№ 656
гр. Благоевград, 26.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500297 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.419, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. ИВ. ЮНЧ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „Б.М.“ № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2 и Г. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.МАР.“
№6, и двамата чрез пълномощника адв. М.Г., против Разпореждане №3359 от 14.08.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 725/2020 г. по описа на РС-Р., с което е допуснато незабавно
изпълнение на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК №12 от 14.08.2020 г. на РС-Р..
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на разпореждането за
незабавно изпълнение. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Посочва се, че при издаването на заповедта съдът не е извършил
проверка относно съществуването на неравноправни клаузи в договора за кредит, както
изисквал чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че
извлечението от счетоводните книги на банката не е редовен от външна страна документ и
не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че видно от извлечението от
счетоводните книги на банката, кредитът е в просрочие, считано от 05.09.2012 г. Твърди се,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено
след изтичане на петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, т.е. поддържа се, че от извлечението от
счетоводните книги е видно, че вземането е съществувало, но поради изтекъл 5-годишен
срок правото на иск на кредитора било погасено и в този смисъл документът по чл. 417 ГПК
бил нередовен от външна страна и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. На следващо място, в жалбата се твърди, че вземането на банката се
основава на неравноправна клауза – чл. 4 от Договор за банков кредит № 022LD-R-
001263/10.10.2011 г., според която „За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент за лева, увеличен с надбавка от
9,2093 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на Банката е в размер на 8,
7907 процента“. Твърди се, че този текст е в противоречие с чл. 4 от раздел IV от Общите
условия за кредити на физически лица, подписани от кредитополучателя и представляващи
неизменна част от Договора за кредит. Посочва се, че според чл. 4 от ОУ
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на приложимия съгласно
договора референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена
в договора. Твърди се, че както в договора за кредит, така и в текста на ОУ, не е сложен знак
за равенство между базов лихвен процент на банката и референтен лихвен процент и не е
1
посочена връзката между тях или методологията за определяне на референтния лихвен
процент чрез базовия лихвен процент. Навежда се, че посочената клауза по чл. 4 от договора
за кредит е неравноправна на основание чл. 143, ал.2, т. 10 и т.19 от ЗЗП, тъй като налагала
на потребителя да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора и не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването му. Като е прието, че годишния лихвен процент ще се определи
съгласно промяната на базовия лихвен процент на банката и надбавка, определима
едностранно от банката, без да се посочи каква е връзката му с референтния лихвен процент,
банката - кредитор не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора при обявения лихвен процент. В договора липсвала методология
за определяне на базовия лихвен процент чрез референтния, което позволява на кредитора
(доставчика на финансови услуги) да посочи в договора произволен лихвен процент,
определен чрез използване на различен от референтния лихвен процент, в нарушение на
ОУ. В жалбата се посочва също така, че липсва методология, с помощта на която да се
определи надбавката за увеличаване на базовия лихвен процент. Последната се определяла
едностранно от кредитора и потребителят на основание клаузата на чл. 4 от договора за
кредит е задължен да я приеме в размера, в който му се предлага, без да има възможност да
повлияе върху размера й. В този смисъл се поддържа, че при сключване на договора
кредитополучателят обективно не е в състояние да прецени икономическите последици от
сключването му. Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит в контекста с раздел
IV от Общите условия за олихвяване на кредита, е неясна и дава възможност единствено на
кредитора сам да определя цената на кредита, същата представлява уговорка във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, т.е. по смисъла на
чл. 143, ал.1 ЗЗП отговаря на всички обективни критерии на неравноправна клауза. Посочва
се, че процесната клауза от договора за кредит не е индивидуално уговорена, тъй като е
изготвена предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й, а напротив, длъжен е бил да я приеме във вида, в който му се предлага за
подпис. Твърди се, че в извлечението от счетоводните книги се претендират договорни и
санкционни лихви, чийто размер е определен на основание неравноправните клаузи.
Иска се отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение, като незаконосъобразно, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от „ПИБ“
АД, чрез адв. П.И. В него се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.
Твърди се, че частната жалба е подадена преждевременно и не следва да се разглежда,
защото е недопустима. Посочва се още, че не може да бъде споделено изложеното от
жалбоподателя, че обжалваното разпореждане било постановено в противоречие с
разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Излага се, че твърденията за изтекла погасителна
давност категорично не обосновават наличие на неравноправни клаузи, за които съдът
дължи служебна проверка при разглеждане на депозираното заявление. Посочва се, че
погасителната давност не се прилага служебно и въпросът за наличието й по отношение на
предявените пред съд от банката вземания, ще бъде тепърва разгледан и решен в спорното
исково производство с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. На следващо
място, в отговора се посочва, че представеното със заявлението извлечение от счетоводните
книги на банката стриктно отговаря на изискванията, вменени с разпоредбата на чл. 60, ал. 2
ЗКИ. В извлечението се съдържали данни за усвояването на кредита, броя и размера на
просрочените неплатени вноски, падежът им, за размера на непогасения остатък от
просроченото задължение, включително по елементи (пера) на дълга, както и началната
дата, от която кредитът е станал изискуем. Твърди се, че наличието на тези данни правят
ангажирания по делото счетоводен документ обоснован и съдържащ пълна информация за
претендираното вземане. Посочва се, че твърдяната липса на обосновка за посочените в
заявлението периоди на претендираните от банката елементи на дълга не е налице, отделно
не обосновава нередовност на заявлението или на представеното с него извлечение, а още
по-малко неравноправност на процесния договор за кредит. Твърди се, че твърдяната от
процесуалния представител на задължените лица „липса на обосновка“ във въведените от
банката периоди на задължението относно лихвата за забава не се дължи на неяснота, а
2
напротив – на съобразяване с действащата в периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г.
забрана за кредитните институции да начисляват лихви за забава. Посочва се, че е
неоснователно възражението за противоречие между договорните клаузи и тези, съдържащи
се в общите условия на банката. В тази насока се навежда, че наличието или липсата на
противоречие между договорното съдържание и общите условия категорично не обосновава
неравноправност или нередност в процесното заемно правоотношение. Твърди се, че не
могат да бъдат споделени и аргументите за неравноправност на договорни клаузи поради
противоречието им с разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП. Посочва се, че в
жалбата не се държи сметка за годината на подписване на договора за кредит и релевантното
към онзи момент законодателство – в областта на защитата на потребителите и на
потребителските кредити. Твърди се, че в относимата към процесното правоотношение
редакция на Закона за защита на потребителите липсва ал. 2 на чл. 143, както и т. 19 в чл.
143 ЗЗП. Посочва се, че дори и да се игнорира този факт, то напълно голословно било
твърдението, че потребителят не бил запознат с клаузите на договора преди да бъде
обвързан от тях, както и че не можел да предвиди икономическите последици от
сключването му. Посочва се, че жалбоподателят е бил запознат с условията по кредитното
правоотношение и полагайки подпис под договора той изрично е декларирал своето
съгласие да бъде обвързан от тяхното действие и правни последици.
С оглед гореизложеното се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, респ. същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази доказателства по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК, доколкото към настоящия момент
заповедта за изпълнение не е връчена на длъжниците, изхожда от процесуално
легитимирано лице и е насочена против подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен акт – разпореждане, с което се уважава искането за допускане на
незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение. Ето защо частната
жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Заповедното производство е образувано въз основа на заявление с вх.№7117/14.08.2020 г.,
подадено от „ПИБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район И.,
бул. „Д.Ц.” № 37, представлявано от Н.В.Н. и С.А.П. - изпълнителни директори, чрез
юрисконсулт ИЛ. М. АТ. срещу длъжника К. ИВ. ЮНЧ., с ЕГН **********, от гр. Б., ул.
„Б.М.” № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2 и против солидарния длъжник Г. М. К., ЕГН **********, от гр.
Б., ул. „Б.МАР.” № 6 за заплащане на сумата 23 106,55 лева, от които 13 932,64 лева,
представляваща главница - неиздължени суми по Договор за банков кредит № 022LD-R-
001263/10.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020 год. до изплащане на
главницата, просрочена договорна лихва в размер на 3294,27 лева за периода от 13.08.2017
год. до 12.03.2020 год. вкл., просрочена договорна лихва в размер на 65,53 лева за периода
от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. вкл., просрочена наказателна лихва в размер на 4 541,93
лева за периода от 13.08.2017 г. до 12.03.2020 г. вкл., просрочена договорна лихва в размер
на 221,02 лева за периода от 14.05.2020 год. до 07.08.2020 год. вкл., просрочена наказателна
лихва в размер на 931,94 лева за периода от 14.05.2020 год. до 07.08.2020 год. вкл., законна
лихва върху главницата в размер на 23,22 лева за периода от 08.08.2020 год. до 12.08.2020
год. вкл., разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 96,00 лева., както и
направените по делото разноски в размер на 462,13 лева, представляваща дължима
държавна такса и заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Към заявлението са приложени документи относими към хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, а
именно: извлечение от счетоводните книги на „ПИБ” АД към 13.08.2020 год., Договор за
банков кредит № 022LD-R-001263/10.10.2011 г. и Договор за поръчителство от 10.10.2011 г.
и погасителен план към тях, извлечение от търговския регистър за регистърно състояние на
„ПИБ“ АД, покани, констативни протоколи.
На база подаденото заявление и приложенията към него, решаващият първоинстанционен
съдебен състав, е приел, с атакуваното разпореждане, че са налице основанията за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, като е издал Заповед за
3
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №12 от
14.08.2020 г., по ч.гр.д. № 725/2020 г. по описа на РС-Р., с която е разпоредено длъжникът
К. ИВ. ЮНЧ., с ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Б.М.” № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2 и Г. М. К., с
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Б.МАР.” № 6, солидарно да заплатят на „ПИБ” АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. „Д.Ц.” № 37, представлявано
от Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни директори, претендираните със заявлението суми.
Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
БОС намира, че разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта
за изпълнение, е законосъобразно.
В обхвата на въззивната проверка по чл.419, ал.1 ГПК се включва спазването на
изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК. За законосъобразното
постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК е
необходимо кумулативното наличието на две условия. Първо, представеният със
заявлението документ да бъде редовен от външна страна. Второ, той да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това следва от чл.418, ал.2, изр. първо
от ГПК. Когато според документа изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от
изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (така чл.418, ал.3 ГПК).
Следователно съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително
основание, освен в случаите, предвидени в чл.418, ал.3 ГПК.
В настоящия случай е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа
на договор за кредит и договор за поръчителство към него и извлечение от счетоводните
книги на банката.
Съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко
информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер
на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща
главница и непогасената договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Представеното извлечение от сметка на кредитополучателя в разглеждания казус
притежава минималното съдържание по чл.60, ал.2 ЗКИ. То е от кръга на посочените в
чл.417 ГПК документи, като изложените доводи в частната жалба за нередовност на
извлечението са неоснователни.
Отделно от това, извлечението удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя. Със заявлението е представена Покана с вх. №02318/12.06.2020 г. на ЧСИ М.К.,
изпратена до К. ИВ. ЮНЧ. и Покана с вх. №02319/12.06.2020 г. на ЧСИ М.К., изпратена до
Г. М. К.. И двете са връчени лично на адресатите. Ето защо, съдът намира, че същите
установяват по безспорен начин, че банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, т.е. представеният със заявлението документ удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на заявителя по отношение на длъжниците.
Изложените в частната жалба съображения, че извлечението от счетоводните книги било
нередовно, защото отразявало погасени по давност вземания, не може да бъде разглеждано в
настоящото производство. От една страна, изискванията, на които извлечението от
счетоводните книги следва да отговаря, както се посочи, са посочени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В
тази разпоредба изобщо не се поставя въпроса дали вземането е погасено по давност или не
е. От друга страна, самият въпрос дали вземането е погасено по давност не може да бъде
разглеждан в рамките на заповедното производство, а само и единствено в спорното исково
производство по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо и направеното възражение в жалбата за
погасяване по давност на претендираните вземания, не следва да се разглежда.
Не се констатира и неравноправен характер на визирания в частната жалба чл. 4 от
Договор за кредит №022LD-R-001263/10.10.2011 г. Според предвиденото в този член на
договора „за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 9.2093 (девет
цяло и 2093) пункта. Към датата на сключване на настоящия договор базовия лихвен
4
процент на банката за лева е в размер на 8.7907%.“
Неравноправният характер на клаузата изключва индивидуалната й уговореност от една
страна, а в случая страните са се съгласили изрично досежно същата с подписване на
договора и от друга страна следва кредиторът да е поставил промяната в лихвения процент
в зависимост единствено от собствените си намерения. Тогава, когато обстоятелствата, от
които зависи промяната са обективни /т.е. стоящи вън от волята на кредитора/ и е възможно
както увеличение, така и приложение в посока намаляване на лихвата, не може да се
приеме неравноправност на клаузата.
В решение на СЕС от 09.07.2015 г. по дело С-348/2014 е прието, че в рамките на своята
преценка на неравноправния характер на клауза от договора съдът трябва да вземе предвид
всички обстоятелства около сключването на договора. Посочено е, че в това отношение
негова задача е да провери дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за
всички обстоятелства, които е могло да дадат отражение върху обхвата на неговото
задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем.
Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са
съставени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия
потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството,
свързано с непосочването в договора за потребителски кредит на данните, които от гледна
точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за
съществени.
В конкретния договор длъжникът е осведомен недвусмислено за обстоятелствата, които
биха могли да дадат отражение на размера на задължението. Т.е. той от самото начало при
сключване на договора е узнал как би се променяла променливата величина по лихвата.
Дори и да се приеме, че методологията за изчисляване на лихвения процент е трудно
изчислима от средностатистическия потребител, респективно е спорен ясният характер на
клаузата, в конкретния случай отсъстват изобщо наведени твърдения от длъжника, банката
да е променяла едностранно този лихвен процент и същият да е в ущърб на
кредитополучателя, т.е. само в посока увеличение. В договора потребителят изрично е
запознат с лихвения процент към датата на сключването му. Представен като доказателство
към преписката в заповедното производство е един единствен погасителен план, който е с
дата сключването на договора 10.10.2011 г., в който ясно е посочен размера на вноската за
лихва и лихвения процент, поради което и отсъстват данни погасителните вноски да са
променяни, респективно длъжникът да е заплащал по различни погасителни планове, при
това лихва, по-висока от първоначално индивидуално уговорената между страните.
В контекста на изложеното частната жалба е неоснователна, респективно обжалваното
разпореждане на РС-Р. не страда от визираните в същата, пороци. Ето защо, жалбата следва
да бъде оставена без уважение.
Разноски не са претендирани от насрещната страна, поради което и въпреки изхода на
делото, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд, IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от К. ИВ. ЮНЧ., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Б.М.“ 7, вх. А, ет. 1, ап. 2 и Г. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„Б.МАР.“ №6, и двамата чрез пълномощника адв. М.Г., против Разпореждане №3359 от
14.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 725/2020 г. по описа на РС-Р., с което е допуснато
незабавно изпълнение на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №12 от 14.08.2020 г. на РС-Р..
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6