Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 492/16.08.2012г., постановено по гр.д. № 1382/2012г. на ГОРС, е изменен размера на издръжката определена с Решение по гр.д. № 1617/2004г. по описа на ГОРС като С. Д. А. е осъден да заплаща на С. С. А., действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка И. Н. К., вместо досегашната месечна издръжка в размер на 60 лв., занапред месечна издръжка в размер на 73 лв., считано от датата на предявяване на иска - 06.07.2012 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на възникване на задължението до датата на окончателното й изплащане. За разликата от 73 до 80 лв. предявения иск по чл. 150 СК е отхвърлен. Ответникът С. А. е осъден да заплати разноските по делото. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Против решението е подадена въззивна жалба от С. А., в която се навеждат оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Сочи се липса на активна процесуална легитимация по отношение на ищеца, необективност и липсата на правна обусловеност на присъденото увеличение. Възразява се срещу присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М С.. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК насрещната страна по делото чрез пълномощника си адв. С. от ВТАК е депозирала отговор, в който излага доводи за обоснованост и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Развиват се аргументи срещу направените от жалбоподателя оплаквания. Не се претендират разноски. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността на атакуваното решение и допустимостта му в обжалваната част и приема, че решението е валидно и допустимо. Предмет на въззивното обжалване е осъдителната част от първоинстанционното решение, с която С. Д. А. е осъден за заплаща издръжка от 73 лв., считано от 06.07.2012г. В останалата част, с която е отхвърлен искът по чл. 150 СК до пълният му предявен размер от 80 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила. Великотърновският окръжен съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Първостепенният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК. С предявяване на исковата си претенция С. С. А., действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка И.Н. К. моли съдът да измени размера на издръжката му определен с предходно решение на ГОРС като осъди С. А. да му заплаща вместо 60 лв. месечно, издръжка в размер на 80 лв., считано от датата предявяване иска до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Изложени са твърдения, че ответникът С. А. е баща на ищеца и като такъв през 2004г. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв., които понастоящем не са достатъчни. Майката на С. А. през април 2011г. е останала без работа, вече е спряла да получава съответното обезщетение, а се грижи и за друго дете, Н. А., родено от съжителството й с ответника, което е инвалид. За издръжката на двете деца помага тяхната баба. Твърди се, че ответникът реализира месечни доходи в размер на минималната работна заплата. Ответникът подава писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди майката да има по - големи възможности за реализиране на доходи, доколкото живее и работи в А.. Сочи, че по гр. дело 1032/2012 г. на ГОРС се е задължил да плаща месечна издръжка в размер на 30 лв. за другия си пълнолетен син Н. и няма обективна възможност да плаща издръжка повече от 60 лв. за сина си С., тъй като има заболявания, за чиито лечение отделя парични средства. По делото не е спорно, че от съвместеното съжителство на И. К. и С. А. са се родили две деца: ищецът С. А. и брат му Н. А.. От доказателствата по делото се установява, че след раздялата на същите, С. А. през 2004г. е осъден да заплаща на детето си С. месечна издръжка от 60 лв., а през юни 2012г. издръжка в размер на 30 лв. по отношение на пълнолетното си дете Н.. Установява се още, че С. А. е ученик в десети клас за учебната 2011-2012г. в ПГЕЕ „ М.В.Л.” Г. О. и понастоящем живее с баба си и дядо си по майчина линия в апартамент в гр. Г. О., при отлични хигиено – битови условия за живот. Бабата полага необходимите грижи за отглеждането на детето и се стреми да задоволи нуждите му. Становището на Д „СП” Г. О. е, че за развитие и възпитание на С. следва да се осигурят достатъчно средства, които да бъдат заплащани от ответника под формата на издръжка. По делото не се спори, че от юни 2012г. И. К. се намира в А. на студентска бригада. Същата до юни 2011г. е била трудово ангажирана и е получавала доходи, но след този период е останала без работа и от юли до октомври 2011г. е получавала следващото й се обезщетение за безработица. По делото е установено, че ответникът С. А. работи на постоянен трудов договор, със средно месечно брутно възнаграждение година преди завеждане на иска в размер на 275, 20 лв. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В случая е видно, че от момента на определяна на първоначалната месечна издръжка на С. А. до настоящият момент са изминали близо осем години. През този период са се променили както икономическите условия в страната, така и нуждите на самото дете. Понастоящем С. А. е на 17 години и половина и е в десети клас, като това неминуемо е довело до увеличаване на разходите за храна, облекло, учебни материали и пособия. Изложените обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд, поради което извода му, че от момента на първоначално присъждане на издръжката до настоящия момент нуждите на издържания са нараснали, е правилен и съобразен със задължителната съдебна практика / т.19 от Постановление №5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС/. При определяне размера на дължимата издръжка съдът съобрази разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, според които размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и според възможностите на дължащите я родителите като последните дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение по чл. 125 ал. 1 СК да се грижат за децата си. В случая районният съд, изхождайки от конкретните нужди на детето, преценени с оглед на възрастта и необходимите средствата за нормално отглеждане и възпитание, правилно е определил, че за издръжката на С. А. са необходими поне 120 лв. месечно. Наред с това въззивният съд се солидаризира с възприетото от първостепенния съд, че в случая размерът на издръжката дължим от бащата следва да е към долния праг по чл. 142 ал. 2 СК. Съгласно тази разпоредба минималният размер на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата т.е. 72.50 лева. Определяйки размер на издръжката от 73 лв., първата инстанция правилно е преценила увеличилите се нужди на детето, които обосновано е съпоставила с възможностите на издържащия, включително и с обстоятелството, че заплаща издръжка за друго пълнолетно лице. В случая не следва да се забравя, че правото на непълнолетните деца да получат издръжка от родителите си е безусловно т.е. независимо дали дължащият издръжка е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Съдът приема, че издръжка, в размер от 73 лв. е съобразена с нуждите на детето, както и с възможностите на бащата. Последният получава месечни доходи около минималната работна заплата за страната, поради което и определения размер на издръжката правилно е сведен към законовия минимум. Под него съдът не може да слезе, иначе би нарушил закона, поради което оплакванията в жалбата, че присъденото увеличение не е обективно и правно обусловено са напълно несъстоятелни. Останалата част от издръжката, наред с полагането на лични грижи за детето следва да се поеме от майка Искра Кръстева, което също е съобразено от първостепенния съд. Обстоятелството, че законната представителка и майка на ищеца се намира в чужбина по никакъв начин не рефлектира върху активната процесуална легитимация на ищцовата страна. В процеса последната се представлява от пълномощник, който е упълномощен преди образуване производството, при спазване на законовите изисквания за това, а именно лично от ищеца, но със съгласието на майка му. Последното оплакване на ответника по отношение присъждането на хонорар в полза на процесуалния представител на ищеца също е неоснователно. В наличния по делото договор за правна помощ и процесуално представителство изрично е упоменато, че на ищеца по делото е оказана безплатна прана помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 1 ЗА. При това положение при своевременно направено искане от страна на пълномощникът - адвокат на ищеца, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА и чл. 78 ал. 1 ГПК, съдът следва да осъди ответна страна да заплати адвокатско възнаграждение. В конкретният случай размера на същото от 100 лв. е определен в минимални граници по Наредба № 1/2004г. на ВАС, поради което се явява законосъобразен. Съдът не дължи произнасяне по въпроса за съдебните разноски пред тази инстанция, тъй като няма направено такова искане от нито една от страните по делото. До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал ГОРС с обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба на С. А. следва да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492/16.08.2012г., постановено по гр.д. № 1382/2012г. по описа на ГОРС, като правилно. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |