Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, ………….2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в откритото съдебно
заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА
въз. гр. д. № 13962 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5143739/04.09.2019 г.
на „Т.С.“ ЕАД и въззивна жалба с вх. № 5136230/16.08.2019 г. на К.Й.У. срещу
Решение № 182307/01.08.2019 г. по гражданско дело № 44983/2018 г. на Софийския
районен съд, 48 състав, с което съдът е признал за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу К.Й.У., ЕГН **********, че дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.02.2018
г. по ч.гр.д. № 1791/2018 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва: на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ - сумата от 3570,69 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен №228764, за
периода 01.05.2014 г. - 23.02.2016 г., ведно със законната лихва от 09.01.2018
г. до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 19,40 лв. представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 23.02.2016 г., ведно със
законната лихва от 09.01.2018 г. до окончателно погасяване на вземането, като
искът за главница по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над 3570,69 лв. до пълния предявен
размер от 3599,68 лв. и за периода 24.02.2016 г. — 30.04.2016 г.; искът по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 24.02.2016 г. - 30.04.2016 г.; искът по чл. 86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 679,44 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 22.12.2017 г., както
и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,82 лв. - мораторна лихва върху
главницата за цена на предоставената услуга дялово разпределение за периода
16.09.2015 г. - 22.12.2017 г. са отхвърлени като неоснователни.
С въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД се обжалва решението в
частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
задълженията за главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон. Според жалбоподателя страните са обвързани от общи
условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на ДКЕВР и според чл. 32, ал. 1 от
тях потребителите са длъжни да заплащат топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради това с изтичане на последния
ден от месеца потребителят е изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение
за забава. Поради изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и уважаване на исковите претенции по чл. 86 ЗЗД. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
депозиран отговор на въззивната жалба от К.У., получил препис от жалбата на
28.09.2019 г.
В депозираната от К.У.
въззивна жалба първоинстанционното решение се обжалва в частите, с които са
уважени исковите претенции, като необосновано и постановено при несъобразяване
със събрания доказателствен материал. Излагат се доводи, че неправилно е прието
в обжалваното решение, че У. е страна по договорно правоотношение с ищцовото
дружество, като се сочи, че в отговора на исковата молба изрично е оспорено
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото.
Излага се, че по делото не са представени доказателства за наличие на учредено
право на ползване или пък за право на собственост върху имота от страна на
ответника. Според жалбоподателя липсват доказателства и за съгласие за
сключване на писмен договор между него и дружеството според изискването на
Закона за енергетиката. Поради изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковите
претенции.
Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е
валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 3019486/26.02.2018 г. „Т.С.” ЕАД е поискало издаване на заповед
за изпълнение срещу К.Й.У., за заплащане на сумите, както следва: сумата от
3599,68 лв. - дължима цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законна лихва от 09.01.2018
г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 676,44 лв. за периода
от 16.09.2015 г. до 22.12.2017 г., сумата от 19,40 лв. - такса за дялово
разпределение през периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законна
лихва от 09.01.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
4,82 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.12.2017 г.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1791/2018 г. по описа на Софийския районен съд, по което за
посочените суми на 06.02.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение. В законоустановения срок е депозирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което на заявителя са дадени указания да предяви
иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. В законоустановения срок е депозирана искова
молба от „Т.С.“ ЕАД, въз основа на която е образувано гр.д. № 44983/2018 г. по
описа на СРС. В хода на производството пред СРС са събрани писмени
доказателства, приети са и заключения на вещите лица по назначените
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. За да постанови обжалваното
решение СРС е приел, че въз основа на сключен договор за наем между Столична
община и У. и изявление на наемодателя, отправено към „Т.С.“ ЕАД, У. е встъпил
в облигационно правоотношение с дружеството - ищец. Доколкото от
съдебно-техническата експертиза е установено, че за процесния е консумирана
топлинна енергия, която не е заплатена, съдът е уважил иска за главница за
доставена топлинна енергия. Присъдена е и цена за услуга дялово разпределение.
Съдът е приел, че не се установява по делото длъжникът да е бил поставен в
забава, поради което исковете по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени.
Основателността на предявените искове зависи от пълното и
главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна
като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното
дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за
съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил
дължимите за тази енергия суми. По иска за лихви следва да се установи
настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който
задължението не е платено.
Настоящата инстанция намира за основателен довода във
въззивната жалба на ответника К.У. досежно първата предпоставка за уважаване на
исковите претенции поради следните съображения:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на
ОСГК на ВКС/.
Източникът на продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде не само собственикът или ползвателят, който изрично е дал съгласието си за
топлофициране на сградата. Законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици или титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия
факт на придобиване на имота от новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия.
Видно от дотук изложеното, договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието
за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В настоящия случай страните не спорят, а и от материалите по
делото се установява, че К.У. е обитавал процесния имот – ап. 66, находящ се в
гр. София, ж.к. „********- въз основа на сключен договор за наем със Столична
община от 14.07.2005 г., собственик на имота. С представеното по делото
уведомление от 26.02.2016 г. Столична община е уведомила „Т.С.“ ЕАД, че от
23.02.2016 г. У. е освободил жилището, като моли партидата на негово име да
бъде закрита, като бъде открита нова на името на Е.П.К., която е настанена в
имота въз основа на заповед от 27.04.2016 г. на кмета на район „Слатина“. По
делото не е представена декларация, изхождаща от ответника, с която да е заявил
готовността си за встъпване в облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния обект.
Въз основа на доказателствата по делото настоящата инстанция
намира, че страна по правоотношението е Столична община, която е собственик на
имота. Действително в цитираното по-горе тълкувателно решение е прието, че е
възможно да възникне правоотношение по продажба на топлинна енергия с лица,
обитаващи топлоснабдения имот въз основа на облигационно правоотношение, които
не са титуляри на вещно право на ползване или собственост. В процесния случай
имотът е бил обитаван от К.У. въз основа на договор за наем. С факта на
сключването му не се изменя правоотношението по продажба на топлинна енергия, тъй
като е необходимо сключване на нов изричен договор между топлофикационното
дружество и наемателя. Сключването на този договор следва да бъде доказано от
ищеца, като промяната на титуляра на партидата може да се вземе предвид
единствено като косвено доказателство за сключването на договор за доставка на
топлинна енергия, като се отчита, че тази промяна има вътрешно-счетоводно
значение. В случая обаче се установява, че промяната на партидата е станала не
въз основа на изявление на обитателя на имота по наемен договор, а въз основа
на изявление на собственика на имота, който е страна по договора с
топлофикационното дружество, което изявление не обвързва наемателя, който е
трето за правоотношението лице. По аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗЗД съгласието
между „Т.С.“ ЕАД *** обвързва У., който е в облигационно правоотношение със
Столична община. В случая по арг. от представеното уведомление от 27.04.2016
г., изхождащо от Столична община, съдът направи извода си, че след сключването
на договор за наем наемодателят е изразил воля да бъде заместен в
правоотношението от наемателя, който фактически упражнява фактическата власт
върху имота. За да бъде обаче заместен наемодателя-собственик на имота, следва
да изрази своето съгласие и наемателя / по
арг. от чл. 102 ЗЗД/. Доказателства за съгласието на У. по делото не са
представени по делото.
Действително със съгласието за сключване на договор за наем
с предмет общински имот, наемателят се е съгласил да заплаща консумативните
разноски, в това число цената за доставена топлинна енергия. Такова задължение
възниква за всеки наемател по договора за наем, освен ако не е предвидено друго,
по силата на нормата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Това задължение се поема спрямо
наемодателя, но не обвързва трети лица с оглед правилото на чл. 21 ЗЗД.
Плащането на парично задължение не е необходимо да бъде извършено от
задълженото по договора лице, а от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД. В случая
наемателя има интерес да изпълни паричното задължение по договора за доставка
на топлинна енергия и в изпълнение на задълженията си по договора за наем
следва да заплаща дължимата цена за топлинна енергия, но няма задължение спрямо
доставчика. В случай че не изпълнява задължението си за заплащане на
консумативни разноски, за наемодателя се поражда правото да развали договора на
основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, респективно
чл. 87 ЗЗД.
Изводите, до които достигна настоящата инстанция, не се
променят и от представените от третото лице – помагач, два броя отчети, на
които до графа потребител ръкописно е изписан текста: „У.“ и е положен подпис
срещу името. На първо място, отчетите представляват косвено доказателство,
което следва да бъде ценено в съвкупност с всички доказателства. В случая това
са единствените доказателства, подкрепящи извод за наличие на облигационно
правоотношение с дружеството- ищец, които предвид останалите налични по делото
доказателства, не установяват при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение. Следва да се подчертае и, че като
наемател на общински имот, У. е обитавал имота, и подписът му върху отчетите,
може да се тълкува като действие, извършено от името на Столична община.
Отделно от това, следва да се подчертае, че както ръкописния текст „У.“, така и
подписите срещу името, положени в двата отчета, видимо с просто око се
различават, а дата е посочена само на единия от тях, поради което и настоящият
състав не може да се довери на представените доказателства, независимо от
липсата на оспорване на автентичност на документите.
Поради изложените аргументи настоящата инстанция намира, че
ищецът „Т.С.“ ЕАД не е установил с допустимите доказателствени средства
пасивната материална легитимация на ответника и качеството му на длъжник на
посоченото в исковата молба юридическо основание, поради което и съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият състав намира
за недоказано твърдението за наличие на облигационна връзка между страните в
процеса.
Поради изложените съображения въззивната инстанция не
споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на първата предпоставка
за уважаване на исковите претенции, а именно страните по делото да са били
обвързани от облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за
процесния период.
Поради липса на предпоставка от фактическия състав за
пораждане на претендираните субективни права неоснователни се явяват
претенциите за цена за доставена и незаплатена топлинна енергия, за извършена
услуга дялово разпределение, както и лихва за забавено изпълнение на главните
задължения.
Предвид различните правни изводи, до които достигна настоящата
инстанция, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в
частта, в която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и потвърдено в отхвърлителната му част.
По разноските:
Предвид изхода на спора следва да бъде преразгледан въпроса
за разноските пред първоинстанционния съд. При този изход от спора и на
основание чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД няма право на разноски, в нейна
тежест следва да останат понесените от нея разноски. Право на разноски има единствено ответника,
който обаче не претендира такива.
С оглед изхода на делото и основателността на подадената от
ответника в първоинстанционното производство въззивна жалба, право на разноски
има К.У., сторил разноски в размер на 71,80 лева за заплащане на дължимата
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 182307/01.08.2019 г. по гражданско дело №
44983/2018 г. на Софийския районен съд, 48 състав, в частта, с която съдът е
признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Й.У., ЕГН **********,
че дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1791/2018 г. по описа на
СРС, 48 състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ - сумата от 3570,69 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
абонатен №228764, за периода 01.05.2014 г. - 23.02.2016 г., ведно със законната
лихва от 09.01.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 19,40 лв. представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. -
23.02.2016 г., ведно със законната лихва от 09.01.2018 г. до окончателно погасяване на вземането, както и в частта, с
която К.Й.У. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в хода на
първоинстанционното производство в размер на 457,47 лева, както и разноски в
хода на заповедното производство в размер на 113,55 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Й.У., ЕГН **********, че
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1791/2018 г. по описа на
СРС, 48 състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ - сумата от 3570,69 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
абонатен №228764, за периода 01.05.2014 г. - 23.02.2016 г., ведно със законната
лихва от 09.01.2018 г. до окончателното погасяване на вземането и на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 19,40 лв. представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. -
23.02.2016 г., ведно със законната лихва от 09.01.2018 г. до окончателно
погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 182307/01.08.2019 г. по
гражданско дело № 44983/2018 г. на Софийския районен съд, 48 състав, в частта,
с която искът за главница по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над 3570,69 лв. до пълния предявен
размер от 3599,68 лв. и за периода 24.02.2016 г. — 30.04.2016 г.; искът по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 24.02.2016 г. - 30.04.2016 г.; искът по чл. 86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 676,44 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 22.12.2017 г., както
и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,82 лв. - мораторна лихва върху
главницата за цена на предоставената услуга дялово разпределение за периода
16.09.2015 г. - 22.12.2017 г. са отхвърлени като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес ***, да заплати на
основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на К.Й.У., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата в размер на 71,80 лв., представляваща сторени разноски в
хода на въззивното произвoдство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на „Т.“ ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО с оглед цената на исковите претенции на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.