Определение по дело №139/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 49/20.08.2013 г., постановено по Г.д. № 27/2013 г., Ардинският районен съд е признал за установено по отношение на М. на З. и Х. – С., чрез ОД „З.” – Г.К. и О. С. по З. – Г.А., че С. Й., с имена по месторождение С. М. А., турска гражданка и Р. Й., с имена по месторождение Р. К. М., турски гражданин, са съсобственици на земеделска земя, представляваща нива с проектен кадастрален № 003333, ЕКАТТЕ 00607, находяща се в землището на Г.А. в местността „Х. ч.”, с площ 2.00 дка, девета категория, представляваща част от имот с кадастрален № 011636 по картата на населеното място, при граници на имота: югозапад – имот с кад. № 011783, собственост на Х. Р. А.; северозапад – път ІІІ-та категория, собственост на ИА „пътища”; югоизток и североизток – остатъчна част от имот кад. № 011636, с площ 3.831 дка, ДПФ. Със същото решение в полза на ищците са присъдени разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят М. на З. и Х. – Г., който го обжалва чрез процесуалния си представител. В жалбата се излагат съображения, че решението на О. С. по З. не било „възстановително” и с него не се възстановявала собствеността върху процесната земя, тъй като не били посочени размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници и ограниченията на собствеността. Твърди се също, че копието от деловодната книга на Ардинския районен съд не установявало, че предявеният иск бил уважен, а също така не било посочено, че процесният имот граничел с път. Неправилно съдът кредитирал заключението на вещото лице и показанията на свидетеля Х., който заявил, че процесният имот не граничел с път. В представената скица било отразено наличието на електропровод, като не било ясно как съдът без GPS с „просто око” определели границите на имота. Сочи се също, че с продажбата на сграда и прилежащата й площ от стопански двор не се променяло предназначението на останалата част от земята без значение дали е извършено строителство или не. Процесният имот бил собственост на държавата съгласно чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ и КВС на землището на Г.А.. Възстановяването на собственост върху земи, включени в стопански дворове на организации по §12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ можело да стане само, ако имали земеделски характер, не са застроени, не са прилежащи площи към сгради и са годни за земеделско ползуване. Имот № 011636 бил собственост на ДПФ – МЗ с начин на трайно ползуване стопански двор. Моли съда да отмени обжалваното решение на Ардинския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание, въззивникът, представлявани от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемите С. Й. (С. М. С.) и Р. Й. (Р. К. М.), представлявани от процесуалния си представител оспорват въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Излагат съображения, че собствеността им била възстановена по силата на решение на РС –А., като имотът бил загубил предназначението си на стопански двор поради извършена продажба на селскостопанска сграда на трето лице и обособяване на самостоятелен парцел. Твърди се, че процесният имот винаги бил ползуван като земеделска земя, а не като стопански двор и имал „земеделски характер”. От събраните по делото доказатества се установявало, че имотът им бил с площ от 2.00 дка в местността Х. ч.”, като нямало друга местност с такова име. Третокласният път, който бил едната граница на имота, не бил прокаран преди 100 години, а след образуването на ТКЗС. През имот кад. № 11633 минавал електропровод, но той бил извън процесния имот. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди решението на Ардинския районен съд. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител, поддържат становището си, изразено в отговора на въззиввната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Обжалваното решение на Ардинския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху земеделска земя. Ищците твърдят, че са собственици на процесната нива, която била тяхна собственост още преди колективизацията.

Ответникът М. на З. оспорва предявения иск в представен отговор като излага основно две възражения: твърди, че имотът бил държавна собственост на основание чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и, че възстановеният с решението на РС – А. имот на ищците не бил идентичен с имот № 011636.

Ответникът О. С. по З. – Г.А. не представя отговор по чл.131 от ГРК и не взема становище по предявения иск.

От представеното по делото като доказателство заверено копие от партидна книга, партида № 66 на РС – А. се установява, че на 21.11.1955 г. С. М. А. и Р. К. М. са предявили иск по чл.19 от ЗЗД против М. А. А., за да се снабдят с нотариален акт за недвижим имот – нива от 2.00 дка, находяща се в местността „Х. ч.”, при граници: А. С. и от две страни К. С. Отбелязано е, че с решение № 69/21.02.1956 г., влязло в сиÙа на 29.02.1956 г., искът е бил уважен.

С решение № 16/14.04.2006 г., постановено по Г.д. № 1 по описа за 2006 г., Ардинският районен съд е приел за установено по отношение на ОбС „З. и гори” – Г.А., че Р. К. М. и С. М. А. имат правото да възстановят собствеността си върху описаните земеделски земи, както и нива в местността „Х. ч.” с площ 2.00 дка.

Въз основа на решението на Ардинския районен съд с решение № 01268 от 06.02.2007 г. О. С. по З. и гори – Г.А. възстановила правото на собственост на Р. К.М. и С. М.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот – нива от 2.00 дка, находяща се в землището на Г.А., в местността „Х. ч.”. По повод подадена молба по Наредба № 49 за поддържане на КВС, О. С. по З. – Г.А. уведомила въззиваемите, че посоченият от тях имот попада върху ДПФ, като съгласно чл.14, ал.4 от ЗСППЗ при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.

От писменото заключение на вещото лице инж.Т. Я. по назначената съдебно-техническа експертиза, както от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че претендираният имот е идентичен с имота, отразен в скица-проект № 00303/19.03.2009 г., съставена от „Б.” ЕООД – Г.С., въпреки установените при двете скици минимални разлики в площта и разположението на заснетия имот спрямо имот № 011636. При липса на всички необходими данни за идентифициране на имота, посочен под № 1 в решение № 01268/06.02.2007 г. на ОбСЗ – Г.А. не може да се установи идентичност на процесния имот и този посочен под № 1 от решението. Имот № 011636 е включен в ДПФ на основание глава трета от ЗСПЗЗ и глава трета, четвърта и четвърта „а” от ППЗСПЗЗ. Вещото лице посочва, че наименованието на местността, в която се намира процесния имот установила от служител на ОбСЗ – Г.А. и от местни хора. Установява се също, че по КВС на землището на Г.А. има друг възстановен на трети лица имот в местността „Х. ч.”, който се намира в същия масив, в който попада процесния имот, на разстояние 90 м. от него. Не се установява друга местност със същото име в землището на Г.А.. Няма заявени и възстановени на ищците други имоти в същата местност „Х. ч.”. След приобщаване на нормативно определен терен към сградата – склад за торове на бившето АПК, от стопанския двор са образувани имот № 011636 и имот № 011783 – прилежащ към сградата. Имот № 011783 е закупен от собственика на склада – Х. Р. А. с договор за покупко-продажба № 147/19.12.2006 г., като продавач по сделката е О. д. „З. и г.” – Г.К.

Разпитаният по делото свидетел Х. Н. Х. посочва, че ищците били съпрузи и притежавали недвижим имот – нива в местността „Х. ч.”. След образуването на АПК нивата се използувала тютюнев разсад, като към момента земята не била застроена. При извършения от съда оглед на место свидетелят посочва процесния имот и границите му.

При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Така, видно от извлечението от партидна книга, партида № 66 на РС – А., С. М. А. и Р. К. М. са предявили иск по чл.19 от ЗЗД против М. А. А., за да се снабдят с нотариален акт за недвижим имот – нива от 2.00 дка, находяща се в местността „Х. ч.”, при граници: А. С. и от две страни К. С.. В книгата е отбелязано, че с решение № 69/21.02.1956 г., влязло в сила на 29.02.1956 г., искът е бил уважен. Или, несъмнено към датата на влизане в сила на решението – 29.02.1965 г. ищците за били собственици на процесния недвижим имот. В тази връзка неоснователни са доводите на въззивника, който сочи, че извлечението от партидната книга не се установява ищците да са водили иск по чл.19 от ЗЗД. Няма никакво съмнение, че отразените в партидната книга данни касаят именно въззиваемите и претендирания от тях имот от 2.00 дка в местността „Х. ч.”. Това доказателства е допустимо и относимо и е било надлежно приобщено по делото, като не е съществувала никаква пречка ответникът да се запознае и да вземе становище, каквито неоснователни доводи се излагат във въззивната жалба.

На следващо място, собствеността върху процесния имот е възстановена на ищците с решение № 16/14.04.2006 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 1 по описа за 2006 г. на същия съд. Въз основа на това решение О. С. по З. – А. е постановила решение № 01268 от 06.02.2007 г. О. С. по З. и гори – Г.А., с което е възстановила правото на собственост на Р. К.М. и С. М.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот – нива от 2.00 дка, находяща се в землището на Г.А., в местността „Х. ч.”. С тези две решения ищците се легитимират като собственици на процесния имот, за който не съществува никаква пречка за реституиранито му. В този смисъл доводите за т.нар. „признавателни” и „възстановителни” решения са несъстоятелни, още повече, че тези термини не са легални и като такива не могат да бъда обсъждани. Правните последици на всеки един юридически факт се определят съобразно предвиденото в съответните правни норми. В случая правото на собственост е въстановено по силата на съдебно решение и решение на ОбСЗ, в което не са посочени никакви пречки за възстановяването на собствеността, включително не е отразено, че имотът попада в стопански двор или е прилежащ терен към сгради на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не е приложена и разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ, което също подкрепя този извод. Впрочем, видно от заключението на вещото лице и приложената към същото скица, след приобщаване на нормативно определен терен към сградата – склад за торове на бившето АПК, е образуван незастроен имот № 011636, в който попада и процесната нива от 2.00 дка. От показанията на разпитания по делото свидетел Х., както и от извършения оглед на место, също се установява че процесният имот е земеделска земя – нива, която не е застроена. Установени са и границите на процесния имот, който е отразен и нанесен в скицата към заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от съдебния протокол. В тази връзка неоснователни са твърденията, изложени във въззивната жалба за несъвпадането на една от границите на процесния имот, а именно път третокласен път А. - С., който според въззивника бил построен преди повече от 1000 години. Това твърдение е съвсем произволно и не е подкрепено с никакви доказателства, поради което не може да бъде възприето, както не може да възприето и твърдението на въззивника, че границите на процесния имот могат да бъдат определени само с GPS.

В заключение следва да се посочи, че от съвкупния анализ и преценка на събраните по делото доказателства може да бъде направен еднозначен извод, че ищците са собственици на претендирания недвижим имот, а предявеният иск е основателен и доказан. Като е достигнал до такива обосновани и правилни изводи първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/20.08.2013 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 27 по описа за 2013 г. на същия съд.

ОСЪЖДА М. на З. – Г. да заплати на С. Й., турска гражданка, родена на 22.04.1929 г., прит. турска л.к. сер. В08 № 167183, изд. на 22.01.2003 г. от Дирекция гражданско състояние – О., Г.Б., РТурция, с имена в Република България С. М. А. и Р. Й., турски гражданин, роден през 1928 г., прит. турска л.к. сер. В09 № 725957, изд. на 21.01.2003 г. от Дирекция гражданско състояние О., Г.Б., РТ., с имена в Р. Б. Р. К. М., представлявани от А. В. С. Х. – АК – К., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.