Присъда по дело №890/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И по НОХД № 890 по описа за 2024 год. на
Варненския районен съд, НО, ХХХVІІ състав.

По отношение на подсъдимия А. В., роден на ********** г. в
Киргизстан, гражданин на ФРГ, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, живущ в гр.Варна, от Варненска районна прокуратура е възведено
обвинение за престъпление по чл. 354а., ал.3, т.1, от НК:

За това, че на 16.02.2024 г., в гр. Варна, без надлежно разрешително по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал аналог
на високорискови наркотични вещества – 1.94 грама 2-метилфентанил /аналог
на фентанил/, разпределен във вързопчета както следва: 1 бр. х 0.96 грама и 1
бр. х 0.98 грама и държал високорискови наркотични вещества – 0.91 грама
кокаин, разпределен във вързопчета, както следва: 1 бр. х 0.44 грама и 1бр. х
0.47 грама със съдържание на активен компонент кокаин 61.52 % на стойност
241.44 лв. /двеста четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/.

Производството по делото се проведе при условията и реда на
глава 27 от НПК. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните
заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимата, свидетелите и вещите лице.

Представителят на ВРП – прокурор М. в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимата обвинение. Пледира да на
подсъдимия А. В. да бъде наложено наказание 3 /три/ месеца лишаване от
свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на
основание чл.66 от НК, както и глоба .
Защитникът на подсъдимия А. В., адвокат А. Х., ВАК изразява
несъгласие с тезата на представителя на ВРП относно размера на наказанието.
Счита, че държането на наркотик на стойност 241.44 лева не е деяние, което
макар и отнесено към съдебното минало на подсъдимия да доведе до извод за
налагане на присъда при условията на чл.66 от НК. Изразява становище, че
1

нито генералната, нито индивидуалната превенция по някакъв начин ще бъдат
постигнати с това за едно минимално количество държане на марихуана да
бъде наложено ефективно наказание. Акцентира върху факта, че подсъдимия
е нарко зависим и понастоящем провежда лечение. Предлага, съобразявайки
количеството наркотично вещество, което той е държал и неговата стойност и
предвид пълните самопризнания и изразеното съжаление изразено от
подсъдимия, да му бъде наложено наказание по реда на чл.78а. от НК.
Подсъдимият А. В. се признава за виновен, изцяло признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума
моли да му бъде наложено наказание – глоба..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. В., роден на ********** г. в Киргизстан, гражданин на
ФРГ, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, живущ в
гр.Варна.

На 16.02.2024 год.за времето от 08:30 ч. до 17:30 часа в гр. Варна, св.Б. Г.
и св.М. П., – служители при Четвърто РУ при ОД МВР – Варна, били на
работа. Около 15:50 ч. на 16.02.2024 г., били в района на ул.“Перекоп“,
кв.Аспарухово, гр.Варна и забелязали подсъдимия А. В. Полицейските
служители решили да извършат проверка на лицето и установили
самоличността му – А. В.. Попитали го дали има в себе си забранени от
закона вещества, при което той видимо притеснен им отговорил
утвърдително, като им споделил, че има в себе си хероин и кокаин.
Подсъдимият А. В. заявил, че наркотичните вещества - хероин и кокаин
са за негова лична нужда, които ще предаде доброволно.
След това полицейските служители – Г. и П., отвели подсъдимия А.
В. в сградата на Четвърто РУ МВР - Варна за изясняване на случая . Там
подсъдимия А. В. доброволно предал наркотичните вещества – хероин и
кокаин с Протокол за доброволно предаване от 16.02.2024 год.

Видно от заключението на изготвената физико-химическа експертиза –
Протокол № 151/20.02.2024 г. /л.20-21 от ДП/ е, че 4 бр. полиетиленови
вързопчета, всяко запечатано чрез затопяване, две от тях съдържащи бяло
прахообразно вещество и другите две съдържащи кафяво прахообразно
вещество, представени в саморъчна направен бял хартиен плик, с изписан
ръкописен текст, скрепен с тел бод .
В гореописаното бяло прахообразно вещество в двете вързопчета се
установява наличие на наркотична субстанция – кокаин. Общото нетно
тегло на веществото е – 0.91 грама, разпределено във вързопчета както
следва: 1 бр. х 0.44 грама и 1 бр. х 0.47 грама. Съдържанието на активен
компонент - кокаин във веществото в двете вързопчета е идентично – 61.52
2

%.
В гореописаното кафяво прахообразно вещество се установява наличие на
канабинол и наркотична субстанция – 2 метилфентанил. Общото нетно тегло
на веществото е – 1.94 грама, разпределено във вързопчета както следва: 1 бр.
х 0.96 грама и 1 бр. х 0.98 грама. Веществото 2 метилфентанил следва да се
разглежда като аналог на фентанил.
Кокаин има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/
по Списък І на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични вещества/
ратифицирани от Р.България, като Закон за кантрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Кокаин фигурира в списък № 1,
включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина „ на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№ 293/27.10.2011 г. /ДВ. Бр. 87/04.11.2011 г./, на основание чл.3, ал.2 от
ЗКНВП.
Фентанил, който има наркотично действие е поставен под контрол
/забрана/ по Списък ІІ: „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина „на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№ 293/27.10.2011 г. /ДВ. Бр. 87/04.11.2011 г./, на основание чл.3, ал.2 от
ЗКНВП.

Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества, наркотичното
вещество, държано от подсъдимия, е на обща стойност – 241.44 лв. /двеста
четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/.

Видно от изисканата и приобщена по делото актуална справка за
съдимост, ведно с бюлетини за съдимост подсъдимия А. В. е неосъждан.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия А. В., тъй като
същите кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал.
Напълно кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда
писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите - Б. Г. и М. П. дадена на до
съдебното производство, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.

Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
3

производство ФХЕ като компетентна и безпристрастна, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на
подсъдимия А., които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, показанията на свидетелите Г. и П., дадени в хода
на досъдебното производство и кредитирани от съда, ФХЕ, протокол за
оценка, справка за съдимост, както и от другите писмени материали по
делото.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че :
Подсъдимият А. В. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а.,
ал.3, т.1 от НК тъй като на 16.02.2024 г., в гр. Варна, без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
държал аналог на високорискови наркотични вещества – 1.94 грама 2-
метилфентанил /аналог на фентанил/, разпределен във вързопчета както
следва: 1 бр. х 0.96 грама и 1 бр. х 0.98 грама и държал високорискови
наркотични вещества – 0.91 грама кокаин, разпределен във вързопчета, както
следва: 1 бр. х 0.44 грама и 1бр. х 0.47 грама със съдържание на активен
компонент кокаин 61.52 % на стойност 241.44 лв. /двеста четиридесет и един
лева и четиридесет и четири стотинки/

В горния смисъл са както обясненията на подсъдимия, който сочи, че е
закупилл наркотичното вещество за лична употреба, така и показанията на
свидетелите Г. и П. Последните сочат, че имено на датата посочения в
диспозитива на обвинението А. е признал, че държи забранено вещество и го
е предала с протокол за доброволно предаване. Наркотичното вещество е
било приобщено по делото посредством предаването му на водещия
разследването и е било обект на експертиза, безспорно установила, че се
касае за високорисково наркотично вещество- кокаин и фентанил.. Кокаин
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е
поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък І на
Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични вещества/ ратифицирани от
Р.България, като Закон за кантрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/. Кокаин фигурира в списък № 1, включващ „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина „ на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 г.
/ДВ. Бр. 87/04.11.2011 г./, на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
4

Фентанил, който има наркотично действие е поставен под контрол
/забрана/ по Списък ІІ: „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина „на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№ 293/27.10.2011 г. /ДВ. Бр. 87/04.11.2011 г./, на основание чл.3, ал.2 от
ЗКНВП.
Т.е. представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл.354а, ал.3, т.1, от НК.
ВРС след преценка на субективното отношение на дееца към деянието и
неговите обществено опасни последици, въз основа на фактите от обективна
страна, намира, че подсъдимия А. В. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване. В. е съзнавал, че веществото,
което държи в себе си , е наркотично такова, че упражнява фактическа власт
върху него в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и е целял именно този престъпен резултат. Поради това и
безспорно съдът възприе, че на датата посочена в ОА на прокурора, без
надлежно разрешително, А. В. е държал високорисково наркотично вещество
– марихуана, в посоченото количество и на посочената стойност. По
отношение на стойността на наркотичното вещество, съдът намира, че същата
е определена съобразно Приложение № 2 от ПМС № 23/29.01.1998 г. (обн.,
ДВ, бр. 15 от 6 февруари 1998 г.; изм., бр.14 от 18 февруари 2000 г.), според
процентното съдържание и посочените цени за нуждите на
съдопроизводството, като пресмятането на неговата стойност не изисква
специални знания, а обикновени аритметични действия.
Всички доказателства са без противоречиви и водят до единствения
възможен извод, че има престъпление и то е извършено виновно от
подсъдимия А. В.

Предвид това съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия А. В.
за държане на наркотично вещество - аналог на високорискови наркотични
вещества – 1.94 грама 2-метилфентанил /аналог на фентанил/, разпределен
във вързопчета както следва: 1 бр. х 0.96 грама и 1 бр. х 0.98 грама и държал
високорискови наркотични вещества – 0.91 грама кокаин, разпределен във
вързопчета, както следва: 1 бр. х 0.44 грама и 1бр. х 0.47 грама със
съдържание на активен компонент кокаин 61.52 % за доказано по несъмнен
начин, тъй като той е установил трайна фактическа власт върху
наркотичното вещество, без да е имал надлежно разрешително.

Съдът намира обаче, че настоящият случай се явява маловажен по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Съгласно чл. 93, т.9 от НК едно деяние представлява "маловажен
5

случай", когато степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното.

В горния смисъл ВКС е последователен и категоричен в своята
практика /Решение № 46/31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2184/2012 г., II н. о.,
Решение № 69/29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о., Решение №
88/16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г., II н. о., Решение №
93/31.03.2000 г. на ВКС по н. д. № 16/2000 г., II н. о., Решение №
142/23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № ЗЗ/2010 г., II н. о., Решение №
145/15.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 103/2013 г., III н. о., Решение №
2ЗЗ/26.04.1971 г. на ВКС по н. д. № 196/1971 г., I н. о., Решение №
373/30.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1524/2011 г., III н. о., Решение №
389/12.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1198/2012 г., III н. о., Решение №
556/19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о., Решение №
576/04.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2664/2011 г., II н. о./.

ВКС е категоричен, че количеството и паричната равностойност на
предмета на престъплението не е единственият критерий, който
характеризира случая като маловажен /Решение № 64/15.02.2010 г. на ВКС по
н. д. № 688/2009 г., II н. о., Решение № 93/31.03.2000 г. на ВКС по н. д. №
16/2000 г., II н. о., Решение № 103/11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 69/2009 г., I
н. о., Решение № 247/08.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 204/2009 г., II н. о.,
Решение № 460/08.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 124/2007 г., II н. о., Решение
№ 620/12.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 636/2008 г., I н. о., Решение №
1045/03.01.2007 г. на ВКС по н. д. № 550/2006 г., I н. о./.

Съдът счита, че отказът на държавното обвинение да квалифицира
деянието на подсъдимия под нормата на чл.354а, ал.5 от НК не може да се
основе единствено на обстоятелството за стойността на наркотичното
вещество. Видно от свидетелството за съдимост подсъдимия А. е неосъждан.
С нормата на чл. 354а. от НК поначало
се регулират значими обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с употребата на наркотичните вещества.
Според практиката на ВКС и маловажните престъпления от този вид
следва да имат определена степен на обществена опасност. Данните за
личността на дееца, също следва да повлияят върху преценката относно
6

обществената опасност, като в тази връзка не трябва да бъде разглеждано
единствено наличието или липсата на предходна съдимост, каквато в
конкретния случай безспорно е налице, а същата да бъде преценена в
контекста и на останалите обстоятелства във връзка с личността на дееца -
подсъдимия А. В. е на сравнително млада възраст, с непостоянна трудова
заетост, който е осъждан за държане на наркотични вещества. По време на
цялото наказателно производство той е демонстрирал поведение, указващо
действително разкаяние и критична оценка на извършеното. Следователно,
съвкупната оценка на обстоятелствата, свързани с деянието и личността на
дееца, както и с моралната му укоримост, сочи за по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случай на престъпления от съответния
вид. Приемането на тезата на държавното обвинение, че случаят не е
маловажен влече след себе си изолирането на подсъдимият в пенетенциарно
заведение, което безспорно в конкретния случай е житейски неоправдано, тъй
като би предпоставило изолирането му от семейната среда и безспорно би
оказало негативно отражение не само за подсъдимия, а и за неговите близки.

Следва да бъде посочен и един от основните принципи в наказателното
право, че наказанието не е самоцел на закона и няма за цел да „накаже“
извършителя, а да го поправи и превъзпита към спазването на закона. С оглед
всичко гореизложено и с оглед множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, като единствено отегчаващо обстоятелство е минало осъждане
на подсъдимия А. В., съдът намери, че престъплението следва да бъде
преквалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5, от НК.
Поради горното подсъдимия А. В. бе оправдан по първоначално
повдигнатото от ВРП обвинение в това да е извършила деянието по основния
състав по чл.354а., ал.3, т.1, от НК.

При индивидуализация на наложеното наказание на подсъдимия А. В.,
отчитайки изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие в
хода на ДП, ниската стойност и количеството на предмета на престъпление, а
като отегчаващи отчита високата степен на обществена опасност на
деянието, съдът наложи на подсъдимия А. В. наказание по чл.354а., ал.5, от
НК ,при условията на чл.78а. от НК, а именно „глоба“ в размер на 1000.00
/хиляда/ лева. Този размер на наложеното наказание съдът определи като
съобрази обстоятелството и за имотното състояние на подсъдимия – в
частност обстоятелството, че не престира труд и не получава доходи.
С така определеното наказание на подсъдимия А. В. съдът счита, че ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него да не върши престъпления.

Вещественото доказателство 1 бр. хартиен плик, с надписи и печати на
БНТЛ при ОД МВР - Варна, съдържащ опаковки от наркотични
вещества,следва да бъде отнет в полза на държавата, като след приключване на
наказателното производство с влязла в сила присъда следва да
7

бъде унищожено.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. В. следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 205.27 лв. в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна и сумата в размер на 60.00 лв.
в полза на ВРС за извършване на превод.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
8

Номер на акта:	50
Дата:	5 март 2024 г. (в сила от 21 март 2024 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20243110200890
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 февруари 2024 г.

Присъда по дело №890/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите