Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр.Плевен, 11.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №199 по описа на Административен съд-Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Делото е образувано по жалба от „Боби транс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Гладстон“, чрез Адвокатско
дружество „Лалова и партньори“, адв.К.А.,***,
против Заповед №10990/26.01.2021 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е
наложена принудителна административна мярка №11176/26.01.2022 год.: запечатване
на търговски обект- ГСМ №1, находящ се в гр.Плевен, Западна индустриална зона,
местност „Витска ялия“, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г".
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправннте разпоредби
и при несъответствие с целта на закона, поради което се претендира нейната
отмяна. Сочи, че със заповедта се засягат законни права и интереси на
дружеството, тъй като се възпрепятства да използва бензиностанцията за подпомагане на
своята дейност. Счита,
че не е доказана компетентността на
административния орган, който е издал
ЗППАМ. В процесния ИАА е посочено, че издаващото акта лице е упълномощено със
Заповед на изпълнителния директор на НАП № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., но доколкото
същата не е приложена към заповедта или публично оповестена, не може да се
направи преценка дали е спазено изискването за компетентност. Сочи, че
оспорената заповед не съдържа всички посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, тъй
като липсват фактически и правни основания за издаването на акта. Счита, че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да установи всички относими към производството
факти и обстоятелства и да ги посочи в издадения от него акт, с което е нарушил
и администраггивнопроизводствените правила. Това се явява основание за
обжалване на процесната заповед и по чл. 146, т. 3 от АПК. След като не е
изследвана изцяло фактическата обстановка, то не могат да бъдат приложени и
правилните материалноправни разпоредби.
Сочи в жалбата, че административният орган е определил
ведомствената бензиностанция, използвана от „Боби Транс“ ЕООД като търговски
обект, което е незаконосъобразно. Съгласно nap. I, т. 41 от ДР на ЗДДС
"търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например:
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим
имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Следователно, за
да бъде един обект търговски по смисъла на закона, то в или от него трябва да
се извършва продажба на стоки или услуги, респективно да се извършва търговска
дейност по занятие. Твърди, че в настоящия случай обектът, стопанисван от
дружеството, е ведомствена бензиностанция или така наречения „вътрешен обект“
по смисъла на лар. 1, т, 7 от Закон за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, а
именно "Вътрешен обект" е съоръжение или обект, който е трайно
прикрепен към недвижим имот или е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на
Закона за устройство на територията, предназначен за зареждане на пътни
превозни средства, извьнпътна техника и механизация, използвани за собствени
нужди. Чрез него не се осъществява търговска дейност - продажба на горива,
респективно не попада и под обхвата на търговски обект. Прави извод, че
жалбоподателят има собствен вътрешен обект, за който купува гориво с цел
зареждане на собствените си превозни средства, поради което дружеството не
генерира печалба от продажбата на гориво, а го използва за подпомагането на
своята търговска дейност - тежкотоварен автомобилен транспорт. „Боби Транс“
ЕООД е транспортна фирма, която притежава лиценз на Общността за международен
автомобилен превоз на товари с № 9001 и притежава осем копия към лиценза, което
означава, че притежава осем товарни автомобила, с които извършва транспорт на
товари. За да улесни търговската си дейност, жалбоподателят е изградил
ведомствена бензиностанция или вътрешен обект, от която/който да зарежда своите
автомобили с гориво, закупено от съответен доставчик. С оглед на горното счита,
че НАП не е определила правилно
приложимата правна норма към настоящия случай, както и факта, че чл.118, ал. 6
от ЗДДС, сочещ като правило за поведение, което е нарушено, не се прилага за
настоящия случай, тъй като вътрешният обект не е търговски обект и респективно
задълженията на „Боби Транс“ ЕООД не следват от разпоредбата на чл. 118, ал, 6
от ЗДДС.
Сочи, че ако съдът
приеме, че е налице търговски обект, то НАП не е установил по безспорен
начин, че жалбоподателят не е изпълнил именно задълженията, произтичащи от
разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Първоначално е посочено, че се касае за
нарушение, извършено на 13.01.2022г., за което се издава процесната ЗППАМ, но
от друга страна в текста на ИАА са посочени и други дати, на които са извършени
нарушения - 08.11.2021г., 03.12.2021г. и 08.12.2021г. Счита, че на всяка една
от конкретно посочените в оспорената заповед дати, липсва нарушение –основание
за прилагане на ПАМ, като излага конкретни съображения за липса на всяко едно
от описаните нарушения на съответните дати. Прави извод, че липсват
доказателства, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно
поведение на задълженото лице, в резултат на манипулиране на системата или
други неправомерни действия. Счита, че не е налице нарушение, тъй като
дружеството е изпълнило всички свои законово определени задължения и не е установено недобросъвестно поведение,
свързано с манипулации на системите или незаплашане на данъци и акцизи.
Издаването на ЗППАМ, при липса на тези съставомерни елементи представлява порок
на ИАА на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Сочи още в жалбата, че при определяне на тежестта на нарушението и
последиците от него органът е използвал бланкетни изречения без налични факти и
обстоятелства за това. Счита за неподкрени с доказателства твърденията, „така извършеното деяние (без да бъде уточнено кое
точно) показва поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина,
която цели да гарантира, че всички лица ще спазват установените законови норми
и ще гарантират бюджетните приходи, поведение,
засягащо интересите на обществото като цяло“. Твърди, че бензиностанцията е вътрешен обект,
използва се единствено за подпомагане на търговската дейност на „Боби Транс“
ЕООД, като от нея не се извършват продажби на гориво. Това означава, че
дружеството е заплатило всички данъци и акцизи по получените доставки, тъй като
е последен получател по веригата с доставки н по никакъв начин не е ощетил
данъчната система и държавата като цяло. Поради което и не са произтекли
никакви вредни последици от твърдените нарушения спрямо НАП. Друг порок на заповедта според жалбоподателя е фактът, че липсва каквато и да било правна
обосновка на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, по повод
преустановяването на което се издава процесната заповед за прилагане на ПАМ. Адресатът
не може да разбере какво се преустановява с наложената спрямо него принудителна
административна мярка и защо. Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни
административни мерки, като случаите, когато се прилагат и техният вид се
уреждат в съответния закон, по арг. чл. 23 от ЗАНН. Сочи, че заповедта за
прилагане на ПАМ следва да е издадена в съответствие с предписаните от
разпоредбата на чл. 22 ЗАНН цели. След като мерките са с прсустановителен
характер, то следва да е ясно какво административно нарушение същите
преустановяват и това да е изрично аргументирано в акта по прилагането им.
Липсата на такава обосновка прави заповедта несъответна на целта на закона и е
нарушение на чл.146, т.5 от АПК. Сочи, че срокът за запечатване на обекта също
е необоснован и не е ясно как органът е
преценил, че 14 дни запечатване на обект за собствено ползване, ще преустанови
и предотврати неиндивидуапизираното нарушение.
По отношение на продължителността на срока твърди, че изложените мотиви в ЗППАМ
са бланкетни и не кореспондират с вида
на конкретно констатираното нарушение, за което е приложена ПАМ. Твърди, че са
нарушени изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС
във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за
неговата незаконосъобразност. По този начин е накърнено правото на защита на лицето -
адресат на акта, тъй като същото бива лишено от възможността да организира
адекватно защитата си срещу конкретни факти и обстоятелства, послужили като
основание за издаването на акта и приети за установени от НАП, което счита за
съществено нарушение на административнопроизводствените правила на основание
чл. 146, т. 3 АПК.
В заключение моли за отмяна на заповедта, претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат А. с пълномощно на л.17 от делото, която поддържа жалбата на заявените
в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Гатев с
пълномощно на л.114 от делото, който оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли,
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки,
в които развива подробни съображения за законосъобразност на оспорената
заповед.
Административен съд-Плевен, като прецени събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.01.2022 год. е извършена съвместна проверка от
органите на НАП и на БИМ, в обект - ГСМ №1,находящ се в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, местност „Витска ялия“, стопанисван и експлоатиран от
жалбоподателя. Установено е, че в обекта е инсталирана електронна система с
фискална памет /ЕСФП/ модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство на БИМ №
173FS/28.05.2019r., с централно регистриращо устройство /ЦРУ/ модел Datecs
FP-2000, с индивидуален номер на фискалното устройство DT794231 и индивидуален
номер на фискална памет /ФП/ № 02794231, регистрирана в НАП с потвърждение №
4324050 на 15.08.2019г. В обекта не се приемат плащания в брой. Горивото се
използва за вътрешно потребление, за зареждане на МПС, собственост на
дружеството. Горивото се отчита в резерв 2- вътрешно потребление. В обекта има
наличен 1 бр. надземен, стационарен, хоризонтален, цилиндричен резервоар, с
вместимост 16406 л., за съхранение на дизелово гориво. В обекта има налична 1
бр. колонка тип 8951.31, ДР№4111 SN 13019, с един брой пистолет, за зареждане
на дизелово гориво. В обекта има наличен съд за съхранение на ADBLUE, с
вместимост 1000 л. Цената за 1 л. гориво е 2.00 лева.
В хода на проверката е установено, че на
13.01.2022г. е получена доставка на 7059,00 литра дизелово гориво по АДД
№**********/12.01.2022г. с УКН № 0000000006621293, но постъпилото и отчетено
количество чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ е
7783,10 литра при 15 градуса, което е установено от предоставените документи за
гореописаната доставка и документи, отпечатани от ЕСФП / документална и
нивомерна доставка/. Установена е разлика между полученото количество гориво по
документ и постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 724,10 литра
повече. Проверяващите органи са направили извод, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да предава по
дистанционната връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива, с което е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС,
съгласно който текст всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Проверяващите
органи са преценили, че дружеството не
попада в обхвата на чл. 118, ал. 11, т.4 от ЗДДС.
В хода на проверката от страна на дружеството
са предоставени документи за получени
доставки на горива на 8.11.2021 год., 3.12.2021г.
и 8.12.2021г. След извършен анализ на всички предоставени документи и направена
справка в информационните масиви на НАП- „справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво за FDRID 4324050 за периода 1.11.2021 г. – 19.01.2022
год.проверяващите органи са установили следното:
- на 8.11.2021 г. е получена доставка на
7010,00 литра дизелово гориво по АДД № **********/27.10.2021г. с УКН №
0000000006440159, което е постъпило и потвърдено от нивомерната измервателна
система, видно от предоставен служебен бон № 0008592/08.11.2021г., отпечатан от
ЕСФП. Дружеството, в качеството си на получател по доставка на течни горива, не
е подало данни в НАП за гореописаната доставка на гориво чрез наличната,
въведена в експлоатация и работеща в обекта ЕСФП на датата на възникване на
данъчното събитие - 8.11.2021 г. От представените документи е установено, че е направен опит за въвеждане
на доставката на гориво по документ, но неуспешен. Приложен е служебен бон №
0008593/08.11.2021г., отпечатан от ЕСФП, на който е изписано: „Доставка на
гориво по документ неуспешна. Невалидна дата на доставка“;
-на 3.12.2021 г. е получена доставка на
5034,00 литра дизелово гориво по АДД № **********/24.11.2021 г. с УКН №
0000000006505774, което е постъпило и потвърдено от нивомерната измервателна
система, видно от предоставен служебен бон № 0008837/03.12.2021 г., отпечатан
от ЕСФП. Дружеството, в качеството си на получател по доставка на течни горива,
не е подало данни в НАП за гореописаната доставка на гориво чрез наличната,
въведена в експлоатация и работеща в обекта ЕСФП на датата на възникване на
данъчното събитие - 3.12.2021 г. От представените документи е установено, че е
направен опит за въвеждане на доставката на гориво по документ, но неуспешен.
Приложен е служебен бон № 0008843/03.12.2021г., отпечатан от ЕСФП, на който е
изписано следното съобщение: „ Доставка на гориво по документ неуспешна.
Невалиден АДД номер“;
-на 8.12.2021
г. е получена доставка на 5041,00 литра дизелово гориво по АДД №
**********/26.11.2021г. с УКН № 0000000006510348, което е постъпило и потвърдено
от нивомерната измервателна система, видно от предоставен служебен бон №
0008890/08.12.2021 г., отпечатан от ЕСФП. Дружеството, в качеството си на
получател по доставка на течни горива, не е подало данни в НАП за гореописаната
доставка на гориво чрез наличната, въведена в експлоатация и работеща в обекта
ЕСФП на датата на възникване на данъчното събитие - 8.12.2021 г. От
представените документи е установено, че е направен опит за въвеждане на
доставката на гориво по документ, но неуспешен. Приложен е служебен бон №
0008891/08.12.2021 г., отпечатан от ЕСФП, на който е изписано следното
съобщение: „Доставка на гориво по документ неуспешна. Невалиден АДД номер“.
Проверяващите органи са направили извод, че „Боби
транс“ ЕООД в качеството си на получател по доставки на течни горива, съгласно
чл.118, ал.10 от ЗДДС, не е подало данни за доставката на полученото количество
гориво, постъпило и потвърдено от нивомерната измервателна система /НИС/, на
датата на възникване на данъчното събитие.
За резултатите от проверката е съставен протокол
за извършена проверка сер. АА № 0283133/20.01.2022г., ведно с приложени
доказателства: МФО №0009149/20.01.2022 г.; КЛЕН за периода на проверката;
писмено обяснение на задълженото лице; документи за получени доставки на дизелово
гориво на 08.11.21 г.; 03.12.21 г.;08.12.21 г. и 13.01.22 г.; блок схема от
28.08.19 г.; блок схема от 20.01.2022 г.
Съставен е АУАН № F641572/29.01.2022 год. затова, че дружеството не е
изпълнило задължението си да предава по
дистанционната връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива, тъй като на 13.01.2022 год. е получило доставка на 7059,00
литра дизелово гориво по АДД №**********/12.01.2022г. с УКН № 0000000006621293,
но постъпилото и отчетено количество чрез наличната в обекта нивомерна
измервателна система/НИС/ е 7783,10 литра при 15 градуса, което е установено от
предоставените документи за гореописаната доставка и документи, отпечатани от
ЕСФП / документална и нивомерна доставка/. Установена е разлика между
полученото количество гориво по документ и постъпилото и отчетено чрез НИС
количество в размер на 724,10 литра повече. С АУАН е вменено на дружеството
нарушение на разпоредбите на чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС.
Съставен е и АУАН №F641573/29.01.2022 год. затова, че дружеството в
качеството си на данъчнозадължено лице-получател по доставки на течни горива,
съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС, не е подало данни за доставка на полученото
количество гориво, постъпило и потвърдено от нивомерната система на датата на
възникване на данъчното събитие – нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед
№10990/26.01.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка №11176/26.01.2022 год.: запечатване на търговски обект-
ГСМ №1, находящ се в гр.Плевен, Западна индустриална зона, местност „Витска
ялия“, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г". Заповедта е връчена на дружеството на 10.02.2022 год., а жалбата
против нея е заведена с входящ №26-Б-121
от 23.02.2022 год.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което
има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149,
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената
на л.78 от делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год.. изпълнителният директор
на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Именно Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е издал оспорената в
настоящото производство заповед.
Оспореният
административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа
задължителните реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК. Подробно
в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането
на процесната ПАМ. Описани са и предходни доставки на дизелово гориво,
постъпили и потвърдени от нивомерната измервателна система, за които се твърди
в оспорената заповед, че не са подадени данни в НАП чрез наличната, въведена в
експлоатация и работеща в обекта ЕСФП на датата на възникване на данъчното
събитие, като е отразено в заповедта, че и в трите констатирани предходни
случаи на доставки, са правени опити за
въвеждане на доставките, които са се оказали неуспешни. Т.е констатираните нарушения на посочените в
заповедта конкретни дати , описани чрез своите индивидуализиращи белези в
достатъчна степен, са станали основание за приложената от органа мярка на
принуда.
В производството пред административния орган не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на
закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за
установяване на констатираното административно нарушение, обосновало
прилагането на мярката, но въпреки това акт за нарушение е издаден. Фактите,
изпълващи хипотезата на чл.118, ал.6 и
чл.186, ал. 1, т. 1,
б. "г" ЗДДС, са
описани в съставения при проверката в търговския обект протокол №0283133/20.01.2022
год., който е описан в оспорената заповед.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, съгласно която принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите.
В конкретния случай административният орган е
приел, че не е спазено изискването на чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, която
норма е посочена като нарушена в оспорената заповед. Съгласно чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, всяко
лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива.
В конкретния случай съдът намира, че от фактите
по делото и от съдържанието на оспорената заповед не се установява
жалбоподателят да не е изпълнявал задължението си по чл. 118, ал.
6 от ЗДДС.
В хода на извършена проверка на 20.01.2022 год.
на търговски обект-ГСМ №1, находящ се в гр.Плевен, Западна индустриална зона,
местност „Витска ялия“, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че на
13.01.2022г. е получена доставка на 7059,00 литра дизелово гориво по АДД
№**********/12.01.2022г. с УКН № 0000000006621293, но постъпилото и отчетено
количество чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ е
7783,10 литра при 15 градуса, видно от предоставените документи за
гореописаната доставка и документи, отпечатани от ЕСФП / документална и
нивомерна доставка/. Установена е разлика между полученото количество гориво по
документ и постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 724,10 литра
повече. Тази констатация се установява от приложените на л.36 от делото 2 броя
служебни бона, в които е отразено следното: доставка на гориво по
документ-успешна, в резервоар 1, обем на горивото при 15 градуса-7059 литра,
АДД на доставката-01000000000006621293, дата на документа-29.12.2021 год.;
постъпило зареждане по нивомер успешно в резервоар 1, литри при 15 градуса-7783.
От една страна постъпилото количество по
документ -7059, съответства напълно на
приложените по делото писмени доказателства:
Според нареждане за експедиция 142487/12.01.2022 год. на л.37 от делото,
количеството на експедираното гориво е 7059 литра; Според товарителницата към
фактура, количеството на горивото при разтоварването му на 13.01.2022 год. е
било 7060,2 литра, т.е. установява се незначително отклонение от 1,2 л., което
може да се дължи на остатъчно количество в цистерната; На л.42 от делото е
приложена и самата фактура за доставка на горивото, от която се установява, че
количеството на същото е 7059 литра. Налага се извод, че всички налични по
делото документи, и то не само тези, които формално придружават горивото и
удостоверяват „на хартия“ неговото количество, а и тези, които удостоверяват количеството реално разтоварено гориво-в
случая товарителницата към фактурата на л.40, удостоверяват доставено дизелово
гориво именно в количество от 7059 литра, колкото е отчетено по документ.
От друга страна, контролните органи не са
установили и липсва констатации, постъпилото количество по нивомер, на какво се
дължи и по-конкретно, че тази разлика от
724 л. се дължи на поведение на жалбоподателя, целящо осуетяване или
възпрепятстване предаването на данни към НАП. В оспорената заповед се сочи, че дружеството
не е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни,
даващи възможност да се определят наличните количества горива в резервоарите,
но не е конкретизирано дали дружеството не е изпълнило задължението си да
предаде данни към НАП за цялото количество дизелово гориво по нивомер, или само
на 724 литра, представляващи
разликата между количеството ДГ
по документи и по нивомер. Останало е неизяснено или поне липсва такава
констатация в протокола и в оспорената заповед дали е неотчетено цялото
измерено количество по нивомер или само установената разлика. Което е от
съществено значение за отговорността на дружеството.
На последно, но не по значение място се
установява от доказателствата по делото, че в
обекта е инсталирана електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел
DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство на БИМ № 173FS/28.05.2019r., с централно
регистриращо устройство /ЦРУ/ модел Datecs FP-2000, с индивидуален номер на
фискалното устройство DT794231 и индивидуален номер на фискална памет /ФП/ №
02794231, регистрирана в НАП с потвърждение № 4324050 на 15.08.2019г.
Установено е, че горивото се използва за вътрешно потребление, за зареждане на
МПС, собственост на дружеството. Горивото се отчита в резерв 2- вътрешно
потребление. В обекта има наличен 1 бр. надземен, стационарен, хоризонтален,
цилиндричен резервоар, с вместимост 16406 л., за съхранение на дизелово гориво
и 1 бр. колонка тип 8951.31, ДР№4111 SN
13019, с един брой пистолет, за зареждане на дизелово гориво. В обекта има
наличен съд за съхранение на ADBLUE, с вместимост 1000 л.
В хода на извършената проверка, за която е
съставен Протокол №0283133/20.01.2022 год.
са разпечатани от контролните органи МФО №0009149/20.01.2022 год. и ДФО
№0704/20.01.2022 год., ведно със справка за наличност на горивото в резервоара
и справка тотални броячи. От служителите на БИМ са извършени 2 броя проточвания
по 20 литра, след което отново е разпечатан ДФО №0705/20.01.2022 год., ведно
със справка наличност на горивото в резервоара и справка тотални броячи.
Осъществен е контакт с лица от НАП относно сверяване на постъпилите данни в
сървъра на НАП с данните, отпечатани на ДФО. Не са установени различия в
данните, постъпили в НАП с данните, отпечатани от ДФО. Налага се извод, че при
контролната проверка е установено пълно съответствие между данните,
обективирани в находящите се при дружеството документи за съответните доставки
с данните в сървъра на НАП, постъпили от търговеца относно получените от него
доставки.
Нещо повече- в оспорената заповед като
допълнителни мотиви в подкрепа на изводите на органа за неотчитане чрез
изградената дистанционна връзка с НАП на данни за всички доставки, са описани
доставки на ДГ на три конкретни дати- 8.11.2021 год., 3.12.2021 год. и
8.12.2021 год. За доставките на ДГ и на трите дати обаче, видно от описаните
обстоятелства в съставения протокол и в оспорената заповед, е описано, че не са
подадени данни в НАП чрез наличната, въведена в експлоатация и
работеща в обекта ЕСФП на датата на възникване на данъчното събитие. Установява
се обаче от приложените по делото служебни бонове от съответните дати, и от
описаните факти в оспорената заповед, че
е направен опит за въвеждане на доставката на гориво по документ за
всеки един от дните, но неуспешен. На приложените за трите дати служебни бонове
е посочено следното: „Доставка на гориво по документ неуспешна. Невалидна дата
на доставка“ , „ Доставка на гориво по документ неуспешна. Невалиден АДД
номер“. Т.е. данните сочат, че дружеството е направило опити да предаде данните
чрез дистанционна връзка до НАП, т.е. да изпълни задължението си за подаване на
данни,но поради неизяснени причини, това предаване технически не е могло да
бъде осъществено.
Ето защо всички доказателства сочат, че в обекта
има нивомерна система, че тя е работила в обекта на 13.01.2022 год., тъй като
от служебния бон за тази дата се установява, че е постъпило зареждане по
нивомер успешно. Системата е отчела
доставката, като по неизяснени от контролните органи причини постъпилото
количество по нивомер е по-голямо от постъпилото такова по документи. Останало
е неизяснено в рамките на производството дали цялото измерено количество ДГ по
нивомер от 7783 литра е неотчетено , непредадено чрез дистанционна връзка, или
само разликата между полученото ДГ по документи и по нивомер от 724 литра и на
какво се дължи разликата в количеството
по документи и по нивомер. Не се спори, че за предаването на данните от
нивомерната система в търговския обект към ИС на НАП не се изисква намеса на
служител от търговския обект, т. е. на жалбоподателя, а това става автоматично
като функция на самата нивомерна система, за разлика от подаването на данни за
извършените доставки по документ за доставка, което се извършва ръчно от
оператор на ЕСФП. По делото, освен факта дали не е отчетено цялото количество
ДГ, постъпило на 13.01.2022 год. по документи, или само разликата до пълния
размер по нивомерна система, още е останало неизяснено по какви причини не са постъпили данните на сървърите
на НАП, но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод, че
такива данни не са били подадени чрез ЕСФП от жалбоподателя, като именно
неподаването им би било нарушение на чл. 118, ал.
6 от ЗДДС. В
настоящия случай в хода на административното производство, а и в настоящото
съдебно производство, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не
е подавал данни към ИС на НАП за извършените доставки на горива, които да дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите. По
делото не е спорно, че нивомерната система, използвана в ГСМ на жалбоподателя,
е работела нормално и това се установява от контролните проточвания и
разпечатване след тях на ДФО от дата 20.01.2022 год. при извършения контрол на
обекта, при което е установено пълно съответствие между документите за доставките и данните в
сървър на НАП. Т. е. не е налице принципно неподаване на данни. Това
обстоятелство от своя страна не изпълнява фактическия състав на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" във връзка с чл. 118, ал.
6 от ЗДДС и не
може да даде основание за налагане на принудителна административна мярка на
жалбоподателя.
Заповедта е несъответна и на целта на закона,
защото не кореспондира с вида на конкретно констатираното нарушение, за което е
приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е
наложена на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал.
6 от ЗДДС. Липсва
констатация за нередовност на използваната от жалбоподателя нивомерна система,
точно обратното, всички доказателства по делото сочат на нейната изправност и надлежно
отчитане на заредените количества горива. При положение, че тази система
предава данните към ИС на НАП автоматично, което също не се оспорва от
ответника, то обективно не е налице възможност за жалбоподателя да отстрани
твърдяното от ответника нарушение. Едновременно с това липсват данни да са
налице други такива нарушения, т. е. ЕСФП принципно да работи по неправилен
начин. В случая не е установено, че се
касае за укриване на информация от органите на НАП, доколкото жалбоподателят е
използвал ЕСФП с установена дистанционна връзка с ИС на НАП.
Независимо, че законът не предоставя възможност
за преценка на административният орган при установено нарушение измежду
изброените в чл. 186 от ЗДДС дали да
наложи или не ПАМ, при издаване на ЗНПАМ следва императивно да се спазва
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като
правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Административният орган, в конкретния случай, дори да се приеме, че е налице
извършено нарушение на чл. 118, ал.
6 от ЗДДС от
жалбоподателя, е издал индивидуален административен акт, без да извърши
преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за
наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В
случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за
конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена. Запечатването на
обекта ще има за последица блокиране дейността на търговеца, предвид, че на ГСМ
се зареждат собствени МПС, осъществяващи превоз, като по този начин ще му бъдат
причинени вреди, несъразмерни с мярката. В Тълкувателно решение № 2 от
22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния административен съд
се предвижда по
т.12, че при налагането на принудителна административна мярка трябва да
се прави преценка на конкретните относими факти спрямо конкретното лице, тоест
"личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и
достатъчно сериозна заплаха", засягаща основен обществен интерес. По т.9
от горепосоченото тълкувателно решение на ВАС е отбелязано, че налаганите
ограничителни мерки (принудителни административни мерки) по съображения за
защита на държавен или обществен интерес трябва да са съответни на степента на
опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето
разкриват. Т.е. засягането на субективното право трябва да е само в
необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната реална,
актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките трябва
да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в
най-малка степен правата на частното лице. В случая констатираното неправомерно поведение на дружеството нито сочи на
системност на неизпълнение на задължения във връзка с отчетността, нито
е установено да накърнява реда и
правната сигурност на данъчното документиране и отчитане движението на паричните средства, нито да затруднява
дейността на органите по приходите и да създава усложнения в отношенията на данъчните
субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. Затова и
приложената ПАМ се явява несъразмерна, несправедлива и нецелесъобразна в конкретния случай.
Предвид изложеното съдът намира, че наложената
с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни
цели и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50 лв., за заплащането на която е приложен документ
на л.88 от делото. Претендираното възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в настоящото производство в размер на 720 лв. с ДДС, своевременно
поискано още с жалбата и в хода на устните състезания, не следва да се присъжда
на жалбоподателя, предвид, че не е представено доказателство за направения
разход за адвокатско възнаграждение. По делото е приложено единствено
пълномощно от жалбоподателя за адв.А. за изготвяне и подписване на жалба и за
осъществяване на процесуално представителство по делото, но няма приложен
договор за правна помощ, в който да е вписана договорена и заплатена сума за
адвокатско възнаграждение в брой, нито такава договорена сума има в самото пълномощно, респективно
липсват други документи по делото, удостоверяващи договаряне и плащане на
дължимото адвокатско възнаграждение-например фактура и платежен документ за
превод или други. А доказването на договарянето и заплащането на адвокатското
възнаграждение е безусловно необходима предпоставка за неговото присъждане на
молителя, като при това всички документи за направения разход следва да са
представени по делото до приключване на устните състезания. Аргументи за това
се съдържат в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК. Доказателства за направени разноски за претендираните пътни
разходи за явяване в откритото съдебно
заседание също не са представени, въпреки че в приложения списък е описан
документ за платено гориво, какъвто всъщност липсва. Липсват и доказателства за
разходната норма на автомобила, с който е пътувал упълномощения адвокат. Поради
което и претендираните пътни разноски за явяване в съдебното заседание не
следва да се присъждат на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 АПК Административен
съд-Плевен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на „Боби транс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Гладстон“, чрез Адвокатско
дружество „Лалова и партньори“, адв.К.А.,***,
Заповед №10990/26.01.2021 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка №11176/26.01.2022 год.: запечатване
на търговски обект- ГСМ №1, находящ се в гр.Плевен, Западна индустриална зона,
местност „Витска ялия“, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП-СОФИЯ да заплати в полза на „Боби
транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул
„Гладстон“ направените разноски за държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Боби транс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Гладстон“ за заплащане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 /седемстотин
и двадесет лева/с ДДС и за пътни разходи
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/