РЕШЕНИЕ
№ 1641
гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102356 по описа за 2023 година
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че В. Г. П. е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №03050310150, находящ се в гр.Русе, ул.
"В."№... бл. "А....."вх...ет....
Заявява, че ответникът не е заплатил стойността на ползваната в периода
22.10.2021г. – 27.09.2022г. топлинна енергия, визирана в 18 фактури, на обща стойност
1228.10 лева. Счита, че потребителят дължи 62.77 лева - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 05.01.2023г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу В. Г. П. за претендираните главница, лихви и
разноски.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че В. Г. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 1228.10 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 18 фактури за периода 22.10.2021г. – 27.09.2022г., ведно
със законната лихва върху, считано от 06.01.2023г. до окончателното й изплащане; 62.77
лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 05.01.2023г.
1
Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв. А. К. – особен представител на ответника В. Г. П. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Приема, че същите са недоказани. Сочи, че ищецът не е направил реална проверка в
имота, за да се увери дали обекта е присъединен към топлопреносната мрежа, респективно
да установи колко са монтираните отоплителни тела и наличието на доставка на отопление
и битова гореща вода.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Присъединяването на бл. "А.В.", вх...към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
– Русе” ЕАД се основава на договор №229/09.10.1998г.
На 01.11.2021г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Дикей-Л“ ООД е сключен
договор, по силата на които ищцовото дружество възложило, а „Дикей-Л“ ООД приело да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по
списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и сграда в гр.Русе,
бл. "А.В.", вх...
На 14.05.2010г. В. Г. П. депозирал заявление до изпълнителния директор на
„Топлофикация Русе“ ЕАД с искане да бъде открита партида на негово име за плащане на
топлоенергия за обект в гр.Русе, бл. "А......", вх... ет.8. Представен е нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот №86, том ІV, рег.№5032, дело №572/26.05.2003г. по
описа на нотариус с рег.№221, с който се установява, че ответникът е собственик на жилище
в гр.Русе, ул.“В.“№.........., вх.... ет...., ап...... През 2017г., като собственик на процесния имот,
В. П. признал задължение към „Топлофикация Русе“ ЕАД, за предходен период и поискал
същото да бъде погасено на разсрочено плащане.
За периода 22.10.2021г. – 27.09.2022г., "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на
ответника сумата 1228.10 лева, визирана в 18 фактури за доставена топлоенергия.
Въз основа заявление на „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД
№155/2023г. е издадена заповед №109/06.01.2023г. за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу В. Г. П., ЕГН ********** за сумите: 1228.10 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 18 фактури за периода 22.10.2021г. – 27.09.2022г., ведно
със законната лихва върху, считано от 06.01.2023г. до окончателното й изплащане; 62.77
лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 05.01.2023г.; 28.02
лева – разноски и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
2
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно. Съобразно приетите по делото писмени доказателства и справки,
предоставени от ищцовото дружество, вещото лице установило, че процесния имот е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“
ЕАД под абонатен №03050310150. Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия
се осъществявало от „Дикей - Л“ ООД – Русе, а за битова гореща вода – от „Топлофикация
Русе“ АД. Констатирано е, че за имота, през процесния период, има пет отоплителни тела и
се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. В
жилището били монтирани шест уреда за дялово разпределение – пет индивидуални
разпределителя на топлинна енергия за отопление и един водомер за битова гореща вода.
При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, експертът изчислил
потребената от абоната топлоенергия, която за спорния период възлиза на 1336.50 лева с
ДДС, а с отчитане таксата за услуга „Дялово разпределение на топлинна енергия“ – 1394.70
лева с ДДС. Констатирано е, че индивидуалните разпределители на топлинна енергия са
отчитани с ръчен карнет през отоплителните месеци.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1228.10
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 18 фактури за периода
22.10.2021г. – 27.09.2022г., ведно със законната лихва върху, считано от 06.01.2023г. до
окончателното й изплащане; 62.77 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 05.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№109/06.01.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №155/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване
действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
3
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се
придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
(каквато е тази, в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за
дялово разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на
топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна собственост са топлопреносното
предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на процесното жилище
от 26.05.2003г. С оглед цитираните по-горе законови разпоредби се явява потребител,
респективно отговаря за задължения, свързани с доставената в имота топлинна енергия.
В. П. не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради което и
съобразно заключението на приетата по делото експертиза, претенцията като доказана
следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 875 лева – заплатена държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 78.02 лева –
разноски по ЧГД №155/2023г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че В. Г. П., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор
инж.С.Ж.Ж. сумите: 1228.10 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия
по 18 фактури за периода 22.10.2021г. – 27.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от
06.01.2023г. до окончателното й изплащане; 62.77 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 05.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично
4
задължение №109/06.01.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №155/2023г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК
********* сумата 875 лева – разноски по ГД №2356/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК
********* сумата 78.02 лева – разноски по ЧГД №155/2023г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5