Р Е Ш
Е Н И Е № 803
гр. Пловдив, 07.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми
граждански състав, в публично
заседание на осми юли, през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2594
по описа на ПОС за
2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №3450 от 04.09.2019г. на ПРС, десети гр.с., постановено по гр.д.№17540/2017г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.Н.
ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Г.М., че ищците И.Д.Г. ЕГН ********** с адрес: *** и С.К.Г.
ЕГН ********** с адрес *** са собственици,
на основание наследствено приемство на
общо 1/4 ид.ч. (по 1/8 за всяка от ищците) от следния недвижим имот: дворно място с площ от
505 кв.м. съставляващо поземлен имот №654, кв. 21 по плана на с. Зелениково,
общ. Брезово, обл. Пловдив, одобрен през 1990г., който имот е включен в УПИ І-
зеленина, при граници по скица: улица, общински имот и имот № 655, като ОСЪЖДА ответницата Е.И.Н. да
предаде на ищците И.Д.Г. и С.К.Г. владението върху 1/4 ид.ч. от гореописания
имот; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.И.Н. ЕГН ********** с
адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Г.М., че ищците И.Д.Г. ЕГН ********** с
адрес *** и С.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание
наследствено приемство на общо 3/8 ид.ч. (по 2/16 за всяка от ищците)
от следния недвижим имот: дворно място с площ от 980 кв.м. съставляващо УПИ
ІІ-118, кв.15 по плана на с. Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив, одобрен
през 1990г., при граници по скица: улица, УПИ ІІІ-119, УПИ ІV-123, УПИ
ХVІІІ-134 и УПИ І-117, ведно със същите идеални части от построените в имота
сгради: 1. едноетажна полумасивна жилищна сграда с изба със застроена площ от
55 кв.м.; 2. едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 50 кв.м.; 3.
едноетажна стопанска постройка с площ 40 кв.м.; и 4. навес със застроена площ
48 кв.м. С постановения съдебен акт се ОТМЕНЯВА Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давностно владение № 133, том VІ, рег. №7248,
дело 1080/2016г., съставен на 18.11.2016г. от Нотариус Теодора Кашилска, с
който М.Д.Г. ЕГН **. е призната за собственик на 10/40 ид.ч. от правото на
собственост върху: дворно място с площ от 505 кв.м. съставляващо поземлен имот
№654, кв. 21 по плана на с. Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив, одобрен
през 1990г., който имот е включен в УПИ І- зеленина, при граници по скица:
улица, общински имот и имот № 655 и дворно място с площ от 980 кв.м.
съставляващо УПИ ІІ-118, кв.15 по плана на с. Зелениково, общ. Брезово, обл.
Пловдив, одобрен през 1990г., при граници по скица: улица, УПИ ІІІ-119, УПИ
ІV-123, УПИ ХVІІІ-134 и УПИ І-117, ведно със същите идеални части от
построените в имота сгради: 1. едноетажна полумасивна
жилищна сграда с изба със застроена площ от 55 кв.м.; 2. едноетажна полумасивна
сграда със застроена площ 50 кв.м.; 3. едноетажна стопанска постройка с площ 40
кв.м.; и 4. навес със застроена площ 48 кв.м. На ищците са присъдени разноски в
производството в размер на 1197,47 лв.
Жалбоподателката Е.И.Н., чрез процесуалния си представител адв. Г.М.,
обжалва в цялост решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Моли да бъде отменен
първоинстанционния акт, като вместо това съдът отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемите И.Д.Г.
и С.К.Г., чрез процесуалния им
представител адв.Р.П. оспорват жалбата като неоснователна, молят да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират разноски
пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
По същество на жалбата: Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната
жалба оплаквания. Въззивната проверка следва да обхване валидността и
допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна правна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове по чл.108 ЗС и
чл.124 ГПК. Ищците И.Д.Г. и С.К.Г. твърдят, че са собственици на идеални части от два недвижими имота находящи
се в с. Зелениково, общ. Брезово. По
отношение на първият имот - дворно място
съставляващо ПИ 654 от кв.21, ищците твърдят че притежават общо 1/4 идеални
части, а по отношение на втория – УПИ ІІ-118 в кв.15 по плана на същото село –
общо притежават 3/8 идеални части.
Правата върху тези имоти, двете ищци твърдят, че са придобили по силата на наследяване от
починалия на 23.05.2015г. Д.Й.Г. - баща на първата ищца и съпруг на втората. От
своя страна техният праводател бил придобил собствеността по наследство от
покойния си баща Й.Г., починал през 1993г. Последният придобил собствеността върху ПИ 654 от кв.21 по
време на брака си с М.Г., по силата на давностно владение. Вторият имот Й.Г. придобил по силата на
делба, като същият му бил възложен в общ дял с М.Г./ негова майка/ през 1979г. В последствие
по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на
издръжка и гледане, идеалните части на М.Г. били придобити от Й.Г. по време на
брака му с М.Г..
М.Д.Г., към момента на придобиване на
наследството от ищците, била собственик на останалите идеални части от
процесните два имота. След нейната смърт ищците установили, че приживе тя се
била снабдила с констативен нотариален акт за собственост и върху останалите
идеални части от имотите, и се разпоредила тях прехвърляйки ги на ответницата,
чрез договор за покупко-продажба. Ответницата упражнявала фактическа власт,
върху идеалните части собственост на ищците по отношение на дворно място с площ
от 505 кв.м. съставляващо поземлен имот №654, кв. 21 по плана на с.
Зелениково,, поради което се иска, след като съда установи, че те са собственици,
да я осъди да им предаде владението върху посочените идеални части. Досежно втория имот дворно
място с площ от 980 кв.м. съставляващо УПИ ІІ-118, кв.15 по плана на с.
Зелениково, общ. Брезово, предвид обстоятелството, че междувременно ответницата
го е прехвърлила на третото лице помагач, ищците молят да бъде установено в отношенията им с Е.Н., че
те са собственици общо на 3/8 идеални части от имота..
Ответницата Е.И.Н. оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че процесните имоти са нейна индивидуална
собственост, позовавайки се на извършено в нейна полза от праводателката и М.Г.
дарение и покупко-продажба по отношение общо на 30/40 идеални части от процесните имоти, а
на останалите 10/40 ид.части от процесните
имоти прави възражение за изтекла
придобивна давност в полза на праводателката и М.Г., вследствие на упражнявано
от страна на последната владение
продължило повече от 10 години.
Третото лице помагач В.Х.П. моли исковете
да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е уважил
предявените искове, като е приел, че праводателката на ответницата М.Г. не е
придобила по силата на давностно владение правото на собственост върху
идеалните части съставляващи наследството на Д.Г., поради което ищците се
легитимират като собственици на процесните два имота по силата на наследствено
правоприемство.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищците С.Г. и И.Г. са наследници по
закон, съответно преживяла съпруга и дъщеря, на Д.Й.Г.,
починал на 23.05.2015г. в гр.Пловдив.
Съгласно удостоверения за наследници, Д.Й.Г.
е наследник на Й.И.Г. починал на 02.03.1993г..
Съгласно Решение №158 от 22.05.1979г.
постановено по гр.д.№2914/1978г. по описа на ПРС, седми гр.с., влязло в сила на 08.06.1979г., в общ дял на Й.Г. и М.Й.Г. е поставен недвижим имот, представляващ парцел
ХVІІ, в кв. 65 по плана на село Зелениково, ведно с жилищната сграда,
постройките и другите подобрения, / лист
8 от делото на ПРС/. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
представените от ответницата два
нотариални акта за собственост на имот
придобит по обстоятелствена проверка от
10.11.1978г. и нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 24.11.1978г.,
доколкото касаят права на съсобствениците Й.Г. и М.Г. преди постановяване на
влязлото в сила решение пред юни 1979г., не се вземат предвид от съда.
Установява се от представения договор
за покупко-продажба срещу издръжка и
гледане от 01.08.1983г. /л.9 от делото
на ПРС/, обективиран в нотариален
акт №65, том Х, н.дело 3539/1983г. на Нотариус Атанасова при ПРС, че Й.Г. по време на брака му с М.Г. е придобил от съсобственика си М.Г.
останалата 1/2идеална част от дворното място съставляващо
парцел ХVІІ, в кв. 65 по плана на село Зелениково, както и 1/2 идеална част от
едноетажната жилищна сграда и подобренията намиращи се в дворното място. По делото е представен от същата дата –
01.08.1983г. и нотариален акт №187 т.6
н.д. №3538/1983г на Нотариус Атанасова
при ПРС за собственост придобита по обстоятелствена проверка от лицата Й.Г.
и М.Г., касаещи 2/3 идеални части от описания имот, което обстоятелство само по
себе си, доколкото предхожда покупко-продажба срещу издръжка и гледане, не се
отразява върху придобитите от Й.Г. права върху имота.
Установява се от представеното
удостоверени на Община Брезово от 08.10.2018г., че УПИ ХVІІ - 404, в кв. 65 по
плана от 1920г. е идентичен с УПИ ІІ-118 по действущащия регулационен план,
одобрен през 1990г.
С нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка от 20.08.1991г. Й.Г. и съпругата му М.Г. са признати
за собственици по давностно владение на празно дворно място с площ от 505 кв.м.
съставляващо имот пл. № 654 по плана на с. Зелениково .
На 07.06.2016г. с договор за
дарение нотариален акт № 76, том ІІІ,
дело 455/2016г. на нотариус Теодора Кашилска, М.Д.Г. е дарила на ответницата Е.Н. 1/40 ид.ч. от правото на собственост
върху процесните два имота, находящи се в село Зелениково и представляващи,
както следва: дворно място от 505 кв.м. съставляващо поземлен имот № 654 от кв.
21 и дворно място с площ от 950 кв.м. за което е отреден УПИ ІІ-118 кв. 15 по
плана на селото, ведно със същата идеална част от правото на собственост върху
построените в имота:1. едноетажна полумасивна жилщина сграда с изба със
застроена площ от 55 кв.м.; 2. едноетажна полумасивна сграда със застроена площ
50 кв.м.; 3. едноетажна стопанска постройка с площ 40 кв.м.; и 4. навес със
застроена площ 48 кв.м. /лист 112/. На същата дата между същите страни бил
сключен и договор за покупко-продажба №77 том 3 рег.№3443 н.д.№456/2016г на
нотариус Теодора Кашилска, по силата на който М.Г. прехвърлила 29/40 ид.ч. от процесните два имота, подробно описани
по-горе, с които действия М.Г. се е разпоредила
с 30/40 идеални части от правото
на собственост.
Установява се от приложената преписка
на нотариуса, че при сключването на сделките прехвърлителката Г. е била
представлявана от ответницата по силата на пълномощно от 31.05.2016г., нотариално заверено от нотариус Кашилска. Поради заболяване на упълномощителя,
непозволяващо да подпише, е бил положен отпечатък от десния палец на М.Г. при
условията на чл.189 ГПК .
На 18.11.2016г. прехвърлителката
М.Г. се снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на
останалите 10/40 ид.ч. от процесните
имоти – ПИ 654 от кв. 21 и УПИ -118 от кв. 15, ведно със построените в него
жилищна и стопански сгради . На същата дата – 18.11.2016г. Г., представлявана
от ответницата като пълномощник, продала на ответницата /договаряща със себе
си/ правото на собственост върху гореупоменатите идеални части от двата имота,
относно които е бил издаден нотариалния акт за собственост по обстоятелствена
проверка. При извършване на обстоятелствената проверка пред нотариуса е била
представена молба-декларация от М.Г. с дата 16.11.2016г., които документ е
оспорен.
Съгласно заключението на съдебно-графическата експертиза допусната
пред първата инстанция, изготвена от вещото лице М.С. и допуснатата втора такава
пред въззивният съд, изготвена от вещото
лице И.Ч., подписите положени на
документ Молба – декларация от името на М.Д.Г. за „ с почит“ и „декларатор“ от дата 16.11.2016г., не са изпълнени от М.Д.Г..
На допълнително поставеният пред настоящата инстанция въпрос, дали би
могло да се определи дали изследваните подписи са подписани от лицето М.Г. с лявата ръка, вещото лице сочи, че поради
спецификата на пишещото средство и морфологията на щриха, не може да се определи
с коя ръка е изписан текста, но е категоричен, че изследвания подпис е с водеща ръка, няма
установени колебания в изписването и не е с ниска степен на обработеност.
Като взе предвид заключението на
експертизите, както и обстоятелството, че няколко месеца по рано - на 31.05.2016г., Г. не е била в състояние да подпише пълномощното
пред нотариус Кашилска, тъй като дясната е била парализирана поради заболяване,
поради което е положен отпечатък от палец, включително и обстоятелството, че изследвания
подпис е с водеща ръка, няма установени колебания в изписването и не е с ниска
степен на обработеност, а водещата ръка
при М.Г. е била дясната и предвид възрастта и
заболяването и степента на обработеност
намалява, то настоящият състав приема,
че оспореният документ не е автентичен и като такъв правилно
първоинстанционниятсъд го е изключил от
доказателствата по делото.
Спорът пред настоящата инстанция се
свежда до това - при какви квоти е придоби т имот дворно място с площ от 980 кв.м. съставляващо
УПИ ІІ-118, кв.15 по плана на с. Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив,
одобрен през 1990г., ведно със сградите в него и дали праводателката на ответницата М.Г. е придобила
по силата на давностно владение правото на
собственост върху идеалните части
съставляващи наследството на Д.Г., в продължение на повече от 10 години.
По отношение на дворно място от 980 кв.м. урегулирано в УПИ
ІІ-118 по плана на с. Зелениково, ведно с намиращите се в него сгради: Й.Г. по силата на извършената през 1979г.
делба придобива 1/2идеална част от
имота, а останалата 1/2 идеална част от имота придобива по време на брака си с
М.Г., от съсобственика си – майка си М.Г. чрез договора за издръжка и гледане
от 1983г. По
отношение на тази втора 1/2идеална част, като придобита по време на брака на Й.Г.
с М.Г., е възникнала семейна имуществена общност, която е била прекратена със
смъртта му през 1993г. Към този момент призовани към наследяване са били
преживялата съпруга и сина Д.Г.. М.Г. е получила 2/8 ид.ч. като дял от прекратената семейна
общност, както и 1/8 ид.ч. по наследяване. Получила е по наследяване от съпруга
си и още 2/8 ид.ч. от идеалната част на Й.Г., която той притежавал по силата на
делбата. Така делът на М.Г. в този имот възлиза на 5/8 ид.ч. Останалите 3/8
ид.ч. от правото на собственост са получени от Д.Г.. Неговият дял се наследява
от ищците като преживяла съпруга и дъщеря, както двете получават равни части от
3/8 идеални части или по 2/16 ид.ч. за всяка.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че касаещо незастроено
дворно място от 505 кв. м. съставляващо имот 654 в кв.21 на с. Зелениково, имотът
е придобит през 1991г. по време на брака Й.Г. с М.Г. в режим на СИО, като след смъртта му и
прекратяване на семейната имуществена общност, нейният дял възлиза на 3/4
идеални части, а този на сина Д.Г. на 1/4 идеална част Наследявайки го, двете
ищци получават равни дялове или по 1/8 за всяка.
По отношение на направеното възражение
за придобивна давност: съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса
- дали той владее изключително за себе
си целия имот и от кога, като се има предвид, че по начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Преценяйки всички тези обстоятелства, в
разглежданият случай, настоящият съдебен
състав приема, че не се установява от събраните по делото доказателства, съсобственицата М.Г. да е извършила и демонстрирала действия, с
които е престанала да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
ищците и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до тяхното знание. Липсват
каквито и да е било доказателства М.Г. да е извършвала действия, с които по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Напротив,
свидетелката В.Г. /без родство/ и свидетелката Н.А. / без родство/, чиито
показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, сочат че година след смъртта на съпруга си Й.Г. т.е. през 1 994г., М.Г. ***, в малка къща
на адрес – ***, където за нея поради влошаващото през годините здравословно
състояние са се грижили синът и М. и
снаха и С. / настоящата ищца/. Дори да се приеме, че през известни периоди М.Г.
е живяла в процесния имот, в какъвто
смисъл са показанията на свидетелката М.И. /без родство/ и М.Р./ без родство/, а именно че М. е прекарвала лятото в с.Зелениково, като е садяла зеленчуци, правила е зимнини, компоти,
лютеница, не се установява, последната да е своила
имота като свой, и да е извършвала
някакви действия, който биха могли да бъдат възприети като отричащи
правото на собственост на ищците, сведени до знанието им.
Изложеното обосновава извода, че М.Г. не е придобила по силата на давностно
владение правото на собственост върху идеалните части съставляващи наследството
на Д.Г.. Ето защо и доколкото ищците се легитимират
като собственици на процесните два имота
по силата на наследствено правоприемство при посочените по горе квоти, а
ответницата оспорва собствеността им и владее първият от двата имота, исковете
като основателни следва да бъдат уважени.
Като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора следва да бъде
отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владение № 133, том VІ, рег. №7248, дело 1080/2016г., съставен на 18.11.2016г.
от Нотариус Теодора Кашилска, с който М.Д.Г. ЕГН **. е призната за собственик
на 10/40 идеални части от правото на собственост върху процесните два имота.
Следва на въззиваемите да се присъдят
направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв, договорен и
заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3450 от 04.09.2019г. на ПРС, десети гр.с., постановено по гр.д.№17540/2017г.,
ОСЪЖДА Е.И.Н. ЕГН ********** от ***, да заплати на И.Д.Г. ЕГН ********** с адрес: *** и С.К.Г.
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 600.00лв / шестстотин лева/,
представляващи направени пред настоящата инстанция разноски.
Решението е постановено при участието на В.Х.П. ЕГН ********** в качеството
на трето лице помагач на страната на ответницата Е.Н..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: