Р
Е Ш Е
Н И Е
№288
29.04.2022 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и
първи април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.д. № 175 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на М.М.Б. ***, против Заповед №
ЗСП/Д-Х/6723 от 20.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-005/26.01.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – гр.Хасково, в която жалба се
посочва, че са налице законовите основания за отпускане на заявената помощ.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, в депозирано по делото
чрез процесуален представител писмено становище посочва, че обжалваната заповед
е правилна и законосъобразна, а жалбата – неоснователна. В тази връзка моли за
постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2021 г. М.М.Б. е подала Заявление -
декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка с вх. № ЗСП/Д-Х/6723 от
01.12.2021 г. (л. 23 и 24). В заявлението е посочила, че е безработна, без
право на обезщетение, че съпругът й М. Т. Х. е с ТЕЛК, както и че в семейството
се отглежда едно дете, на възраст до 14 години, което поради обявеното
извънредно положение/извънредна епидемична обстановка се обучава от разстояние
в електронна среда.
Във връзка с така подаденото заявление е извършена
социална анкета, направени са служебни справки и е изготвен социален доклад. В
доклада (л. 25) е отразено, че жалбоподателката е безработно лице, а съпругът й
с трайно увреждане 100 % ТНР. Посочено е, че поради въведени ограничения, във
връзка с влошената епидемична обстановка във връзка с COVID-19 детето им се обучава синхронно от разстояние в
електронна среда, считано от 05.11.2021 г. до 22.11.2021 г., но семейството не
попада в обхвата на чл. 16б, ал. 1, т. 1- 4 от ППЗСП, тъй като съпругата не е
останала без работа по причини, предпоставили обявеното извънредно положение в
страната след 13.03.2020 г. и въведената извънредна епидемична обстановка, няма
сключени и прекратени трудови договори и не е останала без работа вследствие на
въведените мерки. В социалния доклад е направено предложение исканата помощ по
чл. 16б от ППЗСП да бъде отказана.
В тази връзка е издадена Заповед № ЗСП/Д-Х/6723 от
20.12.2021 г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково (л. 22),
с която е отказано отпускането на исканата помощ с мотив, че семейството не попада
в обхвата на чл. 16б, ал. 1, т. 1 - 4 от Правилника за прилагане на закона за
социално подпомагане, а именно съпругата не е останала без работа по причини,
предпоставили обявеното извънредно положение в страната след 13.03.2020 г. и
въведената извънредна епидемична обстановка, няма сключени и прекратени трудови
договори и не е останала без работа следствие на въведените мерки, а съпругът е
лице с трайно увреждане и получава пенсия.
Заповедта е връчена лично срещу подпис на М.М.Б. на 10.01.2022
г. и е оспорена по административен ред пред Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Хасково. Същият е приел жалбата за неоснователна и е
потвърдил обжалваната заповед с Решение № 26-РД06-0005/26.01.2022 г. (л. 10), като е
приел, че при извършените служебни проверки от страна на ДСП - Хасково, е
установено, че г-жа Б. е безработно лице, с прекратено трудово правоотношение
преди 13.03.2021 г. Въпреки че жалбоподателката била регистрирана като
безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ на дата 19.03.2021 г., последният й
трудов договор бил прекратен на 28.02.2007 г. По отношение на г-н М. Т. Х. -
съпруг на г-жа Б., не били установени действащи към момента или прекратени
трудови договори. Същият бил лице с трайни увреждания и получавал пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Установено било, че детето, за което
полагат грижи двамата съпрузи, действително се е обучавало от разстояние в
електронна среда за периода от 05.11.2021 г. до 22.11.2021 г. Не били налице
доказателства и информация заявителката да е самоосигуряващо се лице, което не
може да упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (групата
правоимащи лица по чл. 166, ал.1, т. 3 от ППЗСП). Съответно преценката на
правото по чл. 16б спрямо жалбоподателката е извършена съобразно условията на
чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, като е посочено, че тази разпоредба изисква не
само трудовият договор да е прекратен, но и самото прекратяване да е
предизвикано от конкретна причина - настъпили обстоятелства, възникнали
ситуации или въвеждане на мерки/ограничения заради обявеното извънредно
положение/обявената извънредна епидемична обстановка. В тази връзка е посочено,
че тъй като последният й трудов договор е прекратен на 28.02.2007 г., което е
преди момента на обявяването на извънредното положение или обявената извънредна
епидемична обстановка и то поради други причини, несвързани с наложените
противоепидемични мерки/ограничения, то целевата помощ не е дължима. Заявено е,
че помощта е целева, обслужваща определена цел - преодоляване на последиците от
епидемията, поради което оставането без доходи следва да е в
причинно-следствена връзка с въздействието върху обществото и държавата,
оказвано от същата епидемия.
Решението е връчено на жалбоподателката на 09.02.2022
г. видно от приложеното известие за доставяне (л. 35), а жалбата е подадена в Районен
съд – Хасково (впоследствие изпратена по
компетентност на Административен съд - Хасково) на 23.02.2022 г.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването
на оспорената заповед и потвърждаващото заповедта решение на Директора на РДСП
– Хасково.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
срещу подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна страна, за която
е налице правен интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за
административно обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-Х/6723 от 20.12.2021 г. е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган –
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Хасково, при
упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2, предл. първо от ЗСП.
Няма спор, че обжалваната заповед е издадена в
изискуемата съобразно чл. 28, ал. 1 от ППЗСП форма
– по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане. Освен това по отношение съдържанието на заповедта могат да се
приемат за спазени и общите нормативно установени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисквания,
тъй като в акта са посочени както правното основание за упражненото
административно правомощие, така и фактическото обстоятелство, което
административният орган е възприел като релевантно за постановения отказ да бъде
отпусната месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП на жалбоподателката.
Освен че в оспорената заповед се съдържат ясни и недвусмислени мотиви за
постановения отказ, такива могат да бъдат извлечени както от документите в
административната преписка по издаването на акта, какъвто се явява изготвения
Социален доклад, така и в потвърдителното решение на горестоящия
административен орган, което е допустимо съгласно приложимото Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
По делото липсва спор по отношение на фактите. Не се
оспорва, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта – 01.12.2021
г., М.М.Б. е безработно лице, както и че същата е с последно прекратено трудово
правоотношение от 28.02.2007 г. Като спорен може да бъде разгледан въпросът за
тълкуването и прилагането на разпоредбата, уреждаща поисканата от
жалбоподателката помощ, а именно по чл. 16б от ППЗСП (Нов –
ДВ, бр. 77 от 2020 г.) и конкретно приложима ли е тази разпоредба в случая.
Съгласно чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП (доп.
– ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.), право на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или
родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи
и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност;
2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ
сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица
или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по
ал. 4;
3. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват
занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане.
В чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП, в
приложимата редакция, в сила от 27.11.2020 г., са регламентирани и други
условия за отпускане на помощта.
Съгласно чл. 16б, ал. 3 от ППЗСП, помощта по
ал. 1 се отпуска, ако:
1. децата не са настанени извън семейството по реда
на чл. 26 от
Закона за закрила на детето;
2. децата не посещават училище или детска ясла и
детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка.
Според чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП, помощта по
ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за
месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка,
по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Съгласно § 2 от ПЗР към Постановление № 322 на
Министерския съвет от 23 ноември 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021
г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно
положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на
Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
С Решение на НС от 13.03.2020 г. за
обявяване на извънредно положение (Обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), Народното събрание по предложение на Министерския
съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19, обявява извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС от
03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение (Обн. ДВ
бр. 33 от 07.04.2020 г.), се удължава срока на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на
Република България до 13 май 2020 г. С Решение № 325 от 14 май 2020 г. на
Министерски съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична
обстановка, се обявява извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., като срокът на обявената
извънредна епидемична обстановка последователно е удължаван от Министерски
съвет - съответно за периода, за който е поискана целевата помощ с подаденото
от жалбоподателката Заявление – декларация, на територията на страната е
действала обявена извънредна епидемична обстановка. От представените по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че в случая са
изпълнени и условията, предвидени в чл. 16б, ал. 3 и ал. 4, във вр. чл. 16б от ППЗСП – детето
на жалбоподателката не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДетето, за
декларирания период същото не е посещавало училище, поради въведените
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка и средномесечният
доход на член от семейството за месеца, в който в училището са въведени
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка, е по-нисък от 150
% от минималната работна заплата.
