РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20226000600054 по описа за 2022
година
с участието на прокурора лейтенант Мария Дойчева,
образувано на 27.09.2022 година по жалба от адв. Ж. Д. от САК – защитник на ......... Д. А. Т.
и жалба от обвиняемия, срещу решение № 5/01.06.2022 г. по анд № 19/2022 г. по описа на
Военен съд – С..
С решение № 5 от 01.06.2022 г. по анд № 19/2022 г. по описа на Военен съд – С. е признал
за виновен обвиняемият ......... Д. А. Т. от РС „В.П.“ – С. за това, че около 17.00 часа на
20.01.2021 година, в град С., в сградата на РС „В.П.“- С., етаж .., в служебното помещение
№ …, като началник на отдел „……………..“ в РС „В.П.“- С., в качеството си на началник,
казал нещо - „Не ми говори така бе, дришльо!“, унизително за честта и достойнството на
подчинения си ........... П.С.Т., на длъжност инспектор военен разследващ полицай в сектор
„...........“ в отдел „………..“ на РС „В.П.“-С., в негово присъствие, като обиденото лице е
военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, посочен
в чл. 371 буква "а" от НПК, поради което и на основание чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал.1 алт. 1 вр.
чл. 371 б. „а“ от НК и чл. 78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като на
основание чл.304 от НПК признал обвиняемия за невинен и го е оправдал в частта на
1
обвинението да е обидил пострадалия и с думите „..ти ли ще ми кажеш бе дришльо !?“ и
„..дришльо и у вас ли е така !?“.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК решението е обжалвано от адв. Ж. Д. – защитник на
обвиняемия Д. А. Т. и от обвиняемия. Жалбите са подадени в срок и от легитимирани лица,
поради което са допустими.
В жалбата на адв. Д. се иска да се отмени решението, с което обвиняемия е признат за
виновен и да се постанови ново решение, с което да се признае за невинен в извършване на
престъплението. Алтернативно се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Твърди се,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, при неправилно анализиране на доказателствата
както и, че същото е изцяло необосновано и наложеното наказание е явно несправедливо.
Претендира се наличието на основание за отвод на съдебния състав и се изразява становище,
че съдът може да се счита за предубеден и заинтересован пряко или коствено от изхода на
делото, поради факта, че съдебният състав е участвал в разпит на свидетели по настоящото
дело. Отказът на първоинстанционния съд да си направи отвод се счита за особено
съществено нарушение на процесуалните правила.
Решението се счита за неправилно и постановено при превратно тълкуване на
доказателствата, а наложеното наказание – за явно несправедливо. Инкринимираната дума
„дришльо“ се анализира като съответна на „малко дете, хлапак, човек, който не може да си
върши правилно работата“, като се подчертава, че пострадалият ....Т. е бил небрежен в
работата си по отношение на подреждането на работното си място и в частност на
възложените му дела. Сочи се, че от разпита на свидетелите е станало ясно, че нито един от
тях не възприема думата „дришльо“ за обидна, а като „млад, неопитен“ и се твърди, че и у
самия обвиняем е нямало никакъв умисъл да обижда по какъвто и да е начин пострадалия
....Т..
Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелство, че пострадалият е показал явно неуважение
към прекия си началник, като не е изпълнил своевременно разпорежданията му, държал се е
неуважително - с ръце в джобовете и подсмихвайки се ехидно.
Претендира се липса на мотиви на съдебния акт, поради липсата на обосновка защо се
приема, че изказаната дума „дришльо“ е била обидна за пострадалия.
Неправилен и немотивиран се счита отказът на първоинстанционния съд да приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като конкретното деяние, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност, не е обществено опасно, а и неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Счита се, че липсват доказателства за настъпили някакви неблагоприятни последици.
С жалбата обвиняемият Т. твърди, че възприетата, както от органите на досъдебното
производство в проведеното ..... по досъдебното производство, така и от
2
първоинстанционния съд в рамките на съдебното следствие фактическа и правна
обстановка, в по-голямата си част не кореспондира с доказателствения материал. Твърди се,
че на отдадените от обвиняемия с правата му, произтичащи от УВС на ВС на РБ и
длъжностната му характеристика устни разпореждания е последвало публично
противопоставяне на разпореждането делата и преписките на ...... Т. да бъдат подредени по
определен начин, след като същият в продължение на 15 минути не успява да открие
материалите по изисканото му досъдебно производство - все действия, които са в грубо
нарушение на нормите и правилата свързани с изпълнението на военната служба и в
частност принципите на единоначалието, военната дисциплина, спазването на етичните
норми на поведение на военнослужещите, които са основополагащи за системата на
Българската армия и чието спазване гарантира функционирането и - нормите в раздел I, II и
III от УВС на ВС на РБ.
Прави се подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, като се счита за
неправилен изводът на първоинстанционния съд по отношение поведението на ...... Т., което
е нарушавало военната дисциплина и за което е била образувана дисциплинарна проверка.
Съдебният акт, с който обвиняемият ..... Д. А. Т. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 378, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл. 3716. „а“ от НК, се счита
постановен в нарушение на установените процесуални правила, тъй като в диспозитива му е
изложено решението на съда по въпросите в чл. 301 от НК, и е видно, че съдът е приел, че
деянието съставлява престъпление, съдържащо обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 146 от НК, а не цифрово изписания състав на престъпление по чл. чл.
378, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл. 3716. „а“ от НК, въпреки ясното разграничение
между двата престъпни състава. Това се счита за особено съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо съществено ограничаване на правото на защита на
обвиняемия, с оглед невъзможността му да разбере в извършването на точно какво
престъпление е обвинен.
Нарушени са принципите за пълнота, всестранност и обективност, като се твърди, че не са
установени конкретните действия на ...... Т. - точните думи, реплики и фрази, изречени от
него в рамките на разговора.
Според защитата такива действия са налице, видно от обясненията на обв. Т.. В нарушение
на посочените принципи на наказателното производство, разследващите органи не са
направили достатъчно, за да съберат тези факти в рамките на проведените от тях разпити, за
разлика от повечето положени усилия в събирането на фактите, досежно действията на
обвиняемия. За съжаление подобен подход е възприет и от съда, като в мотивите си
действията на обвиняемия са описани /цитирани/ достатъчно подробно, докато действията
на свидетеля ...... Т. са показани по един необективен начин.
Подчертава се, че в проведените пред съдията-докладчик В. А. разпити по реда на чл. 223 от
НПК съдията е допуснал на свидетелите .... В.и .... П. да бъдат поставяни провокиращи
въпроси, относно емоционалното състояние на обвиняемия ..... Т. и на свидетеля Т., което е
3
основание за отвод на съдията.
Набляга се на богатството на българския език, с което се обосновава липсата на
съставомерност на деянието, тъй като според жалбоподателя употребата на дума „дришльо“
следва да бъде разграничено от проявите на неучтивост и неспазване на правилата за
приличието. Твърди се, че приетата от първоинстанционния съд преценката на съда за
наличието на обидно съдържание на думата изхожда само и единствено от субективното
възприятие на ...... Т., а не от обективен критерий основан на общоприетите морални и
обществени разбирания на необходимо отношение към другите членове на обществото.
Сочи се, че с оглед конкретиката на деянието следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК, за което се излагат пространни съображения.
По делото няма постъпило писмено становище от прокурора.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция депозраните жалби се поддържат на
изложените в тях основания.
Обвиняемият ...... Д. А. Т. се явява лично.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за
неоснователност на въззивните жалби.
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено от фактическа и
правна страна:
Обвиняемият .... Д. А. Т. – РС „В.П.“ – С. е предаден на съд за това, че на 20.01.2021
година, в гр. С., в сградата на РС В.П. - С., ет…, в служебно помещение №…, в качеството
си на началник отдел „........... “ в РС В.П. – С., обидил лице, посочено в чл. 371 б.„а“ от НК –
...........П.С.Т., военен разследващ полицай в сектор „...........“, отдел „...........“ на РС „В.П.“ –
С., като казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие ,
обръщайки се срещу него с думите: „… не ми говори така бе дришльо…, ти ли ще ми кажеш
бе дришльо,…дришльо и у вас ли е така…“, като деянието е извършено от началник към
подчинен - престъпление по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от НК.
Досъдебното производство е внесено в СВС с предложение за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от
НК.
