№ 16
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110144165 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Б. Н., чрез адв. Д. К., с която срещу . са
предявени отрицателни установителни искове за признаване недължимостта на сумата
1943,91 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за периода 16.12.2013 г. - 29.12.2015
г., както и сумата 820,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главното вземане за
същия период.
Ищецът поддържа, че преди предявяване на исковете се е позвал на изтекла погасителна
давност за процесните вземания пред ответника. С подаденото на 03.02.2022 г. до
дружеството възражение е поискал още от ответника да открие партида за имота на негово
име, да издаде удостоверение за дължимите суми, необхванати от погасителна давност, и е
отправил предложение за сключване на споразумение за разсрочено погасяване на същите.
Получил е отговор от ответника, с който възражението му за изтекла погасителна давност е
било отхвърлено с аргумент, че давността не се прилага служебно. В отговора още е било
упоменато, че общият размер на задълженията за периода 16.12.2013 г. - 28.07.2020 е в
размер на сумата от 21 193,09 лева, както и че водоподаването в имота ще бъде
възстановено след пълното заплащане на тази сума. Счита, че за него е налице правен
интерес да поиска от съда да признае процесните вземания за погасени по давност. В
условията на евентуалност се позовава, че количествата вода и ВиК услуги, начислени от
ответника, не отговарят на реалното потребелние, както и че измервателните уреди в имота
не са годни СТИ. Заявено е искане за присъждане на разноски, както и на адвокатско
1
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК признава исковете, като заявява, че вземанията, предмет
на производството, са обхванати от погасителна давност. Поддържа, че дружеството не е
предприемало действия за принудителното събиране на вземанията си. Не отрича правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете, но счита, че с поведението си не е дал повод
за тяхното завеждане. Заявява искане за разпределяне на отговорността за разноските по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Оспорва искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 14.12.2022 г. по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал
съдът да се произнесе с решение при признание на иска, като е изразил становище, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови
претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада на делото съдът е обявил за безспорни следните обстоятелствата: че процесните
вземания са били начислени от ответника като стойност на ВиК услуги за посочения в
исковата молба период, че върху главните вземания ответникът е начислил мораторна лихва
за забава в посочения с исковата молба размер, че по отношение на главното и акцесорното
вземания е изтекъл предвидения в материалния закон давностен срок и същите са погасени
по давност преди предявяване на исковете, че през 2022 г. ищецът е отправил до ответника
искане за "отписване" на процесните задължения като погасени по давност, че ответникът е
отказал да извърши това действие, както и че водоподаването в имота е било спряно от
ответника към датата на депозиране на исковата молба.
Доколкото ответникът признава изцяло предявените искове, а ищецът е отправил изрично
искане за постановяване на решение по този процесуален ред, то и претенциите следва да
бъдат уважени, като съдът се произнесе с решение при признание на исковете от страна на
ответника.
С оглед правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по
основателността на претенциите, с които е сезиран.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за производството
и поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото.
Съдът приема, че неоснователно от страна на ответника се поддържа, че не е дал повод за
завеждане на исковете. Безспорно е между страните, че ищецът е поискал от ответника
извънсъдебно да признае процесните вземания за погасени по давност, да посочи на
ответника размера на задълженията за имота, необхванати от погасителна давност, да
открие партида на негово име и да възстанови водоподаването в имота. В отговор
ответникът с писмо от 17.02.2022 г. е уведомил ищеца, че давността „не се прилага
служебно“, както и че за да бъде възстановено водоподаването в имота е необходимо
2
задълженията да бъдат заплатени в цялост или разсрочено. Ето защо и съдът не приема за
основателни доводите на страната, че не е дала повод за предявяване на исковете – от една
страна ответникът изрично е отказал на ищеца да признае, че процесните суми са обхванати
от погасителна давност и да го уведоми, че с оглед изтичането на давностния срок същите
няма да бъдат претендирани от него като дължими. От друга страна е налице признание, че
ответникът е преустановил водоподаването в имота и изисква от ищеца, за да бъде разкрита
партида на негово име и да възобнови доставката на ВиК услуги в същия, задълженията за
имота към дружеството да бъдат заплатени в цялост или да се сключи споразумение за
разсроченото им заплащане. Ето защо и съдът приема, че с поведението си ответникът е дал
повод за предявяване на исковете, с оглед което и не са налице предпоставките за прилагане
на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид че същите са кумулативно дадени.
Разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват само на ищеца. Последният обаче не е
сторил разноски във връзка с производството – освободен е от заплащането на държавна
такса и е представляван безплатно от процесуалния му представител по реда на чл. 38 ЗАдв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС дължимата по предявените искове държавна такса в размер на сумата от 110,58 лева.
По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв. в полза на представлявалия безплатно в производството ищеца адвокат:
С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражения, че е налице злоупотреба с
процесуални права – че от страна на ищеца, представляван от адв. К., са образувани няколко
производства с един и същ предмет, като различни са само периодите, за които вземанията
са начислени от ответника, че последното е направено с цел присъждане на адвокатски
възнаграждения в полза на адвоката за всяко производство, че вместо съдът да бъде сезиран
с няколко искови молби за различни периоди е следвало да бъде подадена една искова
молба, с която ищецът да се позове на изтеклата давност.
Съдът констатира, че в действителност от страна на ищеца, чрез адв. К., срещу ответника са
подадени искови молби, по които в СРС са образувани производства, както следва:
- гр.д. № 32666/2022 г., с която срещу същия ответник и за същия имот са предявени искове
по чл. 124, ал. 1 ГПК за главница за периода 26.01.2018 г. – 28.12.2018 г. и лихва за същия
период. Ищецът е представляван от адв. К., който претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.;
- гр.д. № 34604/2022 г., с която срещу същия ответник и за същия имот са предявени искове
по чл. 124, ал. 1 ГПК за главница за периода 27.01.2017 г. – 22.12.2017 г. и лихва за същия
период. Ищецът е представляван от адв. К., който претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.;
- гр.д. № 39669/2022 г., с която срещу същия ответник и за същия имот са предявени искове
по чл. 124, ал. 1 ГПК за главница за периода 28.01.2016 г. – 28.12.2016 г. и лихва за същия
период. Ищецът е представляван от адв. К., който претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.;
3
- гр.д. № 41021/2022 г., с която срещу същия ответник и за същия имот са предявени искове
по чл. 124, ал. 1 ГПК за главница за периода 29.01.2019 г. – 28.07.2020 г. и лихва за същия
период. Ищецът е представляван от адв. К., който претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.;
- настоящото гр.д. № 44165/2022 г.
Образуването на отделни производства с един и същ предмет безспорно е свързано с
генериране на допълнителни разноски за страните, както и с разход на процесуално време и
усилия за всички участници в процеса, в т.ч. и за съда. Касае се за изкуствено разделяне на
претенциите с цел генериране на отделни кумулативно съединени искове, като за всеки един
от тях адвокатът претендира да му бъде присъдено отделно възанграждение, позовавайки се
на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Тези обстоятелства съдът
приема, че следва да бъдат отчетени при определяне на възнаграждението на адвоката,
наред с липсата на фактическа и правна сложност на конкретното дело, признанието на
предявените искове в настоящото производство, срочното приключване на същото и не на
последно място датата на сключване на договора за безплатна правна помощ /09.08.2022 г./,
приложен към исковата молба.
При съобразяване на горните особености на случая и като отчита, че ищецът е
представляван в конкретното производство безплатно, съдът приема, че в полза на адв. К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ., чрез адв. Д. К., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., Бизнес център „. сумата от 1943,91 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги за периода 16.12.2013 г. - 29.12.2015 г., както и
сумата 820,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главното вземане, начиследна за
периода 16.12.2013 г. - 29.12.2015 г.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., Бизнес център „., да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски районен съд сумата от 110,58 лева –
дължимата за производството държавна такса.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., Бизнес център „., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Д. К., САК, ЕГН **********, сумата от
400 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Г. Б. Н. в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5