№ 167
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Пламен Дочев
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600733 по описа за 2022 година
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда от 14.09.2022 г. по н.о.х.д. № 449/22 г. на РРС подсъдимият Е.
С. Р. е признат за
виновен по обвинението в престъпление по чл. 132 ал. 1 пр. 1 т. 2 от НК
вр. чл. 129 ал. 1 от НК, за това, че на 29.05.2021 г., в гр. Русе, причинил
средна телесна повреда на И. А. Ю. от с. Цар Самуил, обл. Силистра,
изразяуваща се в затруднение на движението на долен десен кройник за срок
повече от тридесет дни, резултат от разкъсване на предна кръстна връзка на
дясната колянна става, разкъсване на задния рог на мениалния мениск на
дясната кщолянна става е счупване с фрагмент на медиалния кондил на
дясната бедрена кост, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, като
на основание чл. 78а от НК е освободен от накацзателна отговорност с
налагане на
административно наказания глоба в размер на 1000 лв. и е
оправдан по първоначалното обвинение по чл. 129 ал. 1 от НК.
1
Със същата присъда е частично уважен гражданския иск на пострадалия
от процесното деяние до размера от 5000 лв. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, със законните последици, а за остатъка до предявения
размер от 20 000 лв. е отхвърлен.
Присъдата е протестирана от прокурор при РРП Р. Драганова с
конкретизирани оплаквания за неправилности, допълнени и развити с
допълнителни съображения от прокурор при Д. Петрова и искане за отмяна и
постановяване на осъдителна такава в съответствие с внесеното в съда
първоначално обвинение и искането на прокарора пред първата инстанция.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия, с конкретизирани оплаквания за
съещствмени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и
материална незаконосъобразност, по подробно изложени съображения и
искане за отмяна и постановане на оправдателна такава.
Присъдата е обжалвана и от конституирания като частен обвинител и
граждански ищец пострадал от процесното деяние, с оплакванания за
съществени нарушения на процесуалниа закон, необоснованост и материална
незаконосъобразност и искане за отмяна и постановяване на осъдителна в
съответствие с първоначалногто обвинение, с уважаване изцяло на
гражданския иск.
При устните състезания протестът и жалбите се поддържат, с
допълнения към протеста и жалбата от частния обвинител за съществено
нарушение на процесуалните правила, както ще се обсъдят по-долу, а също и
искания за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:
Протестът и жалбите са процесуално допустими като подадени от
легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при
спазване на законоустановените срок, форма и ред.
Произнасянето по съществото им, обаче, в случая се изключва от
основателно наведените от прокурора, защитата на подсъдимия и частния
обвинител съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. основни
2
принципи по чл. 13 и 14 от НПК, които са опорочили и довели до
невъзможност за инстанционен контрол на правилността на формираната от
първостепенния съд решаваща воля, поради което са неотстраними тук. Така
както основателно се изтъква във въззивното заседание от
представителя на РОП, в съзвучие с тезата на частния обвинител и
граждански ищец и частично защитата на подсъдимия
за да оправдае подсъдимия по първоналното обвинение по чл. 129 ал. 1
от НК за умишлено причиняване на средна телесна повреда на пострадалия на
горепосочената дата и място, след настъпил скандал и сбиване, при което
пострадалият преприел душене на подсъдимия преди да му бъде причинено
процесното увреждане
първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието като такова по
чл. 132 ал. 1, пр. 1 т. 2 от НК - причиняване на увреждането в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие въз основа на
иначе прецизно анализираните многобройни гласни, писмени и от експертхен
порядък доказателства по делото. Тази трансформация има твърде
съществено значение за развитието на наказателното проицводство в случая,
тъй като норед с оправдаването на подъсдимия по първоначалното обвинение
е довела до законоустановената възможност при възприетата квалификация
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане тна
административна отговорност. Тя е от съществено значение и за
произнасянето по приетия за съвместно разглеждане граждански иск с оглед
приетото от съда съпричиняване като съществена предпоставка за определяне
на размера на обезвредата. До това преквалифициране на деянието, обаче, се е
стигнало като
изводите относно наличието на т.н. „физиологичен афект“ като
задължителен съставомерен елемент от медицинско естество
не са обезпечени в доказателствен аспект с надлежна психологическа-
психиатрична експертиза, както, в съответствие и развитие на
императивните изисквания по чл. 144 от НПК, безспорно е прието за
необходимо в правната теория и съдебната практика . Резонно в тази
връзка е цитирана в жалбата частния обвинител и от прокурора във
въззивната заседание и съдебната практика – раш. № 121/2011 на ВКС по н.д.
№ 12/2011, второ н.о., Р № 2/30.03.2022 г. по н.д. № 780/21 г. на ВКС, Р №
3
85/28.05.2021 г. по н.д. № 242/21 г. на ВКС.
Не би имало, впрочем, необходимост от такава експертиза в
евентуалната хипотеза на превишаване пределите на неизбежната отбрана,
каквато се отстоява в защитната теза и е също обсъждана от съда, с извода, че
не съответствува на доказателствата по делото. При това обсъждане, обаче,
както правилно се сочи
по жалбата от подсъдимия като допуснато съществено процесуално
нарушение, освен че липсва обсъждане на обясненията на подсъдимия по този
конкретно въпрос и съпоставянето им с останалите доказателства по делото,
не е надлежно приобщен чрез възпроизвеждането му в хода на съдебното
следствие видеозапис на случилото се, който безспорно е след представените
от обвинението и описани в обвинителния акт доказателствени средства.
Вместо това ползувани и обсъждани в мотивите са изводите на техническата
експертиза по делото, изготвена въз основа на този запис, която безспорно
съдържа само извадки /отделни кади/, и то /изрично в експертизата и
изявленията на вещото лице пред съда/ по дадените му указания и от
разследващия орган и съответната преценка на експерта за значението на
едни или други части от записа. Възпроизвеждането тна целия запис, освен че
принципно е императивно изискуемо от процесуалния закон като способ за
приобщаване на доказателствата в хода на съдебното следствие съобразно
принципа за непосредствеността, в конкретния случей очевидно е от
значение, без да може дук да се прецени в каква насока, за анализиране на
основателността или не на защитната теза, респ. фундаменталните права на
подсъдимия във воденото против него наказателно производство.
Тези нарушения обуславят отмяна на атакуваната присъда на формално
основание и връщане на деото за ново разглежданеу при което следва да се
съобразят и останалите съображения и доводи по протеста и жалбите.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 101/14.09.2022 г. по н.о.х.д. № 449/22 г. на РРС -
шести нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5