О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 10 07. 01. 2019г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 07. 01. 2019г.,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове :
Димитър Ковачев
мл. с-я Симона Кирилова
като разгледа докладваното от
съдия Величков въззивно частно гражданско дело № 682 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Предмет на същото е
частна жалба с рег. № 25 800 / 04. 10. 2018г. на Районен съд Перник, подадена от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адвокат В.Г., срещу определение, постановено в з. з. на 19. 09.
2018г. по гр. д. № 01515 / 2018г., по описа на Пернишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Пернишкият окръжен
съд намира, че частната жалба е подадена в срок. Определението е връчено на
адвокат Г. на 02. 10. 2018г., а частната жалба е подадена в срок на 04. 10.
2018г. Същата е срещу прекратително
определение на Пернишкия районен съд. Подадена е от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването. Дължимата държавна такса от 75лв. е
внесена по сметка на Пернишкия окръжен съд. Следователно частната жалба е
редовна и процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
За да постанови
процесното определение, Пернишкият районен съд е приел, че с подадената искова
молба са предявени искове с правно основание чл. чл.415 вр. с чл. 410 от ГПК, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца :
-сумата от 109,21лв.,
представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ***, за
мобилен номер ***, за периода от 01. 07. 2015г. до 31. 10. 2015г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата,
-сумата от
299,22лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за абонатен
номер ***, за мобилен номер ***,
-сумата от 379,80,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор от 01. 06. 2015г. за
покупка на мобилно устройство „SAMSUNG
GALAKXI A3“,
за които суми е
издадена Заповед № 6090 / 30. 10. 2017г. по ч. гр. д. № 07350 / 2017г. по описа
на ПРС.
Съдът е отбелязал,
че с производството по чл. 415 от ГПК се цели установяване на вземанията на
заявителя, за които е издадена заповедта за изпълнение, като с процесната
заповед е разпоредено длъжникът да заплати претендираните суми на основание
неплатени далекосъобщителни услуги по договор от 01. 06. 2015г., но в исковото
производство се претендира установяване съществуването на вземания както за
неплатени далекосъобщителни услуги, така и на договорна неустойка и неизплатени
лизингови вноски, каквито вземания не са претендирани в заповедното
производство. С оглед изложеното Пернишкият районен съд е направил извод, че
исковата молба се явява процесуално недопустима, в частта, с която се
претендира сумата 299,22лв. договорна неустойка и сумата 379,80лв. неплатени
лизингови вноски и е прекратил производството по делото в тази му част.
Настоящият съдебен
състав на Пернишкия окръжен съд не споделя тези изводи на Пернишкия районен съд
:
Действително със Заповед
№ 6090 / 30. 10. 2017г. по ч. гр. Д. № 07350 / 2017г. по описа на Пернишкия
районен съд е осъден длъжникът Л. К. Й. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД,
сумата 788,23лв., представляваща главница по неизплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 01. 06. 2015г.
С оглед наличието
на хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК съдът е изпратил съобщение до
заявителя в заповедното производство, че в едномесечен срок има възможност да
предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед.
С
исковата молба са предявени искове - един
установителен иск по чл. 415 от ГПК за сумата от 109,21лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги и два осъдителни искове : за сумата 299,22лв.
договорна неустойка и за сумата 379,80лв. незаплатени лизингови вноски.
И
трите искове са предявени като обективно комулативно съединени. Съгласно т.11б
от ТР № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС и мотивите
към тази точка, може да се предяви осъдителен иск за същото вземане, предмет на
заповедното производство, в исковото установително производство, но само като
евентуален такъв – т.е. ако главния установителен иск по чл. 415, вр. с чл. 422,
ал.1 от ГПК бъде отхвърлен на предявеното основание, то да бъде предявен
осъдителен иск за същата сума, но на друго основание. В случая обаче на се
предявените такива евентуални искове, а са предявени съвсем различни осъдителни
искове – за други суми и на друго основание, поради което същите се явяват
процесуално недопустими в производството по чл. 415 вр. с чл. 422и производството
по тях следва да се прекрати.
Следователно
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но по други съображения,
различни от тези на Пернишкия районен съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал.4 от ГПК настоящето определение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение, постановено в з. з. на 19. 09. 2018г. по
гр. д. № 01515 / 2018г., по описа на Пернишкия районен съд, с което
производството по делото частично е прекратено.
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: 1.
2.