Определение по дело №49562/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2048
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20211110149562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2048
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110149562 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца ЗАД „/---/“ АД
срещу ответника Столична община за признаване за установено съществуването на вземане
по издадена в полза на ищца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2021 г.,
срещу която ответникът е възразил в срок.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадени са възражение по чл.
414, ал. 1 от ГПК и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника Столична
община, която на първо място е възразила, че искът е недопустим. Страната е заявила и
искане за привличане на трето лице-помагач на нейна страна и е предявила обратен иск
срещу него, който е нередовен – не отговоря на изискванията на чл. чл. 128, т. 2 от ГПК – не
е внесена такса.
Възражението за недопустимост на производството е неоснователно, тъй като искът е
насочен срещу правосубектна страна при спазване на предпоставките по чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 129 и сл. от ГПК, като доводите на ответника касаят материалната, а не
процесуалната легитимация на страната.
Нередовностите на исковата молба са отстранени от ищеца в срок с уточнителна
молба, изпратена и получена от ответника на 28.09.2021 г.
Искането направено от ответника в отговора на исковата молба за привличане, на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника на
„Софийска вода“ АД, на което дружество се твърди да е възложена поддръжката на
канализационната система, от която част е капакът на шахтата, е основателно с оглед
1
изложените в отговора на исковата молба твърдения, поради което следва да се уважи.
Същевременно провеждане на процедурата по чл. 129, ал. 1 от ГПК по обратния иск
би забавила необосновано процеса, който се развива по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Съединяването на исковете по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК цели процесуална икономия, а не
съставлява задължителен процесуален ред. Ето защо и по аргумент от т. 11 “б“ от ТР 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на иск с нов
предмет, по който би могло да бъде образувано отделно производство, съдът не е длъжен да
го приеме за разглеждане. Същевременно не се прегражда пътя за защита по него и не се
нарушават правата на никоя от страните. Ето защо това искане следва да се остави без
уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Столична община за прекратяване на
производството по делото като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца ЗК „/---/“ АД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника, тъй като по делото е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК и отговор по чл. 131 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „СОФИЙСКА ВОДА“ АД на
страната на ответника Столична община.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения по реда на чл. 219,
ал. 2 от ГПК обратен иск от Столична община срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите е размер на 467,16 лева - главница ведно с
описаните лихви и разноски, при условие че същите бъдат заплатени от него на
първоначалния ищец.
Определението не подлежи на обжалване.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно авто-техническа експертиза със задачи, посочени
от страните в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., тел. **********, който да се уведоми за
поставените задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 300 лева, както следва: 150
2
лв. платим от ищеца и 150 лв. – от ответника, които следва да бъдат внесени от страните в
тридневен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне
на депозит.
След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми
за поставените задачи и да се призове за о.с.з.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочения
от ищеца в исковата молба свидетел Н. Р. Ж. – управлявал увредения автомобил, при режим
на призоваване, който да бъде призован от адреса в исковата молба както и по телефона,
посочен в нея, след внасяне от ищеца на депозит в размер на 50 лева по сметка на СРС за
депозити в едноседмичен срок от получаване на определението.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че ако не представи доказателства за внесен депозит за
призоваване на свидетеля в указания срок, определението за допускането на свидетеля ще
бъде отменено, а делото решено при наличния доказателствен материал.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 38074/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.02.2022 г. в
11,30 часа, за когато да се призоват страните, вещото лице и свидетеля след внасяне на
депозит.
На страните и третото лице-помагач да се изпрати препис от настоящото
определение, на ищеца и третото лице – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕК за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД , за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 467,16 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2017 г., около 17,00 часа, в гр.
София, на ул. „Президент Линкълн“ до бл. 519, при което лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Каптива“, с рег. № /.../, застрахован при ищеца по застрахователна полица №
93001610103327 със срок на валидност от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г. попаднал в
необезопасена неравност (шахта) на пътното платно, ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
30.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2021 г. по ч.гр. дело №
38074/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 09.04.2017 г. ПТП е изплатил по
застраховка “Каско”, по банков път, на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 467,16 лв. на 21.08.2017 г. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена неравност на пътното
3
платно - шахта. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на
стопанин на пътя.
Ответникът оспорва предявения иск. На първо място счита, че искът е недопустим,
тъй като СО не е надлежен ответник, както и че исковата молба е нередовна. Оспорва, че
договорът е влязъл в сила. Оспорва, че е налице покрит риск и че към правоотношението са
приложими представените общи условия и възразява, че не са изготвени описи и протоколи.
Оспорва механизма на ПТП и настъпилите вреди, като твърди, че за плащане е предявена
само джанта, а не и гума. Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена
шахта на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Оспорва
ликвидационните разноски. Твърди, че не е налице възлагане на работата по смисъла на чл.
49 от ЗЗД. Освен това твърди, че на страната не е изпратена покана. Прави искане
предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява за разноските на насрещната страна.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане по 410, ал.
1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
В тежест на ищеца е да установи наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията
на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ сумата в размер на 467,16 лв. е платена от ищеца на застрахования на 21.08.2017 г.
с преводно нареждане.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
4
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5