№ 3693
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Николай Димов
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело №
20211100508284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20064559/11.03.2021 г. на СРС, 127 с - в, по гр. д. № 991/2020 г. на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД С.О., е осъдена да заплати на Н. Д. В.,
ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., частично от 17 000 лв., ведно със законната
лихва от 01.01.2019 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане - обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие пропадане в дупка на
01.01.2019 г. в пространството, определено за разходки на кучета, находящо се в гр.
София, Южен парк, до образуването на която се стигнало поради необезопасяване на
пространството, определено от ответника за разходка на домашни любимци и сумата
от 2 518, 39 лв. - обезщетение за имуществени вреди за направени медицински
разходи, ведно със законната лихва върху включените в тази обща сума задължения
както следва: върху сумата от 1 329, 30 лв. - от 02.01.2019 г. до окончателното
плащане; върху сумата от 580 лв. - от 02.01.2019 г. до окончателното плащане; върху
сумата от 40, 60 лв. - от 07.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 120
лв. - от 07.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 10 лв. - от 08.01.2019
г. до окончателното плащане; върху сумата от 300 лв. - от 13.02.2019 г. до
окончателното плащане; върху сумата от 30 лв. - от 06.03.2019 г. до окончателното
плащане; върху сумата от 20 лв. - от 15.11.2019 г. до окончателното плащане; върху
сумата от 37, 40 лв. - от 15.11.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 51,
09 лв. - от 18.11.2019 г. до окончателното плащане, като претенцията за законна лихва
е отхвърлена върху посочените суми, включени в общата сума от 2 518, 39 лв., за
периода от 01.01.2019 г. до началната дата, посочена за всяка отделна сума, както и
изцяло е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 1 987, 10 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение през
1
периода 02.01.2019 г. - 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от 01.01.2019 г. до
окончателното плащане. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.
Срещу решението в частите, в които исковете са уважени, въззивна жалба е
подал ответника - СО. Поддържа, че в тези части решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като не е съобразено с материалния закон и
събраните доказателства. Сочи, че в производството не е доказано да е осъществен
фактическия състав на нормата на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД - т. е. вредите, претърпени от
ищцата да са в пряка причинна връзка с действията (бездействията) на служителите на
СО и да са осъществени при или по повод изпълнение на възложената им работа, както
и че инцидентът е настъпил на място, възложено за поддръжка на СО. СРС не е
изследвал изцяло причините за настъпване на вредите и е останало неизяснено при
каква обстановка са настъпили, като не са доказани предпоставките за ангажиране
отговорността на СО по чл. 49 ЗЗД. Сочи, че ищцата не е преценила ситуацията, при
разхождане на домашния си любимец, а до процесния инцидент се е стигнало поради
неполагане на грижа за безопасността й. Ако кучето е държано на каишка и ищцата е
съобразила големината му както и на другите животни, е можело да не се стигне до
инцидент. Поддържа, че именно поведението на ищцата е довело до скупчване на
кучета около нейната пейка, сбиването им и до нейното падане, а не поведение на
служители, подчинени на СО. Излага доводи, че съдът е достигнал до неправилни
правни изводи относно механизма на причинената травма. Неоснователно искът е
уважен само на база твърденията на ищцата, които не са подкрепени от останалите
писмени и гласни доказателства. Не е установено, че ищцата е разхождала домашния
си любимец на място, обозначено и предназначено за това. Твърди, че не се установява
пряката причинно - следствена връзка на вредите с падането на ищцата, както и
причинната им връзка с поведение на служители на ответника. Поддържа
възражението за съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, направено пред СРС,
като сочи, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали. Излага и
множество доводи, за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди
съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД, като поддържа, че определеното от СРС
обезщетение не отговаря на изискванията за справедливост при определяне размера на
обезщетението. Съдът не е взел предвид всички обективни обстоятелства при
определяне размера на обезщетението, като начин на претърпяно увреждане,
продължителност на лечението, медицински манипулации, перспективата за
възстановяване на ищцата, осакатяване, загрозяване и предвидими болки и страдания.
Посочените обстоятелства не са доказани в производството от ищцата, чиято е била
тежестта на доказване. Поддържа още, че не е установено какви средства са били
необходими за закупуване на медицински и консумативи за лечението на ищцата.
Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се отхвърлят изцяло,
евентуално - да се намали обезщетението за неимуществени вреди. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна - ищцата Н. Д. В., чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в обжалваната от
ответника част решението е правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено със
събраните по делото писмени и гласни доказателства в цялост, както и с материалния
закон. Съдът обосновано е приел, че са доказани предпоставките по чл. 49 ЗЗД, вр. с
чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника СО за причинените на ищцата
неимуществени и имуществени вреди от процесния инцидент. Правилно СРС е приел,
че задължението на общината да стопанисва публичната общинска собственост,
2
произтича директно от закона - ЗОС и не е необходимо да бъде доказвано. Сочи, че СО
има задължения за поддръжка в добро състояние на своята собственост, за да не се
стига до настъпване на инциденти. Възразява срещу оспорване на свидетелските
показания, събрани в производството, като поддържа, че ответникът не е представил
доказателства, от които да се оборват както показанията, така и заключенията на
вещите лица, като излага подробни съображения относно доказателствената стойност
на свидетелските показания в процеса. Поддържа, че СРС е обсъдил възражението на
ответника за допринасяне настъпването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като го е приел
за недоказано. Правилни са изводите на СРС, че е налице системно неполагане на
дължимата грижа за поддържане на терена от страна на ответника, което е в причинна
връзка с претърпените от ищцата вреди. Доводите за съпричиняване не са подкрепени
с доказателства. Сочи, че приносът следва да води до настъпване на вредата, което не
се доказва, понеже не е установено противоправно поведение на ищцата, което да е
довело до настъпване на вредоносния резултат. Оспорва съображенията на ответника
относно определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 52 ЗЗД. Видът и характерът на вредите се установява от всички
доказателства в съвкупност в това число – медицинска документация, СМЕ и
свидетелски показания, които правилно са преценени от СРС в тяхната съвкупност.
Правилно СРС е приложил критерият за справедливо определяна на обезщетението. Не
са налице основания за неговото намаляване. Моли да се остави без уважение жалбата
на ответника като се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски,
съгласно списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника СО на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи
служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част, а
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми.
По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите
по въззивната жалба. Решението се оспорва само в частта, в която исковете за
имуществени и неимуществени вреди са уважени. В неоспорената от ищцата част
решението е влязло в сила – като неоспорено от ищцата.
Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и при пълно изяснена фактическа обстановка от СРС,
поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща
към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими
към доводите на ответника в жалбата.
По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният
състав намира следното :
Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е
предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на
работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи
отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не
3
произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
№ 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е
предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква
осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на
лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от
ответника работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на
деликвента и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Несъмнено СО отговаря по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения,
вменени й от законодателството. Отговорността е за чужди противоправни и виновни в
случая бездействия. Тя има обезпечително - гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Вината на тези лица, по
силата на чл. 45 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, като оборването на
презумцията е в тежест на ответника.
Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че от събраните
писмени доказателства, обсъдени подробно в решението, в това число неоспорената от
страните СМЕ, както и от показанията на свидетелите Павел Радков Р., приятел на
ищцата и Д.В.В. - баща на ищцата, се установява, че на 01.01.2019 г. около 14 ч., при
разходка на семейното куче, порода „голдън редривър“, което живеело в апартамента
на баща й в заграждението за големи кучета в Южния парк, ищцата е претърпяла
инцидент - стъпила в една от множеството много големи дупки, изкопани в терена, при
което е получила фрактура. Установява се, че на 01.01.2019 г. ищцата е била приета в
УМБАЛ „Св. София“ с диагноза „трималеоларно счупване на дясната глезенна става".
На 02.01.2019 г. в лечебното заведение е извършена операция „открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“, с поставяне на метална плака с
винтове на мястото на фрактурата.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника СО, че
в производството не са установени, пълно и главно, всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на СО за претърпените от ищцата вреди, в резултат от
посочения инцидент, включително механизма на произшествието.
СРС е обсъдил подробно всички събрани пред него писмени и гласни
доказателства и обосновано е достигнал до извод, че в производството е установен
вида и характера на претърпените от ищцата увреждания. Вследствие на попадането в
дупката тя е получила трималеоларно счупване на дясната глезенна става, което е
наложило провеждане на оперативна интервенция с поставяне на метална плака и 9
винта, като за премахване плаката и винтовете, десет месеца след инцидента, е
извършена втора оперативна интервенция.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е установено,
че ищцата е разхождала домашния си любимец на място, за чиято поддръжка в добро
състояние отговаря СО, чрез оправомощените за това служители, както и че не се
установява пряка причинно - следствена връзка на вредите с падането на ищцата, както
и причинната им връзка с поведение на служители на ответника.
В производството се установява, от показанията на разпитаните свидетели, по -
специално тези на свидетеля П.Р., подробно обсъдени от СРС, че инцидентът е
настъпил именно в Южния парк, на оградено място, предначначено за разходка на
домашни любимци. Действително, свидетелят Р. не е бил очевидец на инцидента, но е
4
пристигнал на място веднага след него и е установил, че ищцата не може да се движи,
понеже изпитва много силна болка. Свидетелят дава показания, че се е наложило
четирима души да я пренесат до автомобила, за да я транспортират до болницата.
В производството не са ангажирани други доказателства, които да опровергават
извода, че инцидента с ищцата е настъпил на твърдяното от нея място, поради което
съдът намира за недоказани възраженията на ответника относно мястото и механизма
на произшествието.
Отделно от изложеното, пред СРС е прието и заключението на СТЕ, което не е
оспорено от ответника. Вещото лице е посетило мястото, където ищцата твърди, че е
настъпил инцидента и е установило непротиворечиво, че то се намира в Южния парк и
представлява затревен почвен терен, ограден с телена ограда, в който са оформени две
отделни ограждения с врати, които са съответно за малки и големи кучета. По
периферията на огражденията са разположени пейки. Според експертизата, двата
терена са покрити с пръст и частично затревени, като тревното покритие е изровено, в
по - голямата част. Имало голямо количество изровени дупки, концентрирани във
вътрешността на огражденията с размерите, които варират от 20-30 см. ширина до
около 1 м. и съответно от 10-12 см. дълбочина до 50 - 60 см. Вещото лице е
установило, че дупката, разположена най-близо до пейка, в която е пропаднала ищцата,
е с приблизителни размери 20-30 см. ширина и 15-20 см. дълбочина в най - дълбоката
й част. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на 16.02.2021
г. допълнително е разяснило, че поставената в терена настилка може да бъде
поддържана в състояние без дупки, ако постоянно се заравнява. Според експерта на
мястото не са поставени никакви знаци - нито по алеята, нито по огражденията.
Въззивният състав се солидаризира с изводите, до които е достигнал СРС, че в
производството е установено неизпълнение на задължения, произтичащи от Закона за
общинската собственост (ЗОС).
В производството е установено непротиворечиво, че мястото на настъпване на
процесния инцидент е Южен парк, в специално предназначеното и оградено място за
свободно пускане и разхождане на кучета. При това основателно СРС е приел, по
аргумент от пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗРЗМСМА, че паркът е терен, който е публична
общинска собственост, за чиято поддръжка отговаря С.О.. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС
имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Както сочи и СРС, според чл. 5, ал. 2 Наредба за придобиване, притежаване и
отглеждане на домашни животни на територията на С.О., кучета - домашни любимци
могат да се разхождат на територията на градски паркове и градини само на местата,
специално определени за тази цел. Съгласно приетата по делото пред СРС заповед №
РД-09-2-448/22.10.2012 г., в Южен парк, 2-ра, 3-та и 4-та част, за разхождане на
домашни любимци е определена поляната под басейна на Правителствена болница.
В заключение съдът намира, че като собственик на терена на парка, в частност,
на мястото за разходка на кучета в него, които са публична общинска собственост, С.О.
има задължение да поддържа терена с грижата на добър стопанин и в интерес на
населението в общината. В разглеждания случай не се установява това задължение да
е изпълнено от служителите на СО.
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и СТЕ се
установява, че по терена е имало множество дълбоки дупки, които не са били
заравнени, нито сигнализирани. Тези факти се установяват както от СТЕ, която е
5
извършила оглед на място и е дала заключение, че теренът е с почвена покривка и е
частично затревен, а голяма част от тревата липсва, тъй като покритието е изровено и
унищожено, така и от показанията на свидетеля Р., според който на място е имало
много дупки и „кал до глезените“ по време на инцидента.
Не могат да се споделят възраженията на ответника, че липсата на контрол върху
поведението на разхожданото куче е станало причина за настъпване на процесния
инцидент и няма как служители на С.О. да запълват всяка образувана дупка. Съдът
споделя изводите на СРС, че задължение на общината е да положи грижата на добър
стопанин, като съобрази предназначението на терена и при необходимост да използва
друга покривка, която да не се изравя лесно от животните, или да осигури
своевременно и регулярно заравняване на терена, особено през зимния сезон. Според
мнението на вещото лице по СТЕ е възможно да се поддържа и почвената настилка в
добро състояние, ако се заравнява своевременно. Обоснован при това е извода на СРС,
че се установява системно неполагане на дължимата грижа за поддържане на терена от
служители на ответника. Неизпълнението на задължението на служителите на
ответника за поддържане на процесния терен е в причинна връзка с попадането на
ищцата в дупка на терена, в резултат от което са причинени процесните увреждания.
Неизпълнението на посочените задължения за поддръжка на терена на мястото
за разходка в Южния парк, по същността си представлява противоправно бездействие
от страна на служителите на ответника, на които е възложена тази дейност.
Ответникът не е оборил презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и обосновано СРС е приел,
че следва да се ангажира отговорността му за виновното неизпълнение на
задълженията на съответните служители, на които е била възложена работата по
поддръжка на процесния терен.
Съдът споделя и изводите на СРС, че по делото се установяват по вид и
количество претърпените от ищцата вреди. От заключението на съдебно ‐
медицинската експертиза, приета пред СРС и изготвена при съобразяване на събраните
в производството доказателства, в това число и медицинските документи, което
настоящият състав намира за обосновано и кредитира, се установява, че ищцата е
получила „трималеоларно счупване на дясната глезенна става“. В съдебно заседания на
17.11.2020 г., вещото лице е разяснило, че счупването е тежко, не може да се намести
ръчно и е необходимо за наместването му да се извърши операция.
Установява се също, че на 02.01.2019 г. ищцата е оперирана с поставяне на
метална плака с 9 винта. Според експерта в рамките на 30 - дни тя не е можела да
стъпва на десния си крак и е ходила с патерици. През първите 10 дни след операцията е
поставена гипсова шина, а след това до 30-тия ден - ортеза. На 15.11.2019 г. ищцата
повторно е оперирана, при което от ставата са отстранени импланта и винтовете.
Ищцата е била 64 дни в отпуск по болест. Вещото лице е извършило личен преглед на
ищцата на 29.10.2020 г., при който е установило надлъжен оперативен белег по
външната част на дясната глезенна става с дължина 12 см и оперативен белег по
вътрешната част на ставата с дължина 6 см. Съгласно заключението ищцата е
провеждала рехабилитация и кинезитерапия, а разходите, заплатени по приетите по
делото фактури, са били необходими за лечението й.
Според експертизата, при всяка оперативна интервенция ищцата е търпяла
болки и страдания в рамките на поне 2 месеца, като през първите 15 дни болките са
били с по-интензивен характер. Обичайният възстановителен период за такова
счупване е около три месеца, но трималеоларното счупван на глезенната става е най-
6
тежкото счупване на тази става, според експертизата, и за в бъдеще ищцата ще изпитва
болка в увредената става при по-голямо натоварване и при промяна на времето, които
ще продължат за цял живот.
От заключението, както и от показанията на свидетелите Р. и В. (баща на
ищцата) се установя, че счупването е причинило болки и страдания, неудобства и
затруднение в ежедневното обслужване. Според свидетеля В., през първите дни след
операцията ищцата останала в дома му, била с поставена гипсова шина, изпитвала
силни болки и била неподвижна, не можела да спи, страдала от мускулни крампи и
главоболие. Била отпаднала и чувствала физически дискомфорт. Свидетелят я
пренасял до тоалетната и до останалите стаи. На 08.01.2019 г. била свалена тежката
гипсова шина и била поставена по-лека защитна ортеза. Ищцата останала в дома на
свидетеля до 16.01.2019 г. В началото на м. февруари 2019 г. започнала да посещава
рехабилитация, която продължила до края на месеца.
Изложените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Р.,
според които вечерта след операцията ищцата изпитала най-големи болки. Имала два
огромни разреза на крака, били й поставени една желязна планка и няколко пирона.
След операцията ищцата нямала никаква възможност за придвижване, кракът й бил
напълно обездвижен. Не можела да извършва обичайните си лични дейности като
ходене до тоалетна, къпане, хранене. След като я изписали от болницата останала в
дома на баща си, тъй като познатият им лекар живеел в съседство. Свидетелят я
посещавал всеки ден, понеже не била способна да върши каквото и да е. след като и
махнали конците започнал бавен възстановителен процес. Свидетелят дава показания,
че преди инцидента ищцата била активен човек, ходела на тренировки, практикувала
йога, двамата често се разхождали в планината. След счупването било невъзможно да
върши същите неща. Започнала да се придвижва с патерици, което било трудно поради
състоянието на настилката по тротоарите. Посещавала физиотерапия, като имало
нужда някой да я кара дотам и обратно. Едва към месец март успяла леко да стъпва
върху крака. От операцията й останали два белега от двата разреза от двете страни на
глезена.
Въззивният състав намира, че не са налице основания да не се кредитират
показанията на свидетеля, разпитан пред СРС и съдът ги намира за непротиворечащи
на останалите писмени доказателства.
При съвкупната преценка на изложеното до момента се налага извод, че е
установена причинна връзка между бездействието на служителите на ответника и
вредоносния резултат - причинените на ищцата увреждания.
Другият спорен въпрос, поставен във въззивните жалби, касае справедливия
размер на обезщетението. По този въпрос съдът намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по
справедливост от съда. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Това са
обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищцата от инцидента – болки
и страдания, страх и безпокойство за здравето й.
В случая са безспорно установени вида и обема на причинените на ищцата
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от нея
болки и страдания. По делото се установява и причинната връзка между претърпяното
7
от ищцата увреждане и настъпилите неимуществени вреди.
При съвкупна преценка на доказателствата, като съобрази вида и характера на
вредата, възрастта на ищцата, обстоятелството, че е активен млад човек, който се
движи много и процесния инцидент е повлиял съществено на ежедневието й в битов
план, настоящият състав споделя крайните изводи на СРС, че обезщетението, което
съответства на описаните вреди, болки, страдания и неудобства, преживени от ищцата,
както и на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД СРС, е в размер
на 10 000 лв. Настоящият състав не намира основание да промени определения от СРС
размер на обезщетението за неимуществени вреди. В съответствие с материалния
закон и събраните по делото доказателства искът по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
уважен за сумата 10 000 лв., предявен като частичен от 17 000 лв.
Лихвите за забава основателно са присъдени от датата на деликта –01.01.2019г.,
доколкото, по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, това е момента, в който длъжникът се смята
в забава и без да е отправяна покана.
По отношение присъдените от СРС имуществените вреди в резултата от
инцидента в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения. Настоящият
състав се солидаризира с изводите на СРС и по въпроса, че на ищцата се дължи
обезщетение и за претърпените имуществени вреди в размер на 2 518, 39 лв., чието
извършване във връзка с претърпения инцидент е доказано в производството. Това са
суми за направени от ищцата медицински разходи и такива за кинезитерапия, за които
са представени писмени доказателства. Те са установени и от гласните доказателства.
Освен това и съгласно заключението на СМЕ ищцата е провеждала рехабилитация и
кинезитерапия и разходите, заплатени по приетите по делото фактури, са били
необходими за лечението й.
Върху тези разходи основателно и в съответствие с материалния закон СРС е
присъдил лихва за забава от датата на заплащането им.
По възражението за съпричиняване на резултата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният
съд намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения
може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според
нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Следователно за
съпричиняване може да се говори само в случаите когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът
му в настъпване на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно и виновно.
Въззивният състав намира, че не се установява ищцата с поведението си да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване е
неоснователно. Не се установяват възраженията на ответника, че при разхождане на
домашния си любимец ищцата не е положила за безопасността си, като е трябвало да
8
държи кучето на каишка. Следва да се посочи, че кучето е разхождано в място за
свободно движение на домашни любимци, които не са на каишка.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, решението, в оспорената уважителна част, е постановено в
правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Не
са налице основания за ревизиране на решението и в частта за разноските, които са
съобразени с изхода от спора.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски има ищцата. Като се съобразят
доказателствата за реално направени разноски в производството пред СГС, в нейна
полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. До приключване на устните състезания на тази
инстанция ответникът не е възразил по размера на разноските на ищцата.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20064559/11.03.2021 г. на СРС, 127 с - в, по гр. д.
№ 991/2020 г., в частта, в която, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД С.О., е
осъдена да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., частично от 17
000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
пропадане в дупка на 01.01.2019 г. в пространството, определено за разходки на кучета,
находящо се в гр. София, Южен парк, до образуването на която се стигнало поради
необезопасяване на пространството, определено от ответника за разходка на домашни
любимци, ведно със законната лихва от 01.01.2019 г. (датата на деликта) до
окончателното изплащане и сумата от 2 518, 39 лв. - обезщетение за имуществени
вреди за медицински разходи, ведно със законната лихва върху включените в тази
обща сума задължения както следва: върху сумата от 1 329, 30 лв. - от 02.01.2019 г. до
окончателното плащане; върху сумата от 580 лв. - от 02.01.2019 г. до окончателното
плащане; върху сумата от 40, 60 лв. - от 07.01.2019 г. до окончателното плащане; върху
сумата от 120 лв. - от 07.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 10 лв. -
от 08.01.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 300 лв. - от 13.02.2019 г.
до окончателното плащане; върху сумата от 30 лв. - от 06.03.2019 г. до окончателното
плащане; върху сумата от 20 лв. - от 15.11.2019 г. до окончателното плащане; върху
сумата от 37, 40 лв. - от 15.11.2019 г. до окончателното плащане; върху сумата от 51,
09 лв. - от 18.11.2019 г. до окончателното плащане и в частта по разноските присъдени
в тежест на СО.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца
отхвърлителна част.
ОСЪЖДА С.О., е адрес: гр. София, ул. „*******3, да заплати на Н. Д. В., ЕГН
**********, с адрес по делото: гр. София, бул. *******, чрез адв. И., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 200
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаването на съобщенията до страните, че е изготвено и при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10