№ 3
гр. Силистра, 04.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500360 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
С Определение № 392/09.11.2022г. по гр. д. № 459/2022г. по описа на
ТРС, съдът е прекратил производството по делото поради липса на правен
интерес.
Недоволен от това определение е останал ЕТ Ю. Мехмед с фирма
„Деним – 91 – Ю. Мехмед“ с.Зебил, община Главиница, който чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и
постанови друго, с което да върне делото на ТРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за
установено следното:
Частната жалба е основателна.
ET Ю. Мехмед с фирма „Деним-91-Ю. А.“, с ЕИК *********, е
предявил иск против „Жити“ АД, с ЕИК *********, за признаване в
отношенията между страните, че ищецът е собственик по давностно владение
на УПИ ХХ в кв. 2а по регулационния план на с. Зебил, общ. Главиница, обл.
Силистра, с площ от 7520 кв.м., ведно с построеното в него метално хале с
площ 1100 кв.м.
Видно от исковата молба, ищецът твърди, че е владял имота повече от
10 години. Твърди, че първоначално имотът е бил държавен и е предоставен
за оперативно ползване на ответника, който е построил в него металното хале.
Навежда доводи, че покрай халето ответникът е придобил и парцела, върху
който то е построено, а след приватизацията на „Жити“ АД, процесните
недвижими вещи са станали окончателно частна собственост на последното.
1
Твърди, че с две сделки, в ненадлежната за прехвърляне на собствеността
форма, е предадено владението върху имотите, първоначално от „Жити“ АД
на „Ехо-строй“ ЕООД, а впоследствие от „Ехо-строй“ ЕООД на ищеца и
понеже „Ехо-строй“ ЕООД е прекъснало комуникацията помежду им, то се е
оказало невъзможно да се установи покупко-продажбата в установената от
закона форма и това го мотивира да предяви настоящия иск, чрез който да се
сдобие със съдебно установително решение срещу първоначалния праводател
по недействителните (поради липса на форма) договори за покупко-продажба,
а именно „Жити“ АД. Същевременно ищецът посочва в исковата молба, че е
установил, че имотът е записан в актовите книги на Област Силистра като
държавна собственост с акт за държавна собственост /АДС/ №
52/15.12.1995г., но според него теренът е собственост на ответника, а не на
държавата, тъй като „Жити“ АД е приватизирано след издаването на АДС.
Първоинстанционният съд, съобразявайки така изложеното в исковата
молба, с разпореждане от 3.11.22г. указва на ищеца в едноседмичен срок да
отстрани нередовностите по исковата молба, като обоснове правния си
интерес да води установителен иск срещу ответника при съобразяването, че
друг правен субект се легитимира като собственик с акта за държавна
собственост. Предупреден е, че ако не обоснове правния си интерес и не
посочи надлежен ответник, производството по делото ще бъде прекратено.
С молба от 9.11.2022г. ищецът обосновава пасивната легитимация на
ответника, сочейки че държавното предприятие “Жити” гр. Русе е
приватизирано по реда на ЗППДОбП, при която приватизация всички
държавни имоти, предоставени на държавното предприятие за оперативно
управление съгласно НДИ/отм/, вкл. и процесния терен, върху който са
построени сградите, са станали собственост на приватизиращата фирма
“Жити” АД гр. Русе, т.е. имотите и вещите вече не са държавна собственост, а
собственост на ответното дружество, тъй като то вече упражнява правото на
собственост върху същите не като държавно предприятие, а свое лично право
на собственост. Сочи също, че видно от приложените писмени доказателства,
ответникът “Жити” АД се е разпоредил с процесния имот и е предал
владението върху същия на купувача "Ехо-строй’ ЕООД гр.Габрово, но не му
е прехвърлил собствеността върху него в надлежната нотариална форма, като
в СлВп при СРС липсва вписване както на “Жити” АД Русе, така и на “Ехо-
строй” ЕООД гр. Габрово, което е и причина “Ехо-строй” ЕООД гр. Габрово
да не прехвърли собствеността по надлежния ред на ищеца.
Що се касае до приложения АДС, ищецът твърди, че той не отразява
действителното фактическо положение, тъй като макар да е записано в него,
че имотът — терен и сгради са предоставени за оперативно управление на
държавната организация “Жити” ЕАД гр. Русе, то след приватизацията на
ЕАД имотът вече не е държавна собственост, а собственост на
приватизиращото дружество “Жити” АД Русе и държавата не би могла да
има каквито и да е претенции по отношение на тази собственост. Твърди
също, че АДС съществува и имотът не е отписан от актовите книги за
държавна собственост, защото не е поискано това - така, както е записано и в
представеното удостоверение от Областна администрация Силистра, но
2
процесният имот не е държавен към момента, тъй като и “Жити" АД не е
държавна организация.
В молбата –уточнение се сочи също, че ако държавата е ответник по
предявения иск, то при уважаването му решението не би имало сила на
присъдено нещо по отношение на “Жити” АД, който всъщност е бил
собственикът на процесния имот.
Съобразявайки така уточненото от ищеца, съдът е приел, че той няма
правен интерес да води установителен иск срещу „Жити“ АД, без значение
дали са основателни доводите му за придобиване на собствеността на
недвижимите вещи първо от ответника, впоследствие от ищеца, след като
неотменно и въпреки указанията, дадени с Разпореждане № 831/03.11.2022 г.
по делото, настоява че никой не му оспорва собствеността. В такъв случай,
според ТРС, той следва да се обърне към охранителното производство по
снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка или по документи. Според съда фактите обаче сочат друго, а
именно, че след като ищецът счита, че актът за държавна собственост не
отразява верните обстоятелства за титуляря на правото и именно този акт
влиза в противоречие с твърдяното от него придобивно основание, то
интересите му са накърнени от държавата и тя трябва да е ответник по
установителния иск за собственост.
ТРС е заключил, че след като ищецът не е обосновал правния си
интерес и не е посочил надлежен ответник, делото подлежи на прекратяване
поради липсата на правен интерес от воденето му срещу „Жити“ АД.
В частната си жалба ищецът и настоящ жалбаподател сочи, че е негов
проблем легитимацията на ответника по иска и съдът не би могъл да го
задължи да посочи конкретен ответник.
Отделно от това сочи, че процесуалната легитимация на страните е
свързана единствено с процесуалното им представителство и процесуалната
им дееспособност като участващи страни в производството и тя е обусловена
от правното твърдение на ищеца относно фактическата обстановка, от която
той извлича материалното си право и която включва и твърдение за това,
срещу кого се търси защита на накърненото материално право и кой носи
отговорността за това. Сочи, че единствено при липсата на процесуална
легитимация, за която съдът е задължен да следи служебно, производството
по делото може да бъде прекратено, а в останалите случаи липсата на пасивна
легитимация води до неоснователност на иска, което обаче е въпрос по
съществото на делото, по който съдът трябва да се произнесе с решение, а не
да прекратява производството.
По отношение на приложения АДС ищецът конкретизира, че той
съществува, но не отразява действителното фактическо положение. В него е
записано, че имотът - терен и сгради са предоставени за оперативно
управление на държавната организация “Жити” ЕАД гр. Русе, но след
приватизацията на ЕАД този имот вече не е държавна собственост, а
собственост на приватизиращото дружество “Жити” АД Русе и държавата не
би могла да има претенции по отношение собствеността на това дружество, а
3
АДС съществува и имотът не е отписан от актовите книги за държавна
собственост, защото не е поискано това по съответния ред. Твърди, че
процесният имот не е и не може да бъде държавен, въпреки съществуващия
АДС, а е собственост на “Жити” АД и именно той е надлежен ответник, тъй
като ако държавата е ответник по предявения иск, то при уважаването му
решението не би имало сила на присъдено нещо по отношение на “Жити” АД,
което всъщност е бил реалният собственик на процесния имот.
Както в частната жалба, така и в уточнителната молба до ТРС преди
това, обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск за
собственост с мотива, че не би могъл да се снабди с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка именно поради факта, че в
задължителната при това охранително производство молба - декларация ще
бъде отразен съществуващия АДС, което е пречка да докаже собствеността си
в охранителното производство, независимо че според него след
приватизацията на ЕАД този имот вече не е държавна собственост, а
собственост на приватизиращото дружество “Жити” АД - Русе и държавата не
би могла да има претенции по отношение на тази собственост.
Видно от представеното от Областния управител на Област Силистра
Удостоверение на стр. 29 от делото, в него изрично е посочено, че не е
постъпило искане за деактуване на имота.
Деактуването на имотите се извършва със заповед на областния
управител, след сезирането му с искане от собственика за отписване на имота
от регистрите за „Държавна собственост, с приложени към него документи,
установяващи правото му на собственост /чл.109 ППЗДС/. Нормата на чл. 78,
ал.2 ЗДС повелява, че отписването на имоти, придобити по силата на
приватизационен договор за продажба на обособена част от имуществото на
търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала,
както и на имоти - собственост на дружества, чиито акции или дялове са били
предмет на приватизационни договори за продажба, по които Агенцията за
публичните предприятия и контрол осъществява следприватизационен
контрол, се извършва със заповед на областния управител след представяне
на удостоверение, издадено от Агенцията за публичните предприятия и
контрол за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на
приватизационния договор.
Съгласно чл. 17а. от ЗППДОбП (отм.), при преобразуваните държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго, като съгласно т.2 Г от ТР
№ 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, за да настъпи
фактическият състав на този придобивен способ не е необходимо
предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в
баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в
баланса на преобразуваното търговско дружество.
Настоящата инстанция, съобразявайки всичко гореизложено, както и
4
че при установителния иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК правният
интерес от завеждането му подлежи на доказване, че наличието на правен
интерес при тези искове следва да бъде преценявано от съда с оглед не само
на данните по делото, а в по-широк аспект от гледна точка на поведение на
ответника спрямо правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6
ГПК /в този см. Р. № 162 от 9.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, II-ро
ГО/, както и че по принцип правен интерес от предявяване на установителен
иск за собственост е налице винаги, когато ответникът оспорва или смущава
правото на собственост на ищеца не само с фактически, но и с правни
действия и действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост както срещу приобретателя, така и срещу
праводателя по сделката, който чрез правните си действия фактически е
оспорил правото на собственост на действителния собственик /т. ЗБ от ТР №
4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г./, счита че в случая ТРС
неправилно е прекратил производството по делото на този етап, приемайки че
липсва правен интерес от воденето му.
Що се касае до довода на първоинстанционния съд, че липсата на
правен интерес от водене на делото произтича от факта, че според него
„Жити“ АД не е надлежния ответник, то следва да се посочи, че задължение
на съда е да предприеме мерки по конституиране на надлежния според него
ответник, в случая Държавата, като прецени дали тя следва да е такъв, наред с
посочения ответник. Съгласно т.5 от ТР № 1 /2013 по т. д. № 1 /2013 на ВКС,
ОСГТК, когато съдът констатира нередовност на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума и установи, че не е
конституирана надлежна страна по делото, следва да предприеме действия за
конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово
участие, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск и
в противен случай, при постановяване на решение спрямо лице, което няма
качеството на надлежна страна, ще се стигне до недопустимост на
постановеното решение.
Ето защо ТРС, прекратявайки производството по делото, приемайки че
липсва правен интерес и без да предприеме мерки по конституиране на
надлежния според него ответник, е постановил неправилен съдебен акт, който
подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 392/09.11.2022г., постановено по гр. д. №
459/2022г. по описа на ТРС.
5
ВРЪЩА делото на Районен съд Тутракан за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6