РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120107693 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. Ц. Ц., ЕГН
**********, с адрес ............................................, против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК
........................... със седалище в гр. С., с която претендира осъждането на ответника да
заплати на сумата от 8 лева - главница, с която ответното дружеството се е обогатило
неоснователно за сметка на ищцата, поради получаването на горната сума, въз основа на
недействителен Договор за паричен заем А1 потребителски кредит № ......................... от
04.01.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 12.11.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането. С исковата молба е съединен кумулативно и иск
срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ..........................., със седалище в гр. С., за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 лева – главница, с която
ответното дружество се е обогатило за сметка на ищцата, поради получаването на горната
сума въз основа на недействителен Договор за предоставяне на гаранция № .........................
от 04.01.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 12.11.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2022 г. между ищцата и ответника „Аксес
Файнанс“ АД е сключен договор за паричен заем А1 потребителски кредит №
........................., с който на М. Ц. Ц. бил предоставен кредит в размер на 400 лв. Съгласно чл.
3 от същия за обезпечаване договора за кредит, ищцата следвало да сключи договор за
предоставяне на гаранция с дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. На 04.01.2022
г. между ищцата и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен договор за
1
предоставяне на гаранция, по силата на който ищцата следвало да заплати възнаграждение
на гаранта в размер на 180,36 лв. Посочва се, че по договора за кредит ищцата е заплатила
сумата от 408 лева, а по договора за предоставяне на гаранция е заплатила сумата от 20 лева.
Излага се, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
както и че е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като не са
посочени лихвения процент и условията за прилагането му. Поддържа се, че договорът не
отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата дължима сума от потребителя. Посочва се, че
договорът за кредит е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
тъй като сумата, която се претендира чрез договора за предоставяне на гаранция не е
включена в ГПР и ГЛП.
По отношение на втория иск, с който се твърди нищожност на договор за
предоставяне на гаранция от 04.01.2022 г., сключен между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ищецът счита, че е налице накърняване на добрите нрави, и се излагат
сходни аргументи. Твърди се, че договорът нарушава добросъвестността в отношенията,
поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. Посочва
се, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл.
143 – 148 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на договора за
предоставяне на гаранция, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона. С тези доводи се иска ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата посочените суми като недължимо платени по недействителен договор за
кредит и договор за предоставяне на гаранция.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Аксес Файнанс“ АД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното
отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора. Заявява се също
така, че по процесния договор за кредит ГПР е фиксирана величина, ясно посочена в него,
която не заобикаляла клаузата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като размерът му не надвишавал
пет пъти размера на законната лихва.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и
се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора
за предоставяне на гаранция. Посочва се, че обезпечаването на договора за кредит с договор
за гаранция не противоречи на добрите нрави, тъй като в качеството си на търговец гарантът
следва да получава възнаграждение за сключената от него гаранционна сделка. Твърди се, че
процесният договор за предоставяне на гаранция не е потребителски кредит, поради което за
него не е относима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и искането на ищеца за обявяване на
договора за недействителен на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП е неотносимо.
Правното основание на двата осъдителни иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
2
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2025 г.,
е допуснато изменение на предявените искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, както следва:
осъдителният иск за първоначално заявената сума от 20 лв. - главница се намалява на 17,37
лв., като се оттегля за горницата до първоначалния размер, а осъдителният иск за
първоначално заявената сума от 8 лв. главница се увеличава на сумата от 11,09 лв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата бе да докаже при
условията на пълно и главно доказване обстоятелствата относно плащането на процесните
суми и възникването на основания за тяхното възстановяване от ответниците, вкл.
твърденията за нищожност на договорите на посочените основания. В тежест на
ответниците бе да установят наличието на основание за задържане на платените суми.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
между “Аксес Файнанс” АД и ищцата Ц. е бил сключен процесният договор за кредит
№......................... от 04.01.2022г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника
сумата в размер на 400 лева, при ГПР от 46,67% и годишна лихва от 38,40%. В договора за
паричен заем- потребителски кредит е посочено, че размерът на месечната погасителна
вноска е 51,85 лева, включваща главница и възнаградителна лихва, срокът на заема е 9
месеца, броят вноски е 9, датите на плащане на всяка от погасителните вноски,
последователно са:08.02.2022 г.,10.03.2022 г.,09.04.2022 г., 09.05.2022г., 08.06.2022
г.,08.07.2022 г.,07.08.2022 г., 06.09.2022 г., 06.10.2022 г. Съгласно чл.3, ал.1 от Договор за
паричен заем А1 потребителски кредит заемодателят се задължава в срок до пет работни
дни,считано от датата на сключване на договора, а именно 04.01.2022 г., да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лице - поръчител, банкова
гаранция с бенефициер или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност и в съответствие с
всички необходими законови разпоредби, относими към упражняването на такава дейност.
По делото е безспорно също и че между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
ищцата Ц. е бил сключен процесният Договор за предоставяне на гаранция №
......................... от 04.01.2022 г. Съгласно чл.1 ал.2 предл.10-то от договора за предоставяне
на гаранция между “Файненшъл България” ЕООД и ищцата датата на влизане в сила на
гаранцията е 09.01.2022 г., в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.3 от
Договора за заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от едно
физическо лице или банкова гаранция. В чл. 2 ал.1 от същия договор е посочено, че
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 180,36 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 20.03 лева, като вноските са дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски на договора за заем, сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД.
От приложените от ответниците справки за извършените от ищцата плащания се
установява, че по Договора за потребителски кредит са погасени следните суми: 400 лв. -
3
главница, 11,09 лв. – лихва, а по Договора за предоставяне на гаранция е направено едно
плащане в размер на 17,37 лв.
Спорен по делото е въпросът за действителността на Договора за кредит и
сключеният във връзка с него Договор за предоставяне на гаранция.
По отношение на възраженията за нищожност съдът намира, че макар договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на гаранция от 04.01.2022 г. да са
сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя.
На първо място това се установява от уговорката в чл. 3 от договора за кредит, съгласно
която заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на
настоящия договор, да предостави на заемателя едно от следните обезпечения – едно
физическо лице – поръчител, банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, или одобрено от
заемодателя дружество-гарант. Освен това, договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в същия ден като договора за паричен заем. На следващо място е уговорката чл. 2
ал.1 от договора за предоставяне на гаранция, че вноските по него са дължими на
заемодателя - „Аксес Файнанс“ ООД, което е посочено изрично и в погасителния план на
договора за кредит на неговата последна страница. Предвид това и дългът по кредитното
правоотношение и този по договора за предоставяне на гаранция следва да се разглеждат
като едно цяло. Включването в договори за кредит на клауза, изискваща от потребителя да
сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора лице, мотивира съда да счита, че
задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита,
доколкото предвиденото в така сключените свързани договори за кредит и поръчителство
води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния
процент на разходите. Правилно се сочи от ответната страна, че обезпечаването на договора
за кредит с договор за гаранция не противоречи на добрите нрави, тъй като в качеството си
на търговец гарантът следва да получава възнаграждение за сключената от него гаранционна
сделка. Но разходите по договора за предоставяне на гаранция, чието сключване е наложено
на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, водят до увеличаване на
общия размер на дълга и следователно следва да бъдат включени в обхвата на понятието
„ГПР“. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, съгласно която осигуряването на
поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на чл. 3, б. ж)
от Директива 2008/48/ЕО, и доколкото сключването на договора за поръчителство е
задължително за самото получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от
„общите разходи по кредита за потребителя“ и съгласно б. и) от същия член те трябва да се
вземат предвид при изчисляването на ГПР - Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело
C‑337/23.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и постановление № 426 на МС от 18.12.2014
г. годишният процент на разходите не може да надвишава 50 %. В договора за кредит е
вписан ГПР от 46,67 %, като с прибавяне на сумата от 180,36 лв. (възнаграждение на
гаранта) безспорно разходите ще надвишат пет пъти размера на законната лихва. От своя
страна последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по
4
договора за поръчителство по аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4
(относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая се нарушава и нормата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на закона, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща
сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на
действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото
уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща
възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по договора за
потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите,
предвиден в договора. Съгласно цитираното Решение на СЕС чл. 10, пар. 2, б. ж) и чл. 23 от
Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Изложеното дотук обосновава, че договорът за кредит и свързаният с него договор за
предоставяне на гаранция са недействителни поради противоречие с посочените законови
разпоредби и предявените срещу ответниците искове следва да се уважат като основателни.
Налице е нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и поради това заплатените
суми въз основа на недействителните договори се явяват платени без основание. Затова, по
аргумент от чл. 34 от ЗЗД ответниците следва да върнат на ищцата процесните суми, като
същите следва да се считат за получени без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД.
От приобщените по делото доказателства се установи, че ищцата е заплатила по
сметка на ответника „Аксес Файнанс“ АД сумата от 11,09 лв., а по сметка на ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – сумата от 17,37 лв., поради което исковете следва да
бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат в
полза на ищеца. Такива са сторени в размер на 100 лева - платена държавна такса. Същите
следва да бъдат присъдени, като се дължат по равно от ответниците. По отношение на
размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи в полза на адв. М.,
съдът съобрази фактическата и правна сложност на настоящето дело, както и направените
възражения за прекомерност и определи, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в полза на
адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от общо 400 лв. с включен ДДС,
дължимо по равно от ответниците.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на
управление: ................................, представлявано от управителя Ц.П.К., да заплати в полза на
М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ............................................, сумата от 11,09 лева
(единадесет лева и девет стотинки) - недължимо платена сума за възнаградителна лихва при
липса на основание по недействителен Договор за кредит № ......................... от 04.01.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.11.2024 г., до
окончателното изплащане на вземане, както и сумата от 50 лв. (петдесет лева) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ..........................., със седалище
и адрес на управление: в .........................................., представлявано от управителя П. Б. Д. ,
да заплати в полза на М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ............................................, сумата
от 17,37 лева (седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки) – недължимо платено
възнаграждение при липса на основание по недействителен Договор за предоставяне на
гаранция № ......................... от 04.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземане, както
и сумата от 50 лв. (петдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на
управление: ................................, представлявано от управителя Ц.П.К. и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление: в
.........................................., представлявано от управителя П. Б. Д. , да заплатят на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. М. М., с адрес: ..................................., сумата от общо
400,00 лева (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищцата по гр. д № 7693/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, дължими
по равно – по 200 лв. от всяко от дружествата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6