Решение по дело №1924/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от С. П. С., с [ЕГН] – подсъдим в Затвора Бургас против ГД „Изпълнение на наказанията“-София при Министерството на правосъдието [населено място].

Ищецът твърди, че в периода от 04.10.2022 г. до настоящия момент пребивава в Затвора Бургас, в качеството на подсъдим, като на 20.10.2022 г. след оплакване от кашлица и запушен нос, достигащи невъзможност да диша в Медицински център при Затвора Бургас му е изписан антибиотик, но не са му изписали витамини. След преминаване на курса на лечение с антибиотик около носа му се появила постоянна тежест, за която от Медицинския център му дали мехлем с ментол. Не бил изведен на външен лекар УНГ, както не му било изписано друго лекарство, въпреки че през този месец симптомите се засилвали и утихвали. Неглижирането на състоянието му и невзетите мерки в пълен обем, неизвеждането на външен лекар причинили болки и страдания, системна невъзможност да спи, да диша нормално, страх и безпокойство за здравето, чувство за безизходица и нужение, отделно болките от кашлицата, които рефлектирали в гръбначния стълб усилили болката, тъй като имал „спондилоза артроза на торакалните прешлени“. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 100 000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди през периода от 20.10.2022 г. до 13.05.2023 г., изразяващи се в болки и страдания, системна невъзможност да спи, да диша нормално, страх и безпокойство за здравето, чувство на безизходица и унижение. С исковата молба се ангажират доказателства.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Моли да бъде уважен предявеният иск.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор (л.48-51) намира искът за допустим. Излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а именно неустановяване на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Посочва, че от изготвената медицинска справка е видно, че на ищеца са предоставени исканите витамини, а извеждане на външен специалист УНГ не е било наложително, тъй като от Медицински център му е осигурено нужното лечение с предписан мехлем, довел до пълното му излекуване. Представя писмени доказателства.

Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения иск.

ПО ФАКТИТЕ:

Според медицинска справка /л.54-56/, изготвена от медицински фелдшер Р. П. за периода от 20.10.2022 г. до 13.05.2023 г. по отношение на подсъдимия С. С. са проведени медицински прегледи в МЦ Затвора Бургас и му е предоставена медикаментозна терапия, както следва:

• на 20.10.2022 г. – амб. № 6254 – поставена диагноза „Остър катар на горните дихателни пътища“, получена терапия: кларимед антибиотик – 1 опаковка; витамин С – 14 дражета; колдрекс – 3 сашета; аналгин, парацетамол, аспирин, ефизол и бромхексин по 8 таблетки; и ринолекс мас – 1/3 туба;
• на 08.11.2022 г. – амб. № 6558 – поставена диагноза ОВИ и за дело е предоставена терапия: аналгин, парацетамол, ефизол и бромхексин по 4 табл., ринолекс – 1/3 туба;
• на 21.11.2022 г. – амб. № 6781 – поставена диагноза „Ринофарингит“, получена терапия: парацетамол, ефизол и ибупрофен по 6 табл.; ринолекс –  туба и бронхексин – 10 табл.; измерената температура е 35.9 гр.;
• на 29.11.2022 г. – амб. № 6926 – преглед за дело с поставена диагноза – „Санус“ /клинично здрав/;
• на 29.12.2022 г. – амб. № 7339 – връчена епикриза от УМБАЛ-Бургас – 2-ро ХО;
• на 23.01.2023 г. – амб. № 386 – поставена диагноза „Увреждане на междупрешленни дискове“, получан терапия: пироксикам – 4 табл. и мидокалм – един блистер;
• на 03.02.2023 г. – амб. № 585 – получена терапия – омепразид – 1 опаковка, дадени от МЦ „Лайф Хоспитал“-Бургас;
• на 06.02.2023 г. – амб. № 626 – преглед за дело с поставена диагноза Санус, получена терапия: аналгин, парацетамол, аспирин и темпалгин по 4 табл.;
• на 07.02.2023 г. – амб. № 660 – преглед за дело с поставена диагноза Санус;
• на 14.02.2023 г. – амб. № 765 - преглед за наказателна килия е поставена диагноза „клинично здрав“, измерена е температура – 35.7 гр., получена терапия: стопацид – 1 оп.; дадено е заключение, че може да постъпи в наказателна килия;
• на 20.03.2023 г. – амб. № 1271 – поставена диагноза „Дерматис“, получена терапия: клобедерм – 1 туба и ибупром – 6 табл.;
• на 10.04.2023 г. – амб. № 1628 – преглед за дело с поставена диагноза „клинично здрав“;
• на 18.04.2023 г. – амб. № 1739 – преглед за дело с поставена диагноза „клинично здрав“;
• на 21.04.2023 г. – амб. № 1793 – поставена диагноза ОВИ; получена терапия: солволан, ефизол, парацетамол и деслоратадин по 8 табл.; измерена температура – 35.9гр.;
• на 24.04.2023 г. – амб. № 1807 – преглед за дело с поставена диагноза Санус;
• на 12.05.2023 г. – амб. № 1963 – преглед за дело с поставена диагноза Санус.

Описаните в медицинската справка прегледи на С., изършени в МЦ Затвора Бургас, и получената от него медицинска терапия са отразени в Амбулаторния журнал на центъра, копие от който е предоставено по делото /л.65-96/.

В медицинската справка са описани и проведени медицински прегледи на С. от специалисти, за които с административната преписка са представени съответните амбулаторни листи и резултати от изследвания:

• на 31.08.2022 г. – проведено клинично изследване на чернодробни ензими – б.о.; за изследването е представен резултат от кръвни изследвания, извършени на 31.08.2022 г. в МДЛ Л. ЕООД;
• на 07.11.2022 г. – проведен преглед от д-р Х. ОПЛ при Затвора Бургас, за което е издаден амбулаторен лист 22311209981Е, представен по делото /л. 58/, при който е поставена анамнеза: много добро общо състояние; контактен; адекватен; ориентиран за време и място; бял дроб и сърце - чисто везикуларно дишане без патологични отклонения; корем – мек, без хронична симптоматика; крайници – б.о. /без отклонения/; без патологична неврологична симптоматика;
• на 18.11.2022 г. под амб. № 812 е отразен извършен преглед от д-р Ярмова – офталмолог с поставена диагноза „Пресбиопия“ и изписани очила; за прегледа е издаден амб.лист № 2232В029ЕD1, представен по делото /л.59/;
• на 21.11.2022 г. ищецът е хоспитализиран по спешност в УМБАЛ- [населено място] – хироргично отделение с диагноза „Язва на стомаха с кръвоизлив“; за периода на хоспитализация е изготвена епикриза II XО, приложена по делото /л.68/, в която е отбелязано, че периодът на хоспитализация е 7 дни, като на С. е назначена диета; във връзка с дадените предписания с епикризата на ищеца била назначена Диета № 1 от д-р Х. ОПЛ при Затвора Бургас;
• на 29.12.2022 г. епикризата, издадена от УМБАЛ – [населено място] № II XО е постъпила в Затвора Бургас, като е предадена на С. срещу подпис и вписване в Амбулаторния журнал на Медицинския център под амб.№ 7339/29.12.2022 г.
• на 22.12.2022 г. - проведен преглед от д-р Б. - ортопед, за което е издаден амбулаторен лист 223563018531, представен по делото /л. 62/, при който е поставена диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове“ и пациентът е насочен за консултация с невролог и е назначена терапия с бокоуспокояващи;
• на 22.12.2022 г. - проведен преглед от д-р Балимезов - невролог, за което е издаден амбулаторен лист 22356201АF34, представен по делото /л. 61/, при който е поставена диагноза „Други спондилози с радикулопатия“ и е назначена рентгенография. Същият ден е извършена рентгенография на С., резултатът от която е приложен по делото /л.60/, като от същата е констатирано – дясна глезенна става – нормално; торакални прешлени – умерена торакална спондилартроза, преден полюс – без патология. На ищеца е назначена медикаментозна терапия с дексофен и лансопрол.

Представен е също и амбулаторен лист /неописан в изготвената медицинска справка/ № 230340057F84 от 03.02.2023 г. /л.139/, издаден от д-р Джиброва. При извършения преглед на С. е поставена диагноза „Камъни на жлъчния мехур без холецистит“ и е назначена терапия с лансопрол.

Представен е утвърден График за МЦ при Затвора Бургас /л.129/, в който са отразени дните и часове за прием в центъра за съответните Групи, като за всеки ден е уточнено, че спешните случаи са по всяко време без час.

Представена е извадка от Книга за медицински прегледи на лишените от свобода настанени на 3-ти етаж /л.137/, в която е отбелязано, че С. С. е заявил желание за извършване на медицински преглед на 16.12.2022 г. В справка, изготвена от старши комисар Я. Ж., депозирана по настоящото дело на 26.01.2024 г. е отразено, че при извършена проверка е установено, че през периода от 20.10.2022 г. до 13.05.2023 г. С. не е представял молби с искания за преглед от специалист „Уши, нос и гърло“, както и за същия период в дневника за посещение в МЦ е записан един път – на 16.12.2022 г.

В хода на съдебното дирене, в качеството на свидетел, е разпитана Р. И. П. – медицински фелдшер в МЦ при Затвора Бургас, изготвила приложената по преписката медицинска справка на ищеца С.. От показанията на свидетелката се установява, че извеждането на външен специалист се извършва по предписание на личния лекар в Затвора Бургас, а не по молба на лишения от свобода/подсъдимия. Във връзка с оплакванията, предмет на делото, С. бил прегледан от д-р Х. ОПЛ в Затвора Бургас на 07.11.2022 г., който ако бил преценил, че има нужда щял да издаде направление на ищеца за специалист УНГ. Свидетелката сочи, че при изписани витамини към антибиотично лечение, същите се предоставят на лишените от свобода, когато са налични в склада на МЦ, като в конкретния случай тя е предоставила на С. витамин С, а също и колдрекс, аналгин, парацетамол, ефизол, бромхексин /за кашлицата/ и ринолекс за носа. П. заявява, че тя е поставила диагнозата на С. и е изписала антибиотично лечение. Относно поставената по-късно диагноза „Ринофарингит“ сочи, че е възможно да се е върнала инфекцията, но при предходен преглед това не е констатирано от д-р Х..

Свидетелката уточнява, че личният лекар в Затвора Бургас работи един ден в седмицата между 13.00-13.30ч. и 15.30-16.00ч., като не всички лишени от свобода заявили желание за преглед могат да бъдат включени в графика, но С. С. винаги е бил включван в графика за прегледи при заявено от него желание. Извършването на преглед по зявка на лишен от свобода се осъществява след подадена от него молба до деловодството, която след като премине през Началника се предоставя в МЦ, а при много спешните случаи се вика Бърза помощ.

П. заявява също, че лекарства като аналгин, парацетамол, аспирин се предоставят на лишените от свобода при поискавен, тъй като главоболие може да възникне във всеки един момент и без лицето да е болно. В тази връзка сочи, че при поставена диагноза клинично здрав на С. са му били предоставяни посочените лекарства.

Съдът като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС/. В чл. 130, ал. 1 от ЗИНЗС е посочено, че лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински центрове, чиято дейност съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието се координира и контролира от министъра на правосъдието чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал.2 на текста сочи като ответници в това производство органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Периодът, за който се претендира обезвреда е от 20.10.2022г. до 13.05.2023г. През посочения период ищецът, в качеството на обвиняем, е задържан в Затвора Бургас.

В исковата молба ищецът навежда доводи за бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, в частност неизписване на витамини към назначено антибиотично лечение, както и неизвеждане за преглед от специалист УНГ, съобразно проявените от него симпоми постоянна тежест около носа след приключване на антибиотичното лечение.

В случая не се спори между страните, че в Затвора Бургас има Медицински център, който се обслужва от фелдшер, както и веднъж седмично- от общо практикуващ лекар. Установява се също, че приемът в Медицинския център в Затвора Бургас се осъществява по утвърден график. Спорът се свежда до това дали на ищеца са предоставени на витамини при изписано антибиотично лечение на 20.10.2022 г. и дали е била оказана адекватна медицинска помощ за симптомите, проявени на 20.10.2022 г. – кашлица и запушен нос и настъпилата в последствие тежест в областта на носа, чрез извеждане за преглед от специалист УНГ.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като редът и условията за това са регламентирани в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

Съобразно разпоредбите на приложимия нормативен акт – Наредба № 2/22.03.2010 г., разписани в Раздел ІІ от Глава втора, амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център.

При анализа на събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на ищеца. В приложения по делото Амбулаторен журнал е описано, че на 20.10.2022 г. на ищеца е изписан Витамин С, едновременно с назначено антибиотично лечение, като на същия са предоставени 14-т дражета от изписания витамин. За така вписаната в журнала информация С. е положил подпис, с който е удостоверил извършения преглед и предоставените лекарствени медикаменти. От показанията на свидетелката П. се установява, че именно тя е изписала Витамин С на С. при проведен от нея преглед на 20.10.2022 г. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно неистинността на вписаните в амбулаторния журнал данни, както и журналът не е оспорен по надлежния ред. При тези данни, съдът намира, че не е доказано от страна на ищеца, че на посочената дата, същият не е получил изписани витамини.

На следващо място, видно от данните, вписани в амбулаторния журнал С. многократно е приеман в медицинския център на затвора – за преглед, и му е прилагано съответно лечение за различни заболявания. Наред с това, същият многократно е бил извеждан от Затвора Бургас за осъществяване на прегледи от външни специалисти, видно от приложените по делото амбулаторни листи, изготвени от д-р Б., д-р Балимезов и др. Ищецът твърди, че от МЦ е неглижирано състоянието му и не е допуснат до преглед от специалист УНГ, конкретно относно възникнали усложнение след приключване на антибиотично лечение, изписано на 20.10.2022 г., а именно поява на постоянна тежест около носа. Тези твърдения също не съответстват на установените по делото данни. Действително в релевантния период С. не е бил извеждан за преглед от специалист УНГ. Същият обаче е бил прегледан от ОПЛ на Затвора Бургас – д-р Х., на 07.11.2022 г., като е констатирано добро общо състояние и не е установена необходимост от извършване на допълнителен преглед от конкретен специалист. Тук следва да се посочи също, че противно на твърденията на С., извършената рентгенография на 22.12.2022 г. не касае състоянието на белите дробове, а е извършена във връзка неврологични и ортопедични оплаквания и поставените му диагнози „Други спондилози с радикулопатия“ и „Увреждане на междупрешленните дискове“.

Следва да се има предвид, че нито в ЗИНЗС, нито в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода е предвидено посещение при специалист /в случая УНГ/ да се осъществява по искане на лишения от свобода. Според показанията на свидетелката П. преглед от специалист се назначава от ОПЛ на Затвора Бургас с издаване на направление. По аргумент от чл. 150, ал. 1 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. за осигуряване на необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ ОПЛ издава "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) по преценка в зависимост от обективното състояние на здравно осигуреното лице. Цитираната разпоредба на НРД води до извод, че именно ОПЛ преценя дали пациентът има необходимост от консултация със специалист или не. В случая е извършен преглед от ОПЛ, който не е констатирал сочените от ищеца усложнения, както и не е намерил за необходимо същият да бъде насочен към специалист УНГ.

Качеството и достатъчността на получената медицинска помощ се определя съобразно утвърдени медицински стандарти съгласно чл. 80 и чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето, като същите подлежат на контрол от органите, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, по аргумент от чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. Следователно затворническата администрация не може да контролира ефикасността, резултатността и правилността на оказаната медицинска помощ, като нейните правомощия се свеждат до осигуряване на възможност и предприемане на активни действия по превенция на евентуални заболявания на настанените в местата за лишаване от свобода и осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания.

В настоящия случай, на ищеца е осигурен достъп до медицинско обслужване съобразно разпоредбите на Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, на същия е оказано лечение за проявената симптоматика на 20.10.2022 г., осигурен е преглед от ОПЛ. При изложените съображения, съдът приема, че ответникът е изпълнил нормативно вменените му административни задължения и е осигурил на ищеца възможност за провеждане на лечение и преглед от ОПЛ. Недоказани остават в настоящото производство твърденията на С., че не са му били изписани витамини на 20.10.2022 г., както и неоснователно се твърди, че не му е оказана навременна медицинска помощ, доколкото същият в относимия период е бил прегледан от ОПЛ, който не е констатирал необходимост от издаване на направление за специалист.

При тези констатации, съдът приема, че органите на затворническата администрация, които са отговорни за здравословното състояние на С., са изпълнявали правомерно своите служебни задължения, като са му осигурили съответния стандарт на медицинско обслужване за съхраняване на неговото здраве и живот. В тази връзка съдът прима, че не е доказано от ищеца наличието на твърдените незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, което се явява предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

С оглед крайния изход на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 100 лв., представляваща дължимо възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХХІІ административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. С., с [ЕГН] – подсъдим в Затвора Бургас против ГД „Изпълнение на наказанията“-София при Министерството на правосъдието [населено място], с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия, считано от 22.10.2022г. до 13.05.2023г., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. П. С. – подсъдим в Затвора Бургас да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“-София при Министерството на правосъдието [населено място] сума в размер на 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.