Обвиняемият на длъжност началник отдел „...........“ в РС „В.П.“ - С. ..... Д. А. Т. през
2004 година бил назначен на длъжност ….. във Втори сектор „…..“, отдел „….“, РСС-ВП и
ВКР гр.С.. През 2011 година бил освободен от военна служба и започнал работа като
юрисконсулт. Със Заповед на Директор Служба “В.П.“ № …./28.09.2012 година обвиняемият
.... Т. отново бил приет на военна служба. През 2012 година бил назначен на длъжност
инспектор в Първи сектор, отдел „……………“ в РС „В.П.“ - С.. От 24.03.2014 година заел
длъжността началник отдел „...........“ в РС „В.П.“ – С.. За обвиняемия са налице
4
положителни характеристични данни – видно от събраните писмени и гласни доказателства,
той притежава необходимите командно-организаторски качества, умее да степенува
задачите по-важност, изпълнява съзнателно и отговорно поставените му задачи и има
чувство за отговорност. При осъществяване на служебната си дейност разпределя работата
между подчинените си и следи за изпълнението на дадените указания в срок, като
осъществява контрол по отчитането на резултатите от изпълнението им. Координира
взаимодействието между военните разследващи полицаи от отдела и органите на съдебната
власт. По време на службата си има редица поощрения, а е бил санкциониран с едно
дисциплинарно наказание „Забележка“. Обвиняемият е женен и е баща на две деца.
Със Заповед на директор Служба “В.П.“ № …../28.09.2012 година обвиняемият .........
Т. бил приет на военна служба. Обвиняемият ......... Т. е военнослужещ по Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България и е на длъжност началник Отдел
„...........“ в РС „В.П.“ – С.. По смисъла на ЗОВС на РБ "пряк началник" е началник, на когото
военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование,
отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните
формирования, а "непосредствен началник" е първият пряк началник на военнослужещия.
Същият се явява началник на пострадалия.
Със Заповед на директор Служба “В.П.“ № ...../09.08.2016 година пострадалият
свидетел ...........Т. бил приет на военна служба. Пострадалият свидетел ...........Т. е
военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и е бил
на длъжност …., военно разследващ полицай в Сектор „.....“ на Отдел „...........“.
Свидетелят .... В.е на длъжност началник сектор “.....“ в Отдел „...........“, на когото началник
е обвиняемият ......... Т.. На пострадалия военнослужещ ...........Т. непосредствен началник е
..... В., а пряк началник и на двамата е обвиняемият ......... Т..
Съгласно чл.371 б.“а“ от НК за престъпления по Глава 13 от НК носят отговорност
военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
На 20.01.2021 година двамата военнослужещи - началникът обвиняемия ......... Т. и
подчиненият му - пострадалият свидетел ...........Т., били на работа и изпълнявали
служебните си задължения в сградата на РС „В.П.“ - С.. Във връзка с администрирането на
служебната кореспонденция началникът ......... Т. по телефона поискал обяснения от
подчинения си ...........Т., който обаче не докладвал своевременно и началникът отишъл в
кабинета му.
Около 15.00 часа на тази дата, на етаж .., в кабинета им № …, в сградата на РС „В.П.“ - С., се
намирали пострадалият ...........Т. и свидетелката военно разследващ полицай ..... П. Т. П..
Последната имала рожден ден и при нея била ..... Т. И., като двете разговаряли за празника
й.
В този момент в кабинета влязъл обвиняемият ......... Т.. ...........Т. отишъл до касата си и я
отворил, а началникът му ......... Т. погледнал в нея и му заявил, че делата му не са подредени
5
както трябва. ...........Т. му казал, че е подредил делата си както му е удобно на него, но
началникът му настоял, че делата следва да са подредени вертикално, едното дело след
другото дело и вързани с ластик за да не се губят документи. ...........Т. се съгласил с
началника си и се заел да преподрежда служебната си каса според изискванията му. ......... Т.
устно му разпоредил в 17.00 часа да се яви при него и да му докладва какво е направил с
подреждането на делата в касата си.
...........Т. подредил делата в касата си, снимал ги с телефона си и малко преди 17.00 часа
отишъл в кабинет …., на етаж …, в сградата на РС „В.П.“ – С., където били
непосредственият му началник .... П. Д. В., рожденичката ..... П. Т. П., ......... Т. и други
служители на В.П.. ...........Т. помолил ......... Т. малко по-рано да провери касата му, тъй като
искал да изпрати с колата си своя колежка и да заведе кучето си на ветеринар, но
началникът му отказал и му заявил, че точно в 17.00 часа ще извърши проверка на касата му.
В 17.00 часа ......... Т. тръгнал към кабинета ...........Т. помолил началника си .... В.да отиде с
тях и да присъства на проверката. Тримата влезли в кабинет ......... Т. погледнал делата и
заявил, че те трябва да са поставени вертикално, а не хоризонтално, взел вертикални
пластмасови органайзъри и започнал да премества хоризонталните метални рафтове на
касата. В този момент делата изпопадали на пода пред касата.
Тогава ......... Т. се обърнал към ...........Т. и му заявил: „Какво ме гледаш така нагло?“. ал, че
гледа как се реди каса. Ядосаният ......... Т. клекнал пред касата при падналите на пода дела, а
...........Т. и .... В.го наблюдавали. Обвиняемият запитал ...........Т.: “Кой ти подрежда нещата в
къщи?“ и дали по същия начин е разхвърляно в дома му.
Тогава ...........Т. му отвърнал да не си позволява да говори за семейството му. Това изявление
ядосало още повече ......... Т., който се обърнал към него и дословно му заявил: “Не ми
говори така бе, дришльо!“.
Свидетели очевидци отправената реплика били пострадалият ...........Т., .... В.и .... П., която
междувременно била влязла в кабинета си, за да вземе личните си вещи. ……….. Т. се
стъписал видимо, а .... П., която също чула репликата и видяла, че ......... Т. е ядосан. Тя го
хванала за ръката, разтърсила го леко и му казала да се успокои.
.... В.и ......... Т. напуснали кабинет …, а .... П.напуснала кабинета, като при това видяла, че
...........Т. изглежда като засегнат и обиден човек. Той бил със зачервено лице и започнал да
пише нещо на служебния си компютър, като й заявил, че е във връзка със случилото се.
.... В.разговарял обвиняемия ......... Т. с цел случаят да бъде изяснен, двамата със ...........Т. в
да се сдобрят и всичко да приключи само между тях двамата.
За случилото се пострадалият ...........Т. изготвил и депозирал на 21.01.2021 година докладна
записка до Директора на РС „В.П.“-С. ...... Д.Ц..
Така установената от настоящата инстанция фактическа обстановка съвпада с тази,
изложена от първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда. В мотивите
на присъдата съдът е изпълнил и задължението си да изложи своите аргументи от кои
доказателства се установява възприетото от него.
6
Въззивната инстанция кредитира с доверие показанията на свидетелите очевидци …. Т., …
В. и .. П., както това е сторил и първият съд, като от тях се установява, че обвиняемият е
изрекъл по отношение на пострадалия думата „дришльо“, употребявайки я в репликата „Не
ми говори така бе, дришльо!“ Посочените свидетели са присъствали на инцидента и пред
съда съобщават възприетото непосредствено от тях, като в разказите им не се откриват
несъответствия по съществените за предмета на делото факти – каква е била отправената
реплика към пострадалия, и какви са били действията на обвиняемия и пострадалия преди и
след това. Посочените гласни доказателства са достоверни, последователни, безпристрастни
и изчерпателни, като очертават инкриминирания случай в неговото развитие във времето и
установяват безпротиворечиво отправената реплика от обвиняемия към пострадалия.
Употребата на думата „дришльо“ не се отрича и от обвиняемия, който в обясненията си
признава, че се е обърнал към ….. Т. с нея.
Показанията на свидетелите …. Д.П.Ц., директор на РС „В.П.“ – С., ... Д.В., .... Т.Б. и ..... Д.
Д. допълват фактическата обстановка, а свидетелят ..... Т. дава показания относно отличната
служебна характеристика на обвиняемия.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд намира, че макар и последица от наслоено в
този ден напрежение между обвиняемия ..... Т. и пострадалия … Т., случилото се не е било
предизвикано от последния по какъвто и да било начин. Напротив – установява се от
гласните доказателства, че не пострадалият, а обвиняемият е провокирал създаването на
напрежение, отправяйки към пострадалия изисквания за подреждане „по височина“ на
папките в касата и завързването им с ластик, и когато сам започнал да ги размества и те
паднали на земята, попитал пострадалия кой му оправя стаята у тях - неглижирайки по
описания начин пряката му работа на разследващ полицай и заеманата от него служебна
позиция. Както законосъобразно е преценил първоинстанционният съд, доказателствата по
делото не установяват поведението на пострадалия да разкрива признаци на неуставност,
арогантност и провокативност, каквито твърдения се излагат от обвиняемия в хода на
наказателното производство и във въззивните жалби срещу решението на Военен съд – С..
При анализа на доказателствата досежно повдигнатото обвинение първостепенният съд е
направил извода, споделен и от настоящата инстанция - че те обосновават с категоричност и
несъмненост извършването на престъплението по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал.1 алт. 1 вр. чл. 371
б. „а“ от НК, с употребата от обвиняемия на посочената по-горе реплика, съдържаща думата
„дришльо“. Правилно съдът е приел, че въз основа на доказателствата се установяват по
несъмнен и категоричен начин релевантните за предмета на доказване за престъплението
фактически обстоятелства относно времето и мястото на извършването му, неговото
авторство и начина на извършването му. Обидата, нанесена от военнослужещ на друг
военнослужещ, несъмнено е престъпление по чл. 378 от НК, в какъвто смисъл е правната
теория и съдебното практика. Поради това, извършеният от съда анализ на състава на
престъплението обида по чл. 146 от НК не води до наличието на твърдяното във въззивната
жалба съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на
защита на обвиняемия, с оглед невъзможността му да разбере в извършването на какво
7
точно престъпление е обвинен, (в същия смисъл са Решение № 181 от 1979 г. ВК на ВС и
Решение № 1 от 1981 г., ВК на ВС).
По смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България "пряк
началник" е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата
структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата
подчиненост между военните формирования и "непосредствен началник" е първият пряк
началник на военнослужещия. Безспорно е, че обвиняемият и пострадалият са
военнослужещи офицери, като обвиняемият ......... Т. е началник на подчинения си -
пострадалия ...........П.С.Т..
Твърденията за предубеденост на съдията от първостепенния съд не се подкрепят от данните
по делото. Извършването в хода на досъдебното производство на разпити на свидетели пред
същия съдия не е посочено сред основанията за отвод по ал. 1 на чл. 29 от НК, и не може да
бъде прието за обстоятелство, поради което съдията може да се счита за предубеден или
заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.
Липсват и наведените от защитата на обвиняемия нарушения в анализа на
доказателствената съвкупност, тъй като тя е оценена съобразно действителното й
съдържание.
Известно е, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и
достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си
противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Пострадал от
престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си
чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази
или действия. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия
под формата на епитети, квалификации, сравнения, които по своето съдържание засягат
сферата на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет. Унизителният
характер на казаното се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря
на действителността, дали направената от дееца оценка е правилна, вярна или не.
В случая употребената от обвиняемия в посочената по-горе реплика дума „дришльо“
непозволено надхвърля допустимите граници в общуването и критиката към пострадалия,
като е насочена към възрастен човек, който има оформено чувство за лична и обществена
стойност. Съобразно общоприетите морални норми, думата „дришльо“ е унизителна за
честта и достойнството на засегнатото лице. Категорично не могат да бъдат споделени
изложените от защитата твърдения, че употребената от обвиняемия по отношение на
пострадалия дума не е обидна, тъй като инкриминираната дума е навлязла в българския език
с изцяло негативно съдържание, при което е от естество да накърни достойнството на
отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение.
Безспорно е установено и че деянието е извършено в присъствието на
8
пострадалия ...........П.С.Т..
От субективна страна, обвиняемият ..... Т. е извършил престъплението при пряк умисъл. Той
е разбирал общественоопасния характер на това деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Не са събрани доказателства за отправянето от обвиняемия ..... Т. към пострадалия ….. Т. на
репликите „..ти ли ще ми кажеш бе дришльо !?“ и „..дришльо и у вас ли е така !?“, поради
което законосъобразно обвиняемият е оправдан по тази част от обвинението.
При определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо обвиняемия ..... Т.
съдът, при приложение на материалния закон, е наложил наказанието глоба по реда на чл.
78 а от НК (за което несъмнено са налице предвидените в закона предпоставки), в
минимално предвидения размер от 1000 лева. При определяне размера на глобата, съдът е
взел предвид чистото съдебно минало, отличните характеристични данни на обвиняемия и
съдействието му за разкриването на обективната истина по делото – като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът е приел, че липсват отегчаващи отговорността такива,
като е пропуснал да отчете обсъденото по-горе поведение на обвиняемия преди отправянето
на инкриминираната реплика, което също следва да бъде преценено като изразяване на
неуважение към личността на пострадалия ……. Т., при това в присъствието на други лица.
В контекста на изложеното, размерът на определеното от първоинстанционния съд
административно наказание глоба се явява прекомерно нисък за извършеното деяние.
Липсата на надлежен протест срещу решението на Военен съд - С., обаче, препятства
възможността за увеличение размера на административното наказание глоба.
Не са налице в конкретния случай условията за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК, тъй като се касае за престъпление със значителни неблагоприятни последици, както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд. Случаят е довел и до напрежение в
колектива на В.П..
Цялостната проверка на материалите по делото и атакувания съдебен акт налага извод, че
при разглеждане на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила
от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемия.
Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона,
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
По изложените съображения Военно-апелативният съд и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338
от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 01.06.2022 г. по анд № 19/2022 г. по описа на Военен съд
- С..
9
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10