За да възникне правото на поисканата със заявлението
месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, е
необходимо да е изпълнена и някоя от предвидените в условията на алтернативност
хипотези на чл. 16б, ал.
1, т. 1 до т. 3 от ППЗСП.
В заявлението си жалбоподателката е декларирала, че е
безработно лице и няма право на обезщетение за безработица, откъдето следва, че
искането й за отпускане на месечна целева помощ се основава на хипотезата
на чл. 16б, ал.
1, т. 2 от ППЗСП.
В тази връзка настоящата инстанция приема, че не е
изпълнено другото изискуемо от нормата условие – родителят да е останал без
работа, по смисъла на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Очевидно
нормата не е достатъчно ясна, тъй като по приложението й е формирана коренно
противоречива съдебна практика. Част от съдебните състави застъпват тезата, че
липсата на изрично въвеждане на изискването оставането без работа да е във
връзка с въведеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка
означава, че всяко безработно лице, което няма право на парично обезщетение за
безработица, попада в хипотезата на нормата. Настоящият съдебен състав обаче намира,
че е допустимо тълкуването на разпоредбата, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, за
установяване на точния й смисъл и прилагането й в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България. Лексикално използваният в нормативния акт
израз "са останали без работа" означава настъпила промяна в
обективната действителност, респективно се изисква родителите, или в случая единият
родител, да е имал работа и да е останал без нея, тъй като в обратната хипотеза
нормотворецът би използвал израза "е без работа". Настоящият съдебен
състав счита, че безработно лице не може да се счита за "останал без работа"
само с оглед на това, че по времето, през което е безработно, е приет
разглежданият нормативен акт, а промяната във фактическото му положение, тоест
"оставането" без работа следва да е осъществено не по-рано от влизане
в сила на обсъжданата разпоредба.
Разпоредбата на чл. 16б е нова, създадена с
Постановление № 218/17.08.2020 г. на МС за допълнение на Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане, а социалната помощ, която се предвижда с нея, е също
нова като вид, тъй като е предвидена "при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка". Освен това тази помощ е и
целева – засяга групите, изрично посочени в разпоредбата, а задължително условие
за отпускането й е това по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП –
отглежданите в семейството деца се обучават синхронно от разстояние в
електронна среда или не посещават детски ясли и детски градини, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка. Именно от срока, за който са
налице условията по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП, зависи и
размерът на помощта, видно от разпоредбите на ал. 7 и ал. 8 на чл. 16б от ППЗСП. Цялостният
прочит на нормативната уредба, касаеща нововъведената социална помощ, води на
извода, че с нея е било предвидено да се компенсират родители, които не могат
да осъществяват трудова или приравнена на нея дейност, от която са получавали
доходи, поради обстоятелството, че отглежданите от тях деца не посещават
изброените образователни институции поради въведени ограничения във връзка с
извънредното положение. Родители, които и преди въвеждането на ограниченията не
са осъществявали трудова дейност и не са получавали доходи от нея, не са
засегнати от ограничителните мерки и законодателната логика е, че те нямат
право на предвидената целева помощ.
Ето защо съдът приема, че административният орган е
приложил точно материалния закон в неговия смисъл, като е основал отказа си на
обстоятелството, че последното трудово правоотношение на жалбоподателката е
прекратено още през 2007 г. и същата не може да се счита за останала без работа
по смисъла на чл. 16б, ал. 2, т. 2 от ППЗСП.
В този смисъл и доколкото оспорената заповед, с която
на жалбоподателката се отказва отпускането на заявения вид социална помощ, се
явява издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Б.
***, против Заповед № ЗСП/Д-Х/6723 от 20.12.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-005/26.01.2022
г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр.Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: