№ 48
гр. Габрово, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20254200500096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от ищеца по делото Н. М. Н.
против Решение №564/04.12.2024г. по гр.д. №746/2024г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че постановеното от районния съд решение е неправилно и
незаконосъобразно и било постановено при допуснати от съда процесуални нарушения.
Районният съд приел, че цялото начислено трудово възнаграждение за периода от януари до
11.03.2024г. е изплатено на, без да е налице разходно-касов ордер или друг подписан
документ, удостоверяващ реално получаване на сумите в брой. Съдът се позовал на
счетоводните записвания на работодателя и на показания на свидетели, като напълно
пренебрегнал изискванията за стриктна писмена форма при плащане на трудово
възнаграждение. По този начин бил нарушен принципът за сигурност на разплащанията с
трудови възнаграждения и са игнорирани императивните правила, изискващи писмени
доказателства за извършено плащане. Освен това съдът кредитирал счетоводните регистри и
вътрешните записвания на ответника, без да отчете, че това са едностранни документи,
създадени от работодателя. Липсата на подписан РКО, подписана ведомост или друг
документ, удостоверяващ получаване на парите, правела невъзможно да се счете, че е
извършено реално плащане в брой. Твърдяното плащане не се доказвало от представения
документ, наречен „ведомост", който по съществото си представлява лист хартия с
положени печатни символи, без подпис на издател и преди всичко — без подпис на
получател на сумата. Този документ не доказвал извършено плащане, тъй като същият
нямал каквато и да било доказателствена сила. Първоинстанционния съд изцяло игнорирал
задълженията на работодателя по чл.270, ал.3 КТ - да заплати дължимото възнаграждение
по посочена от него банкова сметка. Н. Н. никога не бил получавал суми в брой от ответното
дружество. Същият бил посочил банкова сметка, по която да получава заплатата си.
Очевидно, работодателят му знаел това обстоятелство и бил извършил частични плащания
именно по тази банкова сметка - съответно на 02.02.2024г. и на 05.03.2024г. За работодателят
било налице задължение да преведе дължимите суми, именно по посочената от лицето
банкова сметка, тъй като това била писмената воля на работника. Наличието на преводи по
1
банковата сметка на ищеца в по-малки размери само доказвало частично плащане и
категорично показвало, че работодателят е бил наясно с желанието за получаване по банков
път.
В пълно противоречие с процесуалноправния закон първоинстанционния съд
допуснал събирането на свидетелски показания, с които се цели доказва изплащането на
трудово възнаграждение. Предвид императивните правила за формата на сключване и
задължителната регистрация на трудовите договори в съответното ТП на НОИ - чл.62, ал.1 и
3 КТ, задълженията на работодателя за изплащане на уговорени възнаграждения на
работници или служители по трудов договор са парични задължения, установени с писмен
акт. Доказването на плащане на трудовото възнаграждение със свидетелски показания е
допустимо само в хипотезите на чл.164, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 ГПК и чл.165, ал.1 ГПК. В
настоящият казус тези хипотези не били налице.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в разрез със събраните по делото доказателства, а като краен резултат
несправедливо.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постановите друго, с което да
уважи изцяло исковата претенция. Моля да бъдат присъдени и направените по делото
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, включително заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество в депозирано преди с.з. становище оспорва подадената жалба.
Моли съда да я остави без уважение и да присъди направените по делото разноски.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства намира следното :
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което
същата е допустима.
С Решение №564/04.12.2024г. по гр.д. №746/2024г. по описа на Районен съд Габрово
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове против
ответника за заплащане на сумата от 1945,92лв.- трудово възнаграждение за периода
м.януари 2024г.-11.03.2024г. и за заплащане на сумата от 1200лв.- обезщетение за неспазено
предизвестие. Освен това в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 780лв.
Първоистанционното решение е обжалвано изцяло.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следното :
На 05.01.2024г. е сключен Трудов договор с №3, между ответното дружество "*****"
ЕООД, в качеството на работодател и ищеца Н. М. Н. - като работник. По силата на този
договор, работникът се задължава да престира труд на длъжността "шофьор, тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона", а работодателят да му заплаща основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1200лв. Предвидено е, че работникът се задължава да постъпи
на работа считано от 08.01.2024г. Договорът е сключен с клауза за изпитване със срок от 6
месеца, в полза на работодателя. Посочено е, че срокът на предизвестие за прекратяването
му е 30дни, еднакъв за двете страни. Със Заповед №7 от 12.03.2024г. работодателят
прекратява трудовото правоотношение на Н. М. Н. без предизвестие, считано от
12.03.2024г., на основание чл.71, ал.1 от КТ.
От предоставените банкови извлечения на ответника били видни преводите на част
от работните заплати за м.01 и м.02 2024г., които във фишовете за работни заплати на Н. Н.
за същите месеци са отразени като платен аванс РЗ Франция. Сумите са преведени по
банковата сметка на А.П.М-К. Платените суми са: за м.януари 2024г. е платена сумата
297.19лв. на 02.02.2024г. За м.февруари 2024г. е платена сумата 99.06лв. на 05.03.2004г.
В.лице посочило, че когато се начисляват работни заплати за конкретен месец, общата сума
на същите образува в счетоводна сметка 421 „Персонал" крайно кредитно салдо, което е
равно на всички начислени суми по работни заплати минус всякакви видове удръжки от
същите. Когато заплатите се изплатят през следващия месец, крайното салдо се занулява,
2
докато се начислят новите дължими заплати. В случай, че има неиздължени заплати от
предходен месец, то сумата им остава в крайното салдо на посочената по-горе сметка, т.е.
тогава крайното салдо ще е сбор от стойността на неизплатените стари работни заплати и
стойността на работните заплати за новия месец. В случая ако ищецът по делото имал
неизплатени работни заплати за м.01.2024г., то крайното салдо на сч. с/ка 421 „Персонал"
през м.02.2024г. няма да е равно на сумата на начислените работни заплати от
Рекапитулацията и Хронологията на сч. с/ка 421 „Персонал"за м.02.2024г. Проверката на
сумата на начислените работни заплати за м.02.2024г. от Рекапитулация Хронология за
същия месец и тази от крайното салдо на Оборотната ведомост установявала, че няма
разлика, т.е. няма неплатени работни заплати от предходен период. При проверка на сумата
на начислените работни заплати за м.03.2024г. от Рекапитулация Хронология за същия месец
и тази от крайното салдо на Оборотната ведомост било установено, че няма разлика, т.е.
няма неплатени работни заплати от предходен период. Обстоятелството, че съгласно
данните в Оборотните ведомости е видно, че няма неизплатени заплати в периода 01.2024г. -
03.2024г., като в същото време за посочения период по банковата сметка посочена от ищеца
са преведени две суми, отразени в Таблица №5 на експертизата, които са част от работните
заплати за м.01.2024г. и м.02.2024г. довело до необходимостта да се проверят касовите
операции в дружеството - ответник. При проверка на движението (приход и разход) на
Касовата книга на „*****” ЕООД било установено, че разликите между начислените
работни заплати и платената част от тях по банков път за периода 01.2024г. - 03.2024г. на Н.
Н. са отразени като разход /изплатени/ общо в размер на 1945.92лв. На 12.03.2024г. в
Касовата книга е отразено изплащане на заплата на Н. Н. в размер на 1250.63лв. Предвид
разгледаните счетоводни регистри и съответните записи в същите, нямало дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.2024г.- 03.2024г. Работодателят
„*****” ЕООД начислил работни заплати за периода м.01.2024г,- м.03.2024г. включително и
за положен труд от Н. Н. и върху същите са направени удръжки сигурителни вноски и данък,
подробно изложени в таблици от №1 до №3 от експертизата. Направените удръжки за
осигурителни фондове и републикански бюджет на Н. Н. са част от общите суми на същите,
от една страна начислени и удържани за сметка на работниците на „*****” ЕООД, и от
друга страна начислени за сметка на същото дружество. Вещото лице, имайки предвид
изложената информация посочва, че дружеството вярно е начислило и изплатило
удържаните суми за работни заплати на целия персонал, включително и тези на Н. Н..
Начисленото брутно трудово възнаграждение на Н. Н. за периода м.януари 2024г. -
м.март 2024г. е общо в размер на 3007.97лв. Дължимото трудово възнаграждение за
получаване е общо в размер на 1945.92лв. Изплатеното трудово възнаграждение по банков
път било, както следва: за м.януари 2024г. е платена сумата от 297.19лв на 02.02.2024г. За
м.февруари 2024г. е платена сумата от 99.06лв на 05.03.2004г. Останалата дължима сума за
плащане в размер на 1945.92лв била платена в брой. Нямало дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение на Н. Н..
Трудовият договор от 05.01.2024г. е сключен със срок за изпитване от шест месеца в
полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работника-08.01.2024г. до
неговото прекратяване на 12.03.2024г. Следователно през периода на действие спрямо
същия са приложими правилата на трудов договор със срок на изпитване. Специалната
хипотезата на прекратяване на трудовия догово, предвидена в разпоредбата на чл.71, ал.1 от
КТ е приложима само за срока на изпитване и за страната, в чиято полза е уговорена тази
възможност. Съгласно същата разпоредба до изтичане на срока за изпитване, страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Поради това,
наличието на уговорен за двете страни еднакъв срок за предизвестие в случая, не можел да
отмени това право на работодателя- ответник.
Въззивният съд намира следното :
С протоколно определение от 07.11.2024г. предявения иск с правно основание чл.128
КТ е намален до размера на 1945,92лв.
Страните по делото не спорят относно факта, че на 05.01.2024г. е сключен Трудов
3
договор с №3, между ответното дружество "*****" ЕООД, в качеството на работодател и
ищеца Н. М. Н. - като работник. По силата на този договор, работникът се задължава да
престира труд на длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", а
работодателят да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200лв.
Предвидено е, че работникът се задължава да постъпи на работа считано от 08.01.2024г.
Договорът е сключен с клауза за изпитване със срок от 6 месеца, в полза на работодателя.
Посочено е, че срокът на предизвестие за прекратяването му е 30дни, еднакъв за двете
страни. Със Заповед №7 от 12.03.2024г. работодателят прекратява трудовото
правоотношение на Н. М. Н. без предизвестие, считано от 12.03.2024г., на основание чл.71,
ал.1 от КТ.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка и заключението на вещото
лице по искане на ищеца по посочената от него банкова сметка на майка му е изплатена
сумата от общо 396,25лв. Вещото лице е посочило, че остатъка за от трудовото
възнаграждение на ищеца за периода м.януари –м.март 2024г. е 1945,92лв.
При извършената проверка в счетоводството, в т.ч. и на касовата книга вещото лице е
констатирало, че по счетоводни записвания не е налице задължение за плащане на остатъка
от трудовото възнаграждение, като същото било изплатено на каса. В обясненията си,
дадени в с.з. от 07.11.2024г., вещото лице А. е заявило, че в счетоводството на ответника
няма банкови бордера или касови ордери, подписани от ищеца, удостоверяващи плащанията
на остатъка от трудовото възнаграждение от касата на дружеството.
В показанията си свИ. и св.Д. установяват, че част от трудовото възнаграждение на
ищеца било заплатено по банков път, а друга част на каса, но не установяват от кого е
изплатено на ръка и кога е станало това.
Съгласно чл.270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка,
както и в документ за банков превод по влог на работника. Подписаната от работника
ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането. По същия начин, когато
основанието за плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в
нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи установяват вида на
плащането. Ако обаче, в банковия документ или в разписката не е посочено основанието за
плащане, в доказателствена тежест на получилия плащането е да докаже неговото
основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. В тези
случаи, когато в платежните документи не се сочи основание за плащане на сумата и
длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на
кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане /респ.
съществуването на повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно
чл.76 ЗЗД.
Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира
извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо
от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно
съставени документи, удостоверяващи плащане.
Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със
случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са
съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи
лица и др. лица. В този см. са Решение №89/29.03.2013г. по гр.д.№558/2012г. ІVг.о. на ВКС
решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по
гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение №258/03.11.2017 г. по гр.д. №1007/2017 г., IV г.
о. на ВКС и Решение №42/30.03.2018г. по гр.д.№434/2017г. на ІVг.о. и др.,
В настоящият случай не е представена нито ведомост, нито разписка, нито друг
„случаен“ документ съдържащ подписа на ищеца или упълномощено от него лице, доказващ
4
изплащането на остатъка от възнаграждението.
Съдът намира, че обстоятелството че по счетоводни записвания и по отразеното в
касовата книга, че дружеството няма задължение към ищеца за трудово възнаграждение не
може да се приеме, че същото действително е изплатено, тъй като липсва първичен
счетоводен документ удостоверяващ плащането и обосноваващ извършените счетоводни
записвания. Освен това счетоводните записвания се извършват от служител/и на ответника
и отразяват изгодни за него факти, които не се потвърждават от изходящо от работника
изявление.
Поради изложеното по-горе съдът намира предявения иск за заплащане на трудово
възнаграждение за м.януари – 11.03.2024г. за основателен и доказан за целия претендиран
размер от 1945,92лв.
Тъй като процесния трудов договор е сключен при условията на чл.70 КТ- със срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателят, то същия, на осн. чл.71, ал.1 КТ, до
изтичане срока за изпитване може да бъде прекратен без предизвестие от страната, в чиято
полза е уговорен срока.
Трудовият договор е прекратен от работодателят, в чиято полза е уговорен срока за
изпитване, в уговорения срок по чл.70 КТ и следователно работодателят не дължи
предизвестие на работника, а съответно и не му дължи обезщетение за неспазено
предизвестие, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска.
Поради изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
в която предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение е отхвърлен, като и в частта
за присъдените разноски. В останалата част решението следва да бъде потвърдено
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати ДТ върху присъденото
трудово възнаграждение в размер на 77,84лв. за първоинстанционото производство и сумата
от 150лв.- разноски заплатени за изготвяне на счетоводната експертиза, общо 227,84лв.
Следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 38,92лв. за въззивното
производство, както и ДТ в размер на 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 403лв.- разноски в
първоинстанционото производство, както и разноски пред въззивната инстанция в размерна
403лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от
296,40лв.- разноски в първоинстанционното производство и сумата от 239,40лв.- разноски
във въззивното .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №564/04.12.2024г. по гр.д. №746/2024г. по описа на Районен съд
Габрово, В ЧАСТТА, в която е оставен без уважение предявения иск за заплащане на сумата
от 1945,92лв.- трудово възнаграждение за периода м.януари 2024г.-11.03.2024г., като
неоснователен и недоказан, както и В ЧАСТТА, в която са присъдени разноски по делото
ВМЕСТО КОЕТО
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.Велико Търново,
ул.”*****” №18 сумата от 1945,92лв. (хиляда деветстотин четиридесет и пет лева и
деветдесет и две стотинки) - трудово възнаграждение за периода м.януари 2024г.-
11.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.05.2024г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение №564/04.12.2024г. по гр.д. №746/2024г. по описа на
5
Районен съд Габрово в ОСТАНАЛАТА част.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 да заплати в полза на бюджета на РС Габрово държавна такса в размер на
227,84лв. (двеста двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 да заплати в полза на бюджета на ОС Габрово държавна такса в размер на
38,92лв. (тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 5лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената в полза на ОС Габрово
и/или РС Габрово сума.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.Велико Търново,
ул.”*****” №18 сумата от 403лв. (четиристотин и три лева)- разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.Велико Търново,
ул.”*****” №18 сумата от 403лв. (четиристотин и три лева)- разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.Велико Търново, ул.”*****” №18 ДА
ЗАПЛАТИ на „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 сумата от 296,40лв. (двеста деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки)-
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН**********, с адрес: гр.Велико Търново, ул.”*****” №18 ДА
ЗАПЛАТИ на „*****” ЕООД, ЕИК*****, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул.”*****” №18 сумата от 239,40лв. (двеста тридесети девет лева и четиридесет стотинки)-
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6