Р Е Ш
Е Н И Е
№ 305/17.5.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Гергов, като разгледа докладваното от съдия Пелова к.а.н.д. № 217 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЗП К.Г.М., чрез адв. М.,
срещу Решение 67/31.01.2023г., постановено
по НАХД № 1359/2022 г., по описа на
Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно
постановление № 13-2200264/10.08.2022г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик /НП/, с което на ЗП К.Г.М. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл.1,
ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост
и неправилност на въззивното решение,
като постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане същото да бъде
отменено, като бъде постановено ново решение, с което
издаденото НП бъде отменено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Пазарджик, редовно
призовани, не изпращат процесуален представител. В депозирано писмено становище
по касационната жалба излага аргументи, че същата е неоснователна, а
обжалваното решение правилно и законосъобразно. Моли последното да бъде
оставено в сила, прави искане за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик
счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, моли
същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните,
обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна
проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по
отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила.
В производството пред въззивната инстанция е
установена следната фактическа обстановка:
На 19.07.2022 г., около
12,45 часа, св. М. / гл. инспектор в Д„ИТ“ – гр. Пазарджик / съвместно с Т. Г.,
извършвали рутинна проверка в землището на с. Братаница м. „Песо Поле“. Видели,
че група лица се движели от главния път между с. Братаница и с. Ветрен дол, посока полето. Влезли по
селскостопанския път и установили 13 лица, които полагали труд - берели малини.
Сред заварените да работят на полето била и св. К., за което обстоятелство, на
мястото на проверката контролните органи изготвили протокол. Работниците посочили на
проверяващите размера на уговореното с работодателя трудово възнаграждение,
както и уговореното работно време. Към края на извършващата се проверка дошъл
ЗП М., който декларирал писмено, че заварените в обекта 13 лица, посочени в
изготвения от проверяващите списък, са
наети от него, както и, че на 08.07.2022г. бил информиран от „Д“ИТ“-гр.
Пазарджик, че заявените от него еднодневни трудови договори са изготвени, но
нямал възможност да отиде да ги вземе. Била му връчена призовка, на основание
чл.45, ал.1 от КТ, за явяване на 21.07.2022г. в сградата на Д“ИТ“-гр. Пазарджик
и изискано представяне на документи по повод извършената проверка.
След
приключване проверката на място, контролните органи извършили справка в
Информационната система на Г“ИТ“ – Регистър трудови договори и установили, че в
нея не е регистрирано подадено уведомление за сключен трудов договор между ЗП М.
и работника св. К..
След
приключване на проверката на място, на същата дата, в 13,20 часа св. М. – майка
на касационния жалбоподател се явила в сградата на Д“ИТ“-гр. Пазарджик, където
й били предадени изготвените 70 бр. регистрирани образци на трудови договори по
чл.114а, ал.1 от КТ, за което бил изготвен протокол.
За
извършената проверка на място, и по
документи бил изготвен ПИП № ПР 2223902/26.07.2022г.
За
така установеното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, св. М. съставил АУАН,
подписан без възражения от ЗП, въз основа на който било издадено обжалваното
пред РС - гр. Пазарджик НП.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивния съд е събрал необходимите и относими доказателства, като в
решението си е изложил мотиви, относно преценката на доказателствата, която е
извършил и е достигнал от правилни правни изводи, изцяло споделими от
касационната инстанция.
При постановяване на обжалваното
решение РС - гр. Пазарджик правилно е приел, че е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, видно от
депозираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства. В мотивите на постановеното решение контролирания съд е обсъдил подробно
и задълбочено, както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията
по предоставяне на работна сила следва да се уреждат само като трудови, със
сключване на предвидения в чл.62, ал.1 КТ писмен
трудов договор преди постъпването на работа на работника. В случая видно от
клаузите на договора, работникът е бил подчинен на работодателската власт на ЗП
М. лице, което е определило условията, при които св. К. ще полага труд.
Безспорно е установено, че св. К. е престирала труд, за да постигне договорен с
жалбоподателя определен резултат. Работникът
е извършвал дейността въз основа на определените от работодателя условия
без да е извършвал услуга, за която сам да е организирал работата си. Била е
налице работодателска власт, тъй като е имало уговорени работно място и трудово
възнаграждение, а не такова за свършена работа, поради което не може да се
приеме, че не е налице правоотношение, което съдържа елементите по смисъла на чл.124 КТ. Съществените
елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 КТ. Решаващо
значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има
естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора
за изработка по чл.258 – 269 от ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд
срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила – жив труд в
рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно
осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. овеществен труд -
постигане на определен трудов резултат. При трудовия договор работникът се
намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и
трудова дисциплина. Процесния договор е със срок на изпълнение и договорено
възнаграждение, с условия и изисквания за извършването на въпросното
асистиране.
Не е налице неправилно приложение на материалния закон
от страна на административнонаказващия орган, доколкото нарушението е правилно
квалифицирано като такова по чл.62, ал.1,вр.чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не е
налице сключен в писмена форма трудов договор. Ирелевантно е за делото обстоятелството, че след извършване на
процесната проверка и констатиране на нарушението, работодателят е сключил
трудов договор със св. К..
По отношение на процесното трудово правоотношение
по чл.114а от КТ законът предвижда специална форма и реквизити на
подлежащия на сключване трудов договор, както и начин и ред за заплащане на
задължителните осигуровки. Доколкото няма изрично правило кога следва да бъде
сключен трудовият договор, приложима е разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, т.е. сключването на писмен трудов договор следва да предхожда
започването на упражняване на трудова дейност от страна на работника.
Предвид спецификата на договора по чл.114а, ал.1 от КТ, т.нар. „еднодневен договор“,
с ал. 6 от същият законов текст изрично е изключено приложението на чл.
62, ал.3 и ал.4; чл. 127, ал.1, т. 4 и чл.128а, ал.3. Трудов
договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа се сключва между
работник и регистриран земеделски стопанин („работодател“ съгласно дефиницията
на § 1, т. 1 от ДР на КТ), за работа за един ден, като това
време не се признава за трудов стаж. Условията и редът за регистриране на
трудовия договор пред Инспекцията по труда, се определят с наредба на
МТСП, съгласувана с управителя на НОИ и НАП, каквато се явява Наредба № РД-07-8/13.07.2015г.
за условията и реда за предоставяне, регистриране и
отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред
инспекцията по труда (Обн. ДВ, бр. 54/2015 г., изм. ДВ бр.
25/26.03.2021 г.) /Наредбата/. Работниците, които полагат труд по трудови
договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, се осигуряват при
условия и ред, установени с КСО и в ЗЗО, по аргумент от чл.114а, ал.8 от КТ.
Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата валидни за наемане на работа
по реда на чл.114а, ал.1 от КТ са само образците на трудови договори
/ТД/, които съответстват по форма и съдържание на утвърдения с Наредбата образец
и са регистрирани в Портала за еднодневни трудови договори на електронната
страница на ИА „ГИТ“. Регистрацията на образците на ТД по чл.114а, ал.1 от КТ се
извършва след представяне от работодателя - регистриран ЗП, на платежни
документи за авансово внесените осигурителни вноски. Следователно, режимът
на процесния ТД е различен, като същият не съдържа изрично правило
относно момента както на сключването му,
така и на прекратяването му, с изключение
регулацията на чл.114а, ал.1 и ал.2 от КТ - работа за един ден и с един
работник могат да се сключват договори от този вид общо за не повече от 90
дни в една календарна година.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата трудовият договор по чл. 2 се
сключва между работник и работодател – регистриран земеделски стопанин, като се
подписва преди постъпване на работа в два екземпляра – по един за всяка страна.
Според ал. 5 работодателят – регистриран земеделски стопанин,
попълва преди започването на работа регистрирания образец, като посочва личните
данни на работника, характера и мястото на работа, дневното трудово
възнаграждение, продължителността на работното време, както и начало и край на
работния ден, а съобразно чл. 3, ал. 7, т. 1, работодателят е длъжен при
поискване от органите на ИА „ГИТ“, НОИ и НАП да предоставя своите екземпляри на
сключените трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ.
Съгласно дефиницията на § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП
земеделски производители са физически и юридически лица, които произвеждат
непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следва
изрично да се подчертае, че вписването в
регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП няма за последица възникването на нов
правен субект, чрез него физическото лице единствено разширява своята
правосубектност, като придобива правото да бъде подпомагано финансово и се
ползва от правата, при изпълнение на съответните нормативно установени
задължения. Предвид това правилно както в АУАН и издаденото въз основа на него
НП, физическото лице К.М. е определено в качеството на земеделски производител,
и като „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ.
Неоснователно е възражението, че административното
деяние е преустановено към момента приключване на проверката от страна на
контролните органи, след като по делото е представен писмен трудов договор,
сключен със св. К.. Това твърдение противоречи на безспорно установената липса
на регистриране на сключения ТД в информационните регистри на ИА „ГИТ“. Нещо
повече изготвените по образец ТД са били на разположение на касатора повече от десет
дни преди започване на проверката, като е било въпрос единствено на
предприемането на субективни, адекватни организационни мерки, с цел тяхното
физическо приемане от Д“ИТ“-Пазарджик. Няма данни по делото, напротив от
депозираните по делото гласни доказателствени средства, както и писмените
такива, е видно, че ЗП Милчев не само,
че не е сключил ТД с работника преди започване на работа, но и не е регистрирал
изискуемото се за това уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ, поради което
санкционната норма на чл.414 от КТ е неприложима. При тази хронология, касатора
не е спазил изискването на общото
правило, визирано в чл. 61, ал. 1 от КТ, да сключи трудов договор с работника
преди постъпването на работа и на чл. 62, ал. 1
от КТ, същият да бъде сключен в писмена форма.
Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за нарушение процедурата
по издаване на АУАН, впоследствие НП. Видно от АУАН същия притежава всички
изискуеми се реквизити по смисъла на чл.42 от ЗАНН, в него ясно, точно и
конкретно са описани установените нарушения, които впоследствие в цялост и без
корекция са разписани и в атакуваното НП. Съдът не установи посочените от
жалбоподателя разминавания във вменените като нарушени разпоредби както в АУАН,
чрез който съгласно чл.36 от ЗАНН започва административнонаказателното
производство, така и в издаденото НП. Не
се намира и релевираното нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП
са описани коректно нарушенията, датата и мястото, където са извършени,
обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги
потвърждават.
Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата
на чл.415в, ал.1 от КТ, с оглед изричната законова забрана за това,
инкорпорирана в ал.2 на същата правна норма.
Административен съд – гр. Пазарджик
не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал
съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след
извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издаденото НП.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите
на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и
гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на
доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са
направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Обжалваното решение е постановено въз
основа на събраните доказателства, като въззивния съд е изпълнил задължението
си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона
процесуални способи, не/допускането
на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, съответно
законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното
прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката
и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални
нарушения. Съдебното решение е
съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не следва да
бъдат преповтаряни.
Предвид горното, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски, в размер на 100 лева представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – гр.Пазарджик,
ХІI-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 67/31.01.2023г., постановено по НАХД № 1359/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА ЗП К.Г.М., да заплати на
Д“ИТ“-гр. Пазарджик сумата от 100 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/