Р
Е Ш Е Н И Е
№
14
гр.
Елена, 19.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
С
НП № 17-0260-000456/10.11.2017 г. на Началника на РУ на МВР гр. Елена за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца на Г.Д.Г. ***.
Постъпила
е жалба от Г.Д.Г., чрез пълномощника му адв. С.Н., против НП. В същата се твърди,
че последното е незаконосъобразно. Действително, на 19.07.2017 г.
жалбоподателят е управлявал МПС – колесен трактор „Зетор 8001“, което не било
регистрирано по надлежния ред. На същата дата било образувано наказателно
производство под № ЗМ-152/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Елена и прокурорска
преписка № 382/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Елена, а на 21.07.2017
г. жалбоподателят бил привлечен в качеството на обвиняем. С постановление на
Районна прокуратура – Елена досъдебното производство било прекратено. Според
пълномощника на жалбоподателя от атакуваното НП не било видно дали
постановлението на Районна прокуратура – Елена е влязло в сила, за да бъде
образувано административнонаказателно производство. На следващо място, било
отразено, че НП е издадено въз основа на АУАН № Г644465/19.07.2017 г., а не въз
основа на постановлението на Районна прокуратура – Елена. Освен това в НП и в
постановлението били посочени различен час на извършване на деянието и друг
модел на МПС. На последно място в жалбата се излага, че с издаване на
процесното НП се ангажира отговорността на жалбоподателя два пъти за едно и
също нещо, което от своя страна е недопустимо, тъй като се нарушава правилото „ne bis in idem“.
Жалбоподателят
моли съда да отмени НП № 17-0260-000456/10.11.2017 г. на началника на РУ на МВР
гр. Елена, като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят Г.Д.Г. не се явява. Същият се представлява от
адв. С.Н., който поддържа депозираната жалба. Моли съда да отмени издаденото
НП. Претендира направените разноски по делото в размер на 300.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание ответник-жалба РУ на МВР гр. Елена не се представлява и не
взема писмено становище.
В
съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не
взема писмено становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
На
19.07.2017 г. свидетелите Н.Х.Д. и С.С.М., двамата служители на РУ на МВР гр.
Елена, били на работа за периода от 8.00 часа до 16.00 часа. Около 14.50 часа
същите се придвижвали със служебен автомобил по пътя от с. Майско, общ. Елена
към с. Константин, общ. Елена. Д. и М. забелязали срещу тях да се движи МПС –
трактор, на който нямало поставена регистрационна табела. Свидетелят Д. подал
светлинен и звуков сигнал и спрял МПС. Извършена била проверка на МПС и на
водача, при която се установило, че същото е управлявано от жалбоподателя и не
е регистрирано по надлежния ред. За извършеното нарушение свидетелят Н.Х.Д.
съставил на последния АУАН № 644465/19.07.2017 г. в присъствието на свидетеля С.С.М..
В последния било вписано, че на 19.07.2017 г. около 14.50 часа на път II-53 около км. 67+200 в посока към с. Майско, общ. Елена
жалбоподателят управлявал колесен трактор „Зетор 8001“, червен на цвят, с рама
№ 78151, неустановена собственост, като при извършената проверка се установило,
че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя,
свидетеля и жалбоподателя и съставен в три екземпляра. Жалбоподателят получил
препис от документа на 19.07.2017 г.
На
същата дата – 19.07.2017 г. било образувано бързо производство № ЗМ-152/2017 г.
по описа на РУ на МВР гр. Елена срещу жалбоподателя Г.Д.Г., за това, че на
19.07.2017 г. около 15.30 часа на главен път II-53
около км. 67+200 на територията на Община Елена управлявал МПС - колесен
трактор „Зетор 8111“, червен на цвят, с рама № 78151, неустановена собственост,
което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК. С Постановление от 28.07.2017 г. на Районна прокуратура –
Елена бързо производство № ЗМ-152/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Елена е
преобразувано в досъдебно производство. С Постановление от 21.07.2017 г.
жалбоподателят бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С Постановление
от 25.10.2017 г. на Районна прокуратура – Елена на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било прекратено досъдебно производство №
ЗМ-152/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Елена, водено срещу жалбоподателя Г.Д.Г.
за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради липса на данни
за извършено престъпление. Досъдебното производство било изпратено на Началника
на РУ на МВР гр. Елена по компетентност. Постановлението е влязло в сила на
6.11.2017 г.
Началникът
на РУ на МВР гр. Елена издал НП № 17-0260-000456/10.11.2017 г., в което било
посочено, че се издава въз основа на АУАН № 644465/19.07.2017 г., съставен от
свидетеля Н.Х.Д.. В НП било вписано, че на 19.07.2017 г. около 14.50 часа на
път II-53 около км. 67+200 в посока към с.
Майско, общ. Елена жалбоподателят Г.Д.Г. управлявал колесен трактор „Зетор
8001“, червен на цвят, с рама № 78151, неустановена собственост, като при
извършената проверка се установило, че МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя
на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП било наложено
административно наказание – глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца. НП било връчено на 3.01.2020 г. на последния.
От
удостоверение № 260000-1821/20.07.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. Елена,
удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г.
на Началника на РУ на МВР гр. Елена и Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.
на Министъра на МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя
АУАН и тази на административнонаказващият орган да изготвя НП.
По
делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории А, С, В, АМ, ТКТ, както
и че многократно е санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП с НП и с фишове.
По
делото е приложено досъдебно производство № ЗМ-152/2017 г. по описа на РУ на
МВР гр. Елена.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Н.Х.Д.
и свидетелят С.С.М..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна.
Съдът
констатира, че административнонаказателното производство не е учредено
законосъобразно и не се е развило законосъобразно според правилата на ЗАНН,
приключвайки с обжалваното НП. В случая е нарушен принципът „не два пъти за
едно и също“, приложим пряко по силата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Според
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува. Съответно, според приложимата към момента на
учредяването на производството редакция на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, когато се
установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно
производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор.
В
процесния случай, видно от датата на огледния протокол, приложен по досъдебното
производство, първото процесуално действие, с което е започнало наказателното
преследване, е извършено на 19.07.2017 г. При това, видно от съдържанието му, свидетелят
на АУАН е вписан и като служител на РУ на МВР гр. Елена, запазил
местопроизшествието. От друга страна, видно от датата на съставянето на АУАН,
същият е издаден на 19.07.2017 г. в разрез с императива на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН.
Впрочем,
както е посочено в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, наблюдаваните в практиката случаи
на дублиране на административнонаказателни и наказателни производства срещу
едно и също лице по повод едно и също деяние се дължат предимно на грешки при
квалификацията на деянието като административно нарушение или престъпление, а
като неминуемо следствие от това – и при определянето на компетентността на
оправомощения орган и вида и характера на производството. Конкретиката на
разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България разкрива красноречив пример
тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административнонаказващия орган. Във
връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да
се образуват и провеждат административно-наказателни производства спрямо
нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния
наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са
привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното
производство от гледна точка на правилото „ne bis in idem“ с оглед
перспективата за по-експедитивно протичане на административнонаказателното
производство с наказателен характер и окончателното му приключване първо във
времето. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на
административно-наказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно
производство, акцентира върху „деянието“ като водещо основание при преценката
за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в
качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата
на чл. 211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не
се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към
наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на
прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне
наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за
преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните
органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административнонаказателно
производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно.
Извън
горното, в това тълкувателно решение на ВКС изрично е посочено, че в аспекта на
правилото „ne bis in idem“, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи
отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което
се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма,
логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за
понятието „idem“, че сама по себе си разликата в защитения обект не
предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на
тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение.
Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му
съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като
„престъпление“ или „административно нарушение“. Щом деянието е едно и също,
провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията
съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.
В
процесния случай разследването по досъдебното производство е за престъпление по
чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като непосредственият обект на защита са
обществените връзки/отношения, които осигуряват законосъобразното управляване
на МПС по принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП са обществените отношения, осигуряващи законосъобразното
управляване на МПС по отворените за обществено ползване пътища. При това следва
да се констатира, че е налице признака „idem“ относно обекта на нарушението и
на престъплението съобразно аргументите, посочени в Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС в конкретния
случай и за конкретното деяние.
Посоченото
по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано административнонаказателното
производство, завършило с процесното НП, което възпроизвежда, а и се обосновава
с недопустимо издадения в този случай АУАН.
Действително,
няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството, но в процесния
случай прекратяването на производството е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието
липсата на престъпление. С оглед на тази материалноправна по параметрите си
констатация е приложима забраната за ново наказателно преследване по аргумент
от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, която е пряко приложима към настоящия случай, тъй като
процесното административнонаказателно производство според два от критериите
„Енгел“ има характер на наказателно преследване по смисъла и за целите на
Конвенцията.
Дори
и да се поддържа в разрез с практиката на ВКС и с целите на Конвенцията
възможността на прокурора след постановление, приключващо наказателно
преследване, заради липса на престъпление, и в нарушение на принципа „не два
пъти за едно и също нещо“ да изпрати материалите по това производство за
провеждане на друго наказателно по смисъла на конвенцията производство, то в
процесния случай е нарушен принципът на равностойност, тъй като в националния
закон изрично е предвидена хипотеза за такъв случай – чл. 36, ал. 2 от ЗАНН в
приложимата му редакция. В този смисъл настоящата инстанция намира, че не е
налице правомерно учредяване и развитие на административнонаказателното
производство, приключило с процесното НП, в което изрично е отбелязано, че е
съобразен АУАН № 644465/19.07.2017 г.
Накрая,
съдът, след като приложи в процесния случай критериите „Енгел“ като тест за
характера на конкретното административнонаказателно производството, се
обосновава извода, че то има наказателен характер по смисъла на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Конвенцията и при провеждането и завършването му с наказателно
постановление се нарушава принципа „ne bis in idem“, в какъвто смисъл са мотивите
на многократно цитираното тълкувателно решение на ВКС. В синхрон с това
разбиране на съда са и измененията на ЗАНН и на НПК, обн. ДВ, бр. 63/2017 г.
По
тази причина обжалваното НП следва да се отмени. В този смисъл е Решение №
168/28.05.2018 г. по КНАХД № 10150/2018 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново.
Настоящата
инстанция намира, че дори да има извършено нарушение, то деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо и на това основание НП подлежи
на отмяна.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
На
осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК с оглед изхода на делото на
жалбоподателя Г.Д.Г. следва да се присъдят направените по делото разноски,
които съдът приема, че са в размер на 300.00 лв., съгласно представените по делото
доказателства.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 17-0260-000456/10.11.2017 г. на Началника на РУ на МВР гр. Елена, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лв.
00 ст.) и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на Г.Д.Г. с ЕГН **********
***, ж. к. „Зорница“ № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 44, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
ОД НА МВР ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***, ж. к.
„Зорница“ № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 44 направените разноски по делото в размер на
300.00 лв. (триста лв. 00 ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: