№ 435
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба от Г. Г. Ш. срещу наказателно постановление № Р-10-
742/20.09.2021 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което й е наложено на основание чл.221, ал.1, хип. I, т.2 от Закона за
публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), административно наказание
глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено нарушение по чл.116в,
ал.5 от ЗППЦК.
С жалбата се излага, че наказателното производство е издадено при
незаконосъобразно определяне на размера на наказанието и неправилно
неприлагане на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че закъснението за
представяне на удостоверението е само три дни след законоустановения срок,
не са били застрашени обществените отношения, както стабилността на
финансовия сектор, който се регулира от ЗППЦК, с което се прави извод, че е
налице класически пример за „маловажен случай“. Моли се за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона.
За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по
1
същество пледира за уважаване на жалбата и отмяна на наказателното
постановление по изложените в жалбата съображения. Не претендира
разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
отхвърляне на жалбата като неоснователа и за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
С Решение №1193-ДСИЦ от 13.12.2006 г. на КФН е издаден лиценз на
„НИС“ АДСИЦ за извършване на дейност като дружество със специална
инвестиционна цел, инвестиращо парични средства, набрани чрез издаване на
ценни книжа в недвижими имоти. Същото е адресат на разпоредбите на
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за
секюритизация и на ЗППЦК.
Предвид това, че КФН е регулатор на отношенията уредени в ЗППЦК, а
„НИС“ АДСИЦ, както и членовете на управителните и контролните органи на
дружеството са адресати на разпоредбите на ЗППЦК била извършена
проверка по документи на дружеството.
В КФН е постъпила информация чрез e-Register, вх. №10-05-136/15.01.2021
г. за свикано за 18.02.2021 г. извънредно общо събрание на акционерите на
„НИС“ АДСИЦ, в чийто дневен ред е включен изборът на Г.Ш. за член на
съвета на директорите (СД) на дружеството и определяне на размера на
гаранцията за управлението й в размер на тримесечното й брутно
възнаграждение. Също така чрез e-Register е предоставен на КФН на
24.02.2021 г. протокол от проведеното на 18.02.2021 г. извънредно общо
събрание на акционерите на „НИС“ АДСИЦ, на което е взето решение за
избор на Г.Ш. за член на СД на дружеството и определяне на размера на
гаранцията за управлението й в размер на тримесечното й брутно
възнаграждение.
С писмо изх. №РГ-05-1316/16.03.2021 г. КФН е изискала информация от Ш.
относно това изпълнила ли е задължението си за внасяне на гаранция в банка,
в определения размер в полза на публичното дружество като гаранция за
2
управлението й и да представи доказателства за това нейно задължение,
произтичащо от императивната норма на чл.116в, ал.2 от ЗППЦК в срок от
два работни дни.
В КФН е постъпило писмо по имейл на 19.03.2021 г. от Ш., с което отговаря
на запитването на КФН от 16.03.2021 г. и представя заверено копие на
документ, доказващ изпълнение на изискванията на чл.116в, ал.2 от ЗППЦК.
Приложено е към писмото заверено копие на банково удостоверение с изх.
№54515-I-665 от 04.03.2021 г., издадено то „Т. Банк“ АД. ОТ същото се
установява, че на 04.03.2021 г. е открита депозитна сметка с наличност в
размер на 1500 лв., която сума е блокирана на основание чл.116в, ал.4 от
ЗППЦК в полза на „НИС“ АДСИЦ.
Установено било, че същата е следвало да представи удостоверителния
документ на регулаторния орган в 7-дневен срок от внасянето на гаранцията,
г. е. до 11.03.2021 г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№Р-06-331/21.04.2021 г. срещу Г. Г. Ш. за това, че не е представила като член
на управителен орган – СД на „НИС“ АДСИЦ в 7-дневен срок от внасяне на
гаранция за управлението й, определена от общото събрание на акционерите
на дружеството, не е представила в КФН документ, издаден от банка,
удостоверяващ, че блокирането на гаранцията е осъществено, което
административно нарушение е с посочена правна квалификация по чл.116в,
ал.5, изр.I, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от ЗППЦК.
АУАН е съставен от съответното длъжностно лице В. Ц. – ст. експерт в
отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества
със специална инвестиционна цел”, управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, оправомощена, съгласно Заповед №З-61/17.03.2021 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”. АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Срещу АУАН е депозирано писмено възражение от Ш..
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя излага показания
изцяло в подкрепа на акта.
Въз основа на акта е съставено обжалваното наказателно постановление
№Р-10-742/20.09.2021 г. от компетентното длъжностно лице зам.
3
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” при идентично описание на нарушението и посочване на
нарушената правна норма, за което е наложена глоба в размер на 1 000 лв. на
основание чл.221, ал.1,хип.I-ва, т.2 от ЗППЦК. Същото е връчено на
05.10.2021 г. на Ш..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства:
свидетелските показания на Ц.. Съдът цени в съвкупността им
доказателствата, като не намира помежду им съществени противоречия,
поради които да се произнесе защо приема едни, а отхвърля други.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и
това на защита, поради следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на
ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл тримесечния
срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като
по административно-наказателната преписка във връзка с установяване на
нарушението е разменена кореспонденция между административно-наказващ
орган и жалбоподателката. По същата последните документи са постъпили на
19.03.2021 г., когато по имейл с писмо е предоставен документ –
удостоверение от банка, за изпълнение на изискванията на чл.116в, ал.2 от
ЗППЦК. Поради което към датата на съставяне на АУАН на 21.04.2021 г. не е
изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и това е
станало в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото
същото касае ЗППЦК, какъвто е случая. Предвид което не са налице
основания административно-наказателното производство да бъде прекратено,
съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.
4
Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в
наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е
осъществено, време и място на извършването му.
Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния
субект, защо се приема, че административната отговорност следва да бъде
търсена на конкретното лице и в какво негово качество е административно
отговорно.
Разпоредбата на чл.116в, ал.2 от ЗППЦК предвижда, че „Лицата по ал. 1 са
длъжни в 7-дневен срок от избирането им, съответно от вписването на
дружеството в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за
финансов надзор, да внесат гаранция за управлението си“. Съгласно чл.116,
ал.1 от ЗППЦК: „Публичното дружество приема и прилага политика за
възнагражденията на членовете на управителните и контролните му органи,
като изискванията към политиката за възнагражденията, приемането,
прилагането, оповестяването и изпълнението и се определят с наредба.
Политиката за възнагражденията се приема от първото редовно годишно
общо събрание след придобиване на качеството публично дружество.
Възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и
контролните органи на публично дружество, както и срокът, за който са
дължими, се определят от общото събрание.“
Съгласно разпоредбата на чл.116в, ал.5 от ЗППЦК: „В 7-дневен срок от
внасянето на гаранцията за управлението си лицата по ал. 1 са длъжни да
представят в комисията документ, издаден от банката по ал. 4,
удостоверяващ, че блокирането на гаранциите е извършено съгласно ал. 2 - 4.
Банката по ал. 4 издава документа при поискване от вносителя на
гаранцията.“
„НИС“ АДСИЦ е дружество със специална инвестиционна цел и има
издаден лиценз за това от КФН.
Жалбоподателят Г.Ш. е избрана за член на управителен орган СД в
дружеството със специална инвестиционна цел „НИС“ АДСИЦ. Ето защо
същата от датата на избирането й за член на СД е длъжна да съобрази
поведението си с изискванията на чл.16в, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗППЦК. Като
относно настоящия казус е следвало в 7-дневен срок от внасяне на гаранция
за управлението й, определена от общото събрание на акционерите на
5
дружеството, да представи в КФН документ, издаден от банка,
удостоверяващ, че блокирането на гаранцията е осъществено, съгласно ал. 2 –
4 от ЗППЦК.
В случая този 7-дневен срок за представяне на издадения от банката
документ, доколкото е внесена гаранцията да управлението на 04.03.2021 г. е
изтекъл на 11.03.2021 г., работен ден четвъртък. Ето защо правилно е прието,
че нарушението от жалбоподателя Ш. е осъществено на следващия ден
12.03.2021 г. Представеният документ в КФН е станало след изпращане на
писмо от регулатора до нея, след изтичане на 7-дневния срок и то на
19.03.2021 г., осем дни, след изтичане на срока за представянето. Същата е
имала знание за това свое задължение и го е изпълнила, но не в
законоустановения срок, а със закъснение и след подканя от страна на КФН.
Предвид горното се установи осъществяването на административното
нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
За така извършеното административно нарушение е предвидена
административна санкция чл.221, ал.1, хип.I-ва, т.2 от ЗППЦК глоба в размер
от 1000 до 2000 лв.
При преценка на всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение
и като взе предвид изискванията, посочени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН: липсват данни за настъпили вредни последици от конкретното деяние,
нарушението е първо по рода си, намира, че определения в наказателното
постановление размер на глобата от 1 000 лв., което е минимума, предвиден в
санкционната разпоредба е правилно и законосъобразно, като в случая са
спазени изискванията на закона.
С така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на
ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
6
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му,
както и за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на
деяние, включително за отправяне на предупреждение към жалбоподателката,
каквато възможност е дадена с измененията на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.,
тъй като се установи, че се касае за задължение, което е от значение за
охраняване интересите на дружествата със специална инвестиционна цел.
Закъснението за внасяне на определения размер на гаранцията не се явява,
както е посочено в жалбата три дни, а е от осем дни. На следващо място
представения банков документ по чл.116в, ал.5, изр.I-во от ЗППЦК
(документ, издаден от банката по ал. 4, удостоверяващ, че блокирането на
гаранциите е извършено съгласно ал. 2 – 4 от ЗППЦК) е станало след
получаване на имейл от КФН до жалбоподателката и даден срок за
представянето му. Горното води до извод, че не е налице маловажност на
нарушението, предвид и което правилно е било издадено от наказващият
орган НП. Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата
на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № Р-10-742/20.09.2021 г.
на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде
потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице
предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си, но не и относно размера на претенцията.
Същият се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
7
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-742/20.09.2021 г. на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Г. Ш., с ЕГН **********, със с.а.: гр. София, бул. „Т.А.“№ 117
да заплати в полза на КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР сумата от 90
(деветдесет лева ) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред СРС по делото.
Решението чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- гр.София на основанията предвидени в НПК по реда
на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8