Р Е Ш
Е Н И Е
№ 165
гр.
Севлиево 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на шестнадесети
май
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря
ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 1181 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по
закон - дъщеря на б.ж. на гр.С. Д.Р.И.,
починала на ***г. С нотариален акт № 24 том ІІ рег.№ 2387 дело № 675 от 12.10.1999 г.на ***
К.майка й е продала на ответницата – нейна внучка една втора ид.ч. от описания
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Задълженията по договора
не са изпълнявани от ответницата по отношение на прехвърлителката от сключване
на договора и до смъртта й. Прехвърлителката е останала да живее в прехвърления
имот, а ответницата е живяла през тези години в С. и рядко си е идвала в
гр.Севлиево. След 2010 г. здравословното състояние на прехвърлителката се е
влошило, последните месеци преди смъртта си е била на легло и всички ежедневни
грижи са полагани от ищцата, а понякога денем са участвали синът и снаха й –
родители на ответницата. Затова ищцата счита, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора и моли съда да развали сключения договор за гледане
и издръжка до размера на нейната част от наследството – 1/2 ид.ч., равняваща се
на ¼ ид.ч. от целия имот. Претендира и разноските по делото.
В законния месечен срок по чл.131 ГПК ответницата е представила писмен отговор. В
него оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че през годините на
действие на договора е изпълнявала задълженията си да гледа и издържа *** си.
Грижите са били в необходимия размер, тъй като прехвърлителката никога не е
изразявала недоволство. Счита, че договорът не я е задължавал да живее в едно
домакинство с *** си. Моли съда да отхвърли иска, като й присъди и разноските
по делото.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, че процесният недвижим
имот е бил собственост на родителите на ищцата, съответно *** и дядо на
ответницата, придобит в режим на СИО. Първи е починал ***та Х. Р. И. – на
20.01.1981 г. и негови законни наследници към онзи момент са били съпругата му Д.Р.И.
и две деца – ищцата и брат й Н. Х. Р. – *** на ответницата. С оглед на
действалата към датата на смъртта разпоредба на чл. 14, ал. 7 СК /отм./
преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото
имущество, поради което съпругата Д. Р.а е останала съсобственик на една втора
ид.ч. от общо придобитото жилище.
С нотариален акт № 24 том ІІ рег.№ 2387 дело № 675 от 12.10.1999 г.на ***
К.майката Д.Р.И. е продала на ответницата – нейна внучка нейната една втора
ид.ч. от описания недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като си
е запазила правото на ползване на имота до края на живота си. По време на сключване на сделката ответницата
не е била в граждански брак.
Видно от удостоверението за наследници на
прехвърлителката – л. 9, тя е починала на ***г. на 92 години. Ищцата е неин
законен наследник – дъщеря. Приживе майката не е предявила иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което предявеният от ищцата иск е иск на наследник. Съгласно
трайната съдебна практика законен наследник може да осъществи разваляне на
договора поради неизпълнението му съобразно размера на субективното си право,
произтичащо от наследяването. В случая е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, съгласно която децата на починалия наследяват по равно. Или от
прехвърлената от майката една втора ид. част, частта на ищцата би била
половината, или една четвърт. Именно до този размер може да се претендира
разваляне на договора, каквото е и искането на ищцата.
С оглед вида на предявения иск, доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е разменена. Това е посочено в доклада на съда, а
именно –ответницата носи доказателствената тежест, че е изпълнявала пълно и
точно задълженията си по договора за гледане и издръжка. Ищцата е достатъчно
само да твърди, че е налице неизпълнение от страна на купувача и да докаже
сключване на договор за гледане и
издръжка.
От свидетелските показания се установи безспорният
факт, че ответницата е живяла в гр.Севлиево при родителите си до завършване на
средно образование. След това е била ***в С. и е останала да живее там. Омъжила
се е през 2000 г. Видно от приложените удостоверения за настоящ и постоянен
адрес – л. 52 и 53 тя е с настоящ адрес *** от 15.10.1997 г., а с постоянен
адрес *** от 22.06.2000 г. и досега. Или иначе казано, към датата на сключване
на алеаторния договор – 12.10.1999 г. ответницата вече е живеела постоянно в С.
и този факт е бил известен на *** й. Към тази дата ответницата е била на 25
години и е било предвидимо, че й предстои създаване на семейство и отглеждане
на деца. Това се е случило през 2000 г., след което ответницата е родила две
деца – през 2001 г. и 2004 г., видно от служебната справка в НБД „Население“ –
л. 48. Т.е. може да се направи безспорен извод, че от сключване на договора до
прекратяването му със смъртта на прехвърлителката, страните са живели в различни
отдалечени населени места – гр.Севлиево и гр.С. и никога не са били в едно
домакинство.
Точно този факт е основното твърдение на ищцата за
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата, като към
него се прибавя и напредналата възраст на прехвърлителката /на 75 години при
сключване на договора и на 92 –към деня на смъртта й/, както и влошеното й
здравословно състояние, за което са представени две експертни решения на ТЕЛК –
л. 50 и 51.Както от тези решения, така и от свидетелските показания се
установява, че *** Д. е боледувала дълги години от двустранна коксартроза, при
което е имала много затруднено придвижване и в крайна сметка в продължение на
години е преустановила напускане на жилището си.
Очевидно е, че поради заболяването и възрастта си
прехвърлителката не е имала най-малко възможност да пазарува ежедневно, а е
била затруднена и при другите необходими дейности за поддържане на хигиената,
осигуряване на храна и др. – чистене, пране, готвене.
И тъй като договорът е действал в продължение на
17 години, следва да се обсъди как всъщност е преживявала възрастната жена и
кой реално е полагал грижите за съществуването й.
Очевидни бяха противоречията между двете групи
свидетели, които всъщност отразяват и рязко влошените отношения между двете
деца на *** Д. – ищцата и брат й Н. /*** на ответницата/.
При обсъждане на тези показания следва на първо
място да се посочи безспорният факт, че семейството на дъщерята е живяло на
втория етаж от същата жилищна сграда, а първото семейство на ответницата – в
непосредствена близост – в същия двор в съседен блок. Свидетелите на ищцата К.
и Р. твърдят, че грижите по гледането на ищцата са били полагани от дъщеря й Р.,
като често са й пазарували и съседи. Те не могат да установят дали внучката е
изпращала пари на *** си, но защото не е ставало въпрос за това. Сериозно
противоречие възникна между тези две свидетелки относно обстоятелството откога ***
Д. се е залежала трайно. Докато свид.К. твърди, че „последните години преди смъртта си вече беше
на легло и трябваха денонощни грижи и…тези грижи ги полагаше Р.“*** каза: „*** Д.
на края се залежа. Мисля, че преди да почине около две седмици да е била на
легло“.
Свидетелите на ответницата установяват по какъв
начин тя е подпомагала финансово *** си и я е издържала. Всъщност единствено
свид. Г. говори за изцяло нейни лични впечатления от живота на *** Д., въпреки
че съдът е на становище, че и тя заема позицията на една от страните, като
говори само за грижите, полагани от майката на ответницата, а се оказа, че не
знае нищо конкретно за грижите, полагани от ищцата – „Дъщерята /ищцата/ и тя беше на работа и тя може да е
носила, не съм я виждала. Сега туй не мога да кажа дали е спал някой при нея
последните дни, когато се залежа“. Свид. Р. е майка на ответницата и нейните
показания следва да се преценяват съгласно чл. 172 ГПК. И тази свидетелка
заяви: „за Р. не мога да кажа. Не съм се интересувала, може и някога да е
пазарувала“. Тези думи отново показват влошените отношения между семействата на
двете деца на *** Д. и то до такава степен, че не желаят да признаят истината,
че всяко от децата е полагало грижи за възрастната им майка. Свид.Р. и Г.
твърдят, че при всяко свое идване в гр.С. ответницата е посещавала *** си, носила й е продукти,
давала е пари, изпращала е пари и по пощата, купувала е вещи по искане на ***та.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Практиката на ВКС на РБ по отношение на
алеаторните договори е постоянна и трайна в годините и най-общо казано може да
се изрази така: “поетото от приобретателя по договор за гледане и издръжка
задължение трябва да бъде изпълнявано не епизодично, а ежедневно,
непосредствено и непрекъснато”, т.е. касае се за задължение с продължително изпълнение;
“приобретателите на имот по договор за гледане и издръжка са длъжни да
престират такава издръжка на прехвърлителите, която да съответства на всичките
им нужди”; “дори частичното неизпълнение от страна на приобретателя по договор
за гледане и издръжка е основание за неговото разваляне. Недаването на
съдействие от страна на прехвърлителя не освобождава приобретателя от поетите
задължения” и мн.др.решения на ВКС.
Задължението за гледане и издръжка изисква
постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение
е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителите да живеят
спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения си стандарт, това
неизпълнение е значително и то обосновава развалянето на договора.Освен това
длъжниците следва да осигурят такава издръжка, която да е достатъчна за
продавачите да посрещнат всички свои насъщни нужди.Освен това изпълнението на
договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителите, т.е. към всеки
конкретен момент да се преценяват техните необходимости, а особено това се
отнася при болест или при напреднала възраст.
По своята същност задължението за гледане и
издръжка не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно.Не е допустимо да
се дели на периоди.
Алеаторният договор е средство за постигане на
социална цел и е способ да се обезпечат
и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя и да му се осигури един
нормален и спокоен живот. Срещу това той предоставя на приобретателя своя
недвижим имот. Неизпълнението на задълженията е свързано с разваляне на
договора и връщане обратно в патримониума на прехвърлителите или техните
законни наследници на недвижимия имот.
Безспорен факт е, че договорът за прехвърляне на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед на
личността и изпълнение по договора дължи само той /извън моралните задължения
на други лица/.
Съдът обаче ще отбележи, че в съдебната практика
вече е налице съществена промяна при разглеждане и решаване на този вид казуси,
което очевидно е свързано и с променените условия и стандарт на живот, с
възможностите, които гражданите на България получиха за свободно движение както
в страната, така и в чужбина. И тъй като правото е отражение на живота, то се
променя /в тълкуването на различни правни норми/ с оглед новите възможности на
хората. В тази връзка съдът ще отбележи ТР № 6 от 15.05.2012 г. на ВКС по т.д.№
6/11 г., ОСГК, което категорично, със задължителна за съдилищата сила, измени
съдебната практика в случаите, когато имотът
е прехвърлен срещу гледане и издръжка на две лица, а задълженията са
били изпълнявани само от едно от тях. То прие, че „неизпълнението от другия
длъжник не може да доведе до разваляне на договора нито изцяло, нито само по
отношение на този длъжник…“ А преди това съдебната практика приемаше точно
обратното – че изпълнение дължат и двамата длъжници.
Като има предвид тази тенденция, съдът в своето
решение ще се позове на Решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298/2018 г. на
ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК /с незадължителен вече характер/, което касае идентичен случай. В
това решение са засегнати следните съществени и релевантни въпроси: след като
алеаторният договор се сключва с оглед на личността може ли той да се изпълнява
от трето лице/лица и това трето лице може ли да освободи длъжника като изпълни
вместо него; задължен ли е прехвърлителят да приеме изпълнение от трето лице,
ако в договора не е уредена изрично тази възможност; ако приеме такова
изпълнение следва ли кредиторът да се счита за удовлетворен.
На тези въпроси следва да се отговори, тъй като е
безспорно, че ответницата никога не е живяла при *** си, или поне в същото
населено място, т.е. тя обективно не се е грижила за нея.
Законът не определя насрещните права и задължения
на двете страни по този вид договор и затова той е ненаименован. Тяхното
съдържание се определя от конкретния договор. А в сключения между страните
договор е уговорено, че „купувачката поема грижите по гледането и издръжката на
продавачката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега
и до като е жива“. Освен това не е изрично посочено, че грижите могат да се
полагат и чрез трето лице.
В цитираното по-горе решение ВКС е приел, че дори
и в определен период към края на живота си прехвърлителката обективно да е
имала нужда от повече грижи, „не се твърди, нито са събрани доказателства тя да
е била недоволна от получените и да е била съгласна да приема повече грижи“.
Освен това ВКС е посочил, че ако продавачът е приемал грижи от трето лице и те
са били достатъчни за нуждите му, това не се счита за неизпълнение от
приобретателя. Затова е прието, че
„ответниците са изпълнявали задълженията си по договора според желанието на прехвърлителката
и доколкото тя е била склонна да приема предлаганите грижи и издръжка“. Нещо
повече, прието е също, че е налице изпълнение на договора и когато през
последните две години от живота си продавачката е приела да живее и получава
дължимото изпълнение в семейството на дъщеря си /която не е приобретателят по
сделката/.
Съдът приема напълно мотивите от това решение на
ВКС и счита, че то отразява напълно динамиката на съвременните отношения и
зачита по безспорен начин волята на прехвърлителя и неговото отношение и поглед
по договорните отношения. Това особено се отнася за случаите, когато недвижим
имот е прехвърлен на низходящ или друг много близък човек. Всъщност договорът е
действал много години и през този период от време *** Д. е имала възможност да
поиска развалянето му поради неизпълнение от страна на внучката й, но очевидно
тя е осъзнавала житейски мъдро и с обич към нея, че животът на младата жена се
е развил така, че тя е заминала да учи в С., там е създала семейство и деца,
там е работата й. Всеизвестна е изключителната привързаност на възрастните хора
към техните внуци и съдът е убеден, че прехвърлителката никога не е и помисляла
да развали договора. Тя очевидно е разчитала на финансовата помощ от внучката
си и съдът счита, че доказателствата сочат за оказвана такава помощ, въпреки че
не бяха представени документи по ясни причини. От друга страна – в
непосредствена близост до *** Д. живеят нейните две деца – дъщеря и син и
доказателствата сочат, че те са помагали на възрастната жена постоянно и тя е
била обградена от тяхната обич. В нейна помощ са били и съседки, които понякога
са й пазарували. Основното обаче е следното – никога и пред никого *** Д. не се
е оплаквала от внучката си, че я е изоставила. Никога *** Д. не е отказвала
грижи от децата си и/или помощ от приятелка. Възрастната жена е доживяла
преклонна възраст и това се е случило, защото животът й, въпреки болестта, е
бил добър и тя е била обгрижвана от всички свои най-близки хора. Във всички
случаи жената е получавала грижи, съпоставими с нейната възраст, интереси и
нужди.
Мотивиран от горното, съпоставяйки съдебната
практика и правната характеристика на този вид договор с конкретните
обстоятелства, изведени на базата на представените от страните доказателства,
съдът стига до извода, че ответницата е изпълнявала задълженията си да гледа и
издържа прехвърлителката – нейна *** и то през целия период от сключване на
договора до смъртта й.
Затова предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
И двете страни правят искане за заплащане на
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на спора разноските на ищцата
остават в нейна тежест, а на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК тя ще бъде осъдена да
заплати на ответницата направените от нея разноски в размер на 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Р.Х.Б. ЕГН ********** *** иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
против Д.Н.К. ЕГН ********** *** за
разваляне на договор за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 24 том ІІ
рег.№ 2387 дело № 675 от 12.10.1999 г.на *** К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Х.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Д.Н.К. ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 500 лв.
/петстотин/, на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноските на
ищцата остават в нейна тежест.
Уведомява
страните, че следва в шестмесечен срок след влизането в сила на
решението да извършат отбелязване съгласно ПВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: