Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10060 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Г.Ц.Л. против П.НА Р.Б.обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 59 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за сумата 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за сумата
7793.86лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
обезщетение за неимуществени вреди за периода 08.08.2014г.-07.08.2017г., и за
сумата 610.09лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
обезщетение за имуществени вреди за периода 08.08.2014г.-07.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
изплащането.
Ищецът излага в исковата молба,
че въз основа подадена през м.02.2008г. жалба от А.Д., с когото били акционери
в търговско дружество, с постановление от 05.08.2009г. на СРП по пр.пр.№
10426/2008г. против него било образувано ДП № 15109/2009г. по описа на 05 РУ СДВР,
предшествано от неколократни откази на СРП да образува производство, отменяни
от СГП. На 14.01.2010г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление от
общ характер по чл.319, ал.1 НК, а с постановление от 11.02.2010г. на СРП
досъдебното производство внесено в съда с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по чл.78а НК и налагане на административно наказание за
престъпление по чл.319, ал.2 НК. Първоначално било образувано НАХД № 1892/2010г.
по описа на СРС, 3 състав, който с разпореждане от 21.05.2010г. го прекратил
поради множество допуснати пропуски и делото върнато на СРП. Впоследствие Прокуратурата
още няколко пъти внасяла досъдебното производство със същото искане, за което
образуваните в съда дела били прекратявани и връщани на СРП за различни
допуснати процесуални нарушения. С постановление от 16.05.2012г. досъдебното
производство за пети път било внесено в съда с образуване на НАХД №
12551/2012г. по описа на СРС, 3 състав, по което на 13.09.2012г. постановена
оправдателна присъда. Същата била потвърдена с решение от 08.05.2013г. по ВНАХД
№ 5098/2012г. по описа на СГС, НО, ІV въззивен състав, и влязла в сила. Досъдебното
производство продължило повече от четири години, а съдебната фаза една година при
разглеждане от две съдебни инстанции. Твърди за периода
05.08.2009г.-08.05.2013г. като последица от воденото против него наказателно
производство да е претърпял неимуществени и имуществени вреди, чието репариране
претендира от ответника. Твърди, че за това време бил подложен на непрекъснат
психически тормоз, изживял стрес, бил депресиран, имал опасения за умишлено
допускани процесуални нарушения от страна на прокурора с цел забавяне на
производството при начална яснота за липса на основание за ангажиране
наказателната му отговорност. Това повлияло негативно на отношенията му със
семейството, приятели и колеги, както и здравословното му състояние-бил
подтиснат, напрегнат, страдал от безсъние. Поради натрупаното напрежение и
притеснения получил микроинфаркт, поради който преосмислил случващото се и
решил да се погрижи за семейството си като сключил застраховка „Живот“ в случай
на задълбочаване здравословните проблеми. От 1999г. бил вписан като адвокат в
САК и упражнявал адвокатска професия, във връзка с която поемал дела на
различни клиенти, възложени защити от Бюрото за правна помощ и сключен договор
за правно обслужване на банка. В тази връзка навежда, че пострадала не само
репутацията му на честен и добросъвестен адвокат, но и дейността му като такъв.
Твърди, че през м.02.2010г. САК била уведомена за воденото против него
досъдебно производство и за повдигнатото му обвинение, при узнаването на което
обстоятелство почувствал унижение и срам от колегите си, избягвал посещения в
адвокатската колегия, работата му по възложени дела по Закона за правна помощ
намаляла. Изпитвал страх и притеснение от възможността да бъде осъден и по този
начин отписан от колегията, което би преустановило възможността му осъществява
тази дейност, с която издържал семейството си. Претърпял отлив на клиенти, а
през м.04.2012г. бил прекратен и сключения с банка договор за правно обслужване,
поради узнаване от ръководството й за воденото против него наказателно
производство, което обстоятелство допълнително довело до накърняване на
достойнството и чувството за справедливост. Твърди, че във връзка със защитата
по наказателното производство направил разноски за адвокатско възнаграждение от
2000лв. по делата в СРС и СГС, съставляващи имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване от ответника. Твърди ответникът да е в забава, считано от
08.08.2014г., поради което претендира заплащането на лихва по чл.86 ЗЗД върху
всяко от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди до деня на подаване
на исковата молба, както и законната лихва от последния момент до изплащането.
Претендира разноски за настоящото производство.
Ответникът оспорва исковете по
съображения за липса на доказателства относно
твърдяните в исковата молба вреди, те да се намират в причинна връзка с
воденото наказателно производство, както и прекомерност на претендираните
обезщетения. Развива подробни доводи за
завишеност на обезщетението за неимуществени вреди поради това, че в същия
период за ищеца е имало множество увреждащи фактори-конфилкти с останалите
акционери в дружеството, както и съдебни спорове с тях, както и изгубена от
ищеца парична сума от 15 000лв. поради кражба. Отделно от това
повдигнатото му обвинение не било за тежко умишлено престъпление, а поради
правната възможност за приложение на чл.78а НК негативните последици са били
минимални, предвид това, че няма да се счита осъждан. По отношение
имуществените оспорва за платени 2000лв. адвокатско възнаграждение действително
да е осъществена защита и то само в съдебната фаза на наказателното
производство, както и релевира възражение за прекомерност на тези разходи.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
По повод подадена от А.Б.Д.жалба
е образувана пр.пр.№ 10246/2008г. по описа на СРП, в рамките на която събирани
данни относно заявени незаконосъобразни действия на ищеца, в качеството му на акционер
и изпълнителен директор на „М.“ АД, по водене и съхраняване на документи
свързани с дейността на дружеството-книга на акционерите и временни
удостоверения. Проверката приключила с постановление от 01.10.2008г. на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер. По жалба на Д. с постановление от
16.12.2008г. на СГП постановлението на долустоящия прокурор било отменено и
материалите върнати за изпълнение на дадени указания. След извършена
допълнителна проверка впоследствие с постановление от 14.05.2009г. СРП отново
постановила отказ за образуване на досъдебно производство, отменен с друго
такова от 27.07.2009г. на СГП.
На 05.08.2009г. прокурор при СРП
постановил образуване на досъдебно производство против ищеца Г.Л. като приел,
че са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер. В рамките на същото извършени действия по разследването със събиране
на писмени доказателства, оглед на веществени доказателства и разпит на
свидетели, включително ищеца като такъв /материалите по ДП № 15109/2009г. по
описа на 05 РУ СДВР/.
С постановление от 14.01.2010г.
ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем с повдигнато обвинение за
престъпление по чл.319, предл.1 НК за това, че за времето от 21.12.2006г. до
17.08.2009г. в гр.София скрил чужди документи-книга на акционерите на „М.“ АД,
10 бр. поименни временни удостоверения на името наА.Д., всяко едно
удостоверяващо 1000 записани и изплатени акции от капитала на дружеството,
всяка с номинална стойност 1лв., собственост наА.Д., 5бр. поименни временни
удостоверения на името на Б.Н., всяко едно удостоверяващо 1000 записани и
изплатени акции от капитала на дружеството, всяка с номинална стойност 1лв.,
собственост на Б.Н., с цел да причини другиму /на тези лица и дружеството/
вреда. Обвинението било повдигнато и предявено в отсъствието на ищеца, но при
участието на назначен служебен адвокат. С постановление от 11.02.2010г. на СРП
досъдебното производство било внесено в съда с предложение за приложение на
чл.78а НК и налагане на административно наказание, въз основа на което
образувано НАХД № 1892/2010г. по описа на СРС, 3 състав. С разпореждане от
21.05.2010г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото
на СРП поради констатирани допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство и непълнота в съдържанието на постановлението
съобразно чл.378, ал.3 НПК касаещи правото на защита на ищеца.
С друго постановление от
08.06.2010г. престъплението било преквалифицирано по чл.319, предл.2 НК и
повдигнато обвинение за това, че в същия период в гр.София скрил посочените
документи, с цел да причини другиму вреда-да попречи на Б.Н. да се
разпореди със собствените си 5бр.
поименни временни удостоверения, наА.Д. да се разпореди със собствените си
10бр. поименни временни удостоверения и осуетил като не отбелязъл в книга за
акционерите на „М.“ АД собствеността на
тези 15бр. удостоверения. С постановление от 18.08.2010г. на СРП досъдебното
производство повторно било внесено в съда с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по чл.78а НК и налагане на административно наказание за
престъпление по чл.325, ал.1 НК, с образувано НАХД № 10873/2010г. по описа на
СРС, 3 състав. С разпореждане от 29.11.2010г. съдебното производство отново
било прекратено и делото върнато на прокуратурата по съображения, че за такова
престъпление /хулиганство/ на ищеца не е било повдигано обвинение.
С последващо постановление от
07.04.2011г. СРП внесла искане за прилагане спрямо ищеца на чл.78а НК за
престъпление по чл.319 НК, въз основа на което образувано НАХД № 7153/2011г. по
описа на СРС, 3 състав. С разпореждане от 20.04.2011г., потвърдено с
определение от 26.05.2011г. по ВНАХД № 2248/2011г. на СГС, съдебното
производство за пореден път било прекратено и делото върнато на прокурора
поради неяснота относно престъплението, в което е обвинен и немотивираност на
постановлението на прокурора.
На 13.10.2011г. с постановление
на СРП досъдебното производство било внесено в съда с образуване на НАХД №
19911/2011г. по описа на СРС, 3 състав, което с разпореждане от 26.10.2011г.
отново прекратено съдебното производство и делото върнато на СРП по
съображенията, послужили като основание за това при предходното дело.
При поредното внасяне от
прокуратурата на досъдебното производство с постановление от 16.05.2012г. било
образувано НАХД № 9366/2012г. на СРС, 3 състав, прекратено с разпореждане от
23.05.2012г. от съдията-докладчик и върнато на прокуратурата поради
неотстраняване на констатирани отпреди процесуални нарушения свързани с правото
на защита на ищеца.
При поредното внасяне в съда с
постановление от 03.07.2012г. на СРП е образувано НАХД № 12551/2012г. по описа
на СРС, 3 състав. Делото е разгледано в едно съдебно заседание с постановено
решение на 13.09.2012г., с което на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК ищецът
признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.319,
предл.2 НК. С решение от 15.03.2012г. постановено по ВНАХД № 5098/2012г. по
описа на СГС, първоинстанционното е потвърдено и същото влязло в сила на тази
дата.
От представените удостоверения
изх.№ 340/14.02.2018г. и изх.№ 397/20.02.2018г. на Софийски адвокатски съвет се
установява, че ищецът е вписан в регистъра на адвокатите при САК през 1999г. и
до настоящия момент упражнява тази дейност без прекъсвания, съответно вписан в
НРПП по Закона за правната помощ, като през 2010г. са му били разпределени 3бр.
дела. Адресът на кантората му бил променен от гр.София, бул.Дондуков № 27,
ет.2, ап.3 на ул.********.
Представен е анекс от 2012г. /без
дата/ към договор № 160-520/01.04.2010г. за предоставяне на правна помощ и
текущо обслужване, сключен между ищеца, в качеството му на адвокат, и „МКБ Ю.“
АД, е прекратен, считано от 01.04.2012г. по взаимно съгласие.
Като доказателство е прието
медицинско направление № 1672/04.10.2010г.
и амбулаторен лист № 5307/04.10.2010г. с посочена основна диагноза „други
проводи нарушения“ и вписани оплаквания на ищеца за прескачане на сърцето.
Насочен е към лекар-кардиолог, като по делото не са представени доказателства
дали и кога ищецът е посетил такъв специалист, съответно за извършени
изследвания, констатирани заболявания и проведено лечение.
Като доказателство е приета
полица № **********/2010г. за сключена през
2020г. между ищеца и ЗАД „А.Б.“ застраховка „Живот“ за срок от 10 години в
полза на неговите наследници по закон в случай на смърт.
По делото е разпитан св.В.Л.,
адвокат и колега на ищеца и близък семеен
приятел, който сочи в показанията си, че го познава като добър, честен и почтен
човек, с добра професионална репутация и множество клиенти. Споделил му за
случка в гр.Петрич, при която в хотелската му стая нахлули полицаи за да му
връчат книжа по досъдебното производство /свързано с обявяването му за
издирване във връзка с призоваване и разпит първоначално като свидетел/. От
колеги на свидетеля е известно, че адвокатската колегия била уведомена за
воденото наказателно производство и повдигнатото обвинение, което станало повод
за разговори и дискусии между колегите адвокати. В тази връзка разказва, че
преди известно време ищецът бил предложен в ръководството на адвокатурата, като
на проведено за това общо събрание дочул коментари „и този ли е в
ръководството“. Споделял му притесненията си във връзка с воденото наказателно
производство, отказал през 2010г. двете семейства да отидат на море, като
същата година получил микроинфаркт. Притеснението му било толкова голямо, че в
определен момент започнал да се страхува за живота си поради проявилия се
сърдечен проблем и за да подсигури семейството си споделял, че ще си направи
застраховка и призовавал колегите си да помагат, ако нещо се случи с него. При
разговори, в които се споменавало досъдебното производство и обвинението ищецът
се чувствал неловко, поради което избягвали да става тема на обсъждане.
Забелязъл, че променил отношението си към близки и познати-станал по-рязък,
невъздържан и изнервен, включително и към децата си, затворил се в себе си,
отказвал да присъства на събирания по
причина, че се опасявал да не го потърсят във връзка с наказателното
производство показно и по този начин да се изложи пред хората или пред колеги.
Според показанията на свидетеля в този период на практика престанал да поема
дела от Бюрото за правна помощ, а по възложените изпитвал несигурност. На същия
е известно, че в продължение на години ищецът имал корпоративни клиенти,
включително и банки, които се отказали от услугите му по една или друга
причина.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.
По делото е установено, че спрямо ищеца
било образувано наказателно производство с повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер по чл.319 НК, по което признат за невиновен и оправдан с влязло в сила решение поради несъставомерност на извършеното деяние
от субективна страна. Предвид това е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предпоставящо ангажиране отговорността на държавата в лицето на П.НА Р.Б.за
обезвреда на причинените вреди.
Според чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При
определяне на размера им съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, взета ли е и
каква мярка за неотклонение, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са били,
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или,
професионалната среда и др. обстоятелства, които имат значение за
съразмерността на обезщетението с принципа за справедливост.
Ищецът бил привлечен към наказателна отговорност с
обвинение в извършването на документно престъпление по чл.319 НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или с пробация /не е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК/. Спрямо него не е взета мярка за
неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Наказателното производство
в досъдебната и съдебната фаза продължило от 05.08.2009г. /деня на образуване
досъдебното производство/ до 15.03.2012г., когато приключило окончателно с
признаването му за невиновен и оправдаване по повдигнатото обвинение, т.е.
около 3г. Съдът приема този срок принципно да е съответен на разумния, но
следва да се отчете обстоятелството, че образуването на досъдебното производство
е било предшествано от неколкократни откази на СРП за образуване, с последвала
отмяна от горестоящата прокуратура, като в рамките на предварителната проверка
ищецът няколко пъти давал обяснения при знанието, че се проверява собствената
му дейност, както и обстоятелството, че продължителността му е обусловена от поведението
на прокуратурата. По делото се установи, че прокурорът от СРП общо пет пъти
внасял предложение за наказването на ищеца по чл.78а НК за престъплението в
периода 2010г.-2012г., но в четири от тях съдебното производство било
прекратявано не само поради констатирани от съда допуснати съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство, но и поради ненадлежно
мотивиране на постановлението във връзка с повдигнатото обвинение и разглеждането
на делото в съдебна фаза.
От доказателствата се установи, че воденото наказателно
производство се отразило негативно върху психическото му състояние-затворил се
в себе си, ограничил социалните си контакти, проявявал сприхавост и нервни
изблици поради напрежението и притесненията заради случващото се, негативни
изживявания във връзка с работата му като адвокат, не само поради коментари на
колеги в средите на адвокатурата, но и поради невъзможността пълноценно да
осъществява дейността си, включително известен отлив на клиенти и чувство на
несигурност при поемането на нови дела. Повишената му емоционална нестабилност
се пренесла в притеснения за семейството и собствения си живот, което го
мотивирало да сключи застраховка „Живот“.
Ищецът е с чисто съдебно минало, не е осъждан за престъпления или други
правонарушения и не е бил преди това обект на разследване.
Същевременно по делото не се установи твърдението за
влошено здравословно състояние поради получен микроинфаркт. Представените
амбулаторен лист и медицинско направление установяват единствено факта, че през
2010г. ищецът бил прегледан от лекар във връзка с оплакване за „прескачане на
сърцето“ и насочването му към кардиолог, но не и такива за извършени последващи
прегледи и/или изследвания сочещи наличието на такъв проблем, възможните
причини за това, назначено лечение или др. Разпитаният свидетел също сочи на
сърдечни проблеми. Но от тези доказателства не може да се направи извод за
действителен здравословен проблем в областта на сърцето и той да се намира в
причинна връзка с наказателното производство и свързаните с него негативни
изживявания. Тук следва да се посочи, че според изложеното в исковата молба
наказателното преследване било инициирано отА.Д., с когото били акционери в „М.“
АД и с когото възникнал конфликт във връзка с дейността на дружеството. Твърдението е, че този конфликт
станал повод не само за наказателното производство,
но и за воденето на граждански дела между тях, данни за което се съдържат в
материалите по приложеното ДП № 15109/2009г. по описа на 05 РУ на СДВР. Предвид
това съдът приема, че негативните изживявания и тяхната интензивност не са
обусловени единствено от наказателното производство, а са последица и от други
несвързани с него фактори, за които ответникът няма принос.
При съвкупната
преценка на горните обстоятелства съдът приема справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 8000лв. при съобразяване продължителността
на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение и
неблагоприятните последици за личността, общественото положение и доброто име
на ищеца. За разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
На основание чл.4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат и
претърпените имуществени вреди, когато се намират в причинна връзка с
увреждането.
Ищецът претендира сумата от 2000лв., представляваща
платено адвокатско възнаграждение за защитата му по НАХД № 12551/2012г. на СРС
3 състав, и по ВНАХД № 5098/2012г. на СГС, с противопоставено възражение на ответника
относно неговата дължимост и прекомерност.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че платените
възнаграждения от пострадалия за
адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е
задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита
представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко
следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита,
необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№
1/2017г. ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес. Когато по такъв иск съдът
определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение в размер по-нисък от платения в наказателния процес, той не
упражнява правомощието се по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на
предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка
между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи
размера на дължимото обезщетение.
В случая ищецът е направил разходи за
адвокатско възнаграждение от 1000лв. за защита и процесуално представителство по НАХД № 12551/2012г. по описа
на СРС, 3 състав, и 1000лв. за защита и процесуално представителство по ВНАХД №
5098/2012г. по описа на СГС или общо 2000лв. Извършването им се установява от
представените договори за правна защита и съдействие /приложени към посочените
дела/, според които уговореното възнаграждение е платено в деня на сключването
им, в която част има характер на разписка удостоверяваща факта на плащането /т.1
от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС/. Защитата е осъществена
само в съдебната фаза на наказателното производство и за нея се претендират
имуществени вреди. Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита на подсъдимия по
дела, при които за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
5 години възнаграждението е 500 лв. За престъплението, в което ищецът е бил
обвинен по чл.319 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или
пробация, което означава, че минималния размер на адвокатското възнаграждение е
500лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като производството
при първоинстанционното разглеждане е приключило с провеждане на едно съдебно
заседание, а въззивното в две съдебни заседания, в рамките на които са
приобщени доказателствата по досъдебното производство, разпитан един свидетел и
събрано писмено доказателство по инициатива на въззивния съд. Видно от
материалите по тези дела не се е наложила процесуална активност на защитника във
връзка със събирането на доказателства и фактически такава не е осъществена, а
е била в рамките на обичайното според
правилата на НПК. Поради това съдът намира възражението на ответника за
основателно и приема, че на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди за
платено адвокатско възнаграждение равно на предвиденото в Наредба №
1/09.07.2004г. минимално такова от 500лв. за всяка съдебна инстанция или общо
1000лв., до който размер този иск следва да се уважи.
Съгласно разясненията дадени в ТР
№ 3/22.04.2004г. по тълк.д.№ 3/2004г.,
ОСГК на ВКС отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
при съответно приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая решението, с което ищецът
е оправдан по повдигнатото му обвинение е влязло в сила на 15.03.2012г., от когато
ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва. Претенцията е за
законна лихва върху всяко от обезщетенията е от по-късна дата-08.08.2014г.,
поради което и в приложение на диспозитивното начало следва да се присъди от
посочения момент. Предвид уважената част на иска за обезщетение за
неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
изтеклата до подаване на исковата молба /07.08.2017г./ лихва в размер на 2438.15лв.
и за уважената част от иска за имуществени вреди лихва до подаване на исковата
молба в размер на 304.78лв., изчислена по реда на чл.162 ГПК, както и законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането. За разликата до пълните
размери претенцията за лихва подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото от 2.54лв. за платена държавна такса и такса за
издаване на съдебно удостоверение, съобразно
уважената част от исковете.
Ищецът е представляван в
производството от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител адв.Ч.Т.-САК адвокатско възнаграждение от 441.96лв.,
определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на Г.Ц.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8000лв. на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.319 НК, за
което е оправдан с влязло в сила решение 15.03.2012г., сумата от 2438.15лв. на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху това обезщетение за
периода 08.08.2014г.-07.08.2017г., сумата 1000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3
вр. чл.4 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, и сумата от 304.78лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща
лихва за забава върху това обезщетение за периода 08.08.2014г.-07.08.2017г., ведно
със законната лихва върху обезщетенията от 07.08.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 59 000лв., иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава за разликата до
пълния предявен размер 7793.86лв., иска по чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ за
имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 2000лв. и иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер 610.09лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на Г.Ц.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски по делото от 2.54лв. на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на адв.Ч.Т.-САК, адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА от 441.96лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: