Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 13.02.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 31 по описа на РС К. за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на В.В.Ш. и Б.Г.Ш., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 23.05.2004 г., като по време на брака е родено детето М.В.Ш., ЕГН **********.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен представител – адвокат Б. от САК, като поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак серия УС-0 № 292244, издадено на 23.05.2004 г. от Столична община, район „С.”, молителите са сключили граждански брак на 23.05.2004 г., за което е съставен акт № 123 от същата дата на Столична община, район „С.”.
Видно от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, както и от служебно изисканата справка от НБД „Население“ за детето М.В.Ш., молителите са негови родители, като детето е родено на *** г. в гр. С. и има ЕГН **********.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Постигнали са съгласие родителските права над малолетното дете, родено по време на брака да бъдат предоставени на майката Б.Г.Ш., като в съдебно заседание уточняват и местожителството му, а именно по адреса на майката, на който адрес е и семейното жилище, за което страните са се споразумели, че ще се ползва от съпругата.
Страните са се споразумели и относно осъществяване на лични отношения на детето с бащата, определили са начин на изчисляване на дължимата издръжка в зависимост от законовите изисквания в тази насока – чл. 142, ал. 2 от СК, като в останалата част от споразумението е постигнато съгласие за това, че не си дължат взаимно издръжка, и че съпругата ще носи брачното си фамилно име Ш. и след прекратяване на брака.
Относно имуществените отношения съпрузите заявяват, че същите са уредени извънсъдебно, като нямат взаимни претенции, а придобитите по врем на брака недвижими имоти и автомобили остават в обикновена съсобственост..
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Със споразумението са уредени и въпросите, свързани с упражняване на родителските права над малолетното дете, родено по време на брака, както и въпросите, свързани с дължимата издръжка, с личните отношения и местожителството му, като съдът намира, че постигнатите договорки в тези насоки дават основание за извод, че правата и интересите на детето са защитени в достатъчна степен.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата съпрузи в равни части, доколкото в споразумението няма договорка за поемането на тези разноски от един от съпрузите.
На молителя В.В.Ш. следва да бъде възложено и заплащане на сумата от 109.80 лева, представляваща дължимата държавна такса, определена като два процента върху тригодишния размер на издръжката, която в момента не може да бъде по-малка от 152.50 лева месечно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 23.05.2004 година,
с акт № 123 от същата дата, на район „С.”, Столична община между В.В.Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и Б.Г.Ш., ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 от СК, както следва :
1. Родителските права по отношение роденото от брака дете М.В.Ш.,
ЕГН ********** се предоставят на майката, с право на лични контакти на бащата,
както следва: всеки първи и грети петък, събота и неделя от месеца - от 18 часа
в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, 20 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, през четните години - първата
половина от коледната ваканция и втората половина от пролетната ваканция, а
през нечетните години - втората половина от коледната ваканция и първата
половина от пролетната ваканция, както и по всяко друго време по взаимно
съгласие на родителите;
2. Бащата В.В.Ш. се задължава да заплаща
месечна издръжка на детето М.В.Ш., ЕГН ********** в размер на ¼ /една
четвърт/ от минималната работна заплата за страната, платими до десето число на
текущия месец, но банков път, с пощенски запис, срещу разписка или по друг
начин, удобен за двете страни, считано от влизане в сила на решението за
развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване
на законна причина за изменението и/или прекратяването й;
3. Семейното жилище, находящо се в град С.,
ж.к. „М.“, бл. 23, вх. Г, ет. 2, ап. 60 ще се ползва от жената до навършваме
пълнолетие на детето М.В.Ш., ЕГН **********, като към настоящия момент мъжът го
е напуснал и няма претенции за ползването му. На същият адрес ще бъде и
местожителството на детето;
4. След прекратяване на брака да страните
няма да си дължат взаимна издръжка;
5. След прекратяване на брака съпругата ще
продължи да носи фамилията Ш.;
6. Движимите вещи сме разпределили
извънсъдебно;
7. Придобитите по време на брака идеални
части от семейното жилище, находящо се в град С., ж.к. „М.“, бл. 23, вх. Г, ет.
2, ап. 60, както и леки автомобили остават в обикновена съсобственост на
страните;
8.По време на брака нямаме придобити вещи
на значителна стойност;
9. Мъжът няма претенции относно дяловото
участие на жената в „Б.А.С.” ЕООД, ЕИК *********;
10.Нямаме участие в други търговски
дружества и регистрирани фирми на ЕТ;
11.
Всяка от страните поема направените от нея разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в
размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА В.В.Ш., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 117.30 /сто и седемнадесет лева и тридесет стотинки/ лева,
представляваща дължими държавни такси за производството, в това число сумата от
109.80 лева – дължима държавна такса върху тригодишния размер на определената издръжка
и сумата от 7.50 лева – половината от
дължимата част на окончателната държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Б.Г.Ш., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща дължими държавни такси за производството – половината от дължимата част на окончателната държавна
такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: