Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3
086 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 558
ал.5 вр. 557 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 26 000 лв.
В исковата молба на М.И.К. се твърди,
че на 31.10.2017 г., около 16.00 часа, в гр. София, на бул. „Шипченски проход“ е
настъпило ПТП, при което пострадала ищцата като пешеходец. Твърди се, че се
движела по пешеходната пътека, находяща се след сградата на 01-во РПУ, когато
била блъсната от неустановен водач с
неустановен лек автомобил. Вследствие на удара ищцата получила контузия на лява
колянна става с наличие на подкожен хематом и оток и излив в меките тъкани
около ставата, контузия на дясна подбедрица, десен глезен и дясно ходило,
контузия на гръден кош и счупване на опашната кост. Търпяла болки, страдания и
ограничения през значителен период от време.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г. ф. да му заплати сумата 26 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2018 г. Претендират се
разноски.
Ответникът Г. ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. И..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Шишков.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено постановление за образуване на ДП от 22.11.2017 г.
по пр.пр. 45330/2017 г. по описа на СРП. От съдържанието на същото се
установява, че е образувано, затова че на 01.11.2017 г. в гр. София, при
управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата като реализирал ПТП
и по непредпазливост причинил телесна повреда на М.И.К., изразяваща се във
фрактура – луксация на опашната кост, като деянието е на пешеходна пътека, а
деецът е избягал от местопроизшествието.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото, вещото лице е обосновало извод, че при процесното
ПТП М.И.К. е получила контузия на лявото коляно с подкожен хематом, контузия на
дясна подбедрица, десен глезен и дясно ходило, контузия на гръдния кош,
счупване с изкълчване на втори опашен прешлен. Обоснован е извод, че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на
възстановяване при такъв тип увреждания е около 4 седмици като през тори период
ищцата е търпяла болки и страдания като първите 10 дни, болките са били с
по-голям интензитет. Вещото лице е посочило, че най-вероятно контузиите на лявото
коляно и контузията на дясна подбедрица са получени от съприкосновението на
бронята на автомобила с тялото на ищцата, а контузията на десен глезен, дясно
ходило, гръдния кош и счупването с изкълчване на втори опашен прешлен са
получени при падане на ищцата на земята.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че водачът на автомобила е имал
техническата възможност да възприеме пешеходеца и да спре преди мястото на удара
чрез предприемане на своевременна маневра за аварийно спиране при управление с
максимално разрешената скорост за населени места. Посочено е и, че пешеходецът
е имал техническата възможност да възприеме автомобила и да не предприема
пресичане на пътното платно.
В съдебно заседание на 10.02.2020 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката С.С.Ч..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 31.10.2017 г. е реализирано ПТП, от
което пострадала се явява ищцата М.И.К.. Не е формиран спор, че извършителят на
ПТП-то е неустановен.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата
се установява от изводите на вещото лице по САТЕ, която настоящият съдебен
състав кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на получените
увреждания от ищцата К.. От получените травми са последвали болки и страдания
за същата, установени от заключението на вещото лице. Фактът на понесени
страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства, които съдът
кредитира като логични, последователни непосредствени лични впечатления, които
пресъздават обективно състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалата /73 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период и
страданията, които е преживяла същата от медицинска и емоционална гледна точка
и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от
нея дейности в значителен период от време /4 седмици/ настоящият съдебен състав
намира, че следващото й се обезщетение за причинените й неблагоприятни
последици възлиза на сума в размер на 7 000 лв., за която сума искът е
основателен и следва да се уважи като се отхвърли за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 17.07.2018 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 29.09.2018 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, в договора на процесуалния представител на ищеца /стр.
66 в делото/ е посочено, че представителството е на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА, поради което настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приложение на горецитираната правна норма. С оглед размера на
заявения иск и уважената част от него, извършените по делото процесуални
действия и фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав
намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
възлиза на сума в размер на 1 310 лв., с оглед определените минимални размери
на адвокатските възнаграждения в Наредба 1/2004 г., а в неговата припадаща се
част с оглед уважената част от иска същото е в размер на 352, 69 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 401, 92
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 374, 23 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ на М.И.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 31.10.2017 г.
в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2018 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв.
В.О. сумата от 352, 69 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. ФОНД, с адрес: *** сумата от 401, 92 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка
на СГС сумата от 374, 23 лв. – дължима ДТ и платени разноски от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: