приносът на двамата водачи е еднакъв като обем т.е. по 50% за всеки от тях.

Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача  на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********.

Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредите и ответника, а този факт се установява от приетата като доказателство справка от Информационния регистър при Гаранционен фонд. Следователно, за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква уреденото от чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Двамата ищци попадат в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради установената непосредствено близка тяхна родствена връзка връзка с пострадалата. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

В хода на съдебното дирене не беше доказана тезата на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради нарушение на задължението й да използва предпазен колан (чл.137а от ЗДвП).

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- медицинска експертиза установи, че в конкретния случай, използването на предпазен колан не би могло да способства за запазване на живота на пострадалата. Ето защо, не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.137а от ЗДвП.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

Вредите от загубата на родител са значителни от социална и емоционална гледна точка. Пострадалата е била жена в сравнително млада възраст, а показанията на разпитаните свидетели сочат без противоречия, че всеки от ищците е поддържал сравнително интензивни социални контакти с майка си и е бил в близки емоционални отношения с нея.

Същевременно не може да бъде пренебрегнат факта, че ищците са пълнолетни лица, които са били вече независими икономически и социално от своята майка. Вредите следователно са основно в емоционален план.

При това, съдът не кредитира твърдението на свидетелите, че пострадалата и ищците били живели „в едно домакинство“, тъй като всеки от разпитаните за това обстоятелство двама свидетели очевидно не разбира добре смисъла на това понятие и отговаряйки утвърдително сочи и опровергаващи факти. За ищцата С.Я., свидетелката Желева твърди, че живяла в едно домакинство с майка, а следващите посочени от същия свидетел факти опровергават това твърдение - Я. била омъжена. За ищеца А.Я., свидетеляС. твърди, че живеел в едно домакинство с майка си, а следващите посочени от същия свидетел факти опровергава това твърдение – Я. работел в Германия.

Със значителни резерви съдът кредитира и онази част от показанията на свидетелите, които са насочени към определяне на обема на претърпените вреди. Това е така, доколкото обемът на вредите подлежи на установяване с преки или косвени факти, докато пред делегирания съд свидетелите са използвали оценъчни понятия вместо факти, а също така значителна част собствени разсъждения, предположения и дори свои субективни „усещания“.

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, следва да бъдат съобразени обществено икономическите условия в страната, като се отчита към момента на причиняване на увреждането. При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата които определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението, както и лимитите на отговорност по задължителната застраховка, но към момента при настъпване на събитието т.е. през 2012г.

Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи - съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от по 80 000 /осемдесет хиляди/лева за всеки един от ищците.

По правните последици на Споразумение от 19.06.2015г. между А.В.Я. и ЗАД „Б.В.и.г.“ и правото на ищеца да получи присъденото обезщетение.

Страните в процеса не спорят относно факта, че по силата на споразумение със застрахователя на товарен автомобил  „Шкода“ с рег. № ******* -  ищецът е получил обезщетение за понесените неимуществени вреди, поради смъртта на С.И.М.. От друга страна, след анализ на събраните доказателства, съдът вече възприе извода, че деликтът е осъществен при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи, но при това – няма никакво съмнение, че то не води до възникване на солидарна отговорност между техните застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, защото такава солидарност не е предвидена нито в договора, нито в закон. В тази хипотеза, застрахователите на делинквентите носят еднаква /една и съща/ отговорност – защото всеки от тях отговаря за обезщетяване на пълния обем на действително причинените вреди, но до размера на застрахователната сума (Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, ТК, І Т. О.)

Законодателят не е въвел формална процесуална пречка, ограничаваща увреденото трето лице да предяви пряк иск и срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на втория от съпричинителите на деликта, при хипотеза на успешно реализирана претенция срещу застрахователя на първия съпричинител на вредите. Ако такъв иск срещу застрахователя на втория съпричинител би бил предявен, той е допустим, като се има предвид предвид различния му предмет, правно основание и различен ответник.

Вярно е, че процесното Споразумение от 19.06.2015г. със застрахователя на първия съпричинител няма обвързващо действие по отношение застрахователя на втория съпричинител на вредите, но при това няма никакво съмнение, че обхватът и размерът на вредите, когато са идентични, имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Това е така, доколкото, както вече бе споменато -  (Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, ТК, І Т. О.) по прекия иск, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, застрахователят на първия делинквент е длъжен да обезщети причинените вреди в същия размер, в който е задължен да ги обезщети и застрахователя на втория делинквент, а размерът на изплатеното обезщетение от застрахователя на единия делинквент следва да бъде взето предвид при преценка на основателността на иска, насочен срещу застрахователя на втория делинквент.

            Тъй като в настоящия процес, ищецът не оспорва, че на релевираното основание – неимуществени вреди в резултат от смъртта на пострадалата е получил вече застрахователно обезщетение в размер на сумата от 80 000 лева от ЗАД „Б.В.и.г.“, а настоящият съд прие, че му се дължи обезщетение в идентичен размер на вече получения – то предявеният иск срещу настоящия ответник следва да бъде отхвърлен изцяло. По повод вече изплатеното обезщетение, отношенията между ответника и третото лице - помагач ще бъдат разрешение в условията на чл.223, ал.2 от ГПК.

По правните последици на Споразумение от 19.06.2015г. между С.В.Я. и ЗАД „Б.В.и.г.“ и правото на ищцата да получи присъденото обезщетение.

Страните в процеса не спорят относно факта, че по силата на споразумение със застрахователя на товарен автомобил  „Шкода“ с рег. № ******* -  ищецът е получил обезщетение за понесените неимуществени вреди, поради смъртта на С.И.М.. От друга страна, след анализ на събраните доказателства, съдът вече възприе извода, че деликтът е осъществен при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи, но при това – няма никакво съмнение, че то не води до възникване на солидарна отговорност между техните застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, защото такава солидарност не е предвидена нито в договора, нито в закон. В тази хипотеза, застрахователите на делинквентите носят еднаква /една и съща/ отговорност – защото всеки от тях отговаря за обезщетяване на пълния обем на действително причинените вреди, но до размера на застрахователната сума (Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, ТК, І-во Т. О.)

Законодателят не е въвел формална процесуална пречка, ограничаваща увреденото трето лице да предяви пряк иск и срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на втория от съпричинителите на деликта, при хипотеза на успешно реализирана претенция срещу застрахователя на първия съпричинител на вредите. Ако такъв иск срещу застрахователя на втория съпричинител би бил предявен, той е допустим, като се има предвид предвид различния му предмет, правно основание и различен ответник.

Вярно е, че процесното Споразумение от 19.06.2015г. със застрахователя на първия съпричинител няма обвързващо действие по отношение застрахователя на втория съпричинител на вредите, но при това няма никакво съмнение, че обхватът и размерът на вредите, когато са идентични, имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Това е така, доколкото, както вече бе споменато -  (Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, ТК, І-во Т. О.) по прекия иск, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, застрахователят на първия делинквент е длъжен да обезщети причинените вреди в същия размер, в който е задължен да ги обезщети и застрахователя на втория делинквент, а размерът на изплатеното обезщетение от застрахователя на единия делинквент следва да бъде взето предвид при преценка на основателността на иска, насочен срещу застрахователя на втория делинквент.

            Тъй като в настоящия процес, ищцата С.Я. не оспорва, че на релевираното основание – неимуществени вреди в резултат от смъртта на пострадалата е получила вече застрахователно обезщетение в размер на сумата от 80 000 лева от ЗАД „Б.В.и.г.“, а настоящият съд прие, че му се дължи обезщетение в идентичен размер на вече получения – то предявеният иск срещу настоящия ответник следва да бъде отхвърлен изцяло. По повод вече изплатеното обезщетение, отношенията между ответника и третото лице - помагач ще бъдат разрешени в условията на чл.223, ал.2 от ГПК.

По отношение на претенциите за разноските:

До приключване на последното съдебно заседание  е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от двете страни, а третото лице- подпомагаща страна няма право да претендира присъждане на съдебни разноски и не дължи такива на главните страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от последния съдебни  разноски, вкл. за процесуално представителство в размер на сумата от 450 лева и за събиране на доказателства в размер на сумата от 150 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.Я. с ЕГН ********** със съдебен адресат - адв. Я.,*** срещу „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********  и със седалище ***1Д иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - за присъждане на сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществените вреди, породени от смъртта на С.И.М. при ПТП на 14.09.2012г., поради виновното противоправно поведение на водача на водача на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 14.09.2012г. до деня на окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.Я. с ЕГН ********** със съдебен адресат - адв. Я.,*** срещу „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********  и със седалище ***1Д иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - за присъждане на сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществените вреди, породени от смъртта на С.И.М. при ПТП на 14.09.2012г., поради виновното противоправно поведение на водача на водача на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 14.09.2012г. до деня на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА А.В.Я. и С.В.Я., да заплатят общо на „З.К.Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 600 лева (шестстотин лева) представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението е постановено при участието на трето лице- подпомагащо ответника „З.А.Д.Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ********и адрес- гр. София, ул. „******.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                       

СЪДИЯ: