Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 29.06.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на петнадесети
юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря П.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №363 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производството
е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7, представлявано от
Изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес, чрез юрисконсулт Недялкова
срещу А.М.М. ***, в която изтъква, че в срок предявява иск
за установяване на вземането, което доверителят й има спрямо А.М.М.,
което задължение възлиза на 630,27 лв. - главница, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, 204,02 лв. - договорна лихва за периода от 18.09.2009 год. до
19.11.2010 год. и 357,84 лв. договорно обезщетение за
забава за периода от 19.09.2009 год. до 20.11.2015
год. Пояснява, че претенцията произтича от следните
обстоятелства :
На 19.11.2008 год.
ответната страна в производството сключила с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК : *********
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01295530,
в размер на 872 лв. Основното задължение на дружеството е да
предостави паричната сума - предмет на кредита, като наличност по банковата
сметка на кредитополучателя при ТБ”Инвестбанк”АД,
като същата сума е получена по банковата сметка при подписване на
договора от страните съгласно чл.1 от Договора. Кредитополучателят е
удостоверил непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че е
получил заеманата сума и че тя е опосредствана чрез банковата сметка.
От своя страна
кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора 24-месечни
погасителни вноски по кредита, включващи главница и добавка, съставляваща
печалбата на кредитора [договорна лихва), посочени в погасителния
план, съгласно чл.З от Договора. По причини, ирелевантни към спора, от
18.09.2009 год. ответната страна в производството
преустановява плащанията и не погасява всички свои задължения по
договора. Падежът на цялото задължение по кредита настъпва на
19.11.2010 год., с което става
изискуем неизплатеният остатък от кредита.
На 08.07.2014 год. между
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК : ********* и „Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, ЕИК : ********* е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на
основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за потребителски
паричен кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, става второто дружество.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът,
в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предява
претенцията си по съдебен ред и подава заявление по
чл.410 от ГПК. По образуваното Ч.гр.д.№2467/2015 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, има издадена заповед за изпълнение, препис от
която е връчен на длъжника и същият подава възражение.
В изпълнение на
задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД
упълномощава ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания,
за което е направен неуспешен опит чрез изпращане на писмено уведомление до длъжника
чрез „Български пощи"ЕАД, но видно от обратната разписка получателят се е
преместил на друг адрес. В настоящото производство предстои да бъде направено и
с приложеното към исковата молба уведомление. /В този смисъл Решение №123/24.06.2009 год. на
ВКС по т.д.№ 12/2009г., II т.о.,ТК/. Този факт, който предстои да
настъпи в хода на процеса, обуславя интереса и легитимацията на „Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, ЕИК : ********* от сезиране на
съда с настоящата исксова претенция.
Моли да
бъдат призовани на съд и след като докаже твърдяното да се произнесе с решение, с
което да признае за установено, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда от страна на „Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, ЕИК *********, длъжникът А.М.М., ЕГН-**********,***,
дължи сумата в размер на 1 192,13 лв., от които :
630,27 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 204,02 лв. - договорна
лихва за периода от 18.09.2009 год. до 19.11.2010 год.;
357,84 лв. - договорно обезщетение за забава за периода от 19.09.2009 год. до
20.11.2015 год. Претендира и направените в настоящото
производство разноски, за които представя списък, на
основание чл. 80 от ГПК. Моля съдът да присъди и направените в заповедното
производство разноски.
Препис от
исковата молба с приложенията е изпратен на ответницата на 16.03.2016 год. и
получен лично от нея на 17.03.2016 год., видно от разписката
по делото. Въпреки това в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор
от нейна страна и не са направени доказателствени искания, по които съдът да се
произнесе.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител, но с писмена молба вх.№5077/09.06.2016 год., чрез юрисконсулт Недялкова,
изтъква, че по повод направеното от ответната страна изцяло признание на
ищцовата претенция, прави искане за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне на съда с решение, съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК.
Ответницата
А.М.М., редовно призована, се явява лично само в първото по делото заседание, в
което заявява, че признава иска и дължи всичко, което ищеца претендира.
Настоящият
съдебен състав като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както
и становището на страните /на ищеца в писмен вид, а на ответницата изразено лично
в съдебно заседание/, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, прие за установено, че в конкретният казус
са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, на
основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Налице
е признание на иска от страна на ответницата А.М.М., така че по изрично искане
на процесуалния представител на ищцовото дружество юрисконсулт Недялкова, съдът
е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Затова
решението на първоинстанционният съд се основава само и единствено на
признанието на иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание
чл.237, ал.4 от ГПК.
Установи
се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани
в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, а дори напротив решението на съда ще е изцяло
в интерес на страните в процеса и най-вече на ищцовото дружество, което цели
по-бързо събиране на процесните суми.
Имайки предвид
всички изложени дотук обстоятелства районният съд приема, че искът, с които е
сезиран на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, се явява
изцяло основателен и доказан, което налага да се приеме за установено по
отношение на ищеца “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7, представлявано от
Изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес, че ответницата А.М.М. ***,
му дължи сума в размер на 1 192,13
лв., от които : 630,27 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането; 204,02 лв. - договорна лихва за периода от 18.09.2009 год. до
19.11.2010 год.; 357,84 лв. - договорно обезщетение
за забава за периода от 19.09.2009 год. до 20.11.2015 год., които
задължения са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, предмет на разглеждане по Частно гражданско дело №2467/2015 год. по
описа на РС-гр.Ловеч.
При
този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена за заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство в размер общо на 445
лева, от които 125 лева внесена по сметка на съда държавна такса и 320 лева
възнаграждение за юрисконсулт, както и 325 лева за заповедното производство, от
които 25 лева държавна такса за образуване на това производство и 300 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим
от тези съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 15.12.2015 год. от страна на “Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7, представлявано от Изпълнителния директор
Александер Викторов Грилихес, ответницата А.М.М., ЕГН-********** ***, дължи
сумата в размер на 1 192,13 /хиляда сто
деветдесет и два лева и тринадесет стотинки/, от които :
630,27 /шестотин и тридесет лева двадесет и седем стотинки/ главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на вземането; 204,02 /двеста и четири лева и две стотинки/ -
договорна лихва за периода от 18.09.2009 год. до
19.11.2010 год.; 357,84 /триста
петдесет и седем лева осемдесет и четири стотинки/ - договорно
обезщетение за забава за периода от 19.09.2009 год. до
20.11.2015 год., които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, предмет на разглеждане по
Частно гражданско дело №2467/2015 год. по описа на РС-гр.Ловеч, по иска с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН-********** ***
да заплати на “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7, представлявано от
Изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес сумата в размер общо на 445 /четиристотин
четиридесет и пет/ лева, от които 125 лева внесена по сметка на съда държавна
такса и 320 лева възнаграждение за юрисконсулт, както и 325 /триста двасет и
пет/ лева за заповедното производство, от които 25 лева държавна такса за
образуване на това производство и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в законна сила, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№2467/2015 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :