№ 19833
гр. С., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110107050 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „К...“ ООД, ЕИК ...,
със седалище в С. и адрес на управление ул.“Е.“№.., представлявано от
управителя К. И. С. спрямо Д. И. Д., ЕГН ********** , от гр.С/адрес/
Ищецът твърди, че страните са страни по договор за покупко-продажба
на недвижим имот - апартамент № 3А на втори етаж, кота плюс 3.50 метра,
със застроена площ 170.91 кв.м. заедно с 3,05% равняващи се на 16,82 кв. м.
заедно с 2,48 % ид. ч. от общите части на сградата под кота +/- о,оо (нула)
метра, равняващи се на 2,17 кв. м. или обща площ на апартамента от 189,89 кв.
м,, състоящ се от антре, спалня с дрешник и баня с тоалетна, дневна с
трапезария и кухненски бокс, предверие, баня с тоалетна, две спални и две
тераси, който договор е обективиран в НА за продажба на недвижим имот с №
7, том II, рег. № 1528 дело с № 147/ 23.02.2021г на нот. с рег. № 210 при НК, по
който ищецът е продавач, а ответникът е купувач.
Излага се, че продажната цена е била уговорена в размер на 161 327.40
евро с ДДС, от които купувачът е заплатил 145 194,66 евро до и в деня на
подписване на нотариалния акт, а остатъкът от цената в размер на 16 132.74
евро купувачът се задължил да заплати на ищеца в седмодневен срок след
представяне на разрешението за ползване на сградата или удостоверението за
въвеждане в експлоатация. Твърди се, че такова предвид категорията на
1
сградата й било издадено, за което ответникът-купувач бил уведомен по
имейл, получен от него на 17.10. 2022г. При изпълнение на условия по
договора купувачът вместо да заплати целия остатък от продажната цена в
размер на 16 132.74 евро, е платил само част от нея равняваща се на сумата от
5 630.33 евро, като не погасена е останала сума от 10 502.41 евро с левова
равностойност в размер на 20 540,92 лв.
Като се навежда, че със заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№20231110117703/ 2023Г. СРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 13546/15.05.2023г и
изпълнителен лист №11043/15.05.2023г. за 20 540,92 лв. главница,
представляваща неизплатен остатък от продажна цена на гореописаните
недвижими имоти по цитирания нотариален акт, законна лихва за забава
върху главницата в размер на 821,64 лв., дължима се за периода от 25.10.2022г.
- 17.03.2023г., както и законната лихва върху главницата от 03.04.2023г. до
окончателното издължаване, която е оспорена в законовия срок се желае
решение на съда за установяване на исковите суми с присъждане на
разноските в заповедното дело и в исковото. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който исковете се оспорват със
следните съображения: Навежда се, че между страните е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на имота с отстъпено право на
строеж и за строителство на бъдещ имот от 10.01.2020г., съгласно който по т. 1
от него ищецът „К...“ ООД като продавач е следвало да изгради и да
прехвърли на ответника Д. като купувач исковите имоти: апартамент № ЗА и
гараж № 3 в „Пететажна жилищна сграда с тока корниз 15м, с магазини,
ресторант, трафопост и подземен гараж“, която ще бъде построена в УПИ XV-
377, 384,385 от квартал 23 по плана на град С., местност „Кръстова вада“,
представляваща ПИ с идентификатор 68134.1007.1876, наричани по-долу
общо „Имотите“.
Излага се, че договорената в т. 6 от ПД цена е била в размер на 161
327,40 евро, с ДДС или 315 528,97 лева, като на 23.02.2021 г. страните с а
сключили окончателния договор, по който в точки „А“ и „Б“ е било отразено,
че купувачът е заплатил на продавача общо сумата от 145 194,66 евро (96
796,44 евро преди подписване на нот. акт и сумата от 48 398,22 евро в деня на
2
подписване на нот. акт), което не се спори по делото.
Излага се, че според точка „В“ от НА за плащане останала само сума в
размер на 16 132,74 евро, която е била дължима от купувача в срок от 7
работни дни след представяне на Разрешението за ползване на сградата. Не се
спори, че разрешението за ползване е издадено на 14.10.2022г. и не се спори,
че Д. е бил уведомен за него по имейл. Навежда се обаче с писмо от
27.10.2022г. от купувача до продавача, предадено в офиса на дружеството-
ищец, че Д. е заявил, че няма да плати пълната остатъчна сума, защото КИС
ИНВЕСТ дължи неустойка за забавеното снабдяване с Разрешението за
ползване на имота като с писмо се е приложило и платежно нареждане за
горницата над прихванатата сума, а именно: за сумата от 11 012,91 лева,
платена на продавача.
Излага се, че това прихващане е оспорено от ищеца с аргументи, че при
сключен окончателен договор с НА клаузите по ПД не са в сила, защото са
били изменени с окончателният договор по покупко – продажба, за което е бил
уведомен Д., който оспорил това твърдение.
Излага се че между страните на 28.11.2023 г. е подписан нов НА № 86,
том ССХШ, дело 66787/2023г., обективиращ покупко – продажба, по която
„К... ООД е прехвърлил на Д. ид. ч. от прилежащата към апартамента и гаража
земя, и съгласно който ид. ч. от ПИ се прехвърлят в изпълнение на задължение
по ПД за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2020 г. Това дава
основание на Д. да твърди, че действието на ПД не е прекратено с изповядване
на сделката по покупко – продажбата и ето защо сумите за неустойка по него
се дължат.
С горните твърдения с отговора се прави и възражение за прихващане с
претендираната от ищеца главница в размер на 10 502,41 евро (или 20 540,92
лева) с дължимата от него сума за неустойка в същия размер, произтичаща от
забавеното въвеждане в експлоатация на сградата, на основание т.33 на ПД.
Като се навежда, че са налице всички предпоставки по т. 33 от ПД - забава в
издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата за
периода от 01.01.2021 година до 13.10.2022 година, т.е. общо 651 дни; липсата
на форсмажорно обстоятелство за забавата; неустойката за 651 дни забава е в
размер на претендираната от ищеца сума от 10 502,41 евро, която сума не
надвишава 10% от продажната цена, а остатъкът от дължимата сума по точка
3
„В“ от НА в размер на 5 630,81 евро или 11 012,91 лева е заплатена към датата
на сезиране на съда се желае решение, с което искът да се отхвърли като
неоснователен с оглед стореното с отговора възражение за прихващане с
останалия неплатен остатък и да се присъдят разноските. Ангажират се
доказателства.
Искът е с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК във чл.200 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД като съдът е сезиран с възражение за прихващане на исковата
сума с вземане за неустойка на ответника спрямо ищеца с правно основание
по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от Предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот с отстъпено право на
строеж и за строителство на бъдещ имот от 10.01.2020г. със страни по него
„К...“ ООД и Д. И. Д., от Нотариален акт за продажба на недвижими имоти с
№ 7, том II, рег. 1528, дело с № 147/ 2021г от 23.02.2021г., от приемо –
предавателен протокол и разрешение за ползване с № СТ-05-501/ 14.10.2022г.
с основание по чл.222, ал, 1, т.8 и чл. 177, ал.2 от ЗУТ, а именно, че между
страните е бил сключен договор по чл.19 от ЗЗД за това, че ищецът се е
задължил да изгради пететажна жилищна сграда с магазини, ресторант,
трафопост и подземен гараж, от която е поел задължение да прехвърли в полза
на ответника като купувач ПС спрямо самостоятелен обект в сградата -
апартамент № 3А на втори етаж, кота плюс 3.50 метра, със застроена площ
170.91 кв.м. заедно с 3,05% равняващи се на 16,82 кв. м. заедно с 2,48 % ид. ч.
от общите части на сградата под кота +/- о,оо (нула) метра, равняващи се на
2,17 кв. м. или обща площ на апартамента от 189,89 кв. м,, състоящ се от
антре, спалня с дрешник и баня с тоалетна, дневна с трапезария и кухненски
бокс, предверие, баня с тоалетна, две спални и две тераси, както и спрямо
самостоятелен обект, представляващ гараж 3, находящ се в сутерена на
сградата със застроена площ от 51.83 кв.. ведно с приспадащите се 0.66 %
ид.части от имота, върху който е построена сградата.
Установява се, а и няма спор, че цената, дължима от купувача е в общ
размер на 161 327.40 евро, с плащане по следния начин: десет процента от
4
нея в размер на 16 132.74 евро в срок от три дни от датата на сключване на ПД,
50 % от цената или 80 663.70 евро в едноседмичен срок от подписване на ПД,
30 % или в размер на 48 398.22 евро при изповя дване на сделката по
прехвърляне на собствеността и последните 10 % от цената или сума в размер
на 16 132.74 евро е следвало да бъде заплатена в срок от седем дни от деня, в
който купувачът Д. получи от Продава – Ищец копие на разрешението за
ползване на обекта.
Не се спори, че част от цената в размер на 145 194.66 евро или
деветдесет процента от нея са били платени в срок и изцяло от Д. на „К...“
ООД, и няма спор, че разрешението за ползване е издадено след срока,
посочен в ПД т.е след 31.12.2020г. – на 14.10.2022г. Не се спори и досежно
това, че няма плащане на договорения остатък от цената като страните спорят
само досежно това дали неплащането от цената е във връзка с действаща
между страните клауза за неустойка за забава в изпълнение задължение на
продавача при забавено снабдяване на купувача с удостоверение за въвеждане
в експлоатация и сторено извънсъдебно и съдебно възражение за прихващане
на тази неустойка с дължимата цена.
Съгласно раздел ‚Неизпълнение. Последици“ от предварителния
договор членове от 28 до 33 от него, страните са се съгласили, чл. 33 от ПД
при забава на издаване удостоверението за въвеждане в експлоатация на
сградата след 31.12.2020г., което не се дължи на форсмажорни обстоятелства,
Продавачът да дължи неустойка в размер на 0.01 % за всеки ден забава върху
стойността на платената от Купувача продажна цена, но не повече от 10 % от
нея. Периодът от 31.12.2020г. до датата на издаване удостоверението за
въвеждане в експлоатация – 14.10.2022г. е 22 месеца или приблизително 651
календарни дни. Стойността на вземането за неустойка за тези дни е в общ
размер на 6.51 % или това в пари е в размер на 10 502.41 евро, което е по –
малка сума от глобално определената цена за неустойка от 10 % или 16 132.7
евро.
Окончателният договор между страните по повод имотите, предмет на
ПД за покупко – продажба, е сключен между ищеца и ответника на
23.02.2021г. чрез изповядването на НА за продажбата им от тази дата.
Съгласно него крайната цена е в размер на 161 327.40 евро като 96 796.44 евро
за изплатени преди подписване на договора, 48 398.22 евро в деня на сделката
5
по прехвърляне на ПС и исковата сума в размер на 16 132.74 евро е отново с
падеж, както по ПД – срок от седем работни дни след представяне на
Разрешението за ползване.
Няма договорки по окончателния договор за обезщетяване на някоя от
страните в случай на неизпълнение на техни задължения по покупко –
продажбата.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД предварителният
договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена
форма като този предварителен договор трябва да съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор.
От съдържанието на исковия предварителен договор между продавача
„К...“ ООД и купувача Д. се установи, че по него са постигнати договорки по
основните задължения, които възникват в тежест на продавача и купувача по
силата на този вид сделка, а именно по прехвърляне правото на собственост
спрямо вещта на купувача, по начина на плащане на цената - чл. 183, ал.1 от
ЗЗД, по предаване на вещта и то в състояние, в което се е намирала в деня на
продажбата в договореното между страните състояние.
С предварителния договор обаче страните са постигнали договорки и за
други задължения и права, съпътстващи основните такива, а именно клаузата
за неустойка в полза и на двете страни в случай на забава в предаване на
удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата в полза на купувача,
и неустойка в полза на продавача в случай на забавено плащане на цената от
страна на купувача – чл. 28 до 33 от ПД. Тези договорки са с цел да осигурят
точното изпълнение на основните задължение на страните по бъдещата
покупко–продажба и обезщетяване на невиновната за забавата страна и като
съпътстващи ги не е задължително да са част от окончателния договор за
покупко–проджабата на имота, изповядан с представения по делото
нотариален акт. Това е така, тъй като, както бе споменато по- горе, а именно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗД, задължителен елемент от договорите, за
които се изисква нотариална форма или с нотариално – заверена такава – тези
с транслативен ефект вкл. и покупко – продажбата на ПС, е писмената форма
на договора по чл.19 от ЗЗД и в неговото съдържание да са включени
6
съществените елементи на бъдещата покупко – продажба, които ще са и
предмет на окончателния договор за покупко–продажба по НА.
Съпътстващите клаузи по предварителния договор по чл.19 от ЗЗД, които
пораждат само права и задължения, обезпечаващи изпълнението на основните
задължения по покупко –продажбата или обезщетяването на изправната
страна в случай на забава, не е задължително да са част от окончателния
договор за покупко – продажба и част от съдържанието на НА, но това не
означава, че с изповядване на сделката по продажбата с приложения
нотариален акт губят своето действие. Напротив – съгласно разпоредбата на
чл.8 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се
създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях като по силата на
чл.9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.
Според чл. 20а от ЗЗД договорите са със силата на закон за тези, които са
ги сключили и могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Съгласно чл.18 от ЗЗД за действителността на договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти
формата е нотариален акт, но за действителността на договорките за
неустойка или други права, обезпечаващи задълженията по основните
договорки между страните и обезщетяващи ги в хипотези на неизпълнение –
забавено, пълно и пр., законодателят не е предвидил форма за действителност
и ерго съществуването на тези договорки между страните, които ги твърдят –
в конкретния случай неустойката за забава–тяхното възникване, изменение
или прекратяване следва да бъде установено от страните на общо основание и
с всички предвидени за доказване средства. Безспорно се установи, че такава
договорка за начисляване на неустойка в полза на купувача за забавено
предаване на документите, които удостоверяват годността на сградата, в която
е имотът, предмет на продажбата, да бъде ползвана – в конкретния случай
Разрешение за ползване от 14.10.2022г. по чл.177 от ЗУТ, е възникнала с
подписването на сключения между страните ПД от 10.01.2020г. и това, че
такава уговорка не е предвидена в окончателния договор по покупко–
продажба не води до извода, че действието й е престанало да съществува.
Напротив при липсата на всякакви др. договорки между страните за нейното
7
евентуално изменение или прекратяване на действието й, съдът приема, че тя
е съществувала и съществува и към момента след изповядване на сделката, и
към момента на предаване на посочените в нея документи.
Страните нямат спор, а и това се установява от удостоверението за
въвеждане в експлоатация, че за конкретната сграда, която е „пететажна
жилищна сграда с магазини, ресторант, трафпост и подземен етаж“ и по повод
искане на възложителя с вх. № СТ-04/1854-11-208/ 24.08.2022г., допълнено с
вх. № СТ-04/1954-11-565/ 01.09.2022г., е установена годността за ползване на
строежа в същият е въведен в експлоатация с даденото разрешение за
ползване, считано от 14.10.2022г.
Това дава основание на съда да приеме, че продавачът е изпълнил
поетото с ПД , чл. 33 от него задължение за предаване на купувача на
документите по въвеждане на сградата в експлоатация със забава, и то с цели
651 дни, което поражда и правото на купувача да бъде обезщетен с
предвидената с тази договорка между страните неустойка в размер на сума в
размер на 10 502,41 евро за периода от 01.01.2021 година до 13.10.2022 година.
В разглеждания случай съдът е сезиран от ответника с възражение за
недължимост на претендирания от ищеца остатък от продажната цена първо
поради извършено извънсъдебно прихващане с възникнало в негова полза
вземане за неустойка за забавено снабдяване с разрешението за ползване на
сградата и в евентуалност със сторено с отговора съдебно възражение за
прихващане на неплатения остатък с дължимата по силата на договорки
между страните вземане за неустойка.
Прихващането като способ за погасяване на задължения е
регламентирано в разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до
размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били
налице, а не към датата на компенсационното волеизявление или за да се
приеме, че с такова право е разполагал ответника – купувач преди датата на
сезиране на съда със заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК,
следваше да се установи от него кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) съществуването на две действителни вземания/ задължения/;
8
2) вземанията да са насрещни; 3) да имат за предмет пари или еднородни и
заместими вещи; 4) вземането на страната, която прихваща /активното
вземане/ да е изискуемо и ликвидно, а ликвидно е вземането, по което няма
спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното
с влязло в сила съдебно решение вземане. В случая, както се установява от
кореспонденцията между страните – отправено изявление от Д. до К... ООД за
прихващане на сумата от 16 133.22 евро като неплатена цена по договора с 10
502.41 евро като неустойка по чл.33 от ПД, което не е прието от К... ООД, не
се установява безспорност на едно от вземанията между страните, което дава
основание на съда да приеме, че насрещното вземане на К... ООД към датата
на подаване на исковата молба за неплатения остатък от цената е
съществувало, но в размер съобразно стореното с платежно нареждане от
28.10.2022г /от Д. в полза на продавача плащане от 11 021.91 лева или 20
540.92 лева.
Съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 2/ 18.03.2022 г. по тълк. д. №
2/2022 г. на ОСГТК на ВКС, когато ответникът се позовава на погасителния
ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме,
че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално
заявено възражение за съдебно прихващане. Доколкото изявлението за
извънсъдебно прихващане в случая е своевременно заявено с отговора на
исковата молба, съдът следва да разгледа същото като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане, след като е приел, че извънсъдебно такова
не се е осъществило.
Съобразно по – горе изложените мотиви настоящият състав приема,
че то е основателно – действителна договорка за неустойка в случай на забава
при предаване на документите по въвеждане на сградата в експлоатация,
обвързваща страните по чл.33 от предварителния договор между тях;
съществуването на две действителни вземания – за неплатена част от цената в
полза на продавача и за обезщетение за забава в полза на купувача, които
произтичат от едно и също основание – предварителния договор за покупко –
продажба от 10.01.2020г., същите са с един и същи предмет - пари,
установяване на тяхната безспорност в хода на делото и съответно
прихващане до размера на по – малкото от тях или до размера на неплатената
остатъчна цена, което дава основание на съда да приеме, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена с оглед стореното в хода на делото
9
възражение за прихващане.
Само в пълнота и с оглед наведените от ищеца възражения за
неоснователност на възражението за прихващане между цената и неустойката
като начислена на нищожно основание при противоречие на добрите нрави,
както и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съдът споделя следното:
тази клауза е договорена в интерес и на двете страни с цел те да бъдат
мотивирани да изпълнят задълженията си като продавач и купувач изцяло и в
срок, същата е в един и същи размер за всяка една от тях и до определен,
максимален процент при забава – не повече от десет процента от продажната
цена и регулира по един и същи начин правата и задълженията и защитава
техните интереси в еднаква степен, което е в синхрон с общоприетите правила
и норми в тези отношения.
А относно наличие на пречки по предаване на тези документи по вина
на трети лица, то съдът приема, че и това обстоятелство остана недоказано тъй
като видно от самото разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация
същото е издадено само два месеца след подаване на искането за издаване на
такова т. е. в разумен срок и изключва вина на компетентния за това орган.
С тези мотиви искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Молбата на ответната страна за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвокат в заповедното дело с № 17703/ 2023г. следва да
бъде оставена без уважение. С оглед дадените в ТР № 6/ 6.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разяснения съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението
като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. В конкретния случай по гр.дело с № 17703/
2023г. е представено само пълномощно за упълномощаване на адв. Ф. по
делото от ответника, но не и договор съобразно указанията на ВКС, а от
самото платежно нареждане към отговора на исковата молба за платена сума в
полза на адв. Ф. за правни услуги не би могло да се направи извод за
заплащане именно на такива по представителство на Д. в хода на ч.гр.дело с №
17703/ 2023г. Молбата като недоказана следва да бъде оставена без уважение.
10
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К...“ ООД, ЕИК ..., със седалище в С. и
адрес на управление ул.“Е.“№.., представлявано от управителя К. И. С. спрямо
Д. И. Д., ЕГН ********** , от гр.С/адрес/иск с правно основание по чл. 422,
ал.1 от ГПК във чл.200 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено, че Д.
Д. дължи на „К...“ ООД сумата от 20 540,92 лв. главница, представляваща
неизплатен остатък от продажна цена по Договор за покупко-продажба на
недвижим имот - апартамент № 3А на втори етаж, кота плюс 3.50 метра, със
застроена площ 170.91 кв.м. заедно с 3,05% равняващи се на 16,82 кв. м.
заедно с 2,48 % ид. ч. от общите части на сградата под кота +/- о,оо (нула)
метра, равняващи се на 2,17 кв. м. или обща площ на апартамента от 189,89 кв.
м,, състоящ се от антре, спалня с дрешник и баня с тоалетна, дневна с
трапезария и кухненски бокс, предверие, баня с тоалетна, две спални и две
тераси, който договор е обективиран в НА за продажба на недвижим имот с №
7, том II, рег. № 1528 дело с № 147/ 23.02.2021г на нот. с рег. № 210 при НК
ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 821,64 лв.,
дължима се за периода от 25.10.2022г. - 17.03.2023г., както и законната лихва
върху главницата от 03.04.2023г. до окончателното издължаване, които суми
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК с № 13546/15.05.2023г и изпълнителен лист №
11043/15.05.2023г. по ч.гр.дело с № 17703/ 2023г. по описа на СРС поради
ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на ответника Д. И. Д., ЕГН
********** с основание по чл.92 от ЗЗД срещу „К...“ ООД, ЕИК ...,
представляваща вземане за неустойка в размер на 20 540.92 лева на основание
Предварителен договор между “К...“ ООД и Д. И. Д. за покупко – продажба на
недвижим имот и отстъпено право на строеж и за строителство на бъдещ имот
от 10.01.2020г., чл. 33 от него и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И. Д., ЕГН ********** с
основание по чл. 78, ал.3 от ГПК срещу „К...“ ООД, ЕИК ... за присъждане на
разноски за възнаграждение за адвокат по гр.дело с № 17703/ 2023г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12