РЕШЕНИЕ
№ 2779
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б. И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, вр. чл.
236 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба, депозирана от КР. КР. СЛ., ЕГН ....., с адрес в с.
О., община Д., ул. “Г. С. Р.“ № ...., чрез адв.П.В., срещу Наказателно
постановление № 35/21.04.2020 г., издадено от Директор на Столична
дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона
за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето, във връзка с
т. I, т. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването на Р.България и Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването на Р.България, на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.
С депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, във връзка с
което се твърди, че на посочената дата, час и място, а именно – на 11.04.2020
г. около 13:30 часа, в гр.София, в ж.к. „Л.“, до бл. ....., жалбоподателят не е
посещавал и не е престоявал на открита спортна площадка (фитнес). Отделно
от това се сочи, че свободата на придвижване е само временна мярка, която
може да бъде ограничена единствено със закон, но не и с общ
административен акт, каквито в случая са издадените от министъра на
1
здравеопазването заповеди. Искането към съда е атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.П.В. – с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата изцяло по изложените в същата
съображения. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.П., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В
депозирана по делото писмена защита се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се
релевира възражения за прекомерност по отношение разноските,
претендирани от насрещната страна.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
С решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание е обявено в страната
извънредно положение. На основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
публикувана на интернет страницата на МЗ, в т. 1, т. 1 от същата е въведена
противоепидемична мярка, изразяваща се в следното: „на територията на
страната, считано от 00,00 часа на 21.03.2020 г. са преустановяват
посещенията в паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места.”
2
Със Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, също публикувана на интернет страницата на МЗ, в т. 1 от
същата е изменена заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изменена и
допълнена с други заповеди № РД-01-131/17.03.2020 г., № РД-01-
139/19.03.2020 г. и № РД-01-144/22.03.2020 г., като е удължен срокът на
въведените противоепидемични мерки до 12.02.2020 г. Въведени са
допълнителни ограничения, касаещи големите търговски центрове.
На 11.04.2020 г. около 13:30 часа в гр. С., ........, КР. КР. СЛ. се намирал
на открито обществено място в близост до спортна фитнес площадка до бл.
......., заедно с други лица. На същия била извършена проверка от органи на 09
РУ - СДВР, при която бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 35 от 11.04.2020 г. за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗдр. за нарушение на противоепидемичките мерки, взети със Заповед № РД-
01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-
154/26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Въз основа на съставения АУАН, Директор на Столична дирекция на
вътрешните работи издал Наказателно постановление № 35/21.04.2020 г., с
което за описаното в АУАН административно нарушение на КР. КР. СЛ. било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
НП било връчено на 23.06.2020 г. като в законоустановения 7 - дневен
срок КР. КР. СЛ. депозирал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля АНГ. Б. АНГ.; Удостоверение рег.№ 513р-
77841 от 15.09.2020 г., Удостоверение № 513р-14549 от 18.02.2021 г.
Съдът намира показанията на свидетеля АНГ. Б. АНГ. за логични,
последователни и добросъвестно депозирани, но не постави същите в
основата на доказателствени си изводи, доколкото последните са
неинформативни и не допринасят за изясняване на обективната истина по
делото. От показанията на свидетеля се установява, че същият е посетил
процесното място по разпореждане на дежурен, но при пристигането си,
групата младежи, на които били съставени АУАН, в това число и въззивника,
се намирали до патрулния служебен автомобил на полицейските служители.
3
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление и съставеният АУАН изхождат от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, предвид разпоредбите на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ и
приложените към материалите на делото Удостоверение рег.№ 513р-77841 от
15.09.2020 г., Удостоверение № 513р-14549 от 18.02.2021 г. на Началник
Сектор при СДВР.
На следващо място АУАН и НП са издадени при спазване на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съдържат всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН. Административното нарушение е описано като са посочени дата,
място на извършването му и естеството на нарушението, с оглед цитираното
правило на т. 1, т. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, които елементи запълват фактическия състав на
административното нарушение. Посочена е нарушената разпоредба на
въпросната заповед, която не противоречи на описанието на нарушението,
поради което и нарушението е правилно квалифицирано.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че е налице
неяснота във връзка с посочването на Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, тъй като не е посочено коя част от нея касае
действието на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, респективно твърдяното нарушено правило за поведение,
поради което и съдът намира правната квалификация на нарушението в тази
му част за неясна. С т. 1 от въпросната Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е изменена заповед № РД-01-124 от
4
13.03.2020 г., изменена и допълнена с други заповеди № РД-01-131/17.03.2020
г., № РД-01-139/19.03.2020 г. и № РД-01-144/22.03.2020 г., като е удължен
срокът на въведените противоепидемични мерки, а в т. 2 са въведени
допълнителни ограничения, касаещи големите търговски центрове. Предвид
изложеното, касае се до различни правила за поведение, относими към
различни адресати. Изложеното нарушение на процесуалните правила се
явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй
като засяга правото на жалбоподателя да научи правната квалификация на
нарушението му, съответно е нарушено в значителна степен и правото му на
защита.
Отделно от това, свидетелят по делото АНГ. Б. АНГ. твърди, че не е
видял жалбоподателя да се е намирал на въпросната спортна площадка, а се
намирал в близост до същата – до служебния полицейски автомобил, когато
св. А. пристигнал на мястото, като не са налице други лица, установени по
делото, които да потвърдят, че същият е бил на територията на фитнес
площадката до бл. ... в ж..“Л.“. По изложените съображения съдът намира, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин.
Не се установява жалбоподателят да е навлизал на територията на въпросното
спортно съоръжение, а твърденията от акта за установяване на
административно нарушение не са подкрепени с никакви доказателства за
тези обстоятелства. Поради изложеното административното нарушение се
явява недоказано.
По посочените съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15 –и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35/21.04.2020 г., издадено от
Директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1
от Закон за здравето, във връзка с т. I, т. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г., издадена от Министъра на здравеопазването на Р.България и Заповед №
5
РД-01-154/26.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването на
Р.България, на жалбоподателя КР. КР. СЛ., ЕГН ....... е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6