Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 05.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на трети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела
Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Мирослав Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Поля Миткова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 182
по описа на Ловешки административен съд за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С
Решение №88/10.06.2019 г. по НАХД
№156/2019 г. Троянски районен съд е
отменил като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 1147/14.03.2019
г. издадено от директора на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на основание
чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр.1 от ЗГ във вр. с чл. 24, ал. 4, във
вр. с ал. 2, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, е наложил на инж. В.Г.В. ***, с ЕГН**********, глоба в
размер на 300 лв. /триста лв./ за това, че на 23.08.2018 г. в гр.Троян в
интернет информационната система на ИАГ – София в качеството на длъжностно лице
към ДГС – Троян и лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, което е издало
Позволително за сеч №0451027/20.08.2018 г., не е изпълнила задължението по чл.
24, ал. 4 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии да въведе в информационната система на ИАГ – София данните по чл. 24,
ал.2, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г., а именно имената на лицата, на които
се разрешава достъп до насаждението, в което се извършва добив на дървесина, и
постоянните им адреси по лична карта.
Постановеното
решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от РДГ – Ловеч,
представлявана от директор.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат
се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът неправилно
е приел, че не е извършено посоченото в НП нарушение.
Иска се от съда да бъде отменено изцяло
решението на ТРС и да се потвърди НП. Жалбата е подадена в срок, допустима е и
следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. В..
Ответникът,
редовно призован, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за основателност на
касационната жалба.
Пороците,
които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори касационен
състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с
оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Пред първо-инстанционния съд са представени писмени
доказателства и са събрани гласни такива.
Пред
първата инстанция е представена административно-наказателната преписка.
Съгласно
чл. 24, ал. 1 от Наредба №1 от 30.01.2012
г.за контрола и опазването на горските територии разрешителното за достъп до
насаждения, в които се извършва добив на дървесина, се дава в писмена форма от
лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията,
лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е
издадено позволителното за сеч. Ал. 3 задължава лицето, издало разрешителното
за достъп, да го предостави на лицето, издало позволителното за сеч, което по
силата на ал. 4 има от своя страна задължение да въведе в информационната
система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за сеч.
Видно
от описанието на нарушението в АУАН и в НП, същото явно се изразява в това, че инж.
В., като лице, издало на 20.08.2018 г. позволително за сеч на Ц.Б.,
представител на „МПЗ Балкан“ ЕООД позволителното за сеч, е бездействала и не е
въвела на 23.08.2018 г. в информационната система данните от разрешителното за
достъп до територията.
От
доказателствата по делото /лист 77 и 78 от първо-инстанционното дело и разпит
на свидетел в о.с.з. от 08.05.2019 г./ се установява, че в случая
разрешителното за достъп е издадено не от инж. В., а от представител на „МПЗ
Балкан“ ЕООД, на 31.08.2018г., когато е предоставено и на инж. В., която
веднага е въвела данните в информационната система.
Няма
доказателства по делото издаденото разрешително за достъп да е предоставяно на
инж. В. преди 31.08.2018 г., на посочената в НП дата 23.08.2019 г., за да е
възникнало за нея задължение да въведе данните към вече издаденото позволително
за сеч.
От
съдържанието на нормата на чл. 24 от Наредбата е видно, че нормативният акт
предвижда въвеждане на данните към вече издадено позволително за сеч, в един по-късен
момент, тъй като се казва „Лицето, издало
разрешителното за достъп, го предоставя на лицето, издало позволителното за сеч.“. Т.е., видно от използването
на минало свършено деятелно причастие на глагола „издало“, въвеждането на данните в информационната система става
след издаване и на позволителното за сеч, след издаване и на позволителното за
достъп, и след предоставянето му на лицето, издало позволителното за сеч, като
нормативният акт не обвързва предоставянето на данните с някакъв конкретен срок
– например с началната дата на сечта или срок след издаването на
позволителното. В административно-наказателната преписка и пред
първоинстанционния съд няма представени никакви доказателства данните да са
предоставени на инж. В. преди 31.08.2018г., на която дата са въведени от нея в
информационната система.
Ако
е налице извършено нарушение, изразяващо се в допускането в сечището на лица,
които не са имали издадено позволително за достъп и въведени данни в
информационната система, то това не е нарушението, описано в процесните АУАН и
НП, и инж. В. не е негов извършител.
С
оглед изложеното касационният състав споделя изцяло извода на ТРС, че
издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като описаното в него деяние не е
извършено – няма незаконосъобразно бездействие на инж. В. да въведе посочените
данни от позволително за достъп в информационната система на 23.08.2018 г.
По
изложените мотиви постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88/10.06.2019 г. постановено по
НАХД №156/2019 г. по описа на Троянски районен съд, като законосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.