Р Е Ш Е Н И Е

			24.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Іс-НО

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	22.06		2020

 

на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н.а.х.		329		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

  Р    Е     Ш    И

 

 

                            ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10-0000992/ 30.01.2020г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда”  -гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция  в размер на 1500лв.. за нарушение по чл.414,ал.3 в сл. на чл.63ал.2 КТ на  „Л енд Р Билд“ ЕООД с  ЕИК *********  и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Александър Стамболийски“№5 ,представлявано от едноличния собственик на капитала Ф.Й.М..

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ : Ф.Й.М. , , обжалва наказателно постановление №10-0000992/ 30.01.2020г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда”  -гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция  на дружеството. в размер на 1500лв.. за нарушение по чл.414,ал.3 в сл. на чл.63ал.2 КТ. Сочи,че уведомлението ,подадено в НАП е било регистрирано в края на работния ден, поради технически причини.

         Административно наказващия орган  оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя, свидетелите и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

         Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност в строителен обект в с.Мало село, обл.Кюстендил. На 09.10.2019г. в обекта била извършена проверка от длъжностни лица при АНО, по спазване на трудовото законодателство. При проверката била изискана декларация на осн.чл.399 КТ  от Николай Павлов Печинов, който работел в обекта.Същият бил назначен като арматурист в дружеството с трудов договор от 07.10.2019г.

         На 18.10.2019г. проверката била продължена  по документи, като след извършена справка в НАП било установено, че трудовия договор на горния работник е регистриран на 09.10.2019г. в 17,17ч.

След  надлежна писмена покана, в присъствието на представителя на дружеството,  бил съставен АУАН от 19.11.2019г.г. за нарушение по чл.63,ал.2 КТ,-за допускане на работа на лице,без да му е връчено писменото уведомление от НАП.В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, представителя на дружеството е подал възражение, че трудовия договор е регистриран в предвидения от чл.62,ал.3 КТ срок.

Въз  основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция.

С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е допустима. Същата е  подадена от надлежна страна, в срока по чл.69,ал.2 ЗАНН, а по същество е основателна и отмени наказателното постановление, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно изискванията на чл. 416 КТ. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,като са спазени давностните срокове по чл.34 ЗАНН..

         Събраните по делото доказателства установиха, че формално  са осъществени признаците на нарушението по чл.414,ал.3 във вр. с ал.1 в сл. на чл.63ал.2 КТ.Действително, дружеството като работодател е допуснало на работа лице,без да му бъде връчено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 КТ, с което е нарушил забраната, визирана в чл.63,ал.2 КТ.

В случая обаче, съдът счита,че са налице предпоставките на чл.11 ЗАНН във вр. с чл.9,ал.2 НК, като обстоятелство ,изключващо отговорността. Както бе посочено по-горе, действително е налице формално нарушение на чл.63,ал.2 КТ, като дружеството е допуснало на работа лице, на което не е било връчено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 КТ, но същото не е довело до засягане на охраняваните обществени отношения и е малозначително по смисъла на горния текст. Работникът е имал сключен трудов договор, копие от който му е бил връчен, а уведомлението е подадено в срока по чл.62,ал.3 КТ и регистрирано на датата, на която същият е бил допуснат на работа т.е.налице е формално нарушение на трудовите права,без каквито и да било вредни последици за работника.

Следва да се отбележи, че в случая съдът не счита нарушението за маловажно по см. на чл.28 ЗАНН и съобразил  разпоредбата на  чл. 415 в, ал. 2 от КТ, изключваща маловажността на нарушенията по чл.63,ал.2 КТ, но както би посочено по-горе, формалното, незначително засягане на охраняваните обществени отношения , изключва обществената опасност на нарушението,поради което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.