№ 1628
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221100503660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 08298/04.02.2022 г. на длъжника по
изпълнението "С.в. " АД срещу Постановление за разноски от 26.01.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510400056 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата
на ЧСИ, Район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е намалил
размера на приетотот за събиране адвокатско възнаграждение от 800 лв. на
700 лв.
Жалбоподателят "С.в. " АД счита, че присъденото в полза на
взискателя по изпълнителното делото адвокатско възнаграждение е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Поддържа, че единствено се дължи адв.възнаграждение по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело, като в случая е неприложима разборедбата на чл.10, т.2 от Наредбата,
доколкото липсва активно процесуално поведение на процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело, предвид последвалото
плащане на целия дълг по изпълнителния лист от длъжника в срока за
доброволно изпълнение. Възразява срещу размера на определената от ЧСИ
такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Искането към
съда е да отмени обжалваното Постановление. Иска се и съдът да преизчисли
таксата т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като
1
съдебният изпълнител не е взел отношение по начина на определяне на
таксата в обжалваното постановление.
Взискателите "Е.С.П." ЕООД и "Е.М." ЕООД във Възражение от
23.03.2022 г. оспорват жалбата на длъжника, намират я за недопустима,
евентуално неоснователна по изложените във възражението основания.
Частният съдебен изпълнител ЧСИ М.П., чийто действия се обжалват, е
изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, които са в смисъл, че разноските
се дължат в определения от него размер, поради което не са налице
основания за отмяна на обжалваното Постановление.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е и основателна, като съображенията на настоящия състав
са следните:
Изпълнително дело № 20228510400056 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на
Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист
от 26.03.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение от 10.11.2020 г.
по гр. д. № 61662/2019 г. на СРС, ГО, 175 състав, по което длъжникът "С.в. "
АД е осъден да заплати на Ф.К.Ш. сумата от 50 лв., разноски по делото. С
Договор за цесия от 15.07.2021 г. Ф.К.Ш. е цедирал вземането си на
взискателите "Е.С.П." ЕООД и "Е.М." ЕООД за цена от 40 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателите
са поискали образуване на изпълнително дело и събиране на сумата по
изпълнителния лист. Като изпълнителни способи са посочили - запор на
движими вещи на длъжника и възбрана на недвижими имоти, които са негова
собственост. Поискали са и събиране на разноските в изпълнителното
производство в размер, вкл. на 800.00 лв.., съобразно Договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2022 г.
Длъжникът "С.в. " АД е узнал за размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, с
получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 11.01.2022 г.
В двуседмичния срок за доброволно изпълнение - на 11.01.2021 г.
длъжникът по изпълнението "С.в. " АД е наредил и превел на съдебния
изпълнител по така образуваното изп. дело срещу него сумата от 69.00 лв.
при дължима 50.00 лв. по изпълнителното основание - видно от приложената
по изпълнителното дело вносна бележка на л.8.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК,
поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в
която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното
производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния
изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към
2
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация
на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на
неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е
нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за
начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и
събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./. Сега възможността на
длъжника на обжалва Постановлението на съдебиня изпълнител по
разноските е изричнопредвидена в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и
в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси,
други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се
заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл.78, ал.1
ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. По общите правила, посочени по-горе, щом
длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той
дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от
заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както
разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение, така и
съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Фактът, че плащането е
извършено в срока за доброволно изпълнение, не освобождава длъжника
от отговорността за разноските. Това е така, защото няма правна норма,
която да регламентира изключение от принципа, посочен по-горе, прогласен с
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ГПК, а разпоребата на т. 6 от т.
26 "Забележки" от ТТРЗЧСИ, която предвиждаше, че " върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира", бе обявена за нищожна с Решение № 13014 от 02.12.2015 г. по
адм. д. № 4389/2015 г. на 5 членен състав на ВАС. В същия смисъл е и
формираната задължителна съдебна практика, израз на която е Решение №
640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието,
че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, при които изпълнителното производство бъде
прекратено на някое от основанията по чл. 433 ГПК, с изключение на
хипотезата на прекратяване поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е платил след предявяване
от взискателя на изпълнителния лист пред съдебния изпълнител - аргумент от
чл. 426, ал. 1 от ГПК. Изключение от този принцип се съдържа единствено в
чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не
събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно
изпълнение. Напротив, в случаите, когато изплнението се извършва от частен
съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
3
доброволно изпълнение.
В разглеждания случай обжалваният акт на съдебния изпълнител, с
който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв., следва да бъде отменен като неправилен в ЧАСТТА за
горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да
намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство,
след връчване на Поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на
взискателите за удовлетворяване на паричното вземане. По делото не е
спорно, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил
изцяло задълженията по изпълнителният лист. Ето защо не е налице
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана единствено молба за
образуването му, която е задължителна предпоставка за предприемане на
последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от страна на
адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателите не са
предприемани.
Досежното искането в Жалбата за преизчисляване на дължимата
по т.26 от ТТРЗЧСИ такса , съдът намира, че доколкото в обжалваното
Постановление за разноски от 26.01.2022 г. ЧСИ въобще не се е произнесъл
по молбата на длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, и настоящият състав не може съдът за първи път да се
произнесе в съдебното производство. Това налага делото да бъде ВЪРНАТО
на ЧСИ за произнясяне по молбата на длъжника за преизчисляване на
дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса и постановяване на отделен акт.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на "С.в. " АД - длъжник по изпълнението,
Постановлението за разноските от 26.01.2022 г. по изпълнително дело №
20228510400056 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на
действие СГС, за горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, до 700 лв.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20228510400056 на ЧСИ М.П. рег. №
851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за произнясяне по молбата
на длъжника "С.в. " АД за преизчисляване на дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ
такса и постановяване на отделен акт за разноските по изпълнението.